Икономисти: Брутната заплата в държавния сектор вече е с 200 лв. по-висока от тази в частния
Структурни неточности в бюджета за 2025 година, подценени доходи и растящи разноски слагат българските обществени финанси в рискова обстановка, сигнализираха икономистите Румен Гълъбинов и Никола Филипов.
И двамата специалисти потвърдиха оценката на шефа на Българската национална банка, че в бюджета има сериозен проблем. Според Никола Филипов, главният кусур е, че още при съставянето му е било ясно, че заложените доходи от Данък добавена стойност са мощно надценени, а разноските – изключително в администрацията – доста увеличени.
Със сигурност проблем с бюджета има, счита Никола Филипов. Според него Българската национална банка трябвало доста по-рано да сигнализира за това. " Този бюджет беше структуриран зле. Значително бяха увеличени разноските за поддръжка на администрацията и бяха заложени доста повишени доходи от Данък добавена стойност ", счита специалистът. По думите му до края август страната е събрала под половината от планувания Данък добавена стойност, а е изразходила 5.2 милиарда от 6.4 плануван недостиг. " Повечето доходи към този момент са генерирани, а занапред предстоят огромни разноски ", акцентира Филипов пред NOVA NEWS.
Румен Гълъбинов акцентира, че влизането в еврозоната, планувано за 2026 година, слага спомагателни условия към бюджетната дисциплинираност. " Ако експанзионистичната политика продължи, следващата година можем да надхвърлим недостига от 3% ", предизвести той. Все отново, съгласно Гълъбинов, България има основно преимущество – невисок държавен дълг като дял от Брутният вътрешен продукт – сред 25 и 30%, надалеч под горната граница от 60%, изисквана от еврозоната.
Икономистите показаха, че растежът на приходите, главно задвижван от обществения бранш, основава неестествен напън върху пазара на труда и инфлацията. " Брутната заплата в държавния бранш към този момент е с 200 лева по-висока от тази в частния. Така страната не просто конкурира, а задминава бизнеса ", съобщи Филипов. Той предизвести, че бизнесът не може безпределно да поема възходящите разноски за труд, което ще докара до съкращения и спад в вложенията, а оттова – до закъснение на растежа и растеж на безработицата.
Филипов упрекна ръководещите, че са заложили нереалистични упования за доходи от Данък добавена стойност – към 11.5% от Брутният вътрешен продукт, при действително осъществим най-много от 10%. Това, съгласно него, е систематичен проблем, заложен още при правенето на бюджета.
Двамата специалисти не стигна до единодушие във връзка с контрола над разходната част на бюджета. Според Филипов обществените разноски би трябвало да бъдат замразени. На друго мнение е Гълъбов – че страната няма по какъв начин да замрази заплатите, нито пък да вдигне на 22% Данък добавена стойност.
Икономистите регистрираха, че икономическият напредък в България остава над 3%, което към момента е добър индикатор на фона на забавянето в еврозоната.
" До края на годината чакаме спестяванията на семействата да надвишават 100 милиарда лв., а общите активи на жители и компании – близо 180 милиарда ", уточни Гълъбинов, като знак за възходящо богатство в макроикономически проект.
" Икономическият напредък на България се движи, с помощта на мощно ползване и повишаване на приходите. Това компенсира слабото показване на промишлеността и дребния експорт ", счита Румен Гълъбинов. Експертът добави: " От макроикономическа позиция ние резервираме едно огромно преимущество, с което влизаме в еврозоната – ниския дълг ".
И двамата специалисти потвърдиха оценката на шефа на Българската национална банка, че в бюджета има сериозен проблем. Според Никола Филипов, главният кусур е, че още при съставянето му е било ясно, че заложените доходи от Данък добавена стойност са мощно надценени, а разноските – изключително в администрацията – доста увеличени.
Със сигурност проблем с бюджета има, счита Никола Филипов. Според него Българската национална банка трябвало доста по-рано да сигнализира за това. " Този бюджет беше структуриран зле. Значително бяха увеличени разноските за поддръжка на администрацията и бяха заложени доста повишени доходи от Данък добавена стойност ", счита специалистът. По думите му до края август страната е събрала под половината от планувания Данък добавена стойност, а е изразходила 5.2 милиарда от 6.4 плануван недостиг. " Повечето доходи към този момент са генерирани, а занапред предстоят огромни разноски ", акцентира Филипов пред NOVA NEWS.
Румен Гълъбинов акцентира, че влизането в еврозоната, планувано за 2026 година, слага спомагателни условия към бюджетната дисциплинираност. " Ако експанзионистичната политика продължи, следващата година можем да надхвърлим недостига от 3% ", предизвести той. Все отново, съгласно Гълъбинов, България има основно преимущество – невисок държавен дълг като дял от Брутният вътрешен продукт – сред 25 и 30%, надалеч под горната граница от 60%, изисквана от еврозоната.
Икономистите показаха, че растежът на приходите, главно задвижван от обществения бранш, основава неестествен напън върху пазара на труда и инфлацията. " Брутната заплата в държавния бранш към този момент е с 200 лева по-висока от тази в частния. Така страната не просто конкурира, а задминава бизнеса ", съобщи Филипов. Той предизвести, че бизнесът не може безпределно да поема възходящите разноски за труд, което ще докара до съкращения и спад в вложенията, а оттова – до закъснение на растежа и растеж на безработицата.
Филипов упрекна ръководещите, че са заложили нереалистични упования за доходи от Данък добавена стойност – към 11.5% от Брутният вътрешен продукт, при действително осъществим най-много от 10%. Това, съгласно него, е систематичен проблем, заложен още при правенето на бюджета.
Двамата специалисти не стигна до единодушие във връзка с контрола над разходната част на бюджета. Според Филипов обществените разноски би трябвало да бъдат замразени. На друго мнение е Гълъбов – че страната няма по какъв начин да замрази заплатите, нито пък да вдигне на 22% Данък добавена стойност.
Икономистите регистрираха, че икономическият напредък в България остава над 3%, което към момента е добър индикатор на фона на забавянето в еврозоната.
" До края на годината чакаме спестяванията на семействата да надвишават 100 милиарда лв., а общите активи на жители и компании – близо 180 милиарда ", уточни Гълъбинов, като знак за възходящо богатство в макроикономически проект.
" Икономическият напредък на България се движи, с помощта на мощно ползване и повишаване на приходите. Това компенсира слабото показване на промишлеността и дребния експорт ", счита Румен Гълъбинов. Експертът добави: " От макроикономическа позиция ние резервираме едно огромно преимущество, с което влизаме в еврозоната – ниския дълг ".
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ