Стреснат съм и разочарован от това, което се случва в

Стреснат съм и отчаян от това, което се случва в ръководещата коалиция. Вътрешните войни и вътрешната им експанзия са доста по-силни, в сравнение с тяхното отношение към предишното, към това злощастие, онази организация, нарекла се Граждани за европейско развиване (ГЕРБ), тъй като нито бяха жители, нито имаха европейско развиване, нито имаха разсъдък и благоприятни условия да ръководят страната. Коалицията не помни за тези хора. И те се съживиха, добиха самочувствие. В момента те са на хоризонта, удовлетворени и чакат да мине време, с цел да се не помни корупцията, унищоженото медийно пространство, съвестта. Така че обединението би трябвало да се обърне към тях и да дадат нова посока. 

Това разяснява пред Нова тв скулптурът Велислав Минеков. 

Противоречията в обединението са лечими, само че това не би трябвало да става със мощ и с напън. Другото е, че има деликатни моменти. В случай, че някой получи предпочитание за асимилиране на огромна сума от средства, асимилиране в неприятния смисъл на думата, тогава другите би трябвало да замълчат. За страдание, обединението е твърда сензитивна и разпадът е почнал, разяснява той. 

Махленски са свадите в обединението. Вместо да сложим на дневен ред значими проблеми, които би трябвало да се решат, като да вземем за пример изпращането на оръжие в Украйна, ние се занимаваме с Българска народна банка и други неща, които не са належащи сега. Дори считам, че за оръжието би трябвало да се направи референдум. Трябва да забележим дали ние въобще можем да отбраняваме България, дали тази военна мощност е задоволителна за нас. Въпросът за здравината на обединението е ние като жители да разберем какви цели въобще има сега, тъй като тя не ги е посочила. Караниците би трябвало да останат в задния двор и тези хора би трябвало да седнат и да разсъждават за значимите неща в страната, разяснява журналистът Ива Дойчинова. 

Решението за военна поддръжка на Украйна или не е съдбоносно за България за десетилетия напред, добави тя.