Стресът често пъти е обвиняван за множество болести и дискомфорт

Стресът неведнъж е упрекван за голям брой заболявания и дискомфорт в всекидневието, само че рядко се разказва какво тъкмо предизвиква това положение на човешкия организъм. Всъщност това е реакция на тялото, което се пробва да се приспособява към избрана обстановка, неведнъж напрегната. Особеният метод, по който се усеща човек, подложен на стрес, има своето научно пояснение, написа The Washington Post.

Какви са аргументите за напрежението?

Те могат да бъдат разнородни, само че най-просто казано това е положение на тревога и напрежение, подбудено от разнообразни фактори, най-често отвън контрола на съответния човек.

Проучване на The Washington Post от преди няколко месеца сочи, че половината американци показват незадоволителните си приходи като главен мотив за терзание и стрес. 55% пък споделят, че повода е, че нямат спестявания.

Тези отговори са още един мотив за размисъл за равнищата на правдивост в обществото, показва изданието. И въпреки че в изследването става дума за Съединени американски щати, аргументите за нарасналите равнища на стрес в действителност са универсални и не познават държавни граници.

Продължително излагане на висок стрес може да докара до редица здравословни проблеми. Сред тях са затлъстяване, сърдечно-съдови и други заболявания, които неизбежно водят до утежняване качеството на живот и в последна сметка – ранна гибел. 

Стресовата обстановка се появява най-много, когато човек счита, че е в заплаха, без значение каква. Тогава мозъкът подава сигнал и задейства симпатиковата нервна система. Оттук насетне следват нараснало кръвно налягане, ускорена сърдечна активност, разширение на въздухоносните пътища в белите дробове и намаление на перисталтиката на стомаха.

Просто казано – човешкият организъм се готви за борба с заплахата или бягство от нея, с цел да се избави.

Повишава се производството на два основни хормона, отделяни от надбъбречната жлеза – адреналин и кортизол. Вторият, именуван „ хормон на напрежението “, е индикативен за съществуването на такава обстановка. Той обаче е виновен и за редица други функционалности на организма като контролиране на кръвното налягане да вземем за пример. Прието е, че високи равнища на кортизол могат да доведат до редица здравословни проблеми.

След отминаване на стресовата обстановка, тялото последователно влиза в темп и индикаторите се връщат към естественото. Това би следвало да се случи, в случай че „ системата “ работи добре.

Невинаги обаче не е по този начин. Организмът има „ памет “ и e допустимо поради честото излагане на стресови обстановки „ естественото “ да се промени, т.е. високите равнища на някои хормони да бъдат непокътнати и по този начин да стартират здравословните проблеми. Например – трайно нараснало кръвно налягане, учестен сърдечен темп,  за да се стигне и до по-сериозни положения.

Една от последствията от високите равнища на кортизол е е нарасналият вкус. По-честото ястие подвига индикаторите на глюкозата, което пък води до затлъстяване и отмалялост. Нерегулираният кортизол пречи и на съня.  

Естествено, човешкият организъм има способността да се оправя с такива обстановки. Но със зачестяването им, а и с остаряването настава самобитна отмалялост. „ Изветряване “ е терминът, който изследователката Арлайн Джеронимус употребява, с цел да опише следствията.

„ Хората не са просто пасивни жертви на напрежението, те се борят. Но ежедневните старания уморяват “, споделя тя.

Нейните проучвания демонстрират, че изветряването е универсална човешка реакция, само че по-често се демонстрира при изложените на по-тежки условия – беднотия, неравноправие, изтощеност, напрежение поради обществени фактори и други Джеронимус е изследвала чернокожи и латиноамериканци, хора от гей-общността, както и живеещи в региона на Апалачите, станал легендарен с съвсем изчезналата икономическа вероятност през последните десетилетия.

Не е наложително „ изветряването “ да стартира в по-късна възраст. Има даже проучвания, съгласно които нарасналите равнища на кортизол се записват още в утробата. Това е по този начин, защото хормонът минава от майката към плода и в последна сметка се оказва, че човек е изложен на стрес още преди да се е родил.

Излагането на извънредно високи равнища на стрес може да продължи и в детството според от изискванията на живот – връзки в фамилията, заобикаляща среда, приходи и така нататък Стресът в юношеска възраст може да докара до неприятни резултати в учебно заведение и до промени в тялото – да вземем за пример затлъстяване.

В последна сметка може да се стигне и до промени на клетъчно равнище. Има проучвания, които регистрират, че при хора с обичайно високи равнища на кротизол се следи по-бързо стареене на клетките и надлежно – гибел. Така се стига до разлика сред биологичната и действителната възраст, т.е. преждевременen завършек на живота.

Все още не е изянснено до край въздействието на напрежението върху човешкия организъм, споделят учените.  Но е несъмнено, че прекомерно честите стресови обстановки и нарасналите равнища на някои хормони могат да съкратят живота. Затова – по-спокойно.