Проф. Нако Стефанов: Решенията и насоките на третия пленум на ЦК на ККП ще въздействат по благоприятен начин на глобалното развитие
„ Стратегията за икономически и обществени промени на Китай съдържа и значим външнополитически аспект, чийто съществени характерности са петте мирни правила и концепцията за образуване на общественост на споделеното бъдеще на човечеството ”, акцентира в извънреден коментар за КМГ проф. Нако Стефанов. Коментарът е във връзка 103 години от основаването на ККП, новите провокации пред страната и отговорите на тези провокации, дадени по време на извършения от 15 до 18 юли т.г. в Пекин трети пленум на ХХ конгрес на Централен комитет на ККП.
В началото на коментара професорът напомня датата 1 юли 2024, когато се навършиха 103 години от основаването на Китайската комунистическа партия - най-масовата партийна организация в света, наброяваща близо 100 милиона члена и акцентира, че за този повече от век интервал, китайските комунисти преодоляват многочислени компликации, сблъскват се с и вземат решение разнородни проблеми в името на независимостта, единството, щастието и благополучието на трудовите хора на Китай и укрепването на китайската страна и стопанство.
„ Следва да кажем, че през днешния ден проблемите, които имат да вземат решение и дилемите, които имат да реализират китайските комунисти и КНР като цяло са не по-малко комплицирани от тези в предишното, а провокациите в избран смисъл са дори още по-големи ”, продължава българският академик и се стопира съответно на развиването и провокациите пред които е изправена Поднебесната.
„ Днес КНР е освен най-голямата стопанска система в света по БВП, изчислен по паритет на покупателна дарба, а най-важното в този момент е обстоятелството, че забележителна част от този артикул е не резултат от произвеждане на артикули и услуги с ниско и приблизително ниво на добавена стойност и технологичност, а на основаване на високотехнологични артикули с най-висока степен на добавена стойност. Казано по различен метод социалистически Китай мина от стадий на догонване на високоразвитите буржоазен страни такива като Съединени американски щати, Япония, Германия и други, към интервал на изпреварваща динамичност по отношение на горните. ”
Той е безапелационен, че сходна смяна в геоикономически и иновационно-технологически проект се преглежда от Съединени американски щати и „ Колективният Запад “ като удар по техните ползи и основаната от тях финансово-икономическа система. Система образувана и функционираща в режим, създаващ им благоприятни условия за изсмукване на фактори и запаси от целия свят. Като схванаха, че Китай стартира да ги побеждава в „ светая-светих “ на тяхното историческо развиване - пазарните връзки, те внезапно смениха курса. Поради това макар продължаващото говорене за пазарни правила в региона на интернационалната търговия и във вътрешноикономически проект Западът потегли тъкмо в противоположната посока – на въвеждане на антипазарни административни протекционистични и ограничаващи ограничения за предпазване на своите ползи.
„ Във фокуса на удара е точно Китай. Въпреки сменящите се политически конфигурации във Вашингтон – демократи и републиканци, векторът на политиките, провеждани от тях ескалират непрекъснато в посока на усилваща се неприязън. Курсът на „ Връщане в Азия “ на Хилъри Клинтън е заменен от „ Търговската война “ по времето на президента Доналд Тръмп. След това последва политиката на Съединени американски щати на „ de-coupling ”/разединяване, отделяне/ в границите на „ Технологическата война “ реализирана от администрацията на президента Байдън, още веднъж напомня проф. Стефанов.
Но китайската стопанска система е прекомерно огромна, с цел да може отделянето да бъде реалистична вероятност. Китай е най-големият производител на артикули в света, с продукция, еквивалентна на тази на всички заводи в Съединени американски щати, Германия и Япония взети дружно. При сюжет за цялостно обособяване поражда заплахата да има дефицит на артикули на американския пазар. Оттук рискът инфлацията да скочи е прекомерно огромен. Освен това китайското предимство в производството на съдомиялни машини, тв приемници, компютри или играчки не заплашва в сериозен проект ползите на Съединени американски щати. Прекъсването на връзките с Китай в такива некритични браншове – каквото би било отделянето – не е належащо.
„ След като се разбра, че това внезапно отцепване на стопанските системи на двете страни удря по стопанството на самите Щати, бе стартиран нов курс на така наречен “derisking ”, т.е. дейности за ограничение на технологическия риск, заобикаляйки крайни дейности като „ разединяването ” по цялата гама артикули. Конкретно това значи, че Вашингтон в границите на „ понижаване на риска за националната сигурност “/ се стреми да лимитират достъпа на Китай до високотехнологични американски нововъведения. По този метод да не се разрешава на китайските компании да употребяват американското ноу-хау, с цел да се изкачат по стълбата на високотехнологичното развиване.
„ Целта на Съединените щати е да затвърдят ролята си като международен софтуерен водач. Едно от основните положения на Съединени американски щати е, че технологията ще бъде все по-голям определящ фактор за икономическата мощност в цифровизирания, обвързван свят. Администрацията на Байдън има вяра, че китайските софтуерни компании, които понижават разликата с техните сътрудници в Съединени американски щати, съставлява риск за превъзходството на Вашингтон. С други думи, американските политици се помиряват с концепцията, че Китай въпреки всичко ще бъде водещата стопанска система в света до 2040 година, по изчислен по номинална стойност Брутният вътрешен продукт. Но желаят Съединените щати да остане стопанската система, която господства в иновационно-технологически проект ”, проучва професорът, и изяснява:
„ Ключов миг в този нов курс е устрема на Вашингтон да сплоти освен страните от „ Колективния Запад “ – Европейски Съюз, Япония, Р Корея, Англия и други, само че дори и страни от т.нар „ Глобален Юг “ в поддръжка на своята политика. В прочут смисъл към този момент са налице резултати от този блян на Съединени американски щати, прозрачен в ограничението и анулация на продажбата на висококласни чипове от горепосочените страни, налагането на високи мита във връзка с електрическите коли китайско произвеждане и други. ”
В случая следим не просто естествената за световната стопанска система конкуренция на артикули, технологии, нововъведения, мозъци и гении. Същата несъмнено подкрепя усъвършенстването и развиването в повсеместен проект. Това, което през днешния ден се разиграва от „ Колективния Запад “ е „ Технологическа война “ - нещо много по-различно от тривиалната конкуренция, а точно:
· Целите на една „ Технологическа война “ са да се задържи иновационно-технологическото развиване на дадена страна и дори да спомага за технологическия крах на същата;
· „ Технологическата война “ се води посредством враждебни пропагандни акции поставящи си задачата да обвинят страната, която е обект на „ Технологическата война “ в нечестни търговски и други практики–кражби на иновационно ноу-хау, дъмпинг и т.н.;
· Друг значим инструмент на „ Технологическата война “ е политиката на наказания, т.е. ограничение на иновационно-технологическото развиване посредством разнообразни типове наказания – налагане на несъразмерни мита, отнемане от достъп до пазари, ограничение на вноса на първични материали или енергийни запаси, възбрана за закупуване на нови артикули и технологии, и други;
В този подтекст проф. Нако Стефанов се стопира на отговорите на провокациите, пред които е изправена КНР, дадени по време на почналия на 15 юли т.г. в Пекин III Пленум на ХХ конгрес на Централен комитет на ККП -ръководната мощ за развиването на социалистически Китай. Професорът е безапелационен, че още преди началото му, пленумът е привлякъл вниманието на световната общност, защото на всички бе ясно, че на този пленум ще се разискват насоките на това какви би трябвало да бъдат политиките, посредством които КНР ще отговори на провокациите, стоящи пред страната.
Той напомня, че още на 30 април т.г. се организира съвещание на Политбюро на Централен комитет на ККП, на което бе взето решение за дневния ред на пленума, а точно: Политбюро на Централен комитет на ККП да показа отчет пред Централен комитет на ККП. Докладът би трябвало да съдържа въпросите за по-нататъшното изцяло задълбочаване на промените и насърчаването на китайската рационализация, които следва да бъдат дискутирани.
„ Пред лицето на сложната интернационална и вътрешна конюнктура, както и новата по-комплексна и огромна серпантина на научно-техническата гражданска война, пред нуждата от неоиндустриална промяна и потребността да се отговори на по-високите упования на трудещите се, Китай би трябвало да продължи да предизвиква промените. Това е значително условие за поддържане и възстановяване на социализма с китайски характерности чрез модернизацията на системата на ръководство на стопанската система и обществото като цяло. В този смисъл е нужна разработка на нова идея за развиване имаща за цел по-ефективно пригаждане към измененията,. Трябва ясно да се осъзнаят фундаменталните несъгласия на китайското общество поради оценка на рисковете и провокациите. Основният проблем е да се подсигурява, че хората са сложени в центъра и могат да се възползват повече и по-справедливо от модернизацията. Само по този метод ще може да се придобие стратегическата самодейност в интернационалната конкуренция, която става все по-интензивна.
Важен акцент по време на пленума са разискванията на пътищата за планирането на държавни тактики за образуване на нововъзникващи промишлености на бъдещето и потребление на съвременни технологии за стимулиране на трансформацията и осъвременяване на обичайните промишлености, за подпомагане на интегриран вид развиване и рационализиране на националния пазар. Важни принадлежности в тази тенденция са публично-частното партньорство, развиването на рисков капитал, привличането на непознати вложения, само че най-много стимулиране на развиването на личния научно-технически човешки капацитет. Следва да се има поради, че тактиката за промени по рационализиране на стопанската и обществената динамичност на Китай съдържа и значим външнополитически аспект, чийто съществени характерности са петте мирни правила и концепцията за образуване на общественост на споделеното бъдеще на човечеството, акцентира проф. Стефанов. Предвид този външнополитически аспект е стремежът на социалистически Китай да сътрудничи с разнообразни страни посредством разнообразни начинания на основата на „ платформата на взаимноизгодното развиване “ „ Като имаме поради ролята и смисъла на КНР в актуалния свят, както и времето на обилни промени, когато се организира III пленум на Централен комитет на ККП на ХХ конгрес, може да отбележим следното, безапелационен е българският академик в края на коментара:
„ Насоките и решенията на този пленум имат своето положително значение освен за китайското общество и стопанство, само че несъмнено ще влияят по удобен метод на световното развиване ”.
Източник: Bulgarian.cri.cn
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед28483Зорница Илиева: Ердоган побърза да се срещне с Путин в Астана, с цел да не го измести Орбан като медиатор за УкрайнаАлтернативен Поглед23310Зорница Илиева: Орбан във Вашингтон е със самочувствието на човек, който играе значима роля в света, който се променяАлтернативен Поглед35811Румен Петков: Краят на свободата в България пристигна преди 2-3 годиниАлтернативен Поглед21133Румен Петков: Орбан с решителна стъпка към спокойно решение на спора и че Европа може да задава дневния редАлтернативен Поглед24201Проф. Нина Дюлгерова: Срещата на НАТО във Вашингтон няма да извърши задачите, които си е поставилаАлтернативен Поглед159796Проф. Нако Стефанов: В Украйна към този момент има натовски елементи. Има даже пленени!
 {
.youtube {
height:250px;
}
}
</style>
<div style=)
Източник: pogled.info
В началото на коментара професорът напомня датата 1 юли 2024, когато се навършиха 103 години от основаването на Китайската комунистическа партия - най-масовата партийна организация в света, наброяваща близо 100 милиона члена и акцентира, че за този повече от век интервал, китайските комунисти преодоляват многочислени компликации, сблъскват се с и вземат решение разнородни проблеми в името на независимостта, единството, щастието и благополучието на трудовите хора на Китай и укрепването на китайската страна и стопанство.
„ Следва да кажем, че през днешния ден проблемите, които имат да вземат решение и дилемите, които имат да реализират китайските комунисти и КНР като цяло са не по-малко комплицирани от тези в предишното, а провокациите в избран смисъл са дори още по-големи ”, продължава българският академик и се стопира съответно на развиването и провокациите пред които е изправена Поднебесната.
„ Днес КНР е освен най-голямата стопанска система в света по БВП, изчислен по паритет на покупателна дарба, а най-важното в този момент е обстоятелството, че забележителна част от този артикул е не резултат от произвеждане на артикули и услуги с ниско и приблизително ниво на добавена стойност и технологичност, а на основаване на високотехнологични артикули с най-висока степен на добавена стойност. Казано по различен метод социалистически Китай мина от стадий на догонване на високоразвитите буржоазен страни такива като Съединени американски щати, Япония, Германия и други, към интервал на изпреварваща динамичност по отношение на горните. ”
Той е безапелационен, че сходна смяна в геоикономически и иновационно-технологически проект се преглежда от Съединени американски щати и „ Колективният Запад “ като удар по техните ползи и основаната от тях финансово-икономическа система. Система образувана и функционираща в режим, създаващ им благоприятни условия за изсмукване на фактори и запаси от целия свят. Като схванаха, че Китай стартира да ги побеждава в „ светая-светих “ на тяхното историческо развиване - пазарните връзки, те внезапно смениха курса. Поради това макар продължаващото говорене за пазарни правила в региона на интернационалната търговия и във вътрешноикономически проект Западът потегли тъкмо в противоположната посока – на въвеждане на антипазарни административни протекционистични и ограничаващи ограничения за предпазване на своите ползи.
„ Във фокуса на удара е точно Китай. Въпреки сменящите се политически конфигурации във Вашингтон – демократи и републиканци, векторът на политиките, провеждани от тях ескалират непрекъснато в посока на усилваща се неприязън. Курсът на „ Връщане в Азия “ на Хилъри Клинтън е заменен от „ Търговската война “ по времето на президента Доналд Тръмп. След това последва политиката на Съединени американски щати на „ de-coupling ”/разединяване, отделяне/ в границите на „ Технологическата война “ реализирана от администрацията на президента Байдън, още веднъж напомня проф. Стефанов.
Но китайската стопанска система е прекомерно огромна, с цел да може отделянето да бъде реалистична вероятност. Китай е най-големият производител на артикули в света, с продукция, еквивалентна на тази на всички заводи в Съединени американски щати, Германия и Япония взети дружно. При сюжет за цялостно обособяване поражда заплахата да има дефицит на артикули на американския пазар. Оттук рискът инфлацията да скочи е прекомерно огромен. Освен това китайското предимство в производството на съдомиялни машини, тв приемници, компютри или играчки не заплашва в сериозен проект ползите на Съединени американски щати. Прекъсването на връзките с Китай в такива некритични браншове – каквото би било отделянето – не е належащо.
„ След като се разбра, че това внезапно отцепване на стопанските системи на двете страни удря по стопанството на самите Щати, бе стартиран нов курс на така наречен “derisking ”, т.е. дейности за ограничение на технологическия риск, заобикаляйки крайни дейности като „ разединяването ” по цялата гама артикули. Конкретно това значи, че Вашингтон в границите на „ понижаване на риска за националната сигурност “/ се стреми да лимитират достъпа на Китай до високотехнологични американски нововъведения. По този метод да не се разрешава на китайските компании да употребяват американското ноу-хау, с цел да се изкачат по стълбата на високотехнологичното развиване.
„ Целта на Съединените щати е да затвърдят ролята си като международен софтуерен водач. Едно от основните положения на Съединени американски щати е, че технологията ще бъде все по-голям определящ фактор за икономическата мощност в цифровизирания, обвързван свят. Администрацията на Байдън има вяра, че китайските софтуерни компании, които понижават разликата с техните сътрудници в Съединени американски щати, съставлява риск за превъзходството на Вашингтон. С други думи, американските политици се помиряват с концепцията, че Китай въпреки всичко ще бъде водещата стопанска система в света до 2040 година, по изчислен по номинална стойност Брутният вътрешен продукт. Но желаят Съединените щати да остане стопанската система, която господства в иновационно-технологически проект ”, проучва професорът, и изяснява:
„ Ключов миг в този нов курс е устрема на Вашингтон да сплоти освен страните от „ Колективния Запад “ – Европейски Съюз, Япония, Р Корея, Англия и други, само че дори и страни от т.нар „ Глобален Юг “ в поддръжка на своята политика. В прочут смисъл към този момент са налице резултати от този блян на Съединени американски щати, прозрачен в ограничението и анулация на продажбата на висококласни чипове от горепосочените страни, налагането на високи мита във връзка с електрическите коли китайско произвеждане и други. ”
В случая следим не просто естествената за световната стопанска система конкуренция на артикули, технологии, нововъведения, мозъци и гении. Същата несъмнено подкрепя усъвършенстването и развиването в повсеместен проект. Това, което през днешния ден се разиграва от „ Колективния Запад “ е „ Технологическа война “ - нещо много по-различно от тривиалната конкуренция, а точно:
· Целите на една „ Технологическа война “ са да се задържи иновационно-технологическото развиване на дадена страна и дори да спомага за технологическия крах на същата;
· „ Технологическата война “ се води посредством враждебни пропагандни акции поставящи си задачата да обвинят страната, която е обект на „ Технологическата война “ в нечестни търговски и други практики–кражби на иновационно ноу-хау, дъмпинг и т.н.;
· Друг значим инструмент на „ Технологическата война “ е политиката на наказания, т.е. ограничение на иновационно-технологическото развиване посредством разнообразни типове наказания – налагане на несъразмерни мита, отнемане от достъп до пазари, ограничение на вноса на първични материали или енергийни запаси, възбрана за закупуване на нови артикули и технологии, и други;
В този подтекст проф. Нако Стефанов се стопира на отговорите на провокациите, пред които е изправена КНР, дадени по време на почналия на 15 юли т.г. в Пекин III Пленум на ХХ конгрес на Централен комитет на ККП -ръководната мощ за развиването на социалистически Китай. Професорът е безапелационен, че още преди началото му, пленумът е привлякъл вниманието на световната общност, защото на всички бе ясно, че на този пленум ще се разискват насоките на това какви би трябвало да бъдат политиките, посредством които КНР ще отговори на провокациите, стоящи пред страната.
Той напомня, че още на 30 април т.г. се организира съвещание на Политбюро на Централен комитет на ККП, на което бе взето решение за дневния ред на пленума, а точно: Политбюро на Централен комитет на ККП да показа отчет пред Централен комитет на ККП. Докладът би трябвало да съдържа въпросите за по-нататъшното изцяло задълбочаване на промените и насърчаването на китайската рационализация, които следва да бъдат дискутирани.
„ Пред лицето на сложната интернационална и вътрешна конюнктура, както и новата по-комплексна и огромна серпантина на научно-техническата гражданска война, пред нуждата от неоиндустриална промяна и потребността да се отговори на по-високите упования на трудещите се, Китай би трябвало да продължи да предизвиква промените. Това е значително условие за поддържане и възстановяване на социализма с китайски характерности чрез модернизацията на системата на ръководство на стопанската система и обществото като цяло. В този смисъл е нужна разработка на нова идея за развиване имаща за цел по-ефективно пригаждане към измененията,. Трябва ясно да се осъзнаят фундаменталните несъгласия на китайското общество поради оценка на рисковете и провокациите. Основният проблем е да се подсигурява, че хората са сложени в центъра и могат да се възползват повече и по-справедливо от модернизацията. Само по този метод ще може да се придобие стратегическата самодейност в интернационалната конкуренция, която става все по-интензивна.
Важен акцент по време на пленума са разискванията на пътищата за планирането на държавни тактики за образуване на нововъзникващи промишлености на бъдещето и потребление на съвременни технологии за стимулиране на трансформацията и осъвременяване на обичайните промишлености, за подпомагане на интегриран вид развиване и рационализиране на националния пазар. Важни принадлежности в тази тенденция са публично-частното партньорство, развиването на рисков капитал, привличането на непознати вложения, само че най-много стимулиране на развиването на личния научно-технически човешки капацитет. Следва да се има поради, че тактиката за промени по рационализиране на стопанската и обществената динамичност на Китай съдържа и значим външнополитически аспект, чийто съществени характерности са петте мирни правила и концепцията за образуване на общественост на споделеното бъдеще на човечеството, акцентира проф. Стефанов. Предвид този външнополитически аспект е стремежът на социалистически Китай да сътрудничи с разнообразни страни посредством разнообразни начинания на основата на „ платформата на взаимноизгодното развиване “ „ Като имаме поради ролята и смисъла на КНР в актуалния свят, както и времето на обилни промени, когато се организира III пленум на Централен комитет на ККП на ХХ конгрес, може да отбележим следното, безапелационен е българският академик в края на коментара:
„ Насоките и решенията на този пленум имат своето положително значение освен за китайското общество и стопанство, само че несъмнено ще влияят по удобен метод на световното развиване ”.
Източник: Bulgarian.cri.cn
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед28483Зорница Илиева: Ердоган побърза да се срещне с Путин в Астана, с цел да не го измести Орбан като медиатор за УкрайнаАлтернативен Поглед23310Зорница Илиева: Орбан във Вашингтон е със самочувствието на човек, който играе значима роля в света, който се променяАлтернативен Поглед35811Румен Петков: Краят на свободата в България пристигна преди 2-3 годиниАлтернативен Поглед21133Румен Петков: Орбан с решителна стъпка към спокойно решение на спора и че Европа може да задава дневния редАлтернативен Поглед24201Проф. Нина Дюлгерова: Срещата на НАТО във Вашингтон няма да извърши задачите, които си е поставилаАлтернативен Поглед159796Проф. Нако Стефанов: В Украйна към този момент има натовски елементи. Има даже пленени!
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ