Най-неудачните устройства в историята на Microsoft
Stressed businessman at the office.
Със сигурност, всички знаят за компанията Microsoft и би могло да бъде другояче, откакто операционната система Windows е конфигурирана на множеството компютри от целия свят, а Office е най-популярният офис пакет. Но вероятно не са доста хората, които помнят, че преди време компанията от Редмънд произвеждаше плеъри и даже рутери. Именно на тях ще се спрем този път.
Microsoft Zune – излезе прекомерно късно
Microsoft си опитва силите в най-различни области, в това число и е производството на компактни плеъри. Те се назоваха Zune и предлагаха много положителни благоприятни условия: комфортно ръководство, десетки GB памет, цветни сензорни екрани и лесна синхронизация с Оценка за съвместимост Windows. И още, в тях бе осъществена една доста комфортна функционалност – продан на траковете с другите притежатели на сходни плеъри. И за какво тогава това забавно устройство се провали?
Отговорът е елементарен – Microsoft показа първата версия на своя плеър… през 2006 година. Тогава на пазара царстваха устройствата с Windows Mobile и Symbian, а до излизането на iPhone оставаше единствено една година. Разбира се, по това време iPod, показан още през 2001 година владее 2/3 от пазара, а iTunes към този момент бе най-големият магазин за музика. В последна сметка плеърът Zune с неговите детски заболявания първоначално се оказа непотребен. А към 2011 година неговата поддръжка бе дефинитивно прекъсната, с цел да не става конкуренция със смарт телефоните работещи под ръководството на Windows Phone 7. А забавно е, че iPod се продава и през днешния ден – по този начин да вземем за пример, единствено за към $45 можете да си вземете новичък Shuffle.
Microsoft Kinect – отлична концепция с посредствена реализация
Повечето хора желаят напълно да потънат в другите развлечения и може би по тази причина през 2009 година филмът „Аватар“ очарова всички, като вкара фена в сцената на протичащото се благодарение на елементарни 3D очила. Microsoft реши да направи нещо сходно с компютърните игри. Очевидно бе, че VR шлемът Xbox 360 е с прекомерно слаби благоприятни условия и софтуерният колос стартира забавна концепция – да предложим на потребителя да ръководи гейм персонажа не благодарение на бездушния геймпад, а посредством личното си тяло.
В същата 2009 година Microsoft показа Kinect – устройство с камера, което прихваща придвижванията на потребителя и дава опция за ръководство на персонажа в играта благодарение на придвижването на тялото или посредством гласа. Софтуерният колос влага в рекламата на това устройство солидните $500 милиона и продажбите за 60 дни надвишиха 8 милиона екземпляра. И какво е неудачното в този случай?
Уви, това са в две неща по едно и също време. Първо, регистрацията на придвижванията бе надалеч от идеалното: да, персонажът на екрана в 80% от случаите повтаря вашите придвижвания, само че останалите 20% скапаха всичко. В съвсем всички игри точността на придвижванията е доста значима и погрешно интерпретираният жест може да докара до загуба. Второ, съвместимите с Kinect игри бяха напълно малко – след 5 години се появиха по-малко от 10 гейм плана, на които си коства да се обърне внимание. Останалите игри бяха фокусирани върху фитнеса или са обикновени детски платформъри.
И най-неприятното, с излизането на Xbox One корпорацията разгласи, че за тази подпора е нужен нов Kinect. Това напълно не се хареса на потребителите, продажбите на новата подпора бяха ниски, като в последна сметка бяха продадени единствено 5 милиона нови Kinect. За края на Kinect може да се смята 2014-та година, когато Microsoft затвори студиото за основаване на наличие за този датчик, а и самите консуматори през изтеклата една година по този начин и не видяха нито едно съществено заглавие, особено направено за новия датчик. Оттогава излязоха единствено безусловно 3-4 игри, в основата си сходни на баналната Just Dance.
Този по този начин упорит план е към този момент мъртъв и го умъртви самият Microsoft. Вместо да дава стотици милиони долари за реклама, софтуерният колос можеше да употребява тези пари за основаването на качествени игри за това устройство. Днес към този момент е късно за тази концепция, тъй като стартира бурното развиване на VR и AR технологиите, а Kinect се трансформира в една безполезна играчка.
Kin One и Kin Two – по-зле и от смарт телефоните с Windows Phone
Към началото на 2010 година Microsoft не се представяше доста добре на мобилния пазар. Устройствата с Windows Mobile 6 към този момент изглеждаха като динозаври, а тяхната подмяна – смарт телефоните с Windows Phone 7 трябваше да излезе към края на годината. И с цел да не изгуби дял от пазара, корпорацията реши да си опитва силите в сегмента за младежи, предлагайки смарт телефоните Kin One и Kin Two с авансово конфигурирани клиенти за обществените мрежи. Тези устройства костваха 50-100 $ със подписан контракт, което е скъпо, като се има поради, че за същите 100 $ на месец можеше да се вземе iPhone 3GS.
Тук всичко стана даже по-бързо – продажбите бяха прекъснати единствено два месеца след началото. В Съединени американски щати бяха продадени бяха по малко от 10 000 мобилни устройства, които по този начин и не стигнаха до Европа. Причините за неуспеха са напълно банални. Устройствата работеха с операционна система, за която съвсем нямаше програмен продукт, браузърът не поддържаше Flash, е вграденият Twitter клиент не можеше да изтегля изображенията. Цялата система работеше постепенно, а екранчето с размер на диагонала 2,6 инча и резолюция 320х240 пиксела изглеждаше напряко смешно. В последна сметка потребителите се ориентираха към BlackBerry със постоянна QWERTY клавиатура, съвършена работа и доста програмен продукт.
Microsoft Surface RT: безполезният таблет с безполезната операционна система
2013 година. На пазара се продава iPad с чудесния Retina екран и разнообразни таблети с Android 3, особено основан за тях. Естествено, Microsoft нямаше по какъв начин да остане настрани и показа таблета Surface RT. Устройството е оборудвано с 10-инчов HD екран, 2 GB оперативна памет, Tegra 3 и 8-10 часа самостоятелна работа. Все типични параметри за таблетите от това време и на доктрина Surface RT би трябвало да може да се конкурира с тях.
Но на процедура всичко бе противоположното. Таблетът се срина тъкмо по време на презентацията, което приказва доста за качеството на софтуера, употребен в него. Устройството работеше под ръководството на операционната система Windows RT, изглеждаща като Windows 8, само че не можеше да започва x86 програмен продукт. На потребителя се предлагаха авансово конфигурирани Office и Internet Explorer, както и празния магазин с под 1000 безсмислени приложения. Дори нямаше опция за инсталиране и потребление на нормалния Гугъл Chrome.
Microsoft не обявява протичащото се по-късно, само че още през първите дни от началото на продажбите форумите се препълниха с гневни мнения. Хората недоволстваха освен че няма по какъв начин да употребяват браузъра, с който са привикнали, само че и че тривиално няма опция за включването на принтер. Популярността на тези устройства падана толкоз доста, че Microsoft подари съвсем един милион Surface RT на учебните заведения, с цел да се употребяват в просветителния развой. В това има някаква логичност, тъй като на Surface RT не можеш да инсталираш CS 1.6 и таблетът може да се употребява единствено в образователния развой.
След една година Microsoft реши да опитва още един път и показа на пазара таблета Surface 2 RT, основан на Tegra 4 и работещ към този момент с Windows RT 8.1. И тази Оценка за съвместимост не можеше да работи с x86 софтуера, като корпорацията махна малката врата, която даваше опция да се усъвършенства функционалността на системата. Естествено, продажбите се провалиха и третата версия на Surface RT по този начин и не излезе. Интересно е, че Surface Pro с процесорите Core i макар, че не стана доста известен, откри своята пазарна ниша и към сегашен ден се продава неговата шеста версия.
Microsoft Broadband Networking – прекомерно рано
През 2002 година Wi-Fi се възприемаше съвсем като 5G през днешния ден – доста хубаво и комфортно, само че в бъдеще. Microsoft реши да направи бъдещето настояще и показа няколко разнообразни модула, добавящи Wi-Fi връзка за съвсем всяко компютърно устройство. За преносимите компютри това бе PCMCIA карта (преди време имаше подобен повсеместен слот), даваща опция за работа с Wi-Fi. За персоналните компютри това бе мрежови контролер. Имаше и рутери с по няколко врата.
Всичко това работеше задоволително устойчиво и през 2003 година Microsoft излезе на второ място измежду производителите на Wi-Fi съоръжение. Но в същата тази година, заради проблеми със спецификациите на новия Wi-Fi стандарт, новото потомство Wi-Fi рутери на Microsoft дълго не можа да излязат на пазара. Тази пазарна ниша бързо бе заета от съперниците, а корпорацията от Редмънд кой знае за какво не пожела да се състезава с тях и през 2004 година спря производството на своите безжични устройства.
В идната част ще се спрем на софтуерните провали на Microsoft. те са доста повече, тъй като корпорацията се занимава най-вече със програмен продукт, а не с хардуер.
Със сигурност, всички знаят за компанията Microsoft и би могло да бъде другояче, откакто операционната система Windows е конфигурирана на множеството компютри от целия свят, а Office е най-популярният офис пакет. Но вероятно не са доста хората, които помнят, че преди време компанията от Редмънд произвеждаше плеъри и даже рутери. Именно на тях ще се спрем този път.
Microsoft Zune – излезе прекомерно късно
Microsoft си опитва силите в най-различни области, в това число и е производството на компактни плеъри. Те се назоваха Zune и предлагаха много положителни благоприятни условия: комфортно ръководство, десетки GB памет, цветни сензорни екрани и лесна синхронизация с Оценка за съвместимост Windows. И още, в тях бе осъществена една доста комфортна функционалност – продан на траковете с другите притежатели на сходни плеъри. И за какво тогава това забавно устройство се провали?
Отговорът е елементарен – Microsoft показа първата версия на своя плеър… през 2006 година. Тогава на пазара царстваха устройствата с Windows Mobile и Symbian, а до излизането на iPhone оставаше единствено една година. Разбира се, по това време iPod, показан още през 2001 година владее 2/3 от пазара, а iTunes към този момент бе най-големият магазин за музика. В последна сметка плеърът Zune с неговите детски заболявания първоначално се оказа непотребен. А към 2011 година неговата поддръжка бе дефинитивно прекъсната, с цел да не става конкуренция със смарт телефоните работещи под ръководството на Windows Phone 7. А забавно е, че iPod се продава и през днешния ден – по този начин да вземем за пример, единствено за към $45 можете да си вземете новичък Shuffle.
Microsoft Kinect – отлична концепция с посредствена реализация
Повечето хора желаят напълно да потънат в другите развлечения и може би по тази причина през 2009 година филмът „Аватар“ очарова всички, като вкара фена в сцената на протичащото се благодарение на елементарни 3D очила. Microsoft реши да направи нещо сходно с компютърните игри. Очевидно бе, че VR шлемът Xbox 360 е с прекомерно слаби благоприятни условия и софтуерният колос стартира забавна концепция – да предложим на потребителя да ръководи гейм персонажа не благодарение на бездушния геймпад, а посредством личното си тяло.
В същата 2009 година Microsoft показа Kinect – устройство с камера, което прихваща придвижванията на потребителя и дава опция за ръководство на персонажа в играта благодарение на придвижването на тялото или посредством гласа. Софтуерният колос влага в рекламата на това устройство солидните $500 милиона и продажбите за 60 дни надвишиха 8 милиона екземпляра. И какво е неудачното в този случай?
Уви, това са в две неща по едно и също време. Първо, регистрацията на придвижванията бе надалеч от идеалното: да, персонажът на екрана в 80% от случаите повтаря вашите придвижвания, само че останалите 20% скапаха всичко. В съвсем всички игри точността на придвижванията е доста значима и погрешно интерпретираният жест може да докара до загуба. Второ, съвместимите с Kinect игри бяха напълно малко – след 5 години се появиха по-малко от 10 гейм плана, на които си коства да се обърне внимание. Останалите игри бяха фокусирани върху фитнеса или са обикновени детски платформъри.
И най-неприятното, с излизането на Xbox One корпорацията разгласи, че за тази подпора е нужен нов Kinect. Това напълно не се хареса на потребителите, продажбите на новата подпора бяха ниски, като в последна сметка бяха продадени единствено 5 милиона нови Kinect. За края на Kinect може да се смята 2014-та година, когато Microsoft затвори студиото за основаване на наличие за този датчик, а и самите консуматори през изтеклата една година по този начин и не видяха нито едно съществено заглавие, особено направено за новия датчик. Оттогава излязоха единствено безусловно 3-4 игри, в основата си сходни на баналната Just Dance.
Този по този начин упорит план е към този момент мъртъв и го умъртви самият Microsoft. Вместо да дава стотици милиони долари за реклама, софтуерният колос можеше да употребява тези пари за основаването на качествени игри за това устройство. Днес към този момент е късно за тази концепция, тъй като стартира бурното развиване на VR и AR технологиите, а Kinect се трансформира в една безполезна играчка.
Kin One и Kin Two – по-зле и от смарт телефоните с Windows Phone
Към началото на 2010 година Microsoft не се представяше доста добре на мобилния пазар. Устройствата с Windows Mobile 6 към този момент изглеждаха като динозаври, а тяхната подмяна – смарт телефоните с Windows Phone 7 трябваше да излезе към края на годината. И с цел да не изгуби дял от пазара, корпорацията реши да си опитва силите в сегмента за младежи, предлагайки смарт телефоните Kin One и Kin Two с авансово конфигурирани клиенти за обществените мрежи. Тези устройства костваха 50-100 $ със подписан контракт, което е скъпо, като се има поради, че за същите 100 $ на месец можеше да се вземе iPhone 3GS.
Тук всичко стана даже по-бързо – продажбите бяха прекъснати единствено два месеца след началото. В Съединени американски щати бяха продадени бяха по малко от 10 000 мобилни устройства, които по този начин и не стигнаха до Европа. Причините за неуспеха са напълно банални. Устройствата работеха с операционна система, за която съвсем нямаше програмен продукт, браузърът не поддържаше Flash, е вграденият Twitter клиент не можеше да изтегля изображенията. Цялата система работеше постепенно, а екранчето с размер на диагонала 2,6 инча и резолюция 320х240 пиксела изглеждаше напряко смешно. В последна сметка потребителите се ориентираха към BlackBerry със постоянна QWERTY клавиатура, съвършена работа и доста програмен продукт.
Microsoft Surface RT: безполезният таблет с безполезната операционна система
2013 година. На пазара се продава iPad с чудесния Retina екран и разнообразни таблети с Android 3, особено основан за тях. Естествено, Microsoft нямаше по какъв начин да остане настрани и показа таблета Surface RT. Устройството е оборудвано с 10-инчов HD екран, 2 GB оперативна памет, Tegra 3 и 8-10 часа самостоятелна работа. Все типични параметри за таблетите от това време и на доктрина Surface RT би трябвало да може да се конкурира с тях.
Но на процедура всичко бе противоположното. Таблетът се срина тъкмо по време на презентацията, което приказва доста за качеството на софтуера, употребен в него. Устройството работеше под ръководството на операционната система Windows RT, изглеждаща като Windows 8, само че не можеше да започва x86 програмен продукт. На потребителя се предлагаха авансово конфигурирани Office и Internet Explorer, както и празния магазин с под 1000 безсмислени приложения. Дори нямаше опция за инсталиране и потребление на нормалния Гугъл Chrome.
Microsoft не обявява протичащото се по-късно, само че още през първите дни от началото на продажбите форумите се препълниха с гневни мнения. Хората недоволстваха освен че няма по какъв начин да употребяват браузъра, с който са привикнали, само че и че тривиално няма опция за включването на принтер. Популярността на тези устройства падана толкоз доста, че Microsoft подари съвсем един милион Surface RT на учебните заведения, с цел да се употребяват в просветителния развой. В това има някаква логичност, тъй като на Surface RT не можеш да инсталираш CS 1.6 и таблетът може да се употребява единствено в образователния развой.
След една година Microsoft реши да опитва още един път и показа на пазара таблета Surface 2 RT, основан на Tegra 4 и работещ към този момент с Windows RT 8.1. И тази Оценка за съвместимост не можеше да работи с x86 софтуера, като корпорацията махна малката врата, която даваше опция да се усъвършенства функционалността на системата. Естествено, продажбите се провалиха и третата версия на Surface RT по този начин и не излезе. Интересно е, че Surface Pro с процесорите Core i макар, че не стана доста известен, откри своята пазарна ниша и към сегашен ден се продава неговата шеста версия.
Microsoft Broadband Networking – прекомерно рано
През 2002 година Wi-Fi се възприемаше съвсем като 5G през днешния ден – доста хубаво и комфортно, само че в бъдеще. Microsoft реши да направи бъдещето настояще и показа няколко разнообразни модула, добавящи Wi-Fi връзка за съвсем всяко компютърно устройство. За преносимите компютри това бе PCMCIA карта (преди време имаше подобен повсеместен слот), даваща опция за работа с Wi-Fi. За персоналните компютри това бе мрежови контролер. Имаше и рутери с по няколко врата.
Всичко това работеше задоволително устойчиво и през 2003 година Microsoft излезе на второ място измежду производителите на Wi-Fi съоръжение. Но в същата тази година, заради проблеми със спецификациите на новия Wi-Fi стандарт, новото потомство Wi-Fi рутери на Microsoft дълго не можа да излязат на пазара. Тази пазарна ниша бързо бе заета от съперниците, а корпорацията от Редмънд кой знае за какво не пожела да се състезава с тях и през 2004 година спря производството на своите безжични устройства.
В идната част ще се спрем на софтуерните провали на Microsoft. те са доста повече, тъй като корпорацията се занимава най-вече със програмен продукт, а не с хардуер.
Източник: kaldata.com
КОМЕНТАРИ