Стрелбите в Ел Пасо и Дейтън са дежавю, чиято натрапливост

Стрелбите в Ел Пасо и Дейтън са дежавю, чиято натрапливост добива патологични, хронични измерения. Те са обаче отражение на нещо, което е социална болест, а освен самостоятелна полуда. За второто ни присети президентът Тръмп, който разяснява стрелбите и се извайка, че оръжия попадат у " заболели хора ". Ако хората стават все по-болни, а оръжията попадат в ръцете им все по-лесно, и то трае десетилетия, които се трансформират в епохи, значи имаме общество, склонно към мазохизъм. Общество, което се спъва все в едни и същи камъни. Така може да се окуцее, па и други, по-лоши неща. 
Аз обаче ще обърна внимание върху още един значителен фактор за заболяването. Стрелбите на въоръжени хаховци с искания за доктринерство, против невъоръжени хора, стават 

 

все по-могъщ медиен продукт 

Един от стрелците беше рекъл, че се е въодушевил от различен стрелец, преди време. Другият пък стрелец и той имаше някакво сходно ентусиазъм от различен изтрещял терорист. Онзи в Нова Зеландия беше обикалял да гледа борби, тълкувайки ги по безразсъден исторически метод, и се беше вдъхновявал от норвежкия изверг Брайвик. Двойствеността на света намира в терора злокобно иронично отражение таман по отношение на цивилизационните достижения и придобивки на същия този свят. Един културолог и мъдрец, канадецът Хърбърт Маршъл Маклуън, беше писал, че преносът на информация е най-важната информация за цивилизацията ни. Едно време преносът на информация е ставал единствено устно. С откритието на Гутенберг този развой доби немислими преди измерения. А с електронните медии и опциите на актуалната технология ние сме към този момент в света на историята, гледана като риалити. Някой отива да убива всеобщо, също така се пуска в мрежите, праща си посланията на стотици адреси, прави от действието си подобен един евъргрийн live на заличаването. 
Хиляди го гледат и претърпяват online. Огромната част гледат с смут и погнуса; дребна част - с любознание и щастлив гъдел, а една напълно, напълно дребна - с вдъхновeни мераци. Мераци за асимилиране на видяното, за надграждане и повтаряне. 
Нека не мислим, че ние не сме застрашени от това, че такива неща стават единствено из огромните страни и мегаполиси. Ще ми се да съм несръчен оракул, най-малко в този случай. Само че тази болест е на света, не на Съединени американски щати или Палестина. Те са единствено огнищата на явната симптоматика. И у нас я има, и у нас ще се прояви.  

" Засукан свят " - има един подобен роман на Хайтов, 

изигран от Куркински с близка до гениалността пластика в спектакъла " Сътресение ". Нещо, което мога да виждам неведнъж, за разлика от множеството високобюджетни и посредствени екранни приказки, от които вее досада от първата минута. Е, там героят се пита по какъв начин да отгатнем кое е за хубаво, кое - за неприятно от това, което ни се случва в живота. Той не се наема да го прави. Прекалено комплицирано е. А ние знаем - Гутенберг е за хубаво, малкия екран е за хубаво, интернет е за хубаво - божем. Ала всички тези неща стават нещо като рупор, като усилвател, като незабавен електрически разряд на мълнии, щом отекнат в глави, обладани от патология и ненавист.
Единият от младежите - друг, трепал хора в магазина, а другият, бил си направил описи. Първият му лист бил на девойки от учебно заведение, които желае да изнасили. Вторият бил на познати, които трябвало да ликвидира. Списък за удоволствия и лист за ликвидиране един тип. Това най-малко разказали съучениците му. Иначе младежът нямал антиобществени прояви до момента, с нищо не показвал, че ще гърми. Да се достави с две оръжия не му било никакъв проблем. Нямам данни младежът да е чел " Кланица 5 " на Курт Вонегът. Там воин е и един американски редови войник, много противоположен вид, който споделя на основния персонаж по какъв начин си е подготвил специфична триъгълна кама за мушкане на враговете. Триъгълна, щото от нея доста по-трудно зараствали раните. Подготвил си бил и лист с хора за очистване. Не немци, а такива от родния град, фамилията и учебното заведение. Които в миналото са го обидили, погледнали изкривено или просто са му несимпатични. Ще го изпълнявал, като се върнел от войната. Не бил още почнал с хората, само че едно комшийско куче, което лаело по него, бил ликвидирал сполучливо. Хем по мъчителен метод - хвърлил му пай месо, наблъскан с пружинки и елементи от часовник. Така стомахът и червата се скапват постепенно и доста се мъчи - радостно споделя съобразителният боец. 
Та нямам доверие да е чел Вонегът младежът, но несъмнено е гледал " Игра на тронове ". Там симпатична млада героиня 

също си прави лист на " хора за ликвидиране "

И си го повтаря непрестанно, да не го не помни, щото не желае да го написа. Съвсем обективен лист от нейна позиция и на сценаристите. И си го извършва сполучливо момичето.   
Всеки акт на гнет, озвучен, " оекранен " и плъзнал в мрежата, е всесилен не по-малко от Библията, най-малко за миг. 
Ще кажете - е, какво, да забраним информацията ли? Сакън, ще кажа, не. Само че съществуването на оръжие в ръцете на популацията не е единствената неволя. Наличието на интернет, телевизия и радио също не е неволя единствено по себе си. Бедата се е просмукала доста във вътрешността, надълбоко в главите. Скенери за това още няма. 
Та Тръмп наподобява прав за " болните хора ", това желая да кажа. Но в случай че той е светлата глава на планетата, егати планетата.