Дишащи тухли и светещ бетон в сградите на бъдещето
Строителната промишленост е един от най-устойчивите браншове на пазара. Независимо от неговата консервативност обаче, доста нови технологии трансформират ролята на експертите в сектора и служащите на първа линия. Самите нововъведения са скъпи за всяка по-малка или към този момент просперираща строителна компания.
Кои са новаторските материали, които занапред ще се ползват по строителните ни площадки. Предлагаме къс преглед на новостите в сектора.
Светещ цимент пести електрическа енергия
Вече е тестван сходен материал, които на процедура всмуква дневната светлина и по-късно има свойството да я излъчва. Светещият цимент се създава посредством процеса „ поликондензия “, за задачата се употребяват речен пясък, вода, индустриални боклуци и други.
Производителите към този момент дават обещание и панели от светещ бетон.
Иновацията, наречена i.light, е на италианския проектант GiampaoloImbrighi, който за първи път я показва на Световното ревю в Шанхай, Китай. В авансово излетия панел се вършат към 50 разреза с широчина от 2,3 мм. В тях се излива специфична смола, която излъчва светлина. Повърхността се подравнява с циментова паста, направена по специфична формула, която не разрешава появяването на пукнатини. В публични здания панелите биха икономисали електрическа енергия, а в частните домове те биха били повече хармония.
Дишащи тухли, които пречистват въздуха
Също като пречиствателните устройства, тези дишащи тухли поемат нечистия въздух, след което го филтрират и връщат назад рафиниран. Идеята е на CarmenTrudell, която даже към този момент е създала и тествала нововъведението. Пречистващите тухли се слагат на външните стени на постройката, а вътрешните се покриват със общоприета изолираност. Как става самото филтриране - в центъра на всяка тухла има филтрираща система, която отделя тежките частици от въздуха в резервоар. Така към този момент събраните замърсявания могат елементарно да се изхвърлят - сходно на прахосмукачка.
На пазара обаче се предлага още един „ феномен” - „ студените тухли” (CoolBrick) на новаторската компания EmergingObjects, те са 3D принтирана опция на скъпите охладителни системи. Изпарителното изстудяване е прибавянето на водна пара във въздуха, което води до намаление на температурата му. Преди появяването на климатичните системи този тип изстудяване се е употребявал от хилядолетия. Стенописи от към 2500 година пр.н.е. демонстрират плебеи, които размахват съдове с вода за изстудяване на пространствата. В Близкия изток също от епохи употребяват порести керамични съдове с вода за изстудяване на въздуха посредством изпаряване през стените им.
Нанотехнология с ултра тънка дишаща 3D мрежа
Вероятно си спомняте по какъв начин през 2018-а ненадейно рухна мостът Моранди в Генуа. Трагедията умъртви 43 индивида и остави 600 бездомни, само че тя също по този начин разклати доверието в усвоената основна строителна технология - бетона.
Само за 2 години обаче италианците възвърнаха съвършено оборудването - новият мост с дължина един километър, се издига на 40 метра височина и е поддържан от 18 пилона. Близо 2 млн. евро коства единствено нанотехнологията, която прониква капилярно в бетона и удължава живота му най-малко с още 20 години. Този високоефективен артикул прониква надълбоко в абсорбиращи минерални субстрати като камък, бетон, тухла или теракота и защищава от хидростатично налягане и повишаваща се вода. Нарича се Nanoflex® Infusion и основава ултра тънка дишаща 3D мрежа, която трайно отблъсква навлизането на вода в бетона.
Нанопродуктите могат да обезпечат добра отбрана и на минералните мазилки по фасадите. Представете си невидима отбрана със силата да отблъсква до 95% нечистотия и 98% от мъх, лишей и гъбички от абсорбиращи материали като камък, бетон, тухла или теракота. Един сходен артикул основава ултра тънка дишаща 3D мрежа на повърхността на основата, която трайно отблъсква водата и мръсотията от порестата конструкция. Така материалите с сходно покритие демонстрират трикратна резистентност на заледяване и остават чисти в продължение на десетилетие.
Марсиански бетон, създаден без вода
Eкип от основани в Илинойс учени са създали форма на " марсиански бетон ". Тя може да се употребява за създаване на архитектурни структури на повърхността на Червената планета. Това предложение на Clouds AO и SEArch беше победител в конкурс на НАСА за планиране на корпуси с 3D щемпел за Марс.
Специалният бетон не изисква и капка вода за основаването на сместа. Вместо това е нужна течна сяра (предварително нагрята до 240° по Целзий), която се смесва с марсианската почва в съразмерност 1:1. Друго преимущество на материала е, че той напълно се рециклира, тъй че може да се разтопи и да се върне в нова форма. Освен това има естествена резистентност на киселина и сол и може да издържи доста ниски температури.
Саморемонтираща се настилка за пътища
Холандският строителен инженер Д-р Шлаген е основател на така наречен „ самооправящ се бетон” - методът работи посредством нагряване и може да възвърне строшен детайл. Д-р Шлаген показал откритието си, като счупил парче от материала на две по-малки елементи, след което долепил частите едно до друго и ги нагрял в микровълнова фурна. Така високата температура разтапя и събира в едно частите.
Идеята е бетонът да се употребява за основаването на пътища и автомагистрали. А с цел да се приложи на процедура, учените даже основали специфичен валяк, който да нагрява пътя посредством индукция, и по този начин пукнатините по пътя да бъдат запълнени. Революционният способ може да спести по 90 милиона евро всяка година, във всяка страна, където се ползва.
Кои са новаторските материали, които занапред ще се ползват по строителните ни площадки. Предлагаме къс преглед на новостите в сектора.
Светещ цимент пести електрическа енергия
Вече е тестван сходен материал, които на процедура всмуква дневната светлина и по-късно има свойството да я излъчва. Светещият цимент се създава посредством процеса „ поликондензия “, за задачата се употребяват речен пясък, вода, индустриални боклуци и други.
Производителите към този момент дават обещание и панели от светещ бетон.
Иновацията, наречена i.light, е на италианския проектант GiampaoloImbrighi, който за първи път я показва на Световното ревю в Шанхай, Китай. В авансово излетия панел се вършат към 50 разреза с широчина от 2,3 мм. В тях се излива специфична смола, която излъчва светлина. Повърхността се подравнява с циментова паста, направена по специфична формула, която не разрешава появяването на пукнатини. В публични здания панелите биха икономисали електрическа енергия, а в частните домове те биха били повече хармония.
Дишащи тухли, които пречистват въздуха
Също като пречиствателните устройства, тези дишащи тухли поемат нечистия въздух, след което го филтрират и връщат назад рафиниран. Идеята е на CarmenTrudell, която даже към този момент е създала и тествала нововъведението. Пречистващите тухли се слагат на външните стени на постройката, а вътрешните се покриват със общоприета изолираност. Как става самото филтриране - в центъра на всяка тухла има филтрираща система, която отделя тежките частици от въздуха в резервоар. Така към този момент събраните замърсявания могат елементарно да се изхвърлят - сходно на прахосмукачка.
На пазара обаче се предлага още един „ феномен” - „ студените тухли” (CoolBrick) на новаторската компания EmergingObjects, те са 3D принтирана опция на скъпите охладителни системи. Изпарителното изстудяване е прибавянето на водна пара във въздуха, което води до намаление на температурата му. Преди появяването на климатичните системи този тип изстудяване се е употребявал от хилядолетия. Стенописи от към 2500 година пр.н.е. демонстрират плебеи, които размахват съдове с вода за изстудяване на пространствата. В Близкия изток също от епохи употребяват порести керамични съдове с вода за изстудяване на въздуха посредством изпаряване през стените им.
Нанотехнология с ултра тънка дишаща 3D мрежа
Вероятно си спомняте по какъв начин през 2018-а ненадейно рухна мостът Моранди в Генуа. Трагедията умъртви 43 индивида и остави 600 бездомни, само че тя също по този начин разклати доверието в усвоената основна строителна технология - бетона.
Само за 2 години обаче италианците възвърнаха съвършено оборудването - новият мост с дължина един километър, се издига на 40 метра височина и е поддържан от 18 пилона. Близо 2 млн. евро коства единствено нанотехнологията, която прониква капилярно в бетона и удължава живота му най-малко с още 20 години. Този високоефективен артикул прониква надълбоко в абсорбиращи минерални субстрати като камък, бетон, тухла или теракота и защищава от хидростатично налягане и повишаваща се вода. Нарича се Nanoflex® Infusion и основава ултра тънка дишаща 3D мрежа, която трайно отблъсква навлизането на вода в бетона.
Нанопродуктите могат да обезпечат добра отбрана и на минералните мазилки по фасадите. Представете си невидима отбрана със силата да отблъсква до 95% нечистотия и 98% от мъх, лишей и гъбички от абсорбиращи материали като камък, бетон, тухла или теракота. Един сходен артикул основава ултра тънка дишаща 3D мрежа на повърхността на основата, която трайно отблъсква водата и мръсотията от порестата конструкция. Така материалите с сходно покритие демонстрират трикратна резистентност на заледяване и остават чисти в продължение на десетилетие.
Марсиански бетон, създаден без вода
Eкип от основани в Илинойс учени са създали форма на " марсиански бетон ". Тя може да се употребява за създаване на архитектурни структури на повърхността на Червената планета. Това предложение на Clouds AO и SEArch беше победител в конкурс на НАСА за планиране на корпуси с 3D щемпел за Марс.
Специалният бетон не изисква и капка вода за основаването на сместа. Вместо това е нужна течна сяра (предварително нагрята до 240° по Целзий), която се смесва с марсианската почва в съразмерност 1:1. Друго преимущество на материала е, че той напълно се рециклира, тъй че може да се разтопи и да се върне в нова форма. Освен това има естествена резистентност на киселина и сол и може да издържи доста ниски температури.
Саморемонтираща се настилка за пътища
Холандският строителен инженер Д-р Шлаген е основател на така наречен „ самооправящ се бетон” - методът работи посредством нагряване и може да възвърне строшен детайл. Д-р Шлаген показал откритието си, като счупил парче от материала на две по-малки елементи, след което долепил частите едно до друго и ги нагрял в микровълнова фурна. Така високата температура разтапя и събира в едно частите.
Идеята е бетонът да се употребява за основаването на пътища и автомагистрали. А с цел да се приложи на процедура, учените даже основали специфичен валяк, който да нагрява пътя посредством индукция, и по този начин пукнатините по пътя да бъдат запълнени. Революционният способ може да спести по 90 милиона евро всяка година, във всяка страна, където се ползва.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ