Далекогледият Триумф: В над половин Украйна е установена безпилотна зона
Струва си да се вслушаме по-внимателно в значимото самопризнание, което пристигна от Киев. Прессекретарят на командването на украинските военновъздушни сили полковник Юрий Игнат в ефира на локален телемаратон се опита да изясни на своите съграждани за какво в последно време би трябвало да седят в бомбоубежища два пъти повече, в сравнение с предишния месец заради „ новите паники “.
Виновникът, сигурен е Игнат, са съветските МиГ-31К, които са част от 174-и гвардейски унищожителен авиационен Печенегски Червенознаменен полк, кръстен на името на Б.Ф. Сафонов, от началото на октомври в размер на 24 единици бяха предислоцирани от Мончегорск на летище Белбек в Крим.
Първоначално екипажите на тези самолети упражняваха най-вече политане и кацане на новото място. И това нормално отнемаше към половин час.
Но защото всяко обособяване на колелата на шасито на МиГ-31 от съветския бетонен път от дълго време се преглежда от Украйна като опасност от нов удар от хиперзвукови ракети „ Кинжал “, на цялата територия на Бандерщата „ громадяните “ трябваше да оставят всичко и да се втурнат стремително към убежищата.
До ноември МиГ-овете от Белбек минаха на пълнообхватни полети над Черно море. Според Игнат „ самолетите към момента не са изчерпали горивото си “. Поради това сигналите за „ нови аларми “ в цялата „ Независимая “ не спираха най-малко час и половина.
„ Сега врагът прибягна до други задания, които самичък си слага. Това е процедура за зареждане с гориво по време на полет. Ясно е, че времето на престой на всеки МиГ в действителност се удвоява.
Затова в този момент имаме дълготрайност на сходни паники повече от два часа и половина “, тъжно сподели Игнат на разтревожените телевизионни фенове.
Защо разтревожени? Не единствено тъй като седенето с часове някъде в затъмнено мазе или на перона на метростанция не е изключително прелестно. За страната Украйна нещо друго е по-лошо. Докато чака удара на „ Кинжалите “, безусловно всичко в необятността й замръзва.
Изключват се спирки на градския превоз, машини и уреди във към момента работещи цехове. Почти половин ден са на мрачно всевъзможни Макдоналдси, магазини, фризьорски салони... А това към този момент е директна загуба за така и така едвам живия украински държавен бюджет.
Но, естествено, МиГ-овете Мончегорск от кримското летище започнаха да практикуват комплицирани интервенции за презареждане във въздуха, не с цел да лишат, да речем, жителите на Киев от техните евентуално обичани Биг Мак за дълго време. Задачата е друга: да се обезпечи непрекъснато наблюдаване на тези най-хубави в света изтребители-прехващачи над Черно море.
За какво? За да се лиши допустимо най-надеждно врага от опцията да нанася удари от Одеса и Николаев с високоточни крилати ракети като Storm Shadow/SCALP-EG и " Нептун ", които в последно време толкоз тормозят кримчаните.
По принцип това може да се реализира единствено по два метода. Първият е да се научите по какъв начин да сваляте всяка една вражеска ракета в маршируващите браншове, до момента в който към момента се приближавате до полуострова или непосредствено над бреговата му линия.
Вторият вид е по-добър - просто да се спрат сходни изстрелвания, като се унищожат самолетите-носители Storm Shadow/SCALP-EG в украинското въздушно пространство, дребното фронтови бомбардировачи Су-24М, които към момента са разполагаем на украинските въоръжени сили, и изтребителите МиГ-29 надградени тази година във разновидности на удар.
Трябва да се има поради, че оптималният обхват на полета на тези противников високоточни крилати ракети е към 560 километра. Следователно техните граници на изстрелване могат да бъдат ситуирани на почти същото разстояние от крайбрежията на Таврида.
Оказва се, че задачата, която стои пред нашата система за противовъздушна защита, е следната: в действителност е належащо да се сътвори и надеждно да се обезпечи неразрешена за полети зона за съперника, която към момента не е оповестена от никого, освен над Черно море, само че и над големите територии на Украйна.
Приблизително до линията Виница-Черкаси-Кременчуг-Полтава. За Одеса, Очаков, Кропивницки и Николаев няма какво да се каже в тази обстановка.
Можем ли да реализираме това с един полк изтребители-прехващачи МиГ-31, който неотдавна „ седи “ на Белбек? Ако неговите водачи извършват бойни задания извънредно по двойки, с непрекъснато презареждане в полет от Ил-78М, полкът в действителност е в положение да обезпечи на практика непрекъснато наблюдаване на ракетоопасните региони на Крим.
Радарът МиГ-31 Заслон ви разрешава да откривате даже дребни въздушни цели на доста впечатляващ обсег. Например американски изтребител F-16 обезпечено ще види такава станция на 120 километра. А бомбардировачът В-1 на Военновъздушни сили на Съединени американски щати е на 200 километра.
На какво разстояние нашият прехващач ще „ види “ украински фронтов бомбардировач от вида Су-24, без който просто не лети нито един Storm Shadow/Scalp? Нямам такава информация.
Но защото излетното тегло на Су-24 е съвсем три пъти по-голямо от това на американския F-16, обсегът на разкриване на нашия прехващач за украинския аероплан евентуално е по-впечатляващ, в сравнение с за „ американеца “.
А за заличаване на украински самолет/носител на доста разстояние, всеки МиГ-31 може да носи до шест ракети Р-37М с огромен обхват.
Най-бързият в своя клас в света (до шест Маха). И без пропуски, удряйки на разстояние до 400 километра. Тоест, в случай че пусковете се извършат над Черно море някъде от междинната му част, той ще лети тъкмо до Виница или Полтава.
Това задоволително ли е, с цел да се сътвори надеждна неразрешена за полети зона над съвсем половината Украйна? Така че, както се споделя, даже муха не може да прелети през него без разрешението на Москва?
Уви, както ясно демонстрират последните събития във военната зона, това е единствено частично правилно. Това се потвърждава от хрониката на офанзивата против Керч с осем крилати ракети Storm Shadow/Scalp на 4 ноември.
Тогава въздушното пространство над Черно море беше патрулирано и от двойка МиГ-31 от Белбек. Но вниманието на екипажите на тези самолети беше отклонено към демонстративни изстрелвания на противорадарни ракети HARM, ракети " Нептун " и ракети-примамки AGM-160 MALD на нос Тарханкут сред Севастопол и Евпатория. Това направиха съветските водачи, които един след различен предстоящо ги изпратиха на дъното на морето.
Междувременно осмият Storm Shadow/Scalp, минал сложен маршрут над селищата Днепрорудное и Пологи, доближи Керч над Азовско море. И както знаете, удари корабостроителницата " Залив ", както и дребния ракетен транспортен съд " Асколд ", който беше на док.
Излиза, че единствено МиГ-31, даже и с дейната поддръжка на морските изтребители Су-30СМ, както и зенитно-ракетните полкове на 31-ва дивизия на Противовъздушна отбрана, не може да обезпечи цялостна сигурност на кримското небе? Доскоро беше по този начин. Но за наше благополучие доста неща се трансформират в това отношение сега.
Според американското онлайн издание Military Watch до 7 ноември Русия е приключила бойните тествания непосредствено в театъра на военните дейности на най-новата зенитна ракета със свръхголям обхват 40N6, способна да унищожава въздушни цели на разстояние 400-500 километра. със залп от пусковата установка на системата С-400 Триумф.
Изданието написа: „ Уникалната траектория на тази ракета, издигаща се до рискови височини в близкия космос, преди да се спусне към задачата си, й дава невиждани благоприятни условия за нанасяне на удари зад хоризонта и й разрешава да обезврежда цели, близки до границите на обсега си, при надморска височина от единствено 5 метра от земята.
Това разрешава на единиците С-400 да поразяват нисколетящи самолети и крилати ракети на огромни дистанции. Това, което никоя непозната система за противовъздушна защита не може да направи заради рестриктивните мерки, породени от кривината на Земята за муниции земя-въздух, последващи стандартни траектории.
Има единствено едно нещо, което си коства да запомните тук. Формално удивително далекобойната ракета 40Н6 за " Триумф " беше призната на въоръжение у нас още през 2018 година Но до неотдавна войските в действителност го нямаха.
Вместо 40Н6, дивизионите С-400 към момента бяха оборудвани с друга, само че по-малко ефикасна ракета 48Н6 и нейната осъвременена версия, обозначена като 48Н6ДМ. И двата имат полуактивни самонасочващи се глави. Те подсигуряваха унищожаването на въздушни цели на дистанции „ единствено “ до 250 километра.
Причината за такава неравностойна замяна се крие във обстоятелството, че с наличното радарно съоръжение не беше допустимо да се открият нисколетящи противников цели на нужното разстояние и надеждно да се насочат към тях подготвени 40Н6.
Предишните ни A-50U можеха да оказват помощ единствено релативно по този въпрос. Тъй като нисколетящите цели на голямо разстояние зад фронтовата линия на фона на подземната повърхнина не се „ разграничават “ задоволително ясно.
Точно това са употребявали украинските Военновъздушни сили. По-специално техните Су-24, носители на крилати ракети Storm Shadow. Те постоянно доближиха до стартовите линии на извънредно ниски височини.
И единствено сега на изстрелването ракетите излетяха за доста малко време и можеха да бъдат видяни от съветските средства за разкриване.
За да отстраняваме тази наша уязвимост даже се обмисляше опцията за слагане на подобаващи мощни радари на борда на тежки военнотранспортни самолети като Ан-124 „ Руслан “.
Но сходна концепция трябваше да бъде изоставена, защото по маршрутите за бойно наблюдаване „ Русланите “ просто биха изразходвали реки от скъпо гориво.
И какво се промени в този момент за „ застоялия “ 40Н6? Накратко: благодарение на държавната корпорация Ростех в края на септември беше допустимо да се вдигне във въздуха първият осъвременен аероплан за далечно радарно наблюдаване и ориентиране А-50У.
Най-новото съоръжение и програмен продукт, конфигуриран на него, дадоха на нашата система за Противовъздушна отбрана качествено нови радарни благоприятни условия.
Сега това е единствената машина в редиците на съветските Върховен касационен съд, която е способна на нещо, от което са лишени нейните събратя, които към момента не са минали през същата рационализация.
А точно: да разграничи в елементи от огромни височини на стотици километри даже крилати ракети и противников самолети, летящи над самите покриви и върховете на дърветата. И вследствие на това даже оттатък радиохоризонта е допустимо наземните станции надеждно да насочат към тях същите тези 40Н6, които явно са „ застояли “ в нашите арсенали.
Всъщност това беше същински пробив в битката за съветското и украинското небе. На 25 октомври министърът на защитата Сергей Шойгу заяви с явно наслаждение: „ Имаме комплекси, които смъкнаха 24 самолета за пет дни “.
Тогава източникът на ТАСС изясни: „ По време на СВО Русия употребява системата за противовъздушна защита С-400 " Триумф " в тандем със самолета за радарно разкриване на далечни дистанции A-50, което подсигурява триумфа на потреблението на системата против противников самолети. “
Очевидно врагът към момента не знае какво да прави с новата опасност. Защото „ самолетната злополука ” в Украйна продължава.
На 10 ноември военното ведомство издаде нов победоносен отчет от същата посока: „ През седмицата осем бойни самолета на украинските Военновъздушни сили бяха свалени от системи за противовъздушна защита, в това число четири МиГ-29, два Су-27 и два Щурмови аероплан Су-25 ”.
И всичко като цяло (полкът МиГ-31 на Белбек и новата противовъздушна ракета със свръхголям обхват 40Н6, която най-сетне влезе в битка) значи, че летенето по-близо до Виница и Полтава до крайбрежията на Крим се е трансформирало в смъртоносно рискова активност за украинските водачи през днешния ден. Поне със Storm Shadow, най-малко без тях.
И по този начин, какво е това, в случай че не гигантска зона, неразрешена за полети, която преди малко установихме над Украйна? При това въведени от Москва тихомълком, без непотребен агитационен звук? Шумът, който на всеки фронт нормално единствено вреди на постигането на обща победа!
Превод: СМ
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Виновникът, сигурен е Игнат, са съветските МиГ-31К, които са част от 174-и гвардейски унищожителен авиационен Печенегски Червенознаменен полк, кръстен на името на Б.Ф. Сафонов, от началото на октомври в размер на 24 единици бяха предислоцирани от Мончегорск на летище Белбек в Крим.
Първоначално екипажите на тези самолети упражняваха най-вече политане и кацане на новото място. И това нормално отнемаше към половин час.
Но защото всяко обособяване на колелата на шасито на МиГ-31 от съветския бетонен път от дълго време се преглежда от Украйна като опасност от нов удар от хиперзвукови ракети „ Кинжал “, на цялата територия на Бандерщата „ громадяните “ трябваше да оставят всичко и да се втурнат стремително към убежищата.
До ноември МиГ-овете от Белбек минаха на пълнообхватни полети над Черно море. Според Игнат „ самолетите към момента не са изчерпали горивото си “. Поради това сигналите за „ нови аларми “ в цялата „ Независимая “ не спираха най-малко час и половина.
„ Сега врагът прибягна до други задания, които самичък си слага. Това е процедура за зареждане с гориво по време на полет. Ясно е, че времето на престой на всеки МиГ в действителност се удвоява.
Затова в този момент имаме дълготрайност на сходни паники повече от два часа и половина “, тъжно сподели Игнат на разтревожените телевизионни фенове.
Защо разтревожени? Не единствено тъй като седенето с часове някъде в затъмнено мазе или на перона на метростанция не е изключително прелестно. За страната Украйна нещо друго е по-лошо. Докато чака удара на „ Кинжалите “, безусловно всичко в необятността й замръзва.
Изключват се спирки на градския превоз, машини и уреди във към момента работещи цехове. Почти половин ден са на мрачно всевъзможни Макдоналдси, магазини, фризьорски салони... А това към този момент е директна загуба за така и така едвам живия украински държавен бюджет.
Но, естествено, МиГ-овете Мончегорск от кримското летище започнаха да практикуват комплицирани интервенции за презареждане във въздуха, не с цел да лишат, да речем, жителите на Киев от техните евентуално обичани Биг Мак за дълго време. Задачата е друга: да се обезпечи непрекъснато наблюдаване на тези най-хубави в света изтребители-прехващачи над Черно море.
За какво? За да се лиши допустимо най-надеждно врага от опцията да нанася удари от Одеса и Николаев с високоточни крилати ракети като Storm Shadow/SCALP-EG и " Нептун ", които в последно време толкоз тормозят кримчаните.
По принцип това може да се реализира единствено по два метода. Първият е да се научите по какъв начин да сваляте всяка една вражеска ракета в маршируващите браншове, до момента в който към момента се приближавате до полуострова или непосредствено над бреговата му линия.
Вторият вид е по-добър - просто да се спрат сходни изстрелвания, като се унищожат самолетите-носители Storm Shadow/SCALP-EG в украинското въздушно пространство, дребното фронтови бомбардировачи Су-24М, които към момента са разполагаем на украинските въоръжени сили, и изтребителите МиГ-29 надградени тази година във разновидности на удар.
Трябва да се има поради, че оптималният обхват на полета на тези противников високоточни крилати ракети е към 560 километра. Следователно техните граници на изстрелване могат да бъдат ситуирани на почти същото разстояние от крайбрежията на Таврида.
Оказва се, че задачата, която стои пред нашата система за противовъздушна защита, е следната: в действителност е належащо да се сътвори и надеждно да се обезпечи неразрешена за полети зона за съперника, която към момента не е оповестена от никого, освен над Черно море, само че и над големите територии на Украйна.
Приблизително до линията Виница-Черкаси-Кременчуг-Полтава. За Одеса, Очаков, Кропивницки и Николаев няма какво да се каже в тази обстановка.
Можем ли да реализираме това с един полк изтребители-прехващачи МиГ-31, който неотдавна „ седи “ на Белбек? Ако неговите водачи извършват бойни задания извънредно по двойки, с непрекъснато презареждане в полет от Ил-78М, полкът в действителност е в положение да обезпечи на практика непрекъснато наблюдаване на ракетоопасните региони на Крим.
Радарът МиГ-31 Заслон ви разрешава да откривате даже дребни въздушни цели на доста впечатляващ обсег. Например американски изтребител F-16 обезпечено ще види такава станция на 120 километра. А бомбардировачът В-1 на Военновъздушни сили на Съединени американски щати е на 200 километра.
На какво разстояние нашият прехващач ще „ види “ украински фронтов бомбардировач от вида Су-24, без който просто не лети нито един Storm Shadow/Scalp? Нямам такава информация.
Но защото излетното тегло на Су-24 е съвсем три пъти по-голямо от това на американския F-16, обсегът на разкриване на нашия прехващач за украинския аероплан евентуално е по-впечатляващ, в сравнение с за „ американеца “.
А за заличаване на украински самолет/носител на доста разстояние, всеки МиГ-31 може да носи до шест ракети Р-37М с огромен обхват.
Най-бързият в своя клас в света (до шест Маха). И без пропуски, удряйки на разстояние до 400 километра. Тоест, в случай че пусковете се извършат над Черно море някъде от междинната му част, той ще лети тъкмо до Виница или Полтава.
Това задоволително ли е, с цел да се сътвори надеждна неразрешена за полети зона над съвсем половината Украйна? Така че, както се споделя, даже муха не може да прелети през него без разрешението на Москва?
Уви, както ясно демонстрират последните събития във военната зона, това е единствено частично правилно. Това се потвърждава от хрониката на офанзивата против Керч с осем крилати ракети Storm Shadow/Scalp на 4 ноември.
Тогава въздушното пространство над Черно море беше патрулирано и от двойка МиГ-31 от Белбек. Но вниманието на екипажите на тези самолети беше отклонено към демонстративни изстрелвания на противорадарни ракети HARM, ракети " Нептун " и ракети-примамки AGM-160 MALD на нос Тарханкут сред Севастопол и Евпатория. Това направиха съветските водачи, които един след различен предстоящо ги изпратиха на дъното на морето.
Междувременно осмият Storm Shadow/Scalp, минал сложен маршрут над селищата Днепрорудное и Пологи, доближи Керч над Азовско море. И както знаете, удари корабостроителницата " Залив ", както и дребния ракетен транспортен съд " Асколд ", който беше на док.
Излиза, че единствено МиГ-31, даже и с дейната поддръжка на морските изтребители Су-30СМ, както и зенитно-ракетните полкове на 31-ва дивизия на Противовъздушна отбрана, не може да обезпечи цялостна сигурност на кримското небе? Доскоро беше по този начин. Но за наше благополучие доста неща се трансформират в това отношение сега.
Според американското онлайн издание Military Watch до 7 ноември Русия е приключила бойните тествания непосредствено в театъра на военните дейности на най-новата зенитна ракета със свръхголям обхват 40N6, способна да унищожава въздушни цели на разстояние 400-500 километра. със залп от пусковата установка на системата С-400 Триумф.
Изданието написа: „ Уникалната траектория на тази ракета, издигаща се до рискови височини в близкия космос, преди да се спусне към задачата си, й дава невиждани благоприятни условия за нанасяне на удари зад хоризонта и й разрешава да обезврежда цели, близки до границите на обсега си, при надморска височина от единствено 5 метра от земята.
Това разрешава на единиците С-400 да поразяват нисколетящи самолети и крилати ракети на огромни дистанции. Това, което никоя непозната система за противовъздушна защита не може да направи заради рестриктивните мерки, породени от кривината на Земята за муниции земя-въздух, последващи стандартни траектории.
Има единствено едно нещо, което си коства да запомните тук. Формално удивително далекобойната ракета 40Н6 за " Триумф " беше призната на въоръжение у нас още през 2018 година Но до неотдавна войските в действителност го нямаха.
Вместо 40Н6, дивизионите С-400 към момента бяха оборудвани с друга, само че по-малко ефикасна ракета 48Н6 и нейната осъвременена версия, обозначена като 48Н6ДМ. И двата имат полуактивни самонасочващи се глави. Те подсигуряваха унищожаването на въздушни цели на дистанции „ единствено “ до 250 километра.
Причината за такава неравностойна замяна се крие във обстоятелството, че с наличното радарно съоръжение не беше допустимо да се открият нисколетящи противников цели на нужното разстояние и надеждно да се насочат към тях подготвени 40Н6.
Предишните ни A-50U можеха да оказват помощ единствено релативно по този въпрос. Тъй като нисколетящите цели на голямо разстояние зад фронтовата линия на фона на подземната повърхнина не се „ разграничават “ задоволително ясно.
Точно това са употребявали украинските Военновъздушни сили. По-специално техните Су-24, носители на крилати ракети Storm Shadow. Те постоянно доближиха до стартовите линии на извънредно ниски височини.
И единствено сега на изстрелването ракетите излетяха за доста малко време и можеха да бъдат видяни от съветските средства за разкриване.
За да отстраняваме тази наша уязвимост даже се обмисляше опцията за слагане на подобаващи мощни радари на борда на тежки военнотранспортни самолети като Ан-124 „ Руслан “.
Но сходна концепция трябваше да бъде изоставена, защото по маршрутите за бойно наблюдаване „ Русланите “ просто биха изразходвали реки от скъпо гориво.
И какво се промени в този момент за „ застоялия “ 40Н6? Накратко: благодарение на държавната корпорация Ростех в края на септември беше допустимо да се вдигне във въздуха първият осъвременен аероплан за далечно радарно наблюдаване и ориентиране А-50У.
Най-новото съоръжение и програмен продукт, конфигуриран на него, дадоха на нашата система за Противовъздушна отбрана качествено нови радарни благоприятни условия.
Сега това е единствената машина в редиците на съветските Върховен касационен съд, която е способна на нещо, от което са лишени нейните събратя, които към момента не са минали през същата рационализация.
А точно: да разграничи в елементи от огромни височини на стотици километри даже крилати ракети и противников самолети, летящи над самите покриви и върховете на дърветата. И вследствие на това даже оттатък радиохоризонта е допустимо наземните станции надеждно да насочат към тях същите тези 40Н6, които явно са „ застояли “ в нашите арсенали.
Всъщност това беше същински пробив в битката за съветското и украинското небе. На 25 октомври министърът на защитата Сергей Шойгу заяви с явно наслаждение: „ Имаме комплекси, които смъкнаха 24 самолета за пет дни “.
Тогава източникът на ТАСС изясни: „ По време на СВО Русия употребява системата за противовъздушна защита С-400 " Триумф " в тандем със самолета за радарно разкриване на далечни дистанции A-50, което подсигурява триумфа на потреблението на системата против противников самолети. “
Очевидно врагът към момента не знае какво да прави с новата опасност. Защото „ самолетната злополука ” в Украйна продължава.
На 10 ноември военното ведомство издаде нов победоносен отчет от същата посока: „ През седмицата осем бойни самолета на украинските Военновъздушни сили бяха свалени от системи за противовъздушна защита, в това число четири МиГ-29, два Су-27 и два Щурмови аероплан Су-25 ”.
И всичко като цяло (полкът МиГ-31 на Белбек и новата противовъздушна ракета със свръхголям обхват 40Н6, която най-сетне влезе в битка) значи, че летенето по-близо до Виница и Полтава до крайбрежията на Крим се е трансформирало в смъртоносно рискова активност за украинските водачи през днешния ден. Поне със Storm Shadow, най-малко без тях.
И по този начин, какво е това, в случай че не гигантска зона, неразрешена за полети, която преди малко установихме над Украйна? При това въведени от Москва тихомълком, без непотребен агитационен звук? Шумът, който на всеки фронт нормално единствено вреди на постигането на обща победа!
Превод: СМ
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ