Всеки Българин Трябва Да Вникне В Думите На Президента Радев: Не Куршумът, А Безразличието, Страхът И Малодушието Убиха Поета Христо Ботев
Строят от възпитаници, студенти и военнослужещи от Врачанския гарнизон бе признат от президента и висш главнокомандващ Румен Радев. Командващ зарята бе майор Симеон Цеков, пълководец на военното формирование във Враца. Сред формалните лица бяха заместник-министърът на защитата Анатолий Величков, зам.-началникът на защитата генерал-лейтенант Пламен Атанасов, Врачанският митрополит Глигорий, представители на политически партии, регионални шефове и кметове от Врачанско и прилежащи области. Специално за тържествата довечера във Враца дойде и представителният боен духов оркестър на Сухопътните войски.
Ето и речта на Румен Радев:
Уважаеми господин Каменов, кмет на община Враца, Ваше високо преосвещенство, уважаеми народни представители и представители на политическите партии, уважаеми общински съветници, кметове, уважаеми регионални шефове, Ваши превъзходителства, уважаеми генерали, офицери, сержанти и бойци, драги студенти и възпитаници, скъпи сънародници.
Събрали сме се да почетем Ботев и неговите четници. Да склоним основна пред починалите за свободата на родината. Правим го всяка година. С поклонение, само че и с известно стеснение. Велик дух, единствено шепа сподвижници и трагична крах - това е историята на Ботев и на неговите приятели. Това е и честа орис в българската история. Не патронът, а безразличието, страхът и малодушието убиха поета. Те ни морят във всяка ера. Тези три порока всеки човек носи в себе си, само че не всеки съумява да ги пребори. Затова българският мавзолей е цялостен с герои, починали в самотност, беднотия, недоумение и давност. И колкото по-безразлични сме и безучастни към техните битки приживе, толкоз по-патетично ги славим след гибелта им.
Празник като днешния не е време за възторг. Той е мотив за примирение и размисъл. Още ли свестните у нас смятат за луди? Още ли глупеца вредом всеки уважава? Още ли народа го смучат наши и непознати посетители? Още ли българи в чужбина тежка се скитат клети, немили-недраги? Отговорите ги знаем. Но аз имам вяра, че няма българска зла орис, че няма българска съдба, а има българска воля, българска смелост, български гений. Ботев е тяхното олицетворение, а всеки един от нас - днешните българи - носим част от тях в себе си.
Всички вие, които тези дни извървяхте пътя на Ботевата чета, всеки един даде образец за мощ, воля и героизъм, в които всички би трябвало да повярваме. Преди 142 години шепа българи повярваха в себе си и трансформираха живота ни. Поклон пред паметта им! Вечна памет за всички, починали за свободата на Отечеството! И дано техният кураж бъде нашето ентусиазъм!
Да живее България!
Ето и речта на Румен Радев:
Уважаеми господин Каменов, кмет на община Враца, Ваше високо преосвещенство, уважаеми народни представители и представители на политическите партии, уважаеми общински съветници, кметове, уважаеми регионални шефове, Ваши превъзходителства, уважаеми генерали, офицери, сержанти и бойци, драги студенти и възпитаници, скъпи сънародници.
Събрали сме се да почетем Ботев и неговите четници. Да склоним основна пред починалите за свободата на родината. Правим го всяка година. С поклонение, само че и с известно стеснение. Велик дух, единствено шепа сподвижници и трагична крах - това е историята на Ботев и на неговите приятели. Това е и честа орис в българската история. Не патронът, а безразличието, страхът и малодушието убиха поета. Те ни морят във всяка ера. Тези три порока всеки човек носи в себе си, само че не всеки съумява да ги пребори. Затова българският мавзолей е цялостен с герои, починали в самотност, беднотия, недоумение и давност. И колкото по-безразлични сме и безучастни към техните битки приживе, толкоз по-патетично ги славим след гибелта им.
Празник като днешния не е време за възторг. Той е мотив за примирение и размисъл. Още ли свестните у нас смятат за луди? Още ли глупеца вредом всеки уважава? Още ли народа го смучат наши и непознати посетители? Още ли българи в чужбина тежка се скитат клети, немили-недраги? Отговорите ги знаем. Но аз имам вяра, че няма българска зла орис, че няма българска съдба, а има българска воля, българска смелост, български гений. Ботев е тяхното олицетворение, а всеки един от нас - днешните българи - носим част от тях в себе си.
Всички вие, които тези дни извървяхте пътя на Ботевата чета, всеки един даде образец за мощ, воля и героизъм, в които всички би трябвало да повярваме. Преди 142 години шепа българи повярваха в себе си и трансформираха живота ни. Поклон пред паметта им! Вечна памет за всички, починали за свободата на Отечеството! И дано техният кураж бъде нашето ентусиазъм!
Да живее България!
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ