Структурните проблеми в икономиката са с дългосрочно влияние и могат

Структурните проблеми в стопанската система са с дълготрайно въздействие и могат да доведат до загуба на конкурентоспособност, настояват откривателите от Института по стопанска система и политики към университета

Грешки във фискалната политика на последното постоянно държавно управление доведоха до по-скъпо финансиране на бюджетния недостиг. Това е едно от заключенията в годишния отчет на Института по стопанска система и политики към УНСС.

През 2023 година специалистите чакат бюджетният недостиг да доближи 7% от Брутният вътрешен продукт (при 3% оптимално позволен предел за еврозоната) или близо 12 милиарда лева ., в случай че не се вземат ограничения за ограничение на разноските и увеличение на приходите.

Според изводите България не би могла да влезе в еврозоната през 2024 година , даже в случай че към нея се приложат същите взаимни отстъпки, които се направиха по отношение на Хърватия. Отклонението на инфлацията по отношение на страните с най-хубава ценова непоклатимост е доста по-голямо.

Изследователите към УНСС предвиждат още закъснение на икономическия напредък до 1% през 2023 г . и вероятен кратковременен спад на Брутният вътрешен продукт на тримесечна база (спрямо предишно тримесечие).

Годишният отчет на изследователското звено планува ускорение на растежа на Брутният вътрешен продукт до 2.6% през 2024 година, само че единствено при изискване, че забележителните външни и вътрешни опасности не се осъществят. В същото време се чака инфлацията да остане висока, само че в границите на едноцифрени темпове и от 13% през 2022 година средногодишната ѝ стойност през 2024 година да е 7.5%

Сериозно внимание изискват структурните проблеми в стопанската система, поради които тя рискува да губи от ден на ден своята конкурентоспособност под натиска на ниската си успеваемост. Освен високата енергоемкост и ресурсоемкост, демографската рецесия и свитото предложение на труд водят до двуцифрен напредък при трудовите хонорари, а това заплашва българското произвеждане да доближи ценови нива, при които няма да е конкурентоспособно на интернационалните пазари предизвестяват от Института.

„ Прогнозираме растежът на действителния Брутният вътрешен продукт на България през 2023 година да се забави до 1.0% (спрямо 3.3% през 2022 г.), което ще се дефинира от преустановяването на наклонността към струпване на ресурси в стопанската система и образуването на негативен принос на чистия експорт, до момента в който вътрешното търсене ще продължи да способства позитивно. Фактори, които ще въздействат в посока намаляване на тласъците за поддържане на високи наличия от ресурси, са оскъпяването на кредитния запас, подобряването на действието на световните вериги за доставки и понижението на цените на съществени първични материали. Отрицателният принос на чистия експорт ще се дължи на планувания по-висок ритъм на напредък на вноса по отношение на износа на артикули и услуги “, сочи един от изводите в документа.

На какво се основава прогнозата?

Институтът ползва личен за прогнозиране на икономическото развиване. Разработен е знак за ранно предизвестие, който включват 5 съществени знака за навременна информация какво е положението на стопанската система. Това са верижните темпове на изменение на показателите на произвеждане в индустрията, строителството и услугите; знака за икономическите настройки в стопанската система, съставян от ЕК; нивото на безработица по данни на организацията по заетостта; и PMI показател за еврозоната, която е главен търговски сътрудник на България. Тези знаци се употребяват за обяснение и прогнозиране на развиването на верижния ритъм на изменение на действителния Брутният вътрешен продукт. Точно на база на тяхната динамичност и представянето им към края на месец януари 2023 година, се извежда прогнозата, за 50% възможност стопанската система да навлезе от фаза на “висок напредък ” в такава на „ невисок напредък ”. Същевременно се регистрира и покачване на вероятността действителният Брутният вътрешен продукт да означи спад на верижна база в кратковременен интервал.

Тема на фокус: Пазарът на труда

Несигурност пред прогнозата произтича също от задълбочаване на спиралата сред заплатите и цените, което е причина за основаване на инфлационна инерция, по-ниска покупателна дарба на семействата и допустима загуба на ценова конкурентоспособност на експортно насочените компании по отношение на комерсиалните сътрудници на България.

По-бързият напредък на компенсацията на един нает по отношение на продуктивността на труда докара до повишаване на разноските за труд на единица продукция с 14.9% на годишна база.

По-дългосрочно настоящите фактори, оказват трайно отрицателно въздействие върху пазара на труда. Демографското развиване демонстрира непрекъснато намаляващ брой на популацията на страната, което се съпътства с все по-малък брой хора в трудоспособна възраст. Отрицателният натурален приръст (значително по-висока смъртност по отношение на раждаемост) се съчетава с миграция на популацията най-много към страните от Европейския съюз (но също по този начин Англия и Съединените щати).

 Пълният текст на отчета можете да намерите