Строителната фирма, която по чудо не уби десетки софиянци на

Строителната компания, която по знамение не умъртви десетки софиянци на Велики Четвъртък, е рецидивист в трудовите злополуки. “Дани Специал ” обезкостява най-старият бг-завод за радиатори, завлича с милиони ББР

На Велики Четвъртък, 21 април т.г., вследствие на незаконна немарливост и некачествени строителни работи, в 11 ч. сутринта се срутва стената на някогашната телефонна палата на ул. “Оборище ” 26-30. Нелепата случайност изпраща по същото време на същото място президента Румен Радев и брачната половинка му, които са посетители на празника на регион “Оборище ”. Цяло знамение е, че сега на злокобното сриване е нямало минувачи край сградата-убиец и единствено Бог резервира столичани от втори “Алабин ”, кръстят се очевидци на ужаса. Изпълнителят на СМР-тата е бил неведнъж предупреждаван от локалната администрация, изсавани са му наставления за обезопасяване, които той не изпълнявал. Отказал е да сложи скеле и предпазни мрежи. В медиите излиза сбито известие, че отговорните могат да получат санкция от 5 до 50 хил.лв., а компанията “Дани Специал ” се смотолевя някак под сурдинка. Между публицистите сякаш има омерта да не ровят кой стои зад въпросния строител и с каква известност е заслужил да работи в най-аристократичната и скъпа част на София.

Бегъл взор в регистрите свързва на пръв взор никому незнайната фирмичка с медийния магнат Радосвет Радев и военния цех “Терем ”. Пръкнала се от нищото, предишното на “Дани Специал ” сящаш споделя история за разрушеното и нарязано за скрап материално завещание на България. По документи ЕООД-то се води на името на родения през октомври 1966 година Йордан Борисов Йорданов. Той е притежател и на доведения до банкрут Радиаторен цех “Маяк ” в Добрич, част от военно-промишления комплекс на страната. Свързан е с оръжейния давод “Терем ” и по времето на соц-а е хранел над 1000 служащи, а продукцията му се е изнасяла по целия свят.

След като попада в ръцете на “Дани-Специал ”, предприятието става лобно място на 53-годишен служащ. Той бива опърлен, обезобразен до неразбираемост и погубен от пещ, която съзнателно не е била поддържана в положително техническо положение. По разпореждане на притежателя не е била пускана от няколко месеца, сякаш с цел да се вършат икономии. Съоръжението е от 80-те години на 20 век, френско произвеждане, само че през годините поради свидливостта на чорбаджиите, са му били пригаждани елементи локално произвеждане. Нелепите “производствени рационализации ” в края на краищата довели и до съдбовния случай, написа добричката преса.

Първата работа на Йордан Йорданов откакто закупува радиаторния цех “Маяк ” е да се набълбука с заеми, които нама желание са връща. От 2008 година има необслужен заем за 3,3 млн.лв. към ББР, още 35,5 хил.лв има и щъм чактния заемодател “Ер Ликиз ”. Непогасени вземания попадат и към “Пиреос Банк ”, сочи информация в Търговския указател. Общите отговорности надвишават 4,8 млн.лв. Банкери разясняват, че въпросът е типичен образец за източване и обезкостяване на рентабилно дружество от металургичния бранш.

По техни думи, и към днешна дата действителен притежател на разграбения цех са сестрата и шуреят на медийния олигарх Радосвет Радев – Николай Иванов Радев и жена му Албена Крумова Радева. Николай Радев има “Компания за инженеринг и развиване ”, посредством която по времето на всеобщата приватизация си напазарува “Маяк ”, чевръсто разпродава златните земи на комплекса, прилежащите му почивни станции на първа линия край морето и много атрактивни селскостопански терени в Житницата на България, както е по-известен Добрич. По-късно “продава ” на книга огризките от радиаторния цех на въпросния Йордан Йорданов от “Дани Специал ”, само че конците не престават са се дърпат от сем. Радеви, настояват осведомени с далаверите на могъщия клан. Колеги от медийната колегия допълват, че с банковите заеми, дадени на добричкия боен цех, през годините са се финансирали и яловите журналистически планове на Радосвет Радев.