Позиция на „Възраждане“ относно Минималната работна заплата
Стремежът на държавното управление за реализиране на 3% недостиг за извършване на маастрихтския аршин за недостиг и вкарването на България в еврозоната - следващият обвързващ и задължаващ съюз, в който ръководещото евроатлантическо болшинство се пробва да вкара България - без да се допита до народа ни, и без да е изработен формален изчерпателен и справедлив разбор за всички вероятни опасности, които ще провокира унищожаването на българския лев и премахването на валутния ни ръб. води до въвеждането на рискови ограничения.
Някои от най-вероятните ограничения, които се чака да подсигуряват вкарването на недостига в поставената ни рамка, плануват повдигането на налози и осигуровки. Такива покачвания са голословни и доста нездравословни. Те по едно и също време ще намалят разполагаемите приходи на българите (доходи така и така най-ниски в ЕС), ще подтикват прекосяване в сивата стопанска система, както и ще усилят разноските на работодателите (ако последните решат да компенсират заплатите на чиновниците си, за сметка на нарасналите налози и осигуровки).
Това ще съставлява още едно стягане на пазара на труда на фона на така и така растящия дефицит на работна мощ у нас. Последното е резултат от изцяло несъответстващата демографска политика през последните 35 години, което единствено по себе си е тематика за обособен разбор. Една рискова мярка, която към този момент се създава, е фактическото понижаване на минималната работна заплата (МРЗ).
МРЗ следваше да стане 1077 лв., според Постановление на Министерски съвет №359 от 23.10.2024 година, обнародвано в „ Държавен вестник " бр.90/25.10.2024 година Обаче тези дни, съгласно изявления в медиите и изнесена от синдикатите информация, МТСП планува с текст в държавния бюджет за 2025 година смяна на текста на член 244 от Кодекса на труда и унищожаване на механизма за установяване на минималната работна заплата в съответствие 50% от междинната работна заплата за страната. Това е изцяло безконтролно решение на служебното държавно управление, което заплашва приходите и оцеляването на огромна част от българите, имащи приходи в размер на МРЗ или покрай МРЗ.
Предлаганата смяна на механизма за установяване на МРЗ посредством „ отвързване " от размера на междинната работна заплата ще нанесе голяма щета на най-нискозаплатените български жители. Срещу тази концепция има солидни стопански причини:
Предвид картелиране и феодализиране на цели браншове и области в българската стопанска система, възнагражденията на доста служащи и чиновници изкуствено се държат ниски (вкл. на самото равнище на МРЗ). Средната работна заплата в страната обаче може да се покачва (и се повишава) с помощта на свободни и конкурентни браншове. Ето за какво най-потиснатите в заплатите си българи имат потребност от законово обезпечена връзка на тяхната заплата със междинната за страната - в противоположен случай ще бъдат обречени да останат в клопката на ниските заплати, определяни от някои картел или локален феодал.
Нивото на междинната работна заплата отразява в себе си и „ хваща " по-високата покупателна дарба, с която разполагат по-добре заплатената част от нашите сънародници. Онези щастливи служащи и чиновници, които могат да получават по-високо заплащане на труда си, по-лесно посрещат високите цени. Високите цени обаче са за всички, освен за хората с високи заплати. Така нископлатените ни съграждани, изключително със заплати на равнището на МРЗ, непрестанно обедняват поради инфлацията. Ето за какво обвързването на размера на МРЗ със междинния размер на възнагражденията у нас обезпечава най-малко частична законова гаранция за отплата на най-бедните против инфлацията.
„ Отвързването " на МРЗ от междинната работна заплата ще форсира повишаването на ножицата в приходите у нас. Това е изключително обезпокоително заради обстоятелството, че България е с най-високо подоходно неравноправие в целия Европейски Съюз по последни данни на Евростат. Евростат пресмята така наречен коефициент Джини, измерващ концентрацията (разпределението) на приходите, и този коефициент за България в края на 2023 година е бил в размер 37.2 при 29.6 приблизително за Европейски Съюз - с което страната ни се подрежда на 1-во място по неравенствата на приходите. Следователно, едно спомагателното задълбочаване на неравенствата е не просто незаслужено - то ще докара до още социално-политически напрежения и ще вреди на общия стопански напредък.
„ Възраждане " не поддържа повдигането на налози и осигуровки, както и замразяването на приходите на чиновниците, в това число отпадане на досегашния аршин за установяване на МРЗ - според предвижданите ограничения, обсъждани в медиите импровизирано (преди да има импортиран в деловодството на Народното събрание план на Закон за държавния бюджет за 2025 г.). Тези ограничения имат единствена цел реализиране на 3% недостиг за включването ни в един съюз, в който очевидно не сме подготвени да влезем. Целта на тези ограничения е неоправдана и рискова за стопанската система ни, също и надълбоко недемократична - заради отхвърли на политическата върхушка да бъде запитан българският народ по тази стратегическа тематика. Предлаганите бюджетни ограничения са в ущърб на ползите и оцеляването на огромна част от българските жители.
В България има закони, признати с условен консенсус от страна на парламентарно показаните партии. Такива са огромна част от законите, гарантиращи заслужено възнаграждение на служащите и чиновниците.
Недопустимо е безотговорната им смяна с неоправдана моментна цел, което е изцяло безпричинно и също така мигновено ще навреди на българските жители.
Това ще бъде декларирано от нас кристално ясно на идната среща с финансовия министър Людмила Петкова, където се чака за пръв път публично да бъдат обявени ограниченията, които държавното управление ще предприеме за ограничение на недостига (при още невнесен в деловодството на Народното събрание план за държавен бюджет за 2025 г.)
Някои от най-вероятните ограничения, които се чака да подсигуряват вкарването на недостига в поставената ни рамка, плануват повдигането на налози и осигуровки. Такива покачвания са голословни и доста нездравословни. Те по едно и също време ще намалят разполагаемите приходи на българите (доходи така и така най-ниски в ЕС), ще подтикват прекосяване в сивата стопанска система, както и ще усилят разноските на работодателите (ако последните решат да компенсират заплатите на чиновниците си, за сметка на нарасналите налози и осигуровки).
Това ще съставлява още едно стягане на пазара на труда на фона на така и така растящия дефицит на работна мощ у нас. Последното е резултат от изцяло несъответстващата демографска политика през последните 35 години, което единствено по себе си е тематика за обособен разбор. Една рискова мярка, която към този момент се създава, е фактическото понижаване на минималната работна заплата (МРЗ).
МРЗ следваше да стане 1077 лв., според Постановление на Министерски съвет №359 от 23.10.2024 година, обнародвано в „ Държавен вестник " бр.90/25.10.2024 година Обаче тези дни, съгласно изявления в медиите и изнесена от синдикатите информация, МТСП планува с текст в държавния бюджет за 2025 година смяна на текста на член 244 от Кодекса на труда и унищожаване на механизма за установяване на минималната работна заплата в съответствие 50% от междинната работна заплата за страната. Това е изцяло безконтролно решение на служебното държавно управление, което заплашва приходите и оцеляването на огромна част от българите, имащи приходи в размер на МРЗ или покрай МРЗ.
Предлаганата смяна на механизма за установяване на МРЗ посредством „ отвързване " от размера на междинната работна заплата ще нанесе голяма щета на най-нискозаплатените български жители. Срещу тази концепция има солидни стопански причини:
Предвид картелиране и феодализиране на цели браншове и области в българската стопанска система, възнагражденията на доста служащи и чиновници изкуствено се държат ниски (вкл. на самото равнище на МРЗ). Средната работна заплата в страната обаче може да се покачва (и се повишава) с помощта на свободни и конкурентни браншове. Ето за какво най-потиснатите в заплатите си българи имат потребност от законово обезпечена връзка на тяхната заплата със междинната за страната - в противоположен случай ще бъдат обречени да останат в клопката на ниските заплати, определяни от някои картел или локален феодал.
Нивото на междинната работна заплата отразява в себе си и „ хваща " по-високата покупателна дарба, с която разполагат по-добре заплатената част от нашите сънародници. Онези щастливи служащи и чиновници, които могат да получават по-високо заплащане на труда си, по-лесно посрещат високите цени. Високите цени обаче са за всички, освен за хората с високи заплати. Така нископлатените ни съграждани, изключително със заплати на равнището на МРЗ, непрестанно обедняват поради инфлацията. Ето за какво обвързването на размера на МРЗ със междинния размер на възнагражденията у нас обезпечава най-малко частична законова гаранция за отплата на най-бедните против инфлацията.
„ Отвързването " на МРЗ от междинната работна заплата ще форсира повишаването на ножицата в приходите у нас. Това е изключително обезпокоително заради обстоятелството, че България е с най-високо подоходно неравноправие в целия Европейски Съюз по последни данни на Евростат. Евростат пресмята така наречен коефициент Джини, измерващ концентрацията (разпределението) на приходите, и този коефициент за България в края на 2023 година е бил в размер 37.2 при 29.6 приблизително за Европейски Съюз - с което страната ни се подрежда на 1-во място по неравенствата на приходите. Следователно, едно спомагателното задълбочаване на неравенствата е не просто незаслужено - то ще докара до още социално-политически напрежения и ще вреди на общия стопански напредък.
„ Възраждане " не поддържа повдигането на налози и осигуровки, както и замразяването на приходите на чиновниците, в това число отпадане на досегашния аршин за установяване на МРЗ - според предвижданите ограничения, обсъждани в медиите импровизирано (преди да има импортиран в деловодството на Народното събрание план на Закон за държавния бюджет за 2025 г.). Тези ограничения имат единствена цел реализиране на 3% недостиг за включването ни в един съюз, в който очевидно не сме подготвени да влезем. Целта на тези ограничения е неоправдана и рискова за стопанската система ни, също и надълбоко недемократична - заради отхвърли на политическата върхушка да бъде запитан българският народ по тази стратегическа тематика. Предлаганите бюджетни ограничения са в ущърб на ползите и оцеляването на огромна част от българските жители.
В България има закони, признати с условен консенсус от страна на парламентарно показаните партии. Такива са огромна част от законите, гарантиращи заслужено възнаграждение на служащите и чиновниците.
Недопустимо е безотговорната им смяна с неоправдана моментна цел, което е изцяло безпричинно и също така мигновено ще навреди на българските жители.
Това ще бъде декларирано от нас кристално ясно на идната среща с финансовия министър Людмила Петкова, където се чака за пръв път публично да бъдат обявени ограниченията, които държавното управление ще предприеме за ограничение на недостига (при още невнесен в деловодството на Народното събрание план за държавен бюджет за 2025 г.)
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ