Какво ни причинява стресът и как да се преборим с него
Стресът е превъзходен стимулатор за индивида – прави ни по-бързи, по-силни и по-гъвкави. Това е и повода, заради която доста хора се слагат в стресови работни условия или се ангажират с рискови спортове.
Топ 5 източници на стрес на работното място
Важно е обаче този стрес да бъде следен, тъй като изгубим ли надзор над него, той работи изцяло противоположно – застиваме и изгубваме способността си да мислим трезво или въобще да мислим.
Стресът е част от нашата същина, тъй като той задвижва еволюцията. Разбирайки по какъв начин тъкмо работи и какво се случва в нашия организъм при съществуването на стрес, можем да се научим да го направляваме и да го използваме само в наша изгода.
Когато сме уплашени, тялото ни превключва
на спешен режим. Турбо бутонът е натиснат, вътрешният ни мотор стартира да работи на цялостни обороти и се трансформираме в свръх хора.
Ставаме супер бдителни, реакциите ни се забързват, нужните мемоари изплуват по-бързо, а новите прекарвания се запаметяват трайно. Точно това изострено възприятие към детайлите ни кара да мислим, че времето застива в рискови обстановки.
В тялото ни хипоталамусът освобождава хормонът кортиколиберин, по-известен като кортикотропин-освобождаващ хормон (CRH), и с него още редица други стимулиращи хормони. Резултатът е учестено дишане, нараснало кръвно налягане и учестен пулс.
Вижте къде складираме напрежението в телата си
Същевременно черният дроб създава повече гликоген, който нашето тяло употребява за сила. Кръвта се концентрира в разнообразни елементи от тялото, с цел да укрепи мускулите, и се сгъстява като защитителен механизъм при положение на пострадване. Имунната система се изостря, а мозъкът, захранван от глюкозата, освободена от черния дроб, стартира да действа доста по-добре.
Стресът трансформира тялото ни в мощен мотор,
а мощните мотори са горещи и работейки прекомерно дълго могат да прегреят.
За къс интервал от време стресът предизвиква леки вреди на организма, само че хроничният стрес води до изключване на имунната система, диабет, сърдечни удари и още ред други положения и болести.
Телата ни са по този начин устроени, че задействат механизмите в резултат на стрес колкото се може по-рядко, с цел да максимализират изгодите и да минимализират евентуалните вреди. Въпреки това организмът ни е благоразположен към напрежението, тъй като посредством него се развиваме и се учим по какъв начин да оцеляваме.
Най-лесният метод да направляваме напрежението
е посредством дишането. Просто деяние, което научаваме още с раждането си. И все пак в стресови обстановки, а и в всекидневието си от време на време забравяме да го вършим или най-малко не го вършим вярно. Спрете за миг и поемете надълбоко въздух, а по-късно още веднъж и още веднъж.
Дълбокото вдишване на въздух лимитира производството на норадреналин - един от хормоните, включващи тялото ни на стресов режим. Нивата на кортиола, различен хормон на напрежението, също спадат.
Проучване към Стандфордския университет открива, че тези промени са свързани с група нерви в мозъка ни, виновни за отпущането, вниманието, възбудата и суматохата. Основния извод от изследването е, че дишането директно управлява равнищата на стрес.
Медитацията се основава точно на техниките за дишане и освежаване на мозъка, оставяйки терзанията в предишното и отваряйки съзнанието за бъдещето. Психологически това ни оказва помощ да спрем да мислим за нещата, които ни стресират, като равнищата на хормоните на напрежението спадат и физически човек се отпуска.
Научавайки се по какъв начин да се оправяме със напрежението, да го ограничаваме и да си взимаме отмора от него, го овладяваме и започваме да го използваме в наша изгода, без да вреди на телата ни.
За тази цел би трябвало да не забравяме да вършим едно извънредно значимо нещо – да дишаме… вярно.
Следете ни на всички места и когато и да е с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Гугъл Play и AppStore.
За още настоящи вести от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
Четете още:
Кои храни са убийци за напрежението
Кои са митовете и истините за напрежението
Разберете какъв брой самоуверени сте всъщност
Топ 5 източници на стрес на работното място
Важно е обаче този стрес да бъде следен, тъй като изгубим ли надзор над него, той работи изцяло противоположно – застиваме и изгубваме способността си да мислим трезво или въобще да мислим.
Стресът е част от нашата същина, тъй като той задвижва еволюцията. Разбирайки по какъв начин тъкмо работи и какво се случва в нашия организъм при съществуването на стрес, можем да се научим да го направляваме и да го използваме само в наша изгода.
Когато сме уплашени, тялото ни превключва
на спешен режим. Турбо бутонът е натиснат, вътрешният ни мотор стартира да работи на цялостни обороти и се трансформираме в свръх хора.
Ставаме супер бдителни, реакциите ни се забързват, нужните мемоари изплуват по-бързо, а новите прекарвания се запаметяват трайно. Точно това изострено възприятие към детайлите ни кара да мислим, че времето застива в рискови обстановки.
В тялото ни хипоталамусът освобождава хормонът кортиколиберин, по-известен като кортикотропин-освобождаващ хормон (CRH), и с него още редица други стимулиращи хормони. Резултатът е учестено дишане, нараснало кръвно налягане и учестен пулс.
Вижте къде складираме напрежението в телата си
Същевременно черният дроб създава повече гликоген, който нашето тяло употребява за сила. Кръвта се концентрира в разнообразни елементи от тялото, с цел да укрепи мускулите, и се сгъстява като защитителен механизъм при положение на пострадване. Имунната система се изостря, а мозъкът, захранван от глюкозата, освободена от черния дроб, стартира да действа доста по-добре.
Стресът трансформира тялото ни в мощен мотор,
а мощните мотори са горещи и работейки прекомерно дълго могат да прегреят.
За къс интервал от време стресът предизвиква леки вреди на организма, само че хроничният стрес води до изключване на имунната система, диабет, сърдечни удари и още ред други положения и болести.
Телата ни са по този начин устроени, че задействат механизмите в резултат на стрес колкото се може по-рядко, с цел да максимализират изгодите и да минимализират евентуалните вреди. Въпреки това организмът ни е благоразположен към напрежението, тъй като посредством него се развиваме и се учим по какъв начин да оцеляваме.
Най-лесният метод да направляваме напрежението
е посредством дишането. Просто деяние, което научаваме още с раждането си. И все пак в стресови обстановки, а и в всекидневието си от време на време забравяме да го вършим или най-малко не го вършим вярно. Спрете за миг и поемете надълбоко въздух, а по-късно още веднъж и още веднъж.
Дълбокото вдишване на въздух лимитира производството на норадреналин - един от хормоните, включващи тялото ни на стресов режим. Нивата на кортиола, различен хормон на напрежението, също спадат.
Проучване към Стандфордския университет открива, че тези промени са свързани с група нерви в мозъка ни, виновни за отпущането, вниманието, възбудата и суматохата. Основния извод от изследването е, че дишането директно управлява равнищата на стрес.
Медитацията се основава точно на техниките за дишане и освежаване на мозъка, оставяйки терзанията в предишното и отваряйки съзнанието за бъдещето. Психологически това ни оказва помощ да спрем да мислим за нещата, които ни стресират, като равнищата на хормоните на напрежението спадат и физически човек се отпуска.
Научавайки се по какъв начин да се оправяме със напрежението, да го ограничаваме и да си взимаме отмора от него, го овладяваме и започваме да го използваме в наша изгода, без да вреди на телата ни.
За тази цел би трябвало да не забравяме да вършим едно извънредно значимо нещо – да дишаме… вярно.
Следете ни на всички места и когато и да е с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Гугъл Play и AppStore.
За още настоящи вести от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
Четете още:
Кои храни са убийци за напрежението
Кои са митовете и истините за напрежението
Разберете какъв брой самоуверени сте всъщност
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ