Строителният сектор е водещ двигател на икономическия ръст у нас,

Строителният бранш е водещ мотор на икономическия растеж у нас, демонстрирайки най-важен принос към Брутният вътрешен продукт по отношение на останалите браншове. За 2024 година браншът образува 11% от икономическия размер на фона на 9,6% принос от страна на търговията и превоза и 6% от финансовите и застрахователни действия. Това сочат данни от разбор наза приноса на строителството към стопанската система и обществените финанси в България. Секторът оказва и значително положително въздействие върху заетостта, приходите, градската инфраструктура.

По данни на Евростат, общият растеж на Брутният вътрешен продукт за интервала 2023-2024 година е 3,4%. В обособените стопански браншове динамичността варира от двуцифрен растеж до спад, като регистрираните стойности са в диапазона сред –7,2% и +11%, а строителството е секторът с максимален принос към растежа на Брутният вътрешен продукт.

„ Строителството е един от основните мотори на стопанската система, тъй като свързва вложенията, банковия бранш, материалното произвеждане и градската среда. И през днешния ден изпреварваме други съществени стопански браншове ”, акцентира Георги Шопов, ръководител на НАСП и ръководещ притежател на ТОБО ГРУП.

„ Зад планирането и реализирането на всеки един план стоят верига от бизнеси и хора, които имат директно присъединяване в процеса. Когато има огромна строителна интензивност в някой регион, това не са единствено здания, а нови работни места, инфраструктура, нови услуги, развиване на градската среда. Това дава подтик за производства на строителни материали, превоз и логистика, планиране и инженеринг, финансови услуги, търговия, мебелна промишленост и други браншове. Докато има интензивно и мощно строителство, страната ще се радва на по-силна стопанска система. “

Данните на НАСП сочат, че за една година в страната са построени близо 2 млн. кв. м нови жилища – мащаб, който демонстрира стабилно търсене на нови, модерни домове и действителна потребност от съвременно жилищно строителство в огромните градове и разрастващите се региони.

„ Новите жилища са отговор на действителната житейска нужда на хората да подобрят качеството си на живот. А това значи, че чакат построяването на прилежаща инфраструктура – улици, тротоари, паркоместа, зелени площи ”, акцентира Димитър Савов, изпълнителен шеф на BLD .

„ По калкулации на НАСП строителните бизнесмени в София са вложили 115 млн. лева в инфраструктура. Това съставлява разход от 30 до 50 евро на квадрат върху РЗП на жилищните здания. При бутиковите здания и къщите доближава до 100 евро в себестойността на квадратния метър. На процедура купувачите заплащат за построяването на улиците и довеждащата инфраструктура, въпреки тя да е ангажимент на общината и комуналните сдружения. ”

По думите му грижата за вътрешнокварталните улици е към този момент поета от строителните бизнесмени. Нагледен образец е ул. „ Боян Петров ”, където частната инвестиция подсигури свободния достъп и придвижване на живущите в региона. Строителната интензивност може да върви ръка за ръка с качественото развиване на градската среда.

Със 156 382 заети лица в строителството, което съставлява 7% от работната мощ в страната, секторът регистрира резистентност. Заплатите са отбелязали доста нарастване от 17,8% за един отработен човекочас, на фона на 12% растеж на междинна брутна заплата за страната през първото полугодие на 2025 година

„ Строителството образува сериозен размер от изплатените заплати в стопанската система и е един от огромните работодатели в страната. Данните регистрират 5,1% нарастване на заетостта на годишна база. Безработицата в строителния бранш е спаднала с 34,3% през първата половина на 2025 година в съпоставяне със същия интервал през 2024 година “, отбелязва Емилия Валентинова Цоконова-Чолакова, ръководещ сътрудник Match More .

„ Секторът има обществен резултат във връзка с демаргинализирането на някои обществени групи. То дава опция за работа на хора с по-нисък учебен ценз и обществен статус да бъдат част от пазара на труда, с което обезпечава непоклатимост за значително семейства. В същото време, строителството основава и благоприятни условия за претовареност на хора, живеещи в по-малки обитаеми места наоколо до главните стопански центрове. ”

Освен основен за стопанската система шеф, фирмите в бранша са и главен поданик.

„ Сама за една година строителните бизнесмени са внесли налози в размер на 7,5 милиарда лв.. В обществения спор за строителството постоянно се виждат единствено крановете и строителните площадки, само че рядко се регистрира приносът към обществените финанси “, разяснява Асен Чавдаров, шеф на КОНТРАКТ СИТИ.

„ Други 2,3 милиарда лв. са били изплатени под формата на заплати, а 1 милиард лв. са социалноосигурителни вноски, което демонстрира ролята на бранша като главен дирек на фискалната непоклатимост. Строителите са измежду основните източници на доходи за страната, а не бенефициент на обществени средства. ”

Според него точно тези цифри би трябвало да бъдат насочна точка при разискването на регулации, градоустройство и капиталова среда: „ Сектор, който е значителен поданик, заслужава предвидима регулаторна рамка и партньорски метод от институциите, а не да бъде възприеман само през отрицателни стандарти. “

Проучване на социологическа организация „ Тренд ”, направено по задание на НАСП и извършено измежду 357 души в София, Пловдив, Варна, Бургас и Стара Загора, показва главните проблеми в градската инфраструктура съгласно жителите.

Като главен проблем е посочено паркирането , следван от трафика и подвижността, както и замърсяването на въздуха. На четвърта позиция респондентите показват дейната строителна активност.

„ Разбираме, че строителната активност основава краткотраен дискомфорт на живущите – звук, придвижване на техника, стеснен достъп. Стремим се да постановяваме по-високи стандарти и модерни строителни способи, тъй че освен по-бързо да удовлетворим упованията на клиентите си, само че и да понижим неудобството за живущите наоколо. Строителството през днешния ден не е това от преди десетилетия – спецификите на материалите е друга, процесите се случват доста по-бързо, машините са по-ефективни и връзката е усъвършенствана – без това да е за сметка на качеството. Международните данни демонстрират, че тези процеси редуцират строителните периоди с 30 до 50%. Това на процедура значи на половина по-кратък интервал. Важното е при завършването на плана да имаме освен съвременна постройка за бъдещите жители, а и по-подредена среда и по-добра обществена инфраструктура за целия квартал ”, разяснява доктор Щелян Калчев, вложител и заможен съветник, съосновател на Imvestia.

Националната асоциация на строителните бизнесмени остава ангажирана с транспарантна връзка по отношение на развиването на бранша в страната.