Сценографът, режисьор и фотограф Юлиан Табаков с нова изложба в София
Сценограф, режисьор, фотограф. Син на диригента и композитор Емил Табаков и певицата Боряна Табакова. Автор на над 100 артистични плана в Европа и Африка. Носител на редица интернационалните награди в областта на сценографията, документалното кино и актуалните образни изкуства. До 16 февруари, в София Юлиан Табаков показва новата си фотографска галерия „ Портрет на един обречен на смърт исполин “.
Чрез нея той споделя, че наблюдава процеси в околната среда, подбудени от човешка интервенция. Фотографиите от изложбата са правени през 2012 година, по време на пожара в Бистрещото бранище, край София. Освен фотоси, са включени рисунки и триизмерни обекти.
Снимка: Личен списък Снимка: Личен списък Снимка: Личен списък Снимка: Личен списък Снимка: Личен списък Снимка: Личен списък Снимка: Личен списък Снимка: Личен списък Снимка: Личен списък Снимка: Личен списък Снимка: Личен списък Снимка: Личен списък
„ Не мисля, че в случай че това нещо беше изложено в годината на снимането щеше да има някакъв триумф. Не мисля, че щях да съумея да изнеса или най-малко да се опитам да изнеса наличието, както в този момент. Виждам нещо, което ми е тъжно, виждам безнаказаност. Ние просто се затваряме в пашкул като матрьошки, само че вътре страдаме от това затваряне. Светът – това сме ние и е хубаво някак си да живеем в него по метод, по който има достолепие и наслаждение, само че не за непозната сметка. Не мога да си показва, че бих схванал какво става тук, в случай че не пътувам. “, споделя Юлиан.
Повече от две десетилетия той живее в разнообразни страни по света.
Когато е на 20 години получава първия си фотоапарат от баба си. 5 години по-късно към този момент е студент в Париж и работи за фотографска лаборатория с цветно прекопирване там.
Снимка: Личен списък
„ През 1998 година отпътувах да изучавам във Франция, в Париж, в Художествената академия. След това имах един учебен срок в Лондон. По-късно се реалокирах в Стокхолм. От 2002-ра година съм там и в този момент работя там главно като сценограф и костюмограф. 2010 година се върнах в България, тъй като направих филм за баба ми. Върнах се, приключих кино лентата и взех решение да пребивавам тук, само че да работя там “, споделя Юлиан Табаков.
Филмът за баба му – „ Цветанка “, излиза през 2012 година Той е показан на 30 фестивала, печели 10 награди. В няколко подиуми бабата на Юлиан играе себе си.
„ Много й хареса концепцията, доста се възпламени. Има няколко сценки, в които тя играе себе си. Беше доста дълъг път за мен, тъй като ти някак си не правиш просто филм за някой, ти също казваш някакви неща от себе си и може би споделих някои неща, които считам за България, които се генерират и стоят в гърлото. “ – споделя създателя.
В България Юлиан е добре прочут и от изложбата си „ Мигновения “ – изложбата с широкоформатни фотографии на българската актриса Златина Тодева, които провокираха размисъл за любовта сред началото и края на живота.
Снимка: Личен списък
„ Старостта е интервал от живота или част от живота, която ти разрешава да приемеш, че живота е временен. Тялото стартира да не слуша, да си по-уморен, да си по-бавен. Системата стартира да забива. Сами можеш да работиш против това, до момента в който успееш, само че процесът е безвъзвратим. За мен беше доста красиво това, което виждам – в случай че избегнем този филтър на страха и неприязънта към нещата, които не харесваме – тази просвета да сме напомпани, все пресни, сочни, нали в случай че това изчезне, в действителност тя беше доста красива, доста човечна, доста истинска… Истинското постоянно е по-хубаво “, споделя още фотографът.
Снимка: Личен списък
Преди 5 години Юлиан стартира да снима с телефон.
„ Понеже хората се тормозят, обиколих Африка, Индия и Кения и снимах безусловно като глупак. В Тируванамалай има планина, която считат за тялото на Шива. На всяко пълнолуние се изсипват доста хора в кръг и стартират да пеят мантри като вярването е, че като обиколиш планината по пълнолуние ще постигнеш доста. Снимах един подобен храм. Едно мъничко детенце индийче застана на вратата, спря ме и ми сподели: „ Don`t try to capture God”/ „ Не се опитвай да уловиш Господ! Беше ужасно и след това във Варанаси отидох, където горят умрелите и също извадих фотоапарата и един човек сподели „ Look with your eyes! “/Гледай със личните си очи!. В този ред на мисли е прекрасен салдото – какъв брой постоянно изваждам фотоапарата – прекомерно понякога… “, прибавя Юлиан.
Изложбата “Портрет на обречен на смърт титан” ще бъде в изложба “Райко Алексиев” на ул. “Г.С.Раковски” 125 в София сред 5 до 16 март 2021 година
Чрез нея той споделя, че наблюдава процеси в околната среда, подбудени от човешка интервенция. Фотографиите от изложбата са правени през 2012 година, по време на пожара в Бистрещото бранище, край София. Освен фотоси, са включени рисунки и триизмерни обекти.
Снимка: Личен списък Снимка: Личен списък Снимка: Личен списък Снимка: Личен списък Снимка: Личен списък Снимка: Личен списък Снимка: Личен списък Снимка: Личен списък Снимка: Личен списък Снимка: Личен списък Снимка: Личен списък Снимка: Личен списък
„ Не мисля, че в случай че това нещо беше изложено в годината на снимането щеше да има някакъв триумф. Не мисля, че щях да съумея да изнеса или най-малко да се опитам да изнеса наличието, както в този момент. Виждам нещо, което ми е тъжно, виждам безнаказаност. Ние просто се затваряме в пашкул като матрьошки, само че вътре страдаме от това затваряне. Светът – това сме ние и е хубаво някак си да живеем в него по метод, по който има достолепие и наслаждение, само че не за непозната сметка. Не мога да си показва, че бих схванал какво става тук, в случай че не пътувам. “, споделя Юлиан.
Повече от две десетилетия той живее в разнообразни страни по света.
Когато е на 20 години получава първия си фотоапарат от баба си. 5 години по-късно към този момент е студент в Париж и работи за фотографска лаборатория с цветно прекопирване там.
Снимка: Личен списък
„ През 1998 година отпътувах да изучавам във Франция, в Париж, в Художествената академия. След това имах един учебен срок в Лондон. По-късно се реалокирах в Стокхолм. От 2002-ра година съм там и в този момент работя там главно като сценограф и костюмограф. 2010 година се върнах в България, тъй като направих филм за баба ми. Върнах се, приключих кино лентата и взех решение да пребивавам тук, само че да работя там “, споделя Юлиан Табаков.
Филмът за баба му – „ Цветанка “, излиза през 2012 година Той е показан на 30 фестивала, печели 10 награди. В няколко подиуми бабата на Юлиан играе себе си.
„ Много й хареса концепцията, доста се възпламени. Има няколко сценки, в които тя играе себе си. Беше доста дълъг път за мен, тъй като ти някак си не правиш просто филм за някой, ти също казваш някакви неща от себе си и може би споделих някои неща, които считам за България, които се генерират и стоят в гърлото. “ – споделя създателя.
В България Юлиан е добре прочут и от изложбата си „ Мигновения “ – изложбата с широкоформатни фотографии на българската актриса Златина Тодева, които провокираха размисъл за любовта сред началото и края на живота.
Снимка: Личен списък
„ Старостта е интервал от живота или част от живота, която ти разрешава да приемеш, че живота е временен. Тялото стартира да не слуша, да си по-уморен, да си по-бавен. Системата стартира да забива. Сами можеш да работиш против това, до момента в който успееш, само че процесът е безвъзвратим. За мен беше доста красиво това, което виждам – в случай че избегнем този филтър на страха и неприязънта към нещата, които не харесваме – тази просвета да сме напомпани, все пресни, сочни, нали в случай че това изчезне, в действителност тя беше доста красива, доста човечна, доста истинска… Истинското постоянно е по-хубаво “, споделя още фотографът.
Снимка: Личен списък
Преди 5 години Юлиан стартира да снима с телефон.
„ Понеже хората се тормозят, обиколих Африка, Индия и Кения и снимах безусловно като глупак. В Тируванамалай има планина, която считат за тялото на Шива. На всяко пълнолуние се изсипват доста хора в кръг и стартират да пеят мантри като вярването е, че като обиколиш планината по пълнолуние ще постигнеш доста. Снимах един подобен храм. Едно мъничко детенце индийче застана на вратата, спря ме и ми сподели: „ Don`t try to capture God”/ „ Не се опитвай да уловиш Господ! Беше ужасно и след това във Варанаси отидох, където горят умрелите и също извадих фотоапарата и един човек сподели „ Look with your eyes! “/Гледай със личните си очи!. В този ред на мисли е прекрасен салдото – какъв брой постоянно изваждам фотоапарата – прекомерно понякога… “, прибавя Юлиан.
Изложбата “Портрет на обречен на смърт титан” ще бъде в изложба “Райко Алексиев” на ул. “Г.С.Раковски” 125 в София сред 5 до 16 март 2021 година
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ