“Strays” на Universal е точно обратното на големия летен хит на студиото “Oppenheimer” – а именно кратък, глупав и (натрапчиво) забавен. Стремейки се да внесе така необходимия смях в кучешките дни на лятото, това е много груб риф за това, което е забавно в нашите кучешки приятели, и малко по-интелигентно гмуркане в конвенциите и клишетата на филмите за кучета.
Наистина, с крос-кънтри преход, вграден в предпоставката, „Strays“ дължи може би най-големия си дълг на озвученото от знаменитости приключение от 1993 г. „Homeward Bound: The Incredible Journey“, с нотка на всеки друг филм на Disney+, който включва разум бездомно кученце (или аристокотка) преподава изкуството на оцеляването.
Тук обаче има определено тъмна страна на историята на Реджи (озвучен от Уил Ферел), чийто ужасен губещ собственик, Дъг (Уил Форте), нарочно се опитва да го изостави на няколко часа път от дома, където го е малтретирал, динамика, напълно изгубена от веселата мутра.
Очите на Реджи са отворени от Бъг (Джейми Фокс), уличен бездомник, с много гадна уста и склонност да блъска неодушевени предмети. Отначало решени да го научат на живота „без каишка“, към тях се присъединяват домашните любимци Маги (Айла Фишър) и Хънтър (Рандъл Парк) – последният е измито полицейско куче, което въпреки размера си на немски дог постоянно носи конус и се страхува от почти всичко – в мисия да се върне при Дъг, за да търси възмездие.
Режисиран от Джош Грийнбаум по сценарий на Дан Перо, работещ с продуцентите Фил Лорд и Кристофър Милър (на франчайзите „The Lego Movie“ и „Spider-Man: Into the Spider-Verse“), „Strays“ не се свени от всяка форма на вулгарност, свързана с кучетата, която можете да си представите, която, както може да се очаква, се оказва хит-пропуснато предложение.
Въпреки че това води до много безводни участъци, тези, които се поддават на радостната грубост на всичко това, ще бъдат възнаградени с някои забавни моменти благодарение на почти неумолимата гледка от кучешки поглед, въпреки че справедливо предупреждение, повечето от най-добрите неща са в трейлър за червена лента.
Като върви толкова трудно, колкото и да е, филмът жертва (или поне трябва) някои от по-малките деца, които иначе биха намерили глупостта и екскреторния хумор за привлекателни. В същото време, за всеки, който неохотно се влачи да види нещо като „Целта на кучето“, сатирата трябва да удари акорд просто като проблясва целия жанр с удължен среден пръст.
„Strays“ едва ли пробива някаква нова почва, но това е целта. За всеки, който е неприятно изненадан от това, което едно куче е направило на всекидневната или намерено да рови в задния двор, привлекателността се крие до голяма степен в признанието, което идва от това да види, неограничено от грижи за почистването, какво отвратително нещо ще изрови след това.
Премиерата на „Strays“ е на 18 август по кината в САЩ. Оценява се с R.
