25 години от агресията срещу Югославия: разширяването на НАТО и глобалния контекст
Сценарий, подобен на югославския, беше умислен за Русия още през 90-те години
Преди четвърт век, на 24 март 1999 година, обединена група от страни от НАТО стартира военна акция против Съюзна република Югославия, която по това време се състои от Сърбия и Черна гора.
През последните години се изписа много за последствията от тази експанзия: за явното нарушаване на правилата на интернационалното право, защото Организация на обединените нации не е давала наказания за каквито и да било военни дейности против суверенната държава; и за многочислените нарушавания на човешките права по време на бомбардировките; и за поръчковите осведомителни акции против сърбите, които нямат нищо общо с реалността; и за въздействието на войната върху цивилните - от посттравматичния синдром до увеличението на раковите болести заради потреблението на муниции с ядра от обеднен уран.
Има обаче няколко значими точки, които би трябвало да се подчертаят. Тази акция беше първата настъпателна интервенция на НАТО. Военно-политическият блок, който сякаш беше умислен да пази против вероятно нахлуване от Съветския съюз (плод на лудото въображение на западните, най-вече англосаксонски политици), се трансформира в инструмент за военна агресия.
От стандартно защитителен, той се трансформира в настъпателен. Първо в Европа, а по-късно и в други елементи на света, изключително против Либия през 2011 година Може би военната акция против Югославия е вдъхнала убеденост на стратезите на НАТО за нуждата от по-нататъшно разширение и хомогенизиране на цяла Европа под чадъра на Брюксел.
Следващото уголемение на алианса пристигна като цялостен пакет. През март 2004 година бяха признати едновременно седем страни: България, Румъния, Латвия, Литва, Естония, Словакия и Словения. Тук има един забавен колорит - всички тези страни подписаха проекта за деяние за участие през април 1999 година, т.е. когато бомбардировките над Сърбия бяха в разгара си.
Връзката сред експанзията и кооптирането на нови членове е ясна. Нека отбележим, че в действителност в навечерието на експанзията против Югославия на 12 март 1999 година в алианса влизат Полша, Унгария и Чехия, които получават покана за участие през юли 1997 година Сега пипалата на НАТО пълзят в Кавказ, Близкия изток и Централна Азия, защото алиансът има разнообразни съглашения с редица страни в упоменатите райони.
Но подписването от Слободан Милошевич на съглашение за евакуиране на войските от провинция Косово и Метохия и предаването й под контрола на интернационалните сили към момента не значи цялостно политическо проваляне. Той остана на власт.
Въпреки че още през май 1999 година Трибуналът в Хага за някогашна Югославия повдигна обвинявания против югославския президент Слободан Милошевич за осъществяване на военни закононарушения в Косово. За да успее да го получи обаче, беше належащо да се отстрани дипломатическият имунитет, с който се употребяват държавните глави.
Външни принадлежности като наказания спомогнаха за определяне на напън и увеличение на общественото напрежение. В същото време сътрудниците работеха на място и нагнетяваха пари в опозицията. Марионетното придвижване „ Отпор “, действайки като че ли от името на жителите на Сърбия, възприе методологията на Джийн Шарп за ненасилствена (условно) опозиция и продължи да извършва своя проект малко по малко.
Моментът на предизборната акция беше определен по този начин, че хората да излязат на улицата.
През октомври 2000 година, заради всеобщи митинги, Слободан Милошевич подаде оставка, без да изчака втория тур на президентските избори. Всъщност първата цветна гражданска война, наречена булдозерната гражданска война, беше сполучливо осъществена в Сърбия. Удивителното е, че доста от неговите идеологически водачи, като професор Чедомир Чупич, към момента живеят безшумно в Белград и също по този начин интензивно подлагат на критика актуалните управляващи. Макар и по-младите, като Сърджа Попович, незабавно избягаха на Запад и не престават да се пробват да провеждат държавни преврати във към този момент други страни.
Сега дано да разгледаме световния подтекст на войната на НАТО против Югославия.
Трябва да се има поради, че преди този момент в Югославия бушува революция, а страните от НАТО, в това число Съединени американски щати, участваха интензивно в Босна. Това им даде опция освен да практикуват технологиите на етническите спорове, както и новите теории за водене на война, като да вземем за пример мрежово-центричната война, само че също по този начин да включат както частни военни компании, по този начин и наемници (по-специално като част от „ джихад “, участваха муджахидините, воювали преди този момент в Афганистан).
Цялата тази машина беше ориентирана против сърбите освен за реализиране на оперативно предимство на фронта, само че и с далечни стратегически цели, които включват демонизиране на сърбите, основаване на облик на варвари, които съставляват опасност за „ цивилизования свят “.
И тази демонизация беше сполучлива и се затвърди още през 1999 година Но в случай че тогава Западът намерено обвиняваше основно сърбите, то имаше поради и руснаците, които се опитваха да оказват помощ на братския народ да устои на западния напън. Неслучайно Слободан Милошевич предизвести, че това, което Западът направи на сърбите, ще се опита да направи и на Русия в бъдеще.
За Русия обаче към този момент е умислен сюжет, сходен на югославския. През пролетта на 1999 година терористичните организации активизираха активността си в Северен Кавказ в Русия. През април, когато НАТО бомбардира Югославия, самопровъзгласилият се разгласи основаването на която да води джихад в Южна Русия.
Тогава стартира цяла вълна от терористични офанзиви, проведени от терористите под управлението на Шамил Басаев: завладяване на обитаеми места в Дагестан, бомбени атентати на жилищни здания в Москва и Волгодонск.
Ето за какво, когато се слага въпросът дали Русия е могла да помогне повече на сърбите, в сравнение с е направила, в това число и в интервенцията по блокадата на летището в Прищина, би трябвало да напомним, че обстановката у нас беше много тежка. Северен Кавказ беше в пламъци, в Поволжието работеха емисари на западните разследващи служби, в районите възникваха разнообразни сепаратистки планове.
Това беше дейната фаза на еднополярния миг, който Съединените щати използваха за подсилване на своята надмощие по света, без да подценяват никакви средства, в това число терористичните. И залезът на този миг беше още надалеч.
А имаше ли и позитивни резултати от военната експанзия на НАТО против Югославия? Нека се опитаме да обобщим.
Първо: югославската войска даде сериозен отпор на врага и вследствие на това НАТО претърпя обилни загуби, които в началото не чакаха. Различни военни трикове са употребявани в разнообразни типове войски и могат да бъдат приспособени за СВО със съответните промени и акомодация.
Второ: целият свят видя същинското лице на НАТО, което докара до антивоенни митинги. По-специално заради това Италия напусна обединението. Трето, мръсните способи на осведомителни акции и потреблението на неправителствените организации като пета колона са документирани и необятно публикувани.
И най-после, интернационалната взаимност със сърбите - съветските доброволци и филантропична помощ, работата на хакери от разнообразни страни против НАТО, заобикалянето на западните наказания - също е значим опит от комплициран темперамент, който занапред ще бъде потребен за смазването на глобалистката военна хидра на Северноатлантическия алианс.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед521956Георги Марков: След изказването на Макрон ние сме доста покрай трета международна войнаАлтернативен Поглед152041Георги Марков: Орбан: В Брюксел царува военно състояние! Те живеят в различен свят,...на друга планета!Алтернативен Поглед27840Георги Първанов: Това не е моята ера! Това не е положителното бъдеще за света!Алтернативен Поглед22444Георги Първанов: Такова нещо не е имало в българската политика - антипарламентаризъм, антиполитика!Алтернативен Поглед28695Проф. Нина Дюлгерова: Световното задкулисие няма народност, няма вяра - има интересиАлтернативен Поглед521956Георги Марков: След изказването на Макрон ние сме доста покрай трета международна войнаАлтернативен Поглед166106Полк. Николай Марков: Изпращането на наши военни в Украйна ще провокира революция в БългарияАлтернативен Поглед152041Георги Марков: Орбан: В Брюксел царува военно състояние! Те живеят в различен свят,...на друга планета!Алтернативен Поглед133387Проф. Иво Христов: Опасявам се, че до изборите в Съединени американски щати някой може да предизвика даже нуклеарен конфликтАлтернативен Поглед129912Полк. Николай Марков: Аз мисля, че България е избрана да се трансформира в гетоАвторски:ПоследниНай-четениХристо Георгиев10683„ Юмрукът “ на патриарх Неофит - Втора част
 {
.youtube {
height:250px;
}
}
</style>
<div style=)
Източник: pogled.info
Преди четвърт век, на 24 март 1999 година, обединена група от страни от НАТО стартира военна акция против Съюзна република Югославия, която по това време се състои от Сърбия и Черна гора.
През последните години се изписа много за последствията от тази експанзия: за явното нарушаване на правилата на интернационалното право, защото Организация на обединените нации не е давала наказания за каквито и да било военни дейности против суверенната държава; и за многочислените нарушавания на човешките права по време на бомбардировките; и за поръчковите осведомителни акции против сърбите, които нямат нищо общо с реалността; и за въздействието на войната върху цивилните - от посттравматичния синдром до увеличението на раковите болести заради потреблението на муниции с ядра от обеднен уран.
Има обаче няколко значими точки, които би трябвало да се подчертаят. Тази акция беше първата настъпателна интервенция на НАТО. Военно-политическият блок, който сякаш беше умислен да пази против вероятно нахлуване от Съветския съюз (плод на лудото въображение на западните, най-вече англосаксонски политици), се трансформира в инструмент за военна агресия.
От стандартно защитителен, той се трансформира в настъпателен. Първо в Европа, а по-късно и в други елементи на света, изключително против Либия през 2011 година Може би военната акция против Югославия е вдъхнала убеденост на стратезите на НАТО за нуждата от по-нататъшно разширение и хомогенизиране на цяла Европа под чадъра на Брюксел.
Следващото уголемение на алианса пристигна като цялостен пакет. През март 2004 година бяха признати едновременно седем страни: България, Румъния, Латвия, Литва, Естония, Словакия и Словения. Тук има един забавен колорит - всички тези страни подписаха проекта за деяние за участие през април 1999 година, т.е. когато бомбардировките над Сърбия бяха в разгара си.
Връзката сред експанзията и кооптирането на нови членове е ясна. Нека отбележим, че в действителност в навечерието на експанзията против Югославия на 12 март 1999 година в алианса влизат Полша, Унгария и Чехия, които получават покана за участие през юли 1997 година Сега пипалата на НАТО пълзят в Кавказ, Близкия изток и Централна Азия, защото алиансът има разнообразни съглашения с редица страни в упоменатите райони.
Но подписването от Слободан Милошевич на съглашение за евакуиране на войските от провинция Косово и Метохия и предаването й под контрола на интернационалните сили към момента не значи цялостно политическо проваляне. Той остана на власт.
Въпреки че още през май 1999 година Трибуналът в Хага за някогашна Югославия повдигна обвинявания против югославския президент Слободан Милошевич за осъществяване на военни закононарушения в Косово. За да успее да го получи обаче, беше належащо да се отстрани дипломатическият имунитет, с който се употребяват държавните глави.
Външни принадлежности като наказания спомогнаха за определяне на напън и увеличение на общественото напрежение. В същото време сътрудниците работеха на място и нагнетяваха пари в опозицията. Марионетното придвижване „ Отпор “, действайки като че ли от името на жителите на Сърбия, възприе методологията на Джийн Шарп за ненасилствена (условно) опозиция и продължи да извършва своя проект малко по малко.
Моментът на предизборната акция беше определен по този начин, че хората да излязат на улицата.
През октомври 2000 година, заради всеобщи митинги, Слободан Милошевич подаде оставка, без да изчака втория тур на президентските избори. Всъщност първата цветна гражданска война, наречена булдозерната гражданска война, беше сполучливо осъществена в Сърбия. Удивителното е, че доста от неговите идеологически водачи, като професор Чедомир Чупич, към момента живеят безшумно в Белград и също по този начин интензивно подлагат на критика актуалните управляващи. Макар и по-младите, като Сърджа Попович, незабавно избягаха на Запад и не престават да се пробват да провеждат държавни преврати във към този момент други страни.
Сега дано да разгледаме световния подтекст на войната на НАТО против Югославия.
Трябва да се има поради, че преди този момент в Югославия бушува революция, а страните от НАТО, в това число Съединени американски щати, участваха интензивно в Босна. Това им даде опция освен да практикуват технологиите на етническите спорове, както и новите теории за водене на война, като да вземем за пример мрежово-центричната война, само че също по този начин да включат както частни военни компании, по този начин и наемници (по-специално като част от „ джихад “, участваха муджахидините, воювали преди този момент в Афганистан).
Цялата тази машина беше ориентирана против сърбите освен за реализиране на оперативно предимство на фронта, само че и с далечни стратегически цели, които включват демонизиране на сърбите, основаване на облик на варвари, които съставляват опасност за „ цивилизования свят “.
И тази демонизация беше сполучлива и се затвърди още през 1999 година Но в случай че тогава Западът намерено обвиняваше основно сърбите, то имаше поради и руснаците, които се опитваха да оказват помощ на братския народ да устои на западния напън. Неслучайно Слободан Милошевич предизвести, че това, което Западът направи на сърбите, ще се опита да направи и на Русия в бъдеще.
За Русия обаче към този момент е умислен сюжет, сходен на югославския. През пролетта на 1999 година терористичните организации активизираха активността си в Северен Кавказ в Русия. През април, когато НАТО бомбардира Югославия, самопровъзгласилият се разгласи основаването на която да води джихад в Южна Русия.
Тогава стартира цяла вълна от терористични офанзиви, проведени от терористите под управлението на Шамил Басаев: завладяване на обитаеми места в Дагестан, бомбени атентати на жилищни здания в Москва и Волгодонск.
Ето за какво, когато се слага въпросът дали Русия е могла да помогне повече на сърбите, в сравнение с е направила, в това число и в интервенцията по блокадата на летището в Прищина, би трябвало да напомним, че обстановката у нас беше много тежка. Северен Кавказ беше в пламъци, в Поволжието работеха емисари на западните разследващи служби, в районите възникваха разнообразни сепаратистки планове.
Това беше дейната фаза на еднополярния миг, който Съединените щати използваха за подсилване на своята надмощие по света, без да подценяват никакви средства, в това число терористичните. И залезът на този миг беше още надалеч.
А имаше ли и позитивни резултати от военната експанзия на НАТО против Югославия? Нека се опитаме да обобщим.
Първо: югославската войска даде сериозен отпор на врага и вследствие на това НАТО претърпя обилни загуби, които в началото не чакаха. Различни военни трикове са употребявани в разнообразни типове войски и могат да бъдат приспособени за СВО със съответните промени и акомодация.
Второ: целият свят видя същинското лице на НАТО, което докара до антивоенни митинги. По-специално заради това Италия напусна обединението. Трето, мръсните способи на осведомителни акции и потреблението на неправителствените организации като пета колона са документирани и необятно публикувани.
И най-после, интернационалната взаимност със сърбите - съветските доброволци и филантропична помощ, работата на хакери от разнообразни страни против НАТО, заобикалянето на западните наказания - също е значим опит от комплициран темперамент, който занапред ще бъде потребен за смазването на глобалистката военна хидра на Северноатлантическия алианс.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед521956Георги Марков: След изказването на Макрон ние сме доста покрай трета международна войнаАлтернативен Поглед152041Георги Марков: Орбан: В Брюксел царува военно състояние! Те живеят в различен свят,...на друга планета!Алтернативен Поглед27840Георги Първанов: Това не е моята ера! Това не е положителното бъдеще за света!Алтернативен Поглед22444Георги Първанов: Такова нещо не е имало в българската политика - антипарламентаризъм, антиполитика!Алтернативен Поглед28695Проф. Нина Дюлгерова: Световното задкулисие няма народност, няма вяра - има интересиАлтернативен Поглед521956Георги Марков: След изказването на Макрон ние сме доста покрай трета международна войнаАлтернативен Поглед166106Полк. Николай Марков: Изпращането на наши военни в Украйна ще провокира революция в БългарияАлтернативен Поглед152041Георги Марков: Орбан: В Брюксел царува военно състояние! Те живеят в различен свят,...на друга планета!Алтернативен Поглед133387Проф. Иво Христов: Опасявам се, че до изборите в Съединени американски щати някой може да предизвика даже нуклеарен конфликтАлтернативен Поглед129912Полк. Николай Марков: Аз мисля, че България е избрана да се трансформира в гетоАвторски:ПоследниНай-четениХристо Георгиев10683„ Юмрукът “ на патриарх Неофит - Втора част
КОМЕНТАРИ