Апостол Карамитев искал да умре млад
“Сцена на четвъртия етаж ” в Народния спектакъл “Иван Вазов ” още веднъж се назовава “Апостол Карамитев ”. Най-малкото артистично пространство в театъра справедливо си връща името, което заслужава - на именития артист, който е и негов основател. Синът на Апостол Карамитев - Момчил, предизвика възобновяване на табелата с надпис “Сцена “Апостол Карамитев ”, над която е ситуиран фамозният портрет на артиста, рисуван от Дора Бонева. През 1968 година точно Карамитев е индивидът, който трансформира помещението, служило до този миг за партийни и креативен събрания, в театрална сцена.
“Не мога да опиша вълнението си от това, че този момент, който чаках повече от шест години, вече е реалност. Това е победа - не само за мен, но и за всички”, сподели развълнувано Момчил Карамитев. Той благодари на директора на театъра Мариус Донкин, на министъра на културата Боил Банов и на неговия заместник Румен Димитров, които помогнаха много името на тази сцена да се завърне с достойнство там, където му е мястото. Драматургът в Народния театър д-р Светлана Панчева припомни, че първият спектакъл, който се играе на тази сцена през 1968 г., е “Амазонка”, в който самият Апостол Карамитев е в една от главните роли.
На сцената на Народния театър със съпругата си Маргарита Дупаринова
95 години след рождението си и 45 години след смъртта си Апостол Карамитев вълнува театралната публика преди всичко с ярки спомени. Защото не са малко онези, които са го гледали на живо в Народния театър. Още повече са другите - ценителите на българското кино, за които “Специалист по всичко” и “Любимец 13” са любими филми, които сме готови винаги да изгледаме с огромно удоволствие.
Възможно ли е името да определи човешката съдба?
Може би? На старогръцки апостолос означава “пратеник”. Фамилията на актьора Апостол Карамитев е била Апостолов, но по-късно е променена на Карамитев - фамилия на дядо му от Тракия. Апостол Карамитев - така, както го помнят поколения зрители, наистина е пратеник. Пратеник на духовността. Казват, че е искал да си отиде млад от белия свят. Точно така се случва, по ирония на съдбата - отива си само на 50 години, оставяйки ярка следа след себе си. И около 50 роли в театъра, за които днес съдим от публикации в пресата и от снимки. Апостол Карамитев има и 20 роли в киното, на тях вече можем да се наслаждаваме когато си поискаме, защото филмовите ленти не остаряват.
Името на големия актьор носят Драматичният театър в Димитровград и камерната зала в Бургаския драматичен театър “Адриана Будевска”. И в столицата, и в Бургас има улици “Апостол Карамитев “, а в крайморския град е изграден и негов паметник до входа на Летния театър. Една изящна паметна плоча на улица “Оборище” № 21 в столицата пък напомня къде живееха Апостол Карамитев и съпругата му Маргарита Дупаринова с двете им деца - Момчил и Маргарита. През 2009-а Момчил, който е актьор и режисьор, успя да създаде документален филм за баща си, озаглавен “Истината за Апостол Карамитев”.
Големият актьор е роден в Бургас. Расте в семейството на пристанищен каруцар. С ходатайства успяват да го запишат в италианския лицей, където събуденото и енергично момче проявява актьорските си заложби. Без съмнение докосването до културата на Италия слага отпечатък върху бъдещото му духовно развитие. След като отбива военната си служба, Апостол иска да учи право, но влечението към театъра надделява
С двете си деца - Маргарита и Момчил
Мястото му е в Държавната театрална школа, която през 1948 г. става висше театрално училище. Приет е и завършва актьорско майсторство при проф. Боян Дановски през 1951 г. Дебютът му е още като студент - през 1947 г. играе Сергей Левашов от “Млада гвардия” на Александър Фадеев в Народния театър в постановката на своя учител Дановски. Орисан е да остане в този театър до края на дните си и да се превърне в негов стожер. В компанията на Андрей Чапразов, Йордан Матев, Любомир Кабакчиев, Любомир Киселички, Спас Джонев, Стефан Гецов, Маргарита Дупаринова, Славка Славова, Мила Павлова, Таня Масалитинова актьорът извървява труден, но триумфален път. Препъникамъните по него няма да са малко - открива се реална възможност да специализира в Италия, но завистливи “доброжелатели” провалят този шанс. Това не пречи на Апостол Карамитев да играе по европейски и да сверява часовника си със светила от ранга на Алберто Сорди, Марчело Мастрояни, Нино Манфреди, Уго Тоняци и др. През 1966-а все пак успява да замине за чужбина - не на Запад, а на Изток, но и това не е малко. Специализира режисура в Москва, Ленинград, Прага и Варшава. Три години по-късно вече е доцент по актьорско майсторство и режисура във ВИТИЗ “Кр. Сарафов”. Да бъде учител му върви.
Студентите му го обожават и споделят, че дължат всичко на него
Редом с театралните образи, които вае, Апостол Карамитев се снима активно в киното. Там неговите герои са витални, непосредствени, прекрасни. Ще го помним в “Това се случи на улицата” и “Двама под небето”, в искрящите комедии “Любимец 13” и “Специалист по всичко”, във вечната лента “Рицар без броня”, където неговият герой вуйчо Георги си партнира с малкия Олег Ковачев. Ще ни разплаква в “Бялата стая” и в “Сватбите на Йоан Асен”.
Театър, кино, телевизия, радио, дублаж, художествено слово... Той е навсякъде. Участва в първото цирково вариете у нас, чете приказки за деца, рецитира народни песни. Софийските улици опустяват, когато по телевизията се върти сериалът “Форсайтови” по Голсуърти, дублиран изцяло от Апостол Карамитев.
През 1954 г. голямата актриса Ружа Делчева се намесва с целия си авторитет, та Апостол Карамитев да получи ролята на Ромео в “Ромео и Жулиета”. Роля, съдбовна за Апостол, в която си партнира със собствената си съпруга Маргарита Дупаринова - една от четирите Жулиети в постановката.
Любим партньор му е Георги Калоянчев.
И сред публиката, и сред театралното съсловие Апостол Карамитев бе познат със симпатичния прякор Чочо. Леон Даниел казва за Чочо: “Беше много красив, но неговата красота тогава не беше на мода в театъра. На сцената се предпочитаха по-ръбестите или по-лиричните, а неговата хубост беше по-буйна, по- “апашка”, италианска и затова, едва завършил школата, той премина в категорията на актьорите с отрицателно обаяние. Играеше с едри мазки, “характерно”, преувеличено, мнозина не го харесваха, по едно време беше решил да се отказва. Дановски го утешил. Казал му: “Твоето време скоро ще дойде”. Чочо му повярва. След две-три години стана първата българска звезда”.
Ролите му на театралната сцена днес се смятат за еталони. Това са Орландо и Жак от “Както ви се харесва”, Маркиз Поза от “Дон Карлос” и Граф Лестър от “Мария Стюарт” на Шилер, Инсаров от “В навечерието” по Тургенев, Глумов от “И най-мъдрият си е малко прост” от Островски, Салиери от “Моцарт и Салиери” по “Малките трагедии” на Пушкин. В българската класика той е Христофоров от “В полите на Витоша” на Яворов, Хоров от “Службогонци” на Вазов. Силата му е и в модерния репертоар - д-р Ранк от “Куклен дом” на Ибсен, Джордж Кетъл от “Скандал в Брикмил” на Пристли, Коли Стретън от “Добрата стара Англия” на Съмърсет Моъм, Джери Райън от “Двама на люлката” на Гибсън.
Апостол Карамитев се раздаваше на сцената. Неговият темперамент заразяваше с напрежението и нерва, които се усещаха във всяка роля Той не се щадеше, бе способен да прекарва по цели дни в театъра, отдаден до болка на любимото изкуство.
Последната му роля бе в телевизионния театрален спектакъл “Тойфелова кула” на Богомил Герасимов. Екипът на тази уникална постановка бе звезден, за жалост, единствената жива актриса от него е оперетната звезда Теодора Георгиева. “Отидох на една репетиция. Послушах малко актьорите и бях готов да си ходя. Апостол Карамитев ме заговори и ме посъветва да пиша пиеси, защото диалогът се лепял по устата на актьорите, много бързо го заучавали”, припомня си Богомил Герасимов.
Смъртта застигна Карамитев по време на снимките на филма “Сватбите на Йоан-Асен”, а ролята му бе завършена от Коста Цонев. Великият актьор издъхна на 9 ноември 1973 г., покосен от рак на черния дроб. Доста след смъртта му голямата наша скулпторка, сценографка и приложничка Мария Ножарова, автор на костюмите за “Сватбите на Йоан-Асен”, сподели, че по стечение на обстоятелствата му е затворила очите. “Когато отидох в моргата, не беше обръснат. Явно никой не е искал да даде 10 лева. Аз го обръснах разплакана”, разкрива художничката. “Тойфелова кула” още не е завършена като монтаж, но по повод смъртта на актьора я пускат по телевизията. В това време Теодора Георгиева е в родилното - в очакване на единствената си рожба - Ярослава Прохазкова, днес известна журналистка. “Бебето се роди. Акушерки дойдоха да ми кажат, че ме дават по телевизията, защото Апостол Карамитев починал. Много мъчно ми стана. Спомних си как снимахме заедно, как ведро общуваше той с всички. С мен бе особено внимателен. Бях в напреднала бременност и си криех корема под дрехите”, спомня си Теодора Георгиева. И в наши дни, според нея, Апостол Карамитев остава легендарно име на родната театрална сцена. Митологизиран или демитологизиран, той е един от най-ярките български творци на всички времена.
Елиана МИТОВА
/вестник " Над 55 " /
“Не мога да опиша вълнението си от това, че този момент, който чаках повече от шест години, вече е реалност. Това е победа - не само за мен, но и за всички”, сподели развълнувано Момчил Карамитев. Той благодари на директора на театъра Мариус Донкин, на министъра на културата Боил Банов и на неговия заместник Румен Димитров, които помогнаха много името на тази сцена да се завърне с достойнство там, където му е мястото. Драматургът в Народния театър д-р Светлана Панчева припомни, че първият спектакъл, който се играе на тази сцена през 1968 г., е “Амазонка”, в който самият Апостол Карамитев е в една от главните роли.
На сцената на Народния театър със съпругата си Маргарита Дупаринова
95 години след рождението си и 45 години след смъртта си Апостол Карамитев вълнува театралната публика преди всичко с ярки спомени. Защото не са малко онези, които са го гледали на живо в Народния театър. Още повече са другите - ценителите на българското кино, за които “Специалист по всичко” и “Любимец 13” са любими филми, които сме готови винаги да изгледаме с огромно удоволствие.
Възможно ли е името да определи човешката съдба?
Може би? На старогръцки апостолос означава “пратеник”. Фамилията на актьора Апостол Карамитев е била Апостолов, но по-късно е променена на Карамитев - фамилия на дядо му от Тракия. Апостол Карамитев - така, както го помнят поколения зрители, наистина е пратеник. Пратеник на духовността. Казват, че е искал да си отиде млад от белия свят. Точно така се случва, по ирония на съдбата - отива си само на 50 години, оставяйки ярка следа след себе си. И около 50 роли в театъра, за които днес съдим от публикации в пресата и от снимки. Апостол Карамитев има и 20 роли в киното, на тях вече можем да се наслаждаваме когато си поискаме, защото филмовите ленти не остаряват.
Името на големия актьор носят Драматичният театър в Димитровград и камерната зала в Бургаския драматичен театър “Адриана Будевска”. И в столицата, и в Бургас има улици “Апостол Карамитев “, а в крайморския град е изграден и негов паметник до входа на Летния театър. Една изящна паметна плоча на улица “Оборище” № 21 в столицата пък напомня къде живееха Апостол Карамитев и съпругата му Маргарита Дупаринова с двете им деца - Момчил и Маргарита. През 2009-а Момчил, който е актьор и режисьор, успя да създаде документален филм за баща си, озаглавен “Истината за Апостол Карамитев”.
Големият актьор е роден в Бургас. Расте в семейството на пристанищен каруцар. С ходатайства успяват да го запишат в италианския лицей, където събуденото и енергично момче проявява актьорските си заложби. Без съмнение докосването до културата на Италия слага отпечатък върху бъдещото му духовно развитие. След като отбива военната си служба, Апостол иска да учи право, но влечението към театъра надделява
С двете си деца - Маргарита и Момчил
Мястото му е в Държавната театрална школа, която през 1948 г. става висше театрално училище. Приет е и завършва актьорско майсторство при проф. Боян Дановски през 1951 г. Дебютът му е още като студент - през 1947 г. играе Сергей Левашов от “Млада гвардия” на Александър Фадеев в Народния театър в постановката на своя учител Дановски. Орисан е да остане в този театър до края на дните си и да се превърне в негов стожер. В компанията на Андрей Чапразов, Йордан Матев, Любомир Кабакчиев, Любомир Киселички, Спас Джонев, Стефан Гецов, Маргарита Дупаринова, Славка Славова, Мила Павлова, Таня Масалитинова актьорът извървява труден, но триумфален път. Препъникамъните по него няма да са малко - открива се реална възможност да специализира в Италия, но завистливи “доброжелатели” провалят този шанс. Това не пречи на Апостол Карамитев да играе по европейски и да сверява часовника си със светила от ранга на Алберто Сорди, Марчело Мастрояни, Нино Манфреди, Уго Тоняци и др. През 1966-а все пак успява да замине за чужбина - не на Запад, а на Изток, но и това не е малко. Специализира режисура в Москва, Ленинград, Прага и Варшава. Три години по-късно вече е доцент по актьорско майсторство и режисура във ВИТИЗ “Кр. Сарафов”. Да бъде учител му върви.
Студентите му го обожават и споделят, че дължат всичко на него
Редом с театралните образи, които вае, Апостол Карамитев се снима активно в киното. Там неговите герои са витални, непосредствени, прекрасни. Ще го помним в “Това се случи на улицата” и “Двама под небето”, в искрящите комедии “Любимец 13” и “Специалист по всичко”, във вечната лента “Рицар без броня”, където неговият герой вуйчо Георги си партнира с малкия Олег Ковачев. Ще ни разплаква в “Бялата стая” и в “Сватбите на Йоан Асен”.
Театър, кино, телевизия, радио, дублаж, художествено слово... Той е навсякъде. Участва в първото цирково вариете у нас, чете приказки за деца, рецитира народни песни. Софийските улици опустяват, когато по телевизията се върти сериалът “Форсайтови” по Голсуърти, дублиран изцяло от Апостол Карамитев.
През 1954 г. голямата актриса Ружа Делчева се намесва с целия си авторитет, та Апостол Карамитев да получи ролята на Ромео в “Ромео и Жулиета”. Роля, съдбовна за Апостол, в която си партнира със собствената си съпруга Маргарита Дупаринова - една от четирите Жулиети в постановката.
Любим партньор му е Георги Калоянчев.
И сред публиката, и сред театралното съсловие Апостол Карамитев бе познат със симпатичния прякор Чочо. Леон Даниел казва за Чочо: “Беше много красив, но неговата красота тогава не беше на мода в театъра. На сцената се предпочитаха по-ръбестите или по-лиричните, а неговата хубост беше по-буйна, по- “апашка”, италианска и затова, едва завършил школата, той премина в категорията на актьорите с отрицателно обаяние. Играеше с едри мазки, “характерно”, преувеличено, мнозина не го харесваха, по едно време беше решил да се отказва. Дановски го утешил. Казал му: “Твоето време скоро ще дойде”. Чочо му повярва. След две-три години стана първата българска звезда”.
Ролите му на театралната сцена днес се смятат за еталони. Това са Орландо и Жак от “Както ви се харесва”, Маркиз Поза от “Дон Карлос” и Граф Лестър от “Мария Стюарт” на Шилер, Инсаров от “В навечерието” по Тургенев, Глумов от “И най-мъдрият си е малко прост” от Островски, Салиери от “Моцарт и Салиери” по “Малките трагедии” на Пушкин. В българската класика той е Христофоров от “В полите на Витоша” на Яворов, Хоров от “Службогонци” на Вазов. Силата му е и в модерния репертоар - д-р Ранк от “Куклен дом” на Ибсен, Джордж Кетъл от “Скандал в Брикмил” на Пристли, Коли Стретън от “Добрата стара Англия” на Съмърсет Моъм, Джери Райън от “Двама на люлката” на Гибсън.
Апостол Карамитев се раздаваше на сцената. Неговият темперамент заразяваше с напрежението и нерва, които се усещаха във всяка роля Той не се щадеше, бе способен да прекарва по цели дни в театъра, отдаден до болка на любимото изкуство.
Последната му роля бе в телевизионния театрален спектакъл “Тойфелова кула” на Богомил Герасимов. Екипът на тази уникална постановка бе звезден, за жалост, единствената жива актриса от него е оперетната звезда Теодора Георгиева. “Отидох на една репетиция. Послушах малко актьорите и бях готов да си ходя. Апостол Карамитев ме заговори и ме посъветва да пиша пиеси, защото диалогът се лепял по устата на актьорите, много бързо го заучавали”, припомня си Богомил Герасимов.
Смъртта застигна Карамитев по време на снимките на филма “Сватбите на Йоан-Асен”, а ролята му бе завършена от Коста Цонев. Великият актьор издъхна на 9 ноември 1973 г., покосен от рак на черния дроб. Доста след смъртта му голямата наша скулпторка, сценографка и приложничка Мария Ножарова, автор на костюмите за “Сватбите на Йоан-Асен”, сподели, че по стечение на обстоятелствата му е затворила очите. “Когато отидох в моргата, не беше обръснат. Явно никой не е искал да даде 10 лева. Аз го обръснах разплакана”, разкрива художничката. “Тойфелова кула” още не е завършена като монтаж, но по повод смъртта на актьора я пускат по телевизията. В това време Теодора Георгиева е в родилното - в очакване на единствената си рожба - Ярослава Прохазкова, днес известна журналистка. “Бебето се роди. Акушерки дойдоха да ми кажат, че ме дават по телевизията, защото Апостол Карамитев починал. Много мъчно ми стана. Спомних си как снимахме заедно, как ведро общуваше той с всички. С мен бе особено внимателен. Бях в напреднала бременност и си криех корема под дрехите”, спомня си Теодора Георгиева. И в наши дни, според нея, Апостол Карамитев остава легендарно име на родната театрална сцена. Митологизиран или демитологизиран, той е един от най-ярките български творци на всички времена.
Елиана МИТОВА
/вестник " Над 55 " /
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ