Ексклузивно: Константин Кацаров от Гласът на България с нови тежки твърдения за шоуто
Стресна ли се Константин Кацаров, от " Гласът на България ", откакто прочете формалната позиция на bTV във връзка неговите скандални изказвания за машинация и по какъв начин продължава животът му.
Константин Кацаров - специфичен посетител на Plovdiv24.bg, с още забавна информация и любопитни линии от живота си.
Добре пристигнал. Искам първо да кажа, че това, което написа във Facebook, провокира много реакции измежду хорат. И другото, което направи усещане, че bTV отвърна на удара, т.е., излезе с публична позиция. Какво ще кажеш за това, което написаха те, в случай че си го чел?
Понеже аз пътувах, и през вчерашния ден някой ми сподели, дори от моите фенове, не знам кой, ми изпратиха мейл, аз го прочетох. Значи, към bTV ще се обърна по следния метод: Следващия път, когато желаят да напишат нещо против мен, да помолят аз да им го напиша. Това ми приличаше на петокласник, който има контролно по български. Много е желал да каже нещо, само че в действителност не е споделил нищо. Но идващия път аз против себе си ще им напиша материал.
Между другото, прозира напълно лек колорит на опасност, може би дело?
Да, усетих Камората. Обаче, аз съм дълготраен деец в събирането на задължения и не знам по какъв начин ще ме изплашен. Аз се възбуждам от стряскане. Това им деяние възбуди у мен една голяма обич към това, аз да откликвам на отвръщането, тъй като съм остарял джедай, та ще забележим.
Добре. Имаш контракт, обаче, като цяло, с тях?
Да, само че не и това да лъжат.
Да. Много необичайно, апропо, като фенове усещаме, че нещо се случва, и че нещо не е наред, изключително в прословутите дуели.
Няма идеални хора, няма и идеални излъчвания. Това не е проблем. Но на мен ми замириса на плесен. И това нямаше да го кажа преди Камората, в този момент петокласникът, да ми напише на Камората писмото, щеше да приказвам единствено за лъжата, че аз съм обиден от лъжата. “Но той отпадна ", така ще речеш, че съм щял да взимам “Грами " към този момент и аз съм се...
Какво отпадане, при изискване, че напред отиват хора, които спрямо мен са вокални лилипути. Те считат, че аз мога да се притесня от това, или че аз нямам преценка на 53 години кой какво може и какво не може. Дали мога да подвигна 200 кг от лежанка, или не мога. Това си беше умишлен ход. Тук към този момент прозира... Затова се съмняват хората, а те това би трябвало да го създадат хитро. Не може да... Константин Кацаров сега е с най-гледаните видеа от песните, които е извършил, даже единствено с “Черната овца " от всички участници.
Сега те ще кажат, този егоцентрик, нарцис и така нататък Не бе, това е реалност, черно на бяло. Ти го махаш, колиш го, като махнаха и Александър, който е в нашия тим, идващият след мен, който е най-гледаем, най-хубав, красавец, преподавател в детска градина, пеещ. Той ми пуска, не желая да..., те в този момент ми се сърдят тези момчета, само че те са неугледни като артисти. Сега излязоха с китарки, Лечев се влюби в тях, само че те отиват и ще бъдат изядени още в самото начало.
Може би това е концепцията, да вземат по-неподготвени хора, които те да оформят, да омесят по свое сходство.
Ама не, аз не споделям, че не са готови. Те като музиканти може да са доста положителни, само че, е нали би трябвало да има някаква логичност. Ами не ме приемайте тогава, щом няма да ми дадете да пея на български, всичко е проблем. Само едно желая да ти кажа, няма да бъда отегчителен, поради това да не го не помни. Вътре са написали: “Професионалисти, експерти, експерти ". Така.
Аз съм се отнасял с почитание, никой от тях не може да се оплаче от моето държание. Аз до последно, ами какво - Васко-Кръпката, унизително беше, добре. Тази ария, даже и на нея се съгласих след стоте мои опита, само че един експерт дава ли лист с песни? Така стартира нашият контакт, те ми дават лист с песни, от които аз, това го вършат с всеки участник, от които аз би трябвало да си избера.
Ако ти не ги харесваш, правиш си собствен лист. Аз направих един лист със 100 песни, които те в продължение на няколко месеца не ги харесаха. И аз си крещя тогава, ще си избера от вашия лист българска ария. Избирам си българска ария, втора българска ария.
Ами и за нея нямат правата, и нея не я харесват. Аз крещя, добре, за какво ми го пращате тогава този лист? Ама той е бил за предходната година, за предишните участници. Ама крещя, вие се върнахте в регресия обратно във времето и ми изпращате нещо, което... Това експертите вършат ли го? Извинявай доста, обаче един професионален футболист не излиза с маратонки, а излиза с бутонки. Понеже доста обичам да ме заплашват, та за това става въпрос. Аз също ги очаквам. Те за какво си мислят, че бера през това време домати?
Добре. Аз обаче желая в този момент малко да сменим фокуса. Кой е Коцето Кацаров? Откъде стартира всичко?
И обичан и ненавиждан тези дни.
И въпреки всичко, нещо да кажем за теб?
Кажи какво да кажа? Колко доста да се върна?
Как по този начин се породи любовта ти към музиката да кажем?
Значи, въобще към изкуството, това е неумишлено. Аз бях състезател, татко ми имаше комунистическата фантазия аз да стана популярен състезател. Аз по принцип ненавиждам, ох, ненавиждам и “по принцип " да споделям, само че някой път мога такива пирани да пущам. Не желаех да ставам състезател, не се разбирам по принцип с колективите доста, с груповите спортове. И въобще, с хората мъчно се разбирам. Имам другари правилни, само че са малко.
Общо взето и съм своеволен, и не желаех да ставам състезател. Имах една китара от дядо ми подарена, дървена, остаряла, той е остарял моряк, татуиран целия, в белези, кръводарител, страховит беше. И у дома, татко ми е меломан, по това време, несъмнено 1000 плочи е имало, няма да ги изреждам - български, непознати. Аз сред тренировките, нашите до момента в който работеха, аз си бях сам все у дома и пея, и пея. Но аз не съм имал обич към изкуството, въобще не съм знаел. Единственото осъзнато нещо, което беше е да тичам от действителността пишейки. Пишех от дете.
Писането е преди този момент?
О, писането е на първо място. Писането е обвързвано с една моя фантазия, аз да имам едно малко по-различно семейство. Понеже съм едно дете и си съчинявах си по какъв начин имам брат, по какъв начин имам сестра, по какъв начин такова... и си пишех разказите, само че за да пиша. Аз нямах визия, че това има някаква литературна стойност, не съм гонил, просто си мечтаех. Затварях си се в този пакет и по този начин си живеех, по този начин ми беше по-лесно. И по-късно отивах на открито, сбивах се и се прибирах. Четях доста книги, татко ми първо беше принудително “Измиваш си ръцете и започваш ". И аз си почвах, и това ме увличаше.
Много книги за художници, за създатели, от там нататък започнах цялата поредност на Джек Лондон, след това на Емилио Салгари и така нататък Започнах и малко по-сериозни неща като пораснах. Но аз да се занимавам с изкуство, въобще не. Баща ми е художник, значи първата ми стъпка към изкуството беше с рисуването. След като той видя, че аз бойкотирам неговите опити да стана състезател, комунистически, той реши да стартира да рисувам.
Аз рисувах, желаех да върша като във вестник “Дъга ", списание “Дъга " тези разкази в картинки, това отново е било обвързвано подсъзнателно с писането. Исках да върша свои истории. И правех анимационни такива разкази в картинки. И те с негови приятели-художници видяха това нещо, най-вероятно нещо неуместно съм рисувал. Обичах да рисувам ръце и портрети. И започнах да отивам на уроци по изобразяване, пробвах се да аплайвам. В това време стана сборичкване в учебно заведение, понижиха ми държанието, а по това време с понижено държание не можеш да аплайваш.
Да, по този начин беше.
Не станах художник. Тогава татко ми подвигна ръце и сподели: “От теб нищо не става ". Музиката се появи доста по-късно, обвързвано с един човек и така нататък Влезна ли у дома в двора, аз съм си пеел нещо, те чули и споделили: “Уау ". Ама аз не знам, че това е пеене. Аз съм нямал концепция, аз си бях един крепък състезател, едно момче, което си обича да си написа, само че то никой не знаеше, че пиша. Някои бяха дочули, че рисувам. Но аз нямах визия, че това е пеене.
С една дума, с афинитет към изкуството през цялото време, от първите години на детството?
Ами очевидно, факт. Но съответно да съм желал музикант да стана, в никакъв случай. Аз и в този момент не желая. Това стана инцидентно, само че тъй като съм фанатик, и когато стартира нещо не мога да го... и в любовта съм по този начин. Значи като започнеш нещо, би трябвало до край. Не може по този начин да кажеш " А ", пък да не кажеш " Б ", както и в връзките ми с Камората, сега. Щом сме споделили " А ", ще я караме до Я.
Добре, имаш и книги написани? Интересно, че в действителност незнаех, не бях прочела, през днешния ден хвърлих взор, което не е задоволително, несъмнено, само че давам обещание и благодаря за подаръка, да почета. Обаче имат забавни заглавия твоите книги, по този начин, в случай че съдим от пръв взор това, с което съумях да се срещна небрежно “Мутра ", “Какавида ", “Пепел ". Какво разказваш в тези романи?
Това са разнообразни интервали от живота ми. “Мутра " е напълно провокативно, апропо, сега вършим опит да снимаме филм, Христо Шопов в основната роля.
По този разказ?
Това е обичаният му разказ. Това е първият български аудио разказ. Той го има в хартиен вид, само че това е първият български аудио разказ, това не са приказки на Нарциса, факт е просто. Вътре са Христо Шопов, Джоко Росич, брутално нещо, което го правихме половин година наред, дружно с съвсем целия Драматичен театър-Пловдив, нещо чудовищно. Те не се вършат такива неща, тъй като то не излиза и сметката. “Мутра " беше провокативно, макар че става въпрос за човек от ъндърграунда.
Разказва за тези години, когато фактически...
Да, само че не е това.
Не е това?
Значи, аз съм бездънен психо, по какъв начин да го кажа... Искам да бръкна надълбоко в логиката на психиката на връзките сред хората. Това че основния воин може да е фрезист, специалността му, или призванието му в съответния случай, няма никакво значение. Аз следя връзките сред хората и се пробвам да ги развъртвам. Но в съответния случай в “Мутра ", преднамерено го сложих “Мутра ", тя беше първо, дори Христо искаше да е “Лабиринт " и така нататък Тя е продължение на първата ми книга “Дрибъл " на “Леден свят ". И в действителност в действителност става въпрос за един ъндърграунд необут, само че аз наблюдавам неговото развиване от дете до гибелта му, в последна сметка.
Интересно.
А пък “Пепел " съм я написал в Африка. Но мен ме вълнуват само връзките сред хората, това е най-важното. Както и в тази ситуация, в този проблем, интересуват ме връзките сред хората, да има почитание.
Да, и почтено отношение.
Като си излъгал, обади ми се и кажи “Излъгахме, огромна работа ". Щях всичко да изтрия и да приключа. Не да го кажат обществено, на мен. Окей, и аз щях да си заспя умерено. Но да заспя, като знам, че съм потиснат. Е, няма по какъв начин да стане. Кои са те? Кои са те? Камората....
Наистина и за други хора, усеща се, че сякаш се изнизват с надълбоко оскърбление.
Е, то да съм единствено аз. Ами то, с помощта на този текст, то вижте каква отрицателна сила ги заля. Те само някакви лумпени, които примерно плюят против мен, и то без никаква такова... Защо съм желал на български да пея, за какво... Ама ще пея на какъвто си желая език, и където желая. Ама за какво съм бил в този формат, за какво съм ходил в оня. Ама ваша работа ли е, аз съм ходил и във Флоренция, и в Африка, че на вас ли ще давам пояснение къде вървя? Каквото си желая върша. Значи те са ме приели, отивам, развличам се.
Ти пишеш, че си решил да участваш във формата, поради б рат ти.
Той миличкия в този момент се тормози. Приключих с пеенето, по принцип. Между другото, преди една седмица умря и китаристът ни, едното от момчетата. Това е последният ни албум, в действителност. Той таман участваше в записите. От болест, не е случай. Ние чакахме, да за Пецо Валжан.
Да, ние писахме. Защо въпреки всичко участваш в тези формати?
Брат ми, той се натъжи доста, когато преди години музиката доста ми пречеше на писането. Тя е суетност и преследване напразно, среща с хора. Аз обичам хората, само че отбягвам от тях, пречи ми на писането. И просто и на момчетата им споделям “Приключвам ". Тя групата си е моя, тя без мен няма по какъв начин да съществува и им споделих. А то си стартира като студиен план. Брат ми един ден вика: Можеш ли да ми направиш една услуга? Викам каква услуга да ти направя. Ами записал съм те за това, да забележим дали ще те одобрят. Абе крещя, може ли на 53 години да вървя да се посрамвам като кифладжия.
Аз нямам другояче угризения, че както в този момент изкараха, те никой не ме знаеше, обаче в този момент Коцето от “Ренегат ", той е приключен артист. Какъв артист, аз една нота не знам, бе хора, какъв приключен артист? За какви нелепости говорите? Значи същите хора, преди една година, в случай че ги попиташ кой е Коцето? “Тоя ли бе палячо, той не може да пее, мани го тоя... " А в този момент - той е приключен артист. Това са гноми, които не знаят какво желаят. И аз, първо не имах вяра, че ще ме одобряват, тъй като съм възрастен.
Второ, аз в самото начало им споделям, че трябваше да приготвя две песни. Това е на прелиминарен кастинг, не са ме одобрили, нищо. Одобрили са СV-то, което той е пратил. И аз отивам вместо с две на британски и български и им споделям “Две български крещя, имам заболяване на мозъка и не мога да пея на британски ". И те “Коце, не, по този начин няма да си атрактивен реализатор ". Викам “Имате време да решите, не ми е непременно. Ето, опитал съм, поради брат ми ". Между другото, на мен доста хубаво ми стана, аз обичам тези занимания.
Второ, аз не съм всеки ден на сцена. Между другото има високомерни музиканти, които ги хапвам с парцалите, само че те “А, по какъв начин, това е унизително. Ама тая сцена? " Аз съм видял всякаква сцена бе хора, пял съм с всевъзможни хора, и наши известни артисти. Ами с Валя Балканска имам дует, завършва всичко, със Силвия Кацарова, със Звезди, пял съм с " Туистед Систър ", това няма никакво значение.
Отишъл съм, развличам се. Не съм се взел съществено като артист. Аз постоянно, с цел да ги нервирам, споделям, че съм доста добър, само че то е и факт, можем да питаме и експерти, наши познати. И съм отишъл там, те обаче ми се обадиха и споделиха “Ами доста мъчно го взехме това решение, само че го взехме ". И аз им благодарих и се зарадвах.
И с такава обич се включих във всичко. И си крещя, в този момент желая на тези хора, изключително, когато изпях “Черната овца ", крещя още две песни да им изпея, но такива брутални, примерно “Високо " на ФСБ, “Сляп ден " на “Сигнал ", “Безсъние " на Чочо Владовски. Исках да направя, доста ги молих “Не умирай " на “Щурците " с гайда и глас. Направо тези от “Грами " щяха да ме потърсят и да ме ангажират. Шегувам се естествено, с цел да нервирам злобарите. Е, всичко ми отхвърлиха. Но аз го одобрих, апропо. Гадно стана, когато в трети кръг излизам с този речитатив, но бил “Кино ", Маричков бил, доста ме...
Като стартират с тези комунистически звезди. Добре, аз съм им коленичил, аз съм правил техни песни, аз съм им споделил, че ги боготворя. Но истината е, че в случай че те се бяха родили в същото време, в което ние в този момент творим, 90% нямаше да ги познаваме кои са. Сега, то може да си е страшничко, само че не е артист някакъв, както песента на Васко-Кръпката, която ми дадоха.
И това истина ли е, че вие разбирате в последния миг против кого е дуелът? Така ли е?
Е, да.
И е доста гадно, когато е против жена? Защото диапазоните са напълно разнообразни.
Е, те мен по какъв начин да ме пуснат в този момент, другите момчета са “мън-мън-мън ". И аз, даже и тази тъпа ария, в действителност неуспехът при нея, грандиозния неуспех, който в този момент всички “Коко се провали ", не я изпях подправено, пробвах се да я транспонирам и да направя, в действителност аз изпях втори, трети глас, само че...
Да, тъкмо. Ние слушахме деликатно, да.
Но глупавите глупавчета, мънички червенотиквеновчета “Той я изпя по този начин, па по този начин ". Ами я ела, я изпей по този начин, ти няма да можеш да стоиш на този звук и 5 секунди, аз стоях до края. Бях като Гюро Михайлов до края. Е, просто не се получи, звучеше гадно, просто тъй като не пеех главния глас. Преди това ги помолих, вдигнете ми малко или я свалете малко, нещо да е друго, само че това няма проблем.
Въпросът е, че една минута преди да изляза заставам и виждам тв приемника, а ние сме първата двойка. И в този момент, това е кръгът в който, единственият кръг, в който участникът самичък избира своята ария. И Константин Кацаров посърна, то ми личеше, като се видях какъв бурсук съм. И просто взех решение тази ария да я тълкувам, тъй като в оригинала си Кирил Маричков против Уитни Хюстън, е нема потребност. Е, не мога.
Като цяло мъж против жена, разнообразни гласове, височини...
Те няма по какъв начин да ме пуснат против ония пеперудки другите. Те ги пуснаха един против различен, тъй като Лечев си беше избрал, то беше толкоз транспарантно, той си хареса две джумерки, то беше ясно, че ще избере тях, той ги избави. Нали за първи път може да избавя двама, той ги избави, махна великаните. То беше ясно.
Всичко това се вижда от публиката. Така че....
А те не желаят аз да отида при публиката след това, публиката да ме прави оценка, тъй като там... Той имал почитатели, той имал такова... Ами добре де, не ме приемайте. Но както й да е, аз нямаше да стигна до там, тъй като на трети кръг смятах да се откажа.
Добре, в този момент накъде, в смисъл с какво се занимаваш главно в този момент сега?
Само пиша. Записах новия албум, в този момент сега, нали умря нашето момче, другите момчета просто ме молят следващата година, в този момент снимаме видеа няколко на албума да го презентираме. В последна сметка, навих се да им го изпея. Не мога да ги изоставя по този начин на пътя. И следващата година считат, с изключение на bTV -то, в случай че не ме вкарат в пандиза. Не, в случай че би трябвало ще създадем концерт в пандиза.
Ще ни е втори, ние в Казичене направихме към този момент един път, закараха ме с белезници. Догодина да създадем във всички градове по един концерт, представяйки новия албум, ами това е. Но другояче желая да пиша и да не ме закача никой, и да не ми звънят. Защото концепцията беше, че аз не съм отишъл в шоуто да бъда прочут, да ми звънят по телефона, да ме канят. Сега сега те не стопират да ме канят, апелирам ви, ето споделям го, апелирам ви, не ми звънете, не ми се пее.
Да, има, апропо, много от тазгодишните участници, които са тъкмо такива хора, те нямат потребност от пиар, обаче, все пак, отишли са за шоуто.
Да, но дано, даже и за известност, няма неприятно. Това е толкоз красиво нещо, ти не продаваш опиати, ти отиваш да пееш. Просто, тези хора, от които зависи това нещо, които го провеждат, тъй като ние там им работим гратис. Не да ми разправят тук от бенда си ни показват, те всички стачкуват цялото там съсловие срещу мен, обикновено.
На мен нищо, няма значение, аз към този момент не контузвам никой физически, тъй че могат да си приказват с мен както желаят. Но написали, че аз би трябвало да съм им признателен. За какво да съм ви признателен момчета? На вас? Вие сте там на рабата, на заплата, работите и ви се дава.
Другите участници ми е забавно по какъв начин реагират, дали не смеят да приказват и има какво да кажат, или...
Абсолютно всички ме поддържат. Тези, които не престават не го вършат обществено. А те подчертават, че тъй като аз съм изнемощял и не мога да го преживея, те няколко пъти повтарят “той отпадна, той отпадна ", не бе “вие излъгахте, вие излъгахте ". Та поддържат ме освен участници в това, даже има такива, които са стигнали до финали през предни години.
А има персони, известни, които просто се опасяват, че ще им бъде изяден хляба, а очевидно в тези среди това се случва. Добре, ти можеш ли да си представиш, аз имам, тази година стават 212 песни, от които несъмнено има най-малко 5 шедьовъра. Ами моя ария да са чули в радиото, в никакъв случай. Обаче, за мен е чест. За мен тези хора да не пускат моя ария е въпрос на чест, това е красиво.
Не си единственият, чиито песни не се пускат, само че по този начин е в България, за жалост, не се правят оценка гениите.
Та ги е боязън тези хора от шоу бизнеса, пишат ми на персоналния, аз дори мога да ти ги покажа, но това е всекидневно. Тук тези дни няма спане. И своята поддръжка дават, споделят “Коце, не може, наблюдават ти страницата непрекъснато. Следят ти изявите какво казваш, ще ни закопаят ". А пък те разчитат на участия, на изяви. А тези хора там, очевидно са в положение и да подливат вода, очевидно са и гаднички, с цел да се опасява някой. Защо ти ще ме накажеш за това, че споделям истината? Значи си гад, щом си гад, ще се бием. И не е ясно кой кого.
Кажи в този момент, какво пишеш сега, кое е последното, с което си се захванал?
Подготвям едно мъртвило, в този момент да се скрия. Хората да си помислят, че съм в ареста, bTV ме е арестувало. Една книга, която е за живота, споделя се “Бясното куче ". Проследявам целият път на Антон Михайлов, една персона, недействителна. Тя е написана, сега се печата в издателството. Това е може би фантазията ми от дете. Аз съм я почнал още като дете, първите глави са писани като дете. Искам с нея да затворя един цикъл от развиването си в литературата, но да го затворя, в действителност да затворя вратата.
И да се опитам да направя Стефка Костадинова, да скоча малко по-нависоко в идната книга, ох настръхнах, аз се превъзбуждам самичък от себе си. И да стартира нова страница да отворя, на едно по-различно равнище, не споделям по-високо, само че ще бъде по-различно. И съм почнал такава книга, само че желая първо “Бясното куче " да я дам на...
Но си имат твоите герои прототипи, нали по този начин?
Е, по какъв начин? Аз не мога да пиша за измислени неща, те непрекъснато се припознават хората. Едните доста се влюбват какви неща съм писал за тях. Други въобще, за какво написа такива неща за мен. Ама крещя, това не става въпрос за теб.
Идеално, триумф поисквам, в действителност. Искаше ми се и в друга светлина да те забележим, да не си единствено ядосаният участник.
Аз не съм сърдит, аз просто съм прочувствен Рак, и по тази причина си приказвам. А правдата е доста хубаво нещо.
И ще се веселя да се забележим още веднъж и да разкажеш от тук нататък за още триумфи в други сфери, и най-много в писането, а може би и в рисуването още веднъж?
Не, не, няма да имам време за него.
А за музиката дефинитивно ли е решението ти?
На музиката мога да обърна внимание единствено за следващата година, да направя няколко концерта. И то ще преценява дали ще ми хареса първия концерт още, в случай че там не усещам огън с публиката...
Според мен, въпреки всичко е някакъв трамплин това присъединяване в " Гласът на България ", в смисъл, ето в този момент предложения за участия идват. Чак трамплин не, тъй като ти си имаш засилката, само че въпреки всичко.
Те ме канят, но аз не желая да вземам участие. Аз не съм естраден артист, нито желая да вървя в пиано питейни заведения, нито по клубчета. Аз си имам група. Ти искаш да кажаш, че “Гласът на България " ми е трамплин? Е, хе, хе.
Може би да, ще ти послужи малко за пиара.
Тази група е на 25 години, какъв трамплин? Не ми би трябвало... Аз пиша, мен това ме интересува. Между другото, знаеш ли кое ми направи доста неприятно усещане? Три часа ме разпитват кой съм, какъв съм, визитка да ми създадат. Аз им приказвам, пиша, пиша. 15 романа съм написал, с това се занимавам. А те “Бившият охранител Константин Кацаров ".
Хайде и това преглътнах, вкараха ме в една зала. Че аз до преди няколко години съм се борил, имах израстък в корема, след това рак на щитовидната жлеза, какъв фитнес. Ама аз имам автоирония. Щом сте решили да ме вършиме на мутра или не знам какъв желаеха да ме вършат. За книгите не се загатва. На сцената, примерно Дара, тази, онази, ме питат с какво се занимавам. Аз споделям пиша. Те споделят какво пишеш? Проза. Отрязаха го.
Така ли, то е изрязано това и въобще го нямаше.
Е, по какъв начин, но аз единствено това им приказвам. Едно-единствено изречение на смешка изпуснах и те тъкмо него са споделили. Защото ме питат други специалности? Ами аз съм бил стругар, електричар, птицевъд, осигурител и какъв ли не. Трябваше пет часа да им приказвам. Викам им, бил съм защита. И те се хванаха за това в този момент, само че грешката е моя.
Няма нищо, всичко е тъкмо. Важното е ти да знаеш кой си.
Да, ами оприличавам се горе-долу.
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
Константин Кацаров - специфичен посетител на Plovdiv24.bg, с още забавна информация и любопитни линии от живота си.
Добре пристигнал. Искам първо да кажа, че това, което написа във Facebook, провокира много реакции измежду хорат. И другото, което направи усещане, че bTV отвърна на удара, т.е., излезе с публична позиция. Какво ще кажеш за това, което написаха те, в случай че си го чел?
Понеже аз пътувах, и през вчерашния ден някой ми сподели, дори от моите фенове, не знам кой, ми изпратиха мейл, аз го прочетох. Значи, към bTV ще се обърна по следния метод: Следващия път, когато желаят да напишат нещо против мен, да помолят аз да им го напиша. Това ми приличаше на петокласник, който има контролно по български. Много е желал да каже нещо, само че в действителност не е споделил нищо. Но идващия път аз против себе си ще им напиша материал.
Между другото, прозира напълно лек колорит на опасност, може би дело?
Да, усетих Камората. Обаче, аз съм дълготраен деец в събирането на задължения и не знам по какъв начин ще ме изплашен. Аз се възбуждам от стряскане. Това им деяние възбуди у мен една голяма обич към това, аз да откликвам на отвръщането, тъй като съм остарял джедай, та ще забележим.
Добре. Имаш контракт, обаче, като цяло, с тях?
Да, само че не и това да лъжат.
Да. Много необичайно, апропо, като фенове усещаме, че нещо се случва, и че нещо не е наред, изключително в прословутите дуели.
Няма идеални хора, няма и идеални излъчвания. Това не е проблем. Но на мен ми замириса на плесен. И това нямаше да го кажа преди Камората, в този момент петокласникът, да ми напише на Камората писмото, щеше да приказвам единствено за лъжата, че аз съм обиден от лъжата. “Но той отпадна ", така ще речеш, че съм щял да взимам “Грами " към този момент и аз съм се...
Какво отпадане, при изискване, че напред отиват хора, които спрямо мен са вокални лилипути. Те считат, че аз мога да се притесня от това, или че аз нямам преценка на 53 години кой какво може и какво не може. Дали мога да подвигна 200 кг от лежанка, или не мога. Това си беше умишлен ход. Тук към този момент прозира... Затова се съмняват хората, а те това би трябвало да го създадат хитро. Не може да... Константин Кацаров сега е с най-гледаните видеа от песните, които е извършил, даже единствено с “Черната овца " от всички участници.
Сега те ще кажат, този егоцентрик, нарцис и така нататък Не бе, това е реалност, черно на бяло. Ти го махаш, колиш го, като махнаха и Александър, който е в нашия тим, идващият след мен, който е най-гледаем, най-хубав, красавец, преподавател в детска градина, пеещ. Той ми пуска, не желая да..., те в този момент ми се сърдят тези момчета, само че те са неугледни като артисти. Сега излязоха с китарки, Лечев се влюби в тях, само че те отиват и ще бъдат изядени още в самото начало.
Може би това е концепцията, да вземат по-неподготвени хора, които те да оформят, да омесят по свое сходство.
Ама не, аз не споделям, че не са готови. Те като музиканти може да са доста положителни, само че, е нали би трябвало да има някаква логичност. Ами не ме приемайте тогава, щом няма да ми дадете да пея на български, всичко е проблем. Само едно желая да ти кажа, няма да бъда отегчителен, поради това да не го не помни. Вътре са написали: “Професионалисти, експерти, експерти ". Така.
Аз съм се отнасял с почитание, никой от тях не може да се оплаче от моето държание. Аз до последно, ами какво - Васко-Кръпката, унизително беше, добре. Тази ария, даже и на нея се съгласих след стоте мои опита, само че един експерт дава ли лист с песни? Така стартира нашият контакт, те ми дават лист с песни, от които аз, това го вършат с всеки участник, от които аз би трябвало да си избера.
Ако ти не ги харесваш, правиш си собствен лист. Аз направих един лист със 100 песни, които те в продължение на няколко месеца не ги харесаха. И аз си крещя тогава, ще си избера от вашия лист българска ария. Избирам си българска ария, втора българска ария.
Ами и за нея нямат правата, и нея не я харесват. Аз крещя, добре, за какво ми го пращате тогава този лист? Ама той е бил за предходната година, за предишните участници. Ама крещя, вие се върнахте в регресия обратно във времето и ми изпращате нещо, което... Това експертите вършат ли го? Извинявай доста, обаче един професионален футболист не излиза с маратонки, а излиза с бутонки. Понеже доста обичам да ме заплашват, та за това става въпрос. Аз също ги очаквам. Те за какво си мислят, че бера през това време домати?
Добре. Аз обаче желая в този момент малко да сменим фокуса. Кой е Коцето Кацаров? Откъде стартира всичко?
И обичан и ненавиждан тези дни.
И въпреки всичко, нещо да кажем за теб?
Кажи какво да кажа? Колко доста да се върна?
Как по този начин се породи любовта ти към музиката да кажем?
Значи, въобще към изкуството, това е неумишлено. Аз бях състезател, татко ми имаше комунистическата фантазия аз да стана популярен състезател. Аз по принцип ненавиждам, ох, ненавиждам и “по принцип " да споделям, само че някой път мога такива пирани да пущам. Не желаех да ставам състезател, не се разбирам по принцип с колективите доста, с груповите спортове. И въобще, с хората мъчно се разбирам. Имам другари правилни, само че са малко.
Общо взето и съм своеволен, и не желаех да ставам състезател. Имах една китара от дядо ми подарена, дървена, остаряла, той е остарял моряк, татуиран целия, в белези, кръводарител, страховит беше. И у дома, татко ми е меломан, по това време, несъмнено 1000 плочи е имало, няма да ги изреждам - български, непознати. Аз сред тренировките, нашите до момента в който работеха, аз си бях сам все у дома и пея, и пея. Но аз не съм имал обич към изкуството, въобще не съм знаел. Единственото осъзнато нещо, което беше е да тичам от действителността пишейки. Пишех от дете.
Писането е преди този момент?
О, писането е на първо място. Писането е обвързвано с една моя фантазия, аз да имам едно малко по-различно семейство. Понеже съм едно дете и си съчинявах си по какъв начин имам брат, по какъв начин имам сестра, по какъв начин такова... и си пишех разказите, само че за да пиша. Аз нямах визия, че това има някаква литературна стойност, не съм гонил, просто си мечтаех. Затварях си се в този пакет и по този начин си живеех, по този начин ми беше по-лесно. И по-късно отивах на открито, сбивах се и се прибирах. Четях доста книги, татко ми първо беше принудително “Измиваш си ръцете и започваш ". И аз си почвах, и това ме увличаше.
Много книги за художници, за създатели, от там нататък започнах цялата поредност на Джек Лондон, след това на Емилио Салгари и така нататък Започнах и малко по-сериозни неща като пораснах. Но аз да се занимавам с изкуство, въобще не. Баща ми е художник, значи първата ми стъпка към изкуството беше с рисуването. След като той видя, че аз бойкотирам неговите опити да стана състезател, комунистически, той реши да стартира да рисувам.
Аз рисувах, желаех да върша като във вестник “Дъга ", списание “Дъга " тези разкази в картинки, това отново е било обвързвано подсъзнателно с писането. Исках да върша свои истории. И правех анимационни такива разкази в картинки. И те с негови приятели-художници видяха това нещо, най-вероятно нещо неуместно съм рисувал. Обичах да рисувам ръце и портрети. И започнах да отивам на уроци по изобразяване, пробвах се да аплайвам. В това време стана сборичкване в учебно заведение, понижиха ми държанието, а по това време с понижено държание не можеш да аплайваш.
Да, по този начин беше.
Не станах художник. Тогава татко ми подвигна ръце и сподели: “От теб нищо не става ". Музиката се появи доста по-късно, обвързвано с един човек и така нататък Влезна ли у дома в двора, аз съм си пеел нещо, те чули и споделили: “Уау ". Ама аз не знам, че това е пеене. Аз съм нямал концепция, аз си бях един крепък състезател, едно момче, което си обича да си написа, само че то никой не знаеше, че пиша. Някои бяха дочули, че рисувам. Но аз нямах визия, че това е пеене.
С една дума, с афинитет към изкуството през цялото време, от първите години на детството?
Ами очевидно, факт. Но съответно да съм желал музикант да стана, в никакъв случай. Аз и в този момент не желая. Това стана инцидентно, само че тъй като съм фанатик, и когато стартира нещо не мога да го... и в любовта съм по този начин. Значи като започнеш нещо, би трябвало до край. Не може по този начин да кажеш " А ", пък да не кажеш " Б ", както и в връзките ми с Камората, сега. Щом сме споделили " А ", ще я караме до Я.
Добре, имаш и книги написани? Интересно, че в действителност незнаех, не бях прочела, през днешния ден хвърлих взор, което не е задоволително, несъмнено, само че давам обещание и благодаря за подаръка, да почета. Обаче имат забавни заглавия твоите книги, по този начин, в случай че съдим от пръв взор това, с което съумях да се срещна небрежно “Мутра ", “Какавида ", “Пепел ". Какво разказваш в тези романи?
Това са разнообразни интервали от живота ми. “Мутра " е напълно провокативно, апропо, сега вършим опит да снимаме филм, Христо Шопов в основната роля.
По този разказ?
Това е обичаният му разказ. Това е първият български аудио разказ. Той го има в хартиен вид, само че това е първият български аудио разказ, това не са приказки на Нарциса, факт е просто. Вътре са Христо Шопов, Джоко Росич, брутално нещо, което го правихме половин година наред, дружно с съвсем целия Драматичен театър-Пловдив, нещо чудовищно. Те не се вършат такива неща, тъй като то не излиза и сметката. “Мутра " беше провокативно, макар че става въпрос за човек от ъндърграунда.
Разказва за тези години, когато фактически...
Да, само че не е това.
Не е това?
Значи, аз съм бездънен психо, по какъв начин да го кажа... Искам да бръкна надълбоко в логиката на психиката на връзките сред хората. Това че основния воин може да е фрезист, специалността му, или призванието му в съответния случай, няма никакво значение. Аз следя връзките сред хората и се пробвам да ги развъртвам. Но в съответния случай в “Мутра ", преднамерено го сложих “Мутра ", тя беше първо, дори Христо искаше да е “Лабиринт " и така нататък Тя е продължение на първата ми книга “Дрибъл " на “Леден свят ". И в действителност в действителност става въпрос за един ъндърграунд необут, само че аз наблюдавам неговото развиване от дете до гибелта му, в последна сметка.
Интересно.
А пък “Пепел " съм я написал в Африка. Но мен ме вълнуват само връзките сред хората, това е най-важното. Както и в тази ситуация, в този проблем, интересуват ме връзките сред хората, да има почитание.
Да, и почтено отношение.
Като си излъгал, обади ми се и кажи “Излъгахме, огромна работа ". Щях всичко да изтрия и да приключа. Не да го кажат обществено, на мен. Окей, и аз щях да си заспя умерено. Но да заспя, като знам, че съм потиснат. Е, няма по какъв начин да стане. Кои са те? Кои са те? Камората....
Наистина и за други хора, усеща се, че сякаш се изнизват с надълбоко оскърбление.
Е, то да съм единствено аз. Ами то, с помощта на този текст, то вижте каква отрицателна сила ги заля. Те само някакви лумпени, които примерно плюят против мен, и то без никаква такова... Защо съм желал на български да пея, за какво... Ама ще пея на какъвто си желая език, и където желая. Ама за какво съм бил в този формат, за какво съм ходил в оня. Ама ваша работа ли е, аз съм ходил и във Флоренция, и в Африка, че на вас ли ще давам пояснение къде вървя? Каквото си желая върша. Значи те са ме приели, отивам, развличам се.
Ти пишеш, че си решил да участваш във формата, поради б рат ти.
Той миличкия в този момент се тормози. Приключих с пеенето, по принцип. Между другото, преди една седмица умря и китаристът ни, едното от момчетата. Това е последният ни албум, в действителност. Той таман участваше в записите. От болест, не е случай. Ние чакахме, да за Пецо Валжан.
Да, ние писахме. Защо въпреки всичко участваш в тези формати?
Брат ми, той се натъжи доста, когато преди години музиката доста ми пречеше на писането. Тя е суетност и преследване напразно, среща с хора. Аз обичам хората, само че отбягвам от тях, пречи ми на писането. И просто и на момчетата им споделям “Приключвам ". Тя групата си е моя, тя без мен няма по какъв начин да съществува и им споделих. А то си стартира като студиен план. Брат ми един ден вика: Можеш ли да ми направиш една услуга? Викам каква услуга да ти направя. Ами записал съм те за това, да забележим дали ще те одобрят. Абе крещя, може ли на 53 години да вървя да се посрамвам като кифладжия.
Аз нямам другояче угризения, че както в този момент изкараха, те никой не ме знаеше, обаче в този момент Коцето от “Ренегат ", той е приключен артист. Какъв артист, аз една нота не знам, бе хора, какъв приключен артист? За какви нелепости говорите? Значи същите хора, преди една година, в случай че ги попиташ кой е Коцето? “Тоя ли бе палячо, той не може да пее, мани го тоя... " А в този момент - той е приключен артист. Това са гноми, които не знаят какво желаят. И аз, първо не имах вяра, че ще ме одобряват, тъй като съм възрастен.
Второ, аз в самото начало им споделям, че трябваше да приготвя две песни. Това е на прелиминарен кастинг, не са ме одобрили, нищо. Одобрили са СV-то, което той е пратил. И аз отивам вместо с две на британски и български и им споделям “Две български крещя, имам заболяване на мозъка и не мога да пея на британски ". И те “Коце, не, по този начин няма да си атрактивен реализатор ". Викам “Имате време да решите, не ми е непременно. Ето, опитал съм, поради брат ми ". Между другото, на мен доста хубаво ми стана, аз обичам тези занимания.
Второ, аз не съм всеки ден на сцена. Между другото има високомерни музиканти, които ги хапвам с парцалите, само че те “А, по какъв начин, това е унизително. Ама тая сцена? " Аз съм видял всякаква сцена бе хора, пял съм с всевъзможни хора, и наши известни артисти. Ами с Валя Балканска имам дует, завършва всичко, със Силвия Кацарова, със Звезди, пял съм с " Туистед Систър ", това няма никакво значение.
Отишъл съм, развличам се. Не съм се взел съществено като артист. Аз постоянно, с цел да ги нервирам, споделям, че съм доста добър, само че то е и факт, можем да питаме и експерти, наши познати. И съм отишъл там, те обаче ми се обадиха и споделиха “Ами доста мъчно го взехме това решение, само че го взехме ". И аз им благодарих и се зарадвах.
И с такава обич се включих във всичко. И си крещя, в този момент желая на тези хора, изключително, когато изпях “Черната овца ", крещя още две песни да им изпея, но такива брутални, примерно “Високо " на ФСБ, “Сляп ден " на “Сигнал ", “Безсъние " на Чочо Владовски. Исках да направя, доста ги молих “Не умирай " на “Щурците " с гайда и глас. Направо тези от “Грами " щяха да ме потърсят и да ме ангажират. Шегувам се естествено, с цел да нервирам злобарите. Е, всичко ми отхвърлиха. Но аз го одобрих, апропо. Гадно стана, когато в трети кръг излизам с този речитатив, но бил “Кино ", Маричков бил, доста ме...
Като стартират с тези комунистически звезди. Добре, аз съм им коленичил, аз съм правил техни песни, аз съм им споделил, че ги боготворя. Но истината е, че в случай че те се бяха родили в същото време, в което ние в този момент творим, 90% нямаше да ги познаваме кои са. Сега, то може да си е страшничко, само че не е артист някакъв, както песента на Васко-Кръпката, която ми дадоха.
И това истина ли е, че вие разбирате в последния миг против кого е дуелът? Така ли е?
Е, да.
И е доста гадно, когато е против жена? Защото диапазоните са напълно разнообразни.
Е, те мен по какъв начин да ме пуснат в този момент, другите момчета са “мън-мън-мън ". И аз, даже и тази тъпа ария, в действителност неуспехът при нея, грандиозния неуспех, който в този момент всички “Коко се провали ", не я изпях подправено, пробвах се да я транспонирам и да направя, в действителност аз изпях втори, трети глас, само че...
Да, тъкмо. Ние слушахме деликатно, да.
Но глупавите глупавчета, мънички червенотиквеновчета “Той я изпя по този начин, па по този начин ". Ами я ела, я изпей по този начин, ти няма да можеш да стоиш на този звук и 5 секунди, аз стоях до края. Бях като Гюро Михайлов до края. Е, просто не се получи, звучеше гадно, просто тъй като не пеех главния глас. Преди това ги помолих, вдигнете ми малко или я свалете малко, нещо да е друго, само че това няма проблем.
Въпросът е, че една минута преди да изляза заставам и виждам тв приемника, а ние сме първата двойка. И в този момент, това е кръгът в който, единственият кръг, в който участникът самичък избира своята ария. И Константин Кацаров посърна, то ми личеше, като се видях какъв бурсук съм. И просто взех решение тази ария да я тълкувам, тъй като в оригинала си Кирил Маричков против Уитни Хюстън, е нема потребност. Е, не мога.
Като цяло мъж против жена, разнообразни гласове, височини...
Те няма по какъв начин да ме пуснат против ония пеперудки другите. Те ги пуснаха един против различен, тъй като Лечев си беше избрал, то беше толкоз транспарантно, той си хареса две джумерки, то беше ясно, че ще избере тях, той ги избави. Нали за първи път може да избавя двама, той ги избави, махна великаните. То беше ясно.
Всичко това се вижда от публиката. Така че....
А те не желаят аз да отида при публиката след това, публиката да ме прави оценка, тъй като там... Той имал почитатели, той имал такова... Ами добре де, не ме приемайте. Но както й да е, аз нямаше да стигна до там, тъй като на трети кръг смятах да се откажа.
Добре, в този момент накъде, в смисъл с какво се занимаваш главно в този момент сега?
Само пиша. Записах новия албум, в този момент сега, нали умря нашето момче, другите момчета просто ме молят следващата година, в този момент снимаме видеа няколко на албума да го презентираме. В последна сметка, навих се да им го изпея. Не мога да ги изоставя по този начин на пътя. И следващата година считат, с изключение на bTV -то, в случай че не ме вкарат в пандиза. Не, в случай че би трябвало ще създадем концерт в пандиза.
Ще ни е втори, ние в Казичене направихме към този момент един път, закараха ме с белезници. Догодина да създадем във всички градове по един концерт, представяйки новия албум, ами това е. Но другояче желая да пиша и да не ме закача никой, и да не ми звънят. Защото концепцията беше, че аз не съм отишъл в шоуто да бъда прочут, да ми звънят по телефона, да ме канят. Сега сега те не стопират да ме канят, апелирам ви, ето споделям го, апелирам ви, не ми звънете, не ми се пее.
Да, има, апропо, много от тазгодишните участници, които са тъкмо такива хора, те нямат потребност от пиар, обаче, все пак, отишли са за шоуто.
Да, но дано, даже и за известност, няма неприятно. Това е толкоз красиво нещо, ти не продаваш опиати, ти отиваш да пееш. Просто, тези хора, от които зависи това нещо, които го провеждат, тъй като ние там им работим гратис. Не да ми разправят тук от бенда си ни показват, те всички стачкуват цялото там съсловие срещу мен, обикновено.
На мен нищо, няма значение, аз към този момент не контузвам никой физически, тъй че могат да си приказват с мен както желаят. Но написали, че аз би трябвало да съм им признателен. За какво да съм ви признателен момчета? На вас? Вие сте там на рабата, на заплата, работите и ви се дава.
Другите участници ми е забавно по какъв начин реагират, дали не смеят да приказват и има какво да кажат, или...
Абсолютно всички ме поддържат. Тези, които не престават не го вършат обществено. А те подчертават, че тъй като аз съм изнемощял и не мога да го преживея, те няколко пъти повтарят “той отпадна, той отпадна ", не бе “вие излъгахте, вие излъгахте ". Та поддържат ме освен участници в това, даже има такива, които са стигнали до финали през предни години.
А има персони, известни, които просто се опасяват, че ще им бъде изяден хляба, а очевидно в тези среди това се случва. Добре, ти можеш ли да си представиш, аз имам, тази година стават 212 песни, от които несъмнено има най-малко 5 шедьовъра. Ами моя ария да са чули в радиото, в никакъв случай. Обаче, за мен е чест. За мен тези хора да не пускат моя ария е въпрос на чест, това е красиво.
Не си единственият, чиито песни не се пускат, само че по този начин е в България, за жалост, не се правят оценка гениите.
Та ги е боязън тези хора от шоу бизнеса, пишат ми на персоналния, аз дори мога да ти ги покажа, но това е всекидневно. Тук тези дни няма спане. И своята поддръжка дават, споделят “Коце, не може, наблюдават ти страницата непрекъснато. Следят ти изявите какво казваш, ще ни закопаят ". А пък те разчитат на участия, на изяви. А тези хора там, очевидно са в положение и да подливат вода, очевидно са и гаднички, с цел да се опасява някой. Защо ти ще ме накажеш за това, че споделям истината? Значи си гад, щом си гад, ще се бием. И не е ясно кой кого.
Кажи в този момент, какво пишеш сега, кое е последното, с което си се захванал?
Подготвям едно мъртвило, в този момент да се скрия. Хората да си помислят, че съм в ареста, bTV ме е арестувало. Една книга, която е за живота, споделя се “Бясното куче ". Проследявам целият път на Антон Михайлов, една персона, недействителна. Тя е написана, сега се печата в издателството. Това е може би фантазията ми от дете. Аз съм я почнал още като дете, първите глави са писани като дете. Искам с нея да затворя един цикъл от развиването си в литературата, но да го затворя, в действителност да затворя вратата.
И да се опитам да направя Стефка Костадинова, да скоча малко по-нависоко в идната книга, ох настръхнах, аз се превъзбуждам самичък от себе си. И да стартира нова страница да отворя, на едно по-различно равнище, не споделям по-високо, само че ще бъде по-различно. И съм почнал такава книга, само че желая първо “Бясното куче " да я дам на...
Но си имат твоите герои прототипи, нали по този начин?
Е, по какъв начин? Аз не мога да пиша за измислени неща, те непрекъснато се припознават хората. Едните доста се влюбват какви неща съм писал за тях. Други въобще, за какво написа такива неща за мен. Ама крещя, това не става въпрос за теб.
Идеално, триумф поисквам, в действителност. Искаше ми се и в друга светлина да те забележим, да не си единствено ядосаният участник.
Аз не съм сърдит, аз просто съм прочувствен Рак, и по тази причина си приказвам. А правдата е доста хубаво нещо.
И ще се веселя да се забележим още веднъж и да разкажеш от тук нататък за още триумфи в други сфери, и най-много в писането, а може би и в рисуването още веднъж?
Не, не, няма да имам време за него.
А за музиката дефинитивно ли е решението ти?
На музиката мога да обърна внимание единствено за следващата година, да направя няколко концерта. И то ще преценява дали ще ми хареса първия концерт още, в случай че там не усещам огън с публиката...
Според мен, въпреки всичко е някакъв трамплин това присъединяване в " Гласът на България ", в смисъл, ето в този момент предложения за участия идват. Чак трамплин не, тъй като ти си имаш засилката, само че въпреки всичко.
Те ме канят, но аз не желая да вземам участие. Аз не съм естраден артист, нито желая да вървя в пиано питейни заведения, нито по клубчета. Аз си имам група. Ти искаш да кажаш, че “Гласът на България " ми е трамплин? Е, хе, хе.
Може би да, ще ти послужи малко за пиара.
Тази група е на 25 години, какъв трамплин? Не ми би трябвало... Аз пиша, мен това ме интересува. Между другото, знаеш ли кое ми направи доста неприятно усещане? Три часа ме разпитват кой съм, какъв съм, визитка да ми създадат. Аз им приказвам, пиша, пиша. 15 романа съм написал, с това се занимавам. А те “Бившият охранител Константин Кацаров ".
Хайде и това преглътнах, вкараха ме в една зала. Че аз до преди няколко години съм се борил, имах израстък в корема, след това рак на щитовидната жлеза, какъв фитнес. Ама аз имам автоирония. Щом сте решили да ме вършиме на мутра или не знам какъв желаеха да ме вършат. За книгите не се загатва. На сцената, примерно Дара, тази, онази, ме питат с какво се занимавам. Аз споделям пиша. Те споделят какво пишеш? Проза. Отрязаха го.
Така ли, то е изрязано това и въобще го нямаше.
Е, по какъв начин, но аз единствено това им приказвам. Едно-единствено изречение на смешка изпуснах и те тъкмо него са споделили. Защото ме питат други специалности? Ами аз съм бил стругар, електричар, птицевъд, осигурител и какъв ли не. Трябваше пет часа да им приказвам. Викам им, бил съм защита. И те се хванаха за това в този момент, само че грешката е моя.
Няма нищо, всичко е тъкмо. Важното е ти да знаеш кой си.
Да, ами оприличавам се горе-долу.
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ