Кой ще ни даде пари: серия поредна. Този път с участието на Румен Радев
Сцената " Кой ще ни даде пари " пое нов завой през днешния ден откакто синдикалните организации в София блокираха основни кръстовища в столицата с искане за по-висока минимална заплата и използване на още ограничения за обществена поддръжка на бизнес и семейства.
В мизансцена през днешния ден влезе и фигурата на президента Румен Радев, който изслуша водачите на профсъюзите и благосклонно разгласи, че в случай че има съгласие сред партиите, неговото служебно държавно управление можело и да внесе различен план на бюджет и да се откаже от удължаващия закон за текстовете от тази година.
Протестът
Той обхвана цялата столица, а членовете на синдикатите обикаляха с коли. Недоволството им е поради резултатите на рецесията върху приходите и живота на българите. Общият брой на настояванията доближава впечатляващият брой от 14 точки, множеството от които целят да компенсират инфлацията с по-високи приходи. Основното искане е за увеличение на минималната работна заплата на 850 лева, при настояща в този момент норма от 710 лева
Към желанията са включени и остарели претенции като въвеждането на необлагаем най-малко, еднакъв на минималната работна заплата. Ако и двете им претенции бъдат признати, това би означавало, че хората, които получават до 850 лева няма да заплащат налог общ приход.
Профсъюзите упорстват и за внасяването на същински нов бюджет, а не за предлагането да се повтори този от тази година.
Срещата
Малко по-късно водачите на митинга бяха признати от президента Радев, който в последно време играе ролята на съдия от последна инстанция.
" В сложни моменти още веднъж сте на страната на хората и споделям паниките на хората – за приходите, идната зима, за поддръжката. А и по тази причина, че търсите разговора с всички институции, от които зависи това да се случи. Тук съм, с цел да ви изслушам, тъй като едно е паниката, само че друго е какво оферирате, по какъв начин да бъдат подкрепени тези, които взимат значимите, неотложни решения, по този начин, че тази зима българските жители да минат по леко ", разгласи Радев при започване на срещата.
Шефът на КНСБ Пламен Димитров пък изиска от Радев - необичайно за какво от него - да имало постоянен кабинет. Поиска и приходите да догонят инфлацията. Отново - необичайно за какво от президента. Ситуацията беше толкоз странна, че се наложи Радев да изяснява, че държи на разделянето на управляващите и че " не давам мотив за скепулации, че президентът се стреми към цялата власт ".
" Има боязън в партиите да вземат властта през зимата, а това не е почтено към българските жители, тъй като в сложни времена е почтено да се поеме политическа отговорност. Това е още един тласък, подканване към партиите да влязат в роля, да намерят разговора и консенсуса, с цел да има постоянно държавно управление с ясна политика за развиването на стопанската система и приходите на хората ", продължи незабавно по-късно той.
В последна сметка единствената вест от тази среща бе, че Радев пое ангажимент да накара служебното държавно управление да внесе базов вид на нов бюджет, в случай че партиите се схванат за поддръжка. Това предложение идва ден откакто бюджетна комисия към този момент одобри удължаващия закон за хазната.
Влиянието
През деня пък финансовата министърка Росица Велкова даде да се разбере какви ще са резултатите от увеличение на заплатите в бюджета. Така стана ясно, че в случай че МРЗ стане 850 лева, то тогава приходите от данъчно-осигурителни заплащания биха били над 397 млн. лв., включително 72 млн. лева от Данъка върху приходите на физически лица. Влиянието от растежа на минималната работна заплата върху разходната част на бюджета обаче ще е значително:
" Индикативният чист резултат за бюджета върху бюджетното салдо от смяна на минималната работна заплата от 710 нов 850 лева е негативен в размер на 613,8 милиона лв. "
Големият боязън на всички анализатори е, че в случай че се тръгне към гласоподаване на нов бюджет, разпокъсаният парламент ще се отдаде на популистка вакханалия и ще раздуе разноските трагично. Минималната заплата, да вземем за пример, може да скочи над тези 850 лева, пенсиите да се усилят още веднъж, обществените заплащания да избухнат. Това от своя страна ще даде резултат в повишен - още по-голям недостиг, който ще би трябвало да се финансира през дълг. Огромен недостиг с проинфлационно наливане на пари в системите, ще откъсне България от главния й път към еврозоната. Поне за индикативната дата от 1 януари на 2024 година.
Синдикатите обаче, имат отговор и на това терзание. Изразено от Ваня Григорова:
" В еврозоната със скъсани чепици няма да влезем, благи сътрудници. Да замразяват минималната работна заплата и приходите, да не внасят актуализация на бюджета с аргумента, че това щяло да ни попречи да влезем в еврозоната - значи да им кажем „ марш ".
Още по темата
В мизансцена през днешния ден влезе и фигурата на президента Румен Радев, който изслуша водачите на профсъюзите и благосклонно разгласи, че в случай че има съгласие сред партиите, неговото служебно държавно управление можело и да внесе различен план на бюджет и да се откаже от удължаващия закон за текстовете от тази година.
Протестът
Той обхвана цялата столица, а членовете на синдикатите обикаляха с коли. Недоволството им е поради резултатите на рецесията върху приходите и живота на българите. Общият брой на настояванията доближава впечатляващият брой от 14 точки, множеството от които целят да компенсират инфлацията с по-високи приходи. Основното искане е за увеличение на минималната работна заплата на 850 лева, при настояща в този момент норма от 710 лева
Към желанията са включени и остарели претенции като въвеждането на необлагаем най-малко, еднакъв на минималната работна заплата. Ако и двете им претенции бъдат признати, това би означавало, че хората, които получават до 850 лева няма да заплащат налог общ приход.
Профсъюзите упорстват и за внасяването на същински нов бюджет, а не за предлагането да се повтори този от тази година.
Срещата
Малко по-късно водачите на митинга бяха признати от президента Радев, който в последно време играе ролята на съдия от последна инстанция.
" В сложни моменти още веднъж сте на страната на хората и споделям паниките на хората – за приходите, идната зима, за поддръжката. А и по тази причина, че търсите разговора с всички институции, от които зависи това да се случи. Тук съм, с цел да ви изслушам, тъй като едно е паниката, само че друго е какво оферирате, по какъв начин да бъдат подкрепени тези, които взимат значимите, неотложни решения, по този начин, че тази зима българските жители да минат по леко ", разгласи Радев при започване на срещата.
Шефът на КНСБ Пламен Димитров пък изиска от Радев - необичайно за какво от него - да имало постоянен кабинет. Поиска и приходите да догонят инфлацията. Отново - необичайно за какво от президента. Ситуацията беше толкоз странна, че се наложи Радев да изяснява, че държи на разделянето на управляващите и че " не давам мотив за скепулации, че президентът се стреми към цялата власт ".
" Има боязън в партиите да вземат властта през зимата, а това не е почтено към българските жители, тъй като в сложни времена е почтено да се поеме политическа отговорност. Това е още един тласък, подканване към партиите да влязат в роля, да намерят разговора и консенсуса, с цел да има постоянно държавно управление с ясна политика за развиването на стопанската система и приходите на хората ", продължи незабавно по-късно той.
В последна сметка единствената вест от тази среща бе, че Радев пое ангажимент да накара служебното държавно управление да внесе базов вид на нов бюджет, в случай че партиите се схванат за поддръжка. Това предложение идва ден откакто бюджетна комисия към този момент одобри удължаващия закон за хазната.
Влиянието
През деня пък финансовата министърка Росица Велкова даде да се разбере какви ще са резултатите от увеличение на заплатите в бюджета. Така стана ясно, че в случай че МРЗ стане 850 лева, то тогава приходите от данъчно-осигурителни заплащания биха били над 397 млн. лв., включително 72 млн. лева от Данъка върху приходите на физически лица. Влиянието от растежа на минималната работна заплата върху разходната част на бюджета обаче ще е значително:
" Индикативният чист резултат за бюджета върху бюджетното салдо от смяна на минималната работна заплата от 710 нов 850 лева е негативен в размер на 613,8 милиона лв. "
Големият боязън на всички анализатори е, че в случай че се тръгне към гласоподаване на нов бюджет, разпокъсаният парламент ще се отдаде на популистка вакханалия и ще раздуе разноските трагично. Минималната заплата, да вземем за пример, може да скочи над тези 850 лева, пенсиите да се усилят още веднъж, обществените заплащания да избухнат. Това от своя страна ще даде резултат в повишен - още по-голям недостиг, който ще би трябвало да се финансира през дълг. Огромен недостиг с проинфлационно наливане на пари в системите, ще откъсне България от главния й път към еврозоната. Поне за индикативната дата от 1 януари на 2024 година.
Синдикатите обаче, имат отговор и на това терзание. Изразено от Ваня Григорова:
" В еврозоната със скъсани чепици няма да влезем, благи сътрудници. Да замразяват минималната работна заплата и приходите, да не внасят актуализация на бюджета с аргумента, че това щяло да ни попречи да влезем в еврозоната - значи да им кажем „ марш ".
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ