,fit(480:270))
По тези 14 причини: Защо хората постъпват лошо? По женски
Струва си да си признаем, че съвсем всеки от нас е направил непочтено действие най-малко един път в живота си. Какво кара умните, на пръв взор почтени и сполучливи хора да се забъркват в противозаконни действия и да се държат аморално? Оказва се, че има лист с пояснения за сходно държание от психическа позиция. Ето 14 от тях:
1. Ефектът на Галатея
Самочувствието дефинира нашето държание. Хората, които имат изцяло несъмнено и устойчиво възприятие за себе си като персони, са по-малко склонни да правят неетични дейности. Лицата, чийто жанр на държание се дефинира от външната среда или които се подчиняват на направения от тях избор, са по-склонни да нарушават разпоредбите защото усещат по-малка самостоятелна отговорност.
2. Теория за обществените връзки
В огромните организации хората стартират да се усещат като зъбни колела и винтчета в голяма машина, а не като обособени персони. Когато хората на работните си места се усещат откъснати от по-големите цели, те са по-склонни да мамят и крадат или да навредят на компанията, като подценяват отговорностите си и оставят нещата на самотек.
3. Силата на названията
Когато подкупът се назовава „ смазване на колелата “, а финансовата машинация се трансформира във „ финансово инженерство “, аморалното държание може да се преглежда в по-положителна светлина. Използването на съкращения и евфемизми за сходни съмнителни практики освобождава думите от техните морални конотации, като вършат нещата, които те съставляват, да наподобяват по-приемливи.
4. Влияние на средата
Поведението на чиновниците е отражение на средата и нормите на средата. Ако корупцията, огромна или дребна, е част от работния развой, чиновниците стават безразлични към нейното пораждане и възможните разноски. Колкото по-малко бистрота и повече корупция има в системата, толкоз по-охотно се одобряват и дават подкупи на всички равнища. 5. Ефектът на компенсацията
Понякога хората, които вземат участие в транспарантни и почтени транзакции за дълъг интервал от време, се усещат като че ли натрупват някакъв тип „ етичен заем “, който може да бъде употребен за оправдаване на нелегално държание в бъдеще. Изследванията демонстрират, че хората, които целеустремено финансират обществено виновни планове, са по-склонни да мамят и злоупотребяват с властта си по-късно, в сравнение с тези, които вземат участие в елементарни търговски планове.
6. Приемане на дребните обири
На работното място има десетки дребни изкушения. Служителите постоянно вземат за у дома офис консумативи, пакетчета захар и даже тоалетна хартия. Тази дребна кражба нормално се пренебрегва. След това чиновниците елементарно минават към по-сериозни злоупотреби, като да вземем за пример непозволени разноски или фалшификации. В този случай не е нужно доста време, с цел да се разшири обсегът на измамата.
7. Реактивност
Правилата са предопределени да предотвратяват нелегално държание. Но когато хората видят, че те са несправедливи или че нарушаването им ще докара до прекалено наказване, това може да предизвика противоположната им реакция. Хората недоволстват против опасността за свободата им и постоянно се съпротивляват, като съзнателно подценяват избрани правила.
8. Тунелно зрение
Поставянето и постигането на цели е значимо, само че тесният фокус може да аргументи „ етична слепота “. Например, когато една компания предлага огромни бонуси на чиновниците си, с цел да усили продажбите си, тя се концентрира единствено върху тази цел, постоянно правейки несъответствуващи или неетични неща. Всички знаем по какъв начин приключва това.
9. Заслепяване от властта
Хората на власт наподобяват по-корумпирани, тъй като са по-публични. Освен това, когато хората получат власт, те слагат етичната летва за другите доста по-високо, в сравнение с са си я сложили за себе си. Ако някой авторитетен дефинира свои лични правила за определена група, хората в тази група стартират да се възприемат като морално разнообразни от другите чиновници и стопират да се подчиняват на общите правила. 10. Теорията за разрушения прозорец
Бившият кмет на Ню Йорк Рудолф Джулиани разпространява теорията за „ счупения прозорец “, когато е полагал съществени старания за понижаване на престъпността. Идеята му беше да се отстранен дребните закононарушения и да се сътвори някакво сходство на ред в града, като по този метод се понижи честотата на по-сериозните закононарушения. Защото когато хората видят безвластие и анархия, те допускат, че в града няма действителна власт. В такава среда прагът за нарушение на закона и моралните граници е доста по-нисък.
11. Натискът на времето
В едно изследване на група студенти по теология е била проповядвана историята за положителния самарянин, след което им е било казано да отидат до друга постройка за тъкмо несъмнено време. По пътя човек в явно затруднено състояние се е обръщал към тях за помощ. Когато на студентите е било обещано задоволително време, съвсем всички са помагали. Когато съзнателно са били изгонени от проповедта със забавяне, единствено 63% са помагали. А когато е било належащо да се бърза с всички сили, 90% са пренебрегнали индивида в неволя.
12. Проблемът със самотния ездач
Ако никой не краде от офиса консумативи, компанията няма да забележи, в случай че аз го направя. Ако никой в региона не замърсява, никой няма да забележи, в случай че в отпадъчните води се появят малко мои токсични боклуци. Ако общите вреди са в избран диапазон, хората усещат, че могат да си разрешат повече.
13. Когнитивен дисонанс и модернизация
Когато човешкото държание е повлияно от морални правила, хората прибягват до модернизация, с цел да се предпазят от мъчителни несъгласия и да си изградят отбрана против възможни обвинявания. Колкото по-голям е дисонансът, толкоз по-силна е рационализацията и колкото по-дълго трае, толкоз по-малко неморална наподобява.
14. Ефектът на Пигмалион
Начинът, по който хората наподобяват и по какъв начин се отнасят другите с тях, въздейства върху държанието им. Когато чиновниците са изправени пред съмнение от страна на управлението и непрекъснато се третират като евентуални измамници, те са по-склонни да крадат. Този резултат се следи даже измежду тези чиновници, които в началото не са имали податливост към нелегално държание.
*Източник: vk.com Снимки: Freepik
1. Ефектът на Галатея
Самочувствието дефинира нашето държание. Хората, които имат изцяло несъмнено и устойчиво възприятие за себе си като персони, са по-малко склонни да правят неетични дейности. Лицата, чийто жанр на държание се дефинира от външната среда или които се подчиняват на направения от тях избор, са по-склонни да нарушават разпоредбите защото усещат по-малка самостоятелна отговорност.
2. Теория за обществените връзки
В огромните организации хората стартират да се усещат като зъбни колела и винтчета в голяма машина, а не като обособени персони. Когато хората на работните си места се усещат откъснати от по-големите цели, те са по-склонни да мамят и крадат или да навредят на компанията, като подценяват отговорностите си и оставят нещата на самотек.
3. Силата на названията
Когато подкупът се назовава „ смазване на колелата “, а финансовата машинация се трансформира във „ финансово инженерство “, аморалното държание може да се преглежда в по-положителна светлина. Използването на съкращения и евфемизми за сходни съмнителни практики освобождава думите от техните морални конотации, като вършат нещата, които те съставляват, да наподобяват по-приемливи.
4. Влияние на средата
Поведението на чиновниците е отражение на средата и нормите на средата. Ако корупцията, огромна или дребна, е част от работния развой, чиновниците стават безразлични към нейното пораждане и възможните разноски. Колкото по-малко бистрота и повече корупция има в системата, толкоз по-охотно се одобряват и дават подкупи на всички равнища. 5. Ефектът на компенсацията
Понякога хората, които вземат участие в транспарантни и почтени транзакции за дълъг интервал от време, се усещат като че ли натрупват някакъв тип „ етичен заем “, който може да бъде употребен за оправдаване на нелегално държание в бъдеще. Изследванията демонстрират, че хората, които целеустремено финансират обществено виновни планове, са по-склонни да мамят и злоупотребяват с властта си по-късно, в сравнение с тези, които вземат участие в елементарни търговски планове.
6. Приемане на дребните обири
На работното място има десетки дребни изкушения. Служителите постоянно вземат за у дома офис консумативи, пакетчета захар и даже тоалетна хартия. Тази дребна кражба нормално се пренебрегва. След това чиновниците елементарно минават към по-сериозни злоупотреби, като да вземем за пример непозволени разноски или фалшификации. В този случай не е нужно доста време, с цел да се разшири обсегът на измамата.
7. Реактивност
Правилата са предопределени да предотвратяват нелегално държание. Но когато хората видят, че те са несправедливи или че нарушаването им ще докара до прекалено наказване, това може да предизвика противоположната им реакция. Хората недоволстват против опасността за свободата им и постоянно се съпротивляват, като съзнателно подценяват избрани правила.
8. Тунелно зрение
Поставянето и постигането на цели е значимо, само че тесният фокус може да аргументи „ етична слепота “. Например, когато една компания предлага огромни бонуси на чиновниците си, с цел да усили продажбите си, тя се концентрира единствено върху тази цел, постоянно правейки несъответствуващи или неетични неща. Всички знаем по какъв начин приключва това.
9. Заслепяване от властта
Хората на власт наподобяват по-корумпирани, тъй като са по-публични. Освен това, когато хората получат власт, те слагат етичната летва за другите доста по-високо, в сравнение с са си я сложили за себе си. Ако някой авторитетен дефинира свои лични правила за определена група, хората в тази група стартират да се възприемат като морално разнообразни от другите чиновници и стопират да се подчиняват на общите правила. 10. Теорията за разрушения прозорец
Бившият кмет на Ню Йорк Рудолф Джулиани разпространява теорията за „ счупения прозорец “, когато е полагал съществени старания за понижаване на престъпността. Идеята му беше да се отстранен дребните закононарушения и да се сътвори някакво сходство на ред в града, като по този метод се понижи честотата на по-сериозните закононарушения. Защото когато хората видят безвластие и анархия, те допускат, че в града няма действителна власт. В такава среда прагът за нарушение на закона и моралните граници е доста по-нисък.
11. Натискът на времето
В едно изследване на група студенти по теология е била проповядвана историята за положителния самарянин, след което им е било казано да отидат до друга постройка за тъкмо несъмнено време. По пътя човек в явно затруднено състояние се е обръщал към тях за помощ. Когато на студентите е било обещано задоволително време, съвсем всички са помагали. Когато съзнателно са били изгонени от проповедта със забавяне, единствено 63% са помагали. А когато е било належащо да се бърза с всички сили, 90% са пренебрегнали индивида в неволя.
12. Проблемът със самотния ездач
Ако никой не краде от офиса консумативи, компанията няма да забележи, в случай че аз го направя. Ако никой в региона не замърсява, никой няма да забележи, в случай че в отпадъчните води се появят малко мои токсични боклуци. Ако общите вреди са в избран диапазон, хората усещат, че могат да си разрешат повече.
13. Когнитивен дисонанс и модернизация
Когато човешкото държание е повлияно от морални правила, хората прибягват до модернизация, с цел да се предпазят от мъчителни несъгласия и да си изградят отбрана против възможни обвинявания. Колкото по-голям е дисонансът, толкоз по-силна е рационализацията и колкото по-дълго трае, толкоз по-малко неморална наподобява.
14. Ефектът на Пигмалион
Начинът, по който хората наподобяват и по какъв начин се отнасят другите с тях, въздейства върху държанието им. Когато чиновниците са изправени пред съмнение от страна на управлението и непрекъснато се третират като евентуални измамници, те са по-склонни да крадат. Този резултат се следи даже измежду тези чиновници, които в началото не са имали податливост към нелегално държание.
*Източник: vk.com Снимки: Freepik
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ