Канапе в контейнера, съвест в боклука - така е в Пловдив СНИМКИ
Сцена от филм на ужасите или просто още един ден на улицата до контейнерите? За пловдивчани – това е безспорната норма.
Новото място за срещи, сбирки и мебелни изложения се намира в сърцето на града, наоколо до кофи за боклук. Локацията? Без значение – по този начин е на доста места. Снимките през днешния ден са от ул. " Белица " в квартал Смирненски.
Специалитет на деня: Канапе върху тротоар, гарнирано с клони и стъкло
Най-новият ъгъл в градската джунгла предлага всичко: разфасовано канапе със стърчащ дунапрен, плочки, мазилка, клони – жанр промишлен фон, стъкла и боклуци за цялостна сензорна офанзива. И, несъмнено, претъпкани контейнери, тъй като някой е не запомнил, че кофите и се изпразват.
Отговорен? Да, несъмнено – „ някой различен “. От години в България съществува митичен воин, наименуван Някой: Някой би трябвало да чисти. Някой да извози. Някой да глоби... Но до момента в който този „ някой “ се крие комфортно сред институции, табели и отворено равнодушие, градът се задъхва от боклука на личните си жители.
Въпроси, на които никой не дава отговор: Защо няма видеонаблюдение до контейнерите? Защо хората изхвърлят мебели и строителни боклуци като пица кутии? И най-важното: къде тъкмо свършва персоналната отговорност и стартира общинската?
Да, има санкции. Да, има закони. Но когато контейнерите наподобяват на гробище за интериор, а тротоарът е минно поле от стъкла, излиза наяве – не ни трябват нови наредби. Трябват ни очите да забележим и волята да спрем да си мълчим.
Снимки: Елисавета Шуманова, Facebook
Новото място за срещи, сбирки и мебелни изложения се намира в сърцето на града, наоколо до кофи за боклук. Локацията? Без значение – по този начин е на доста места. Снимките през днешния ден са от ул. " Белица " в квартал Смирненски.
Специалитет на деня: Канапе върху тротоар, гарнирано с клони и стъкло
Най-новият ъгъл в градската джунгла предлага всичко: разфасовано канапе със стърчащ дунапрен, плочки, мазилка, клони – жанр промишлен фон, стъкла и боклуци за цялостна сензорна офанзива. И, несъмнено, претъпкани контейнери, тъй като някой е не запомнил, че кофите и се изпразват.
Отговорен? Да, несъмнено – „ някой различен “. От години в България съществува митичен воин, наименуван Някой: Някой би трябвало да чисти. Някой да извози. Някой да глоби... Но до момента в който този „ някой “ се крие комфортно сред институции, табели и отворено равнодушие, градът се задъхва от боклука на личните си жители.
Въпроси, на които никой не дава отговор: Защо няма видеонаблюдение до контейнерите? Защо хората изхвърлят мебели и строителни боклуци като пица кутии? И най-важното: къде тъкмо свършва персоналната отговорност и стартира общинската?
Да, има санкции. Да, има закони. Но когато контейнерите наподобяват на гробище за интериор, а тротоарът е минно поле от стъкла, излиза наяве – не ни трябват нови наредби. Трябват ни очите да забележим и волята да спрем да си мълчим.
Снимки: Елисавета Шуманова, Facebook
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ




