Финансиране на зеления преход на ЕС: Кой плаща сметката?
Стратегията на Европа да стане климатично неутрална до 2050 година, посредством Европейският зелен пакт, стартира неуверно. След утвърждението му през 2020 година Европа беше изправена пред поредност от провокации - по-специално войната в Украйна и пандемията от Covid. Въпреки че опасенията за климата стават все по-належащи, стопански обтегнатите държави-членки имат да вземат решение други проблеми, предава Euronews.
Перспективите, съгласно водещия съвещателен орган на Европейски Съюз по климата, сега са мрачни.
Дългосрочното обмисляне и развиване на енергийната инфраструктура на равнище Европейски Съюз не е съвместимо с задачите на Европейски Съюз за климата до 2030 година във връзка с силата, климата и задачата за климатична индиферентност до 2050 година “, съобщи Европейският теоретичен съвещателен съвет по изменението на климата през юни.
Напредъкът обаче сега е по-скоро нужда, в сравнение с избор. Освен непосредствените закани за здравето, подбудени от климатичната рецесия, стопанските системи на Европейски Съюз не могат да се надяват да процъфтяват на световната сцена, в случай че останат прекомерно подвластни от изкопаемите горива.
Подобна смяна е допустима, настояват европейските водачи, само че ефикасното финансиране би трябвало да бъде приоритет.
Финансиране
Интегрирането на зелени технологии в производството на сила в началото ще усили разноските, само че мненията са разграничени във връзка с това кой би трябвало да заплати сметката.
Трябва да има спор в Европа за това кой заплаща за енергийния преход “, сподели Фабиен Рокес, изпълнителен вицепрезидент на икономическата консултантска компания Compass Lexecon.
Говорейки на конференция на Business Europe в Брюксел тази седмица, той добави: „ Например Законът за понижаване на инфлацията в Съединени американски щати е страховит, само че в основата си той разчита на фискални ограничения. Така че това са пари на данъкоплатците, а не на потребителите на електрическа енергия. “
В прочут смисъл финансирането на смяната на устойчивостта посредством налози е разумно в смисъл, че климатът е публично богатство. Чрез Закона за понижаване на инфлацията Съединени американски щати възприеха този метод - финансиране на вложенията в климата с държавни пари.
Друг вид, съгласно специалисти, е да се покачат разноските за сила, с цел да се трансферират възходящите проблеми върху потребителите. Тези, които употребяват повече, ще заплащат повече, макар че този метод породи опасения за семействата, които се борят с разноските за живот.
Според Международната организация по енергетика към 30% от средствата за битка с климата, нужни в международен мащаб, ще би трябвало да дойдат от обществения бранш, като 70% са от частния бранш. Частното финансиране може да пристигна и от набор от вложения и финансови принадлежности като зелени облигации.
Осигуряване на средства и тяхното дейно потребление
Говорейки също на конференцията Business Europe, членът на Европейския парламент от партията EPP Кристиан Елер означи, че пазарната промяна е от значително значение за обезпечаване на съответни средства за зеления преход.
Знаем, че европейският финансов пазар няма да обезпечи това финансиране в настоящето си положение...банките не са в положение да финансират прехода. “
Едно решение, което той посочи, е напредъкът в съюза на финансовите пазари, който има за цел да сътвори обединен пазар за капитал в целия Европейски Съюз. В момента финансовите системи към момента са разпокъсани по национални линии, което усложнява трансграничните вложения.
Елер продължи: „ Ако имате фрагментиран финансов пазар и желаете да изградите портфолио от 100 или 200 бизнес случая, знаете, че това ни коства доста повече в Европа, в сравнение с да създадем това в Съединените щати. “
Евродепутатът също по този начин акцентира, че с изключение на увеличението на опциите за вложения, страните от Европейски Съюз би трябвало да бъдат подкрепени за достъп до тези фондове. Той особено акцентира минусите на мярка за поддръжка след Covid, Механизма за възобновяване и резистентност. Много страни членки не са имали достъп до тези пари заради непотребната администрация.
Солидарност сред държавите-членки
Европейските институции би трябвало също по този начин да се съсредоточат върху хармонизирането на енергийните пазари в Европейски Съюз, сподели Пиер Шелекенс, който управлява тактиката и координацията в Генерална дирекция за енергетика в Европейската комисия.
Ако една държава-членка предложи по-високо равнище на отплата за енергоемки промишлености, работещи с изкопаеми горива, това може да сътвори неравнопоставени условия и да подкопае задачите на блока в региона на климата.
Шелекенс означи, че до момента в който „ изискванията не са безусловно идентични “ в целия блок, Европейски Съюз може да се опита да направи националните пазари „ по-сходни “. Той добави, че като се има поради неотдавнашната енергийна рецесия в Европа, дотациите за изкопаеми горива са оправдани за „ поддръжка на промишленостите и семействата “. Тъй като „ обстановката се възстановява “, той предложи да има друг, по-единен метод.
Перспективите, съгласно водещия съвещателен орган на Европейски Съюз по климата, сега са мрачни.
Дългосрочното обмисляне и развиване на енергийната инфраструктура на равнище Европейски Съюз не е съвместимо с задачите на Европейски Съюз за климата до 2030 година във връзка с силата, климата и задачата за климатична индиферентност до 2050 година “, съобщи Европейският теоретичен съвещателен съвет по изменението на климата през юни.
Напредъкът обаче сега е по-скоро нужда, в сравнение с избор. Освен непосредствените закани за здравето, подбудени от климатичната рецесия, стопанските системи на Европейски Съюз не могат да се надяват да процъфтяват на световната сцена, в случай че останат прекомерно подвластни от изкопаемите горива.
Подобна смяна е допустима, настояват европейските водачи, само че ефикасното финансиране би трябвало да бъде приоритет.
Финансиране
Интегрирането на зелени технологии в производството на сила в началото ще усили разноските, само че мненията са разграничени във връзка с това кой би трябвало да заплати сметката.
Трябва да има спор в Европа за това кой заплаща за енергийния преход “, сподели Фабиен Рокес, изпълнителен вицепрезидент на икономическата консултантска компания Compass Lexecon.
Говорейки на конференция на Business Europe в Брюксел тази седмица, той добави: „ Например Законът за понижаване на инфлацията в Съединени американски щати е страховит, само че в основата си той разчита на фискални ограничения. Така че това са пари на данъкоплатците, а не на потребителите на електрическа енергия. “
В прочут смисъл финансирането на смяната на устойчивостта посредством налози е разумно в смисъл, че климатът е публично богатство. Чрез Закона за понижаване на инфлацията Съединени американски щати възприеха този метод - финансиране на вложенията в климата с държавни пари.
Друг вид, съгласно специалисти, е да се покачат разноските за сила, с цел да се трансферират възходящите проблеми върху потребителите. Тези, които употребяват повече, ще заплащат повече, макар че този метод породи опасения за семействата, които се борят с разноските за живот.
Според Международната организация по енергетика към 30% от средствата за битка с климата, нужни в международен мащаб, ще би трябвало да дойдат от обществения бранш, като 70% са от частния бранш. Частното финансиране може да пристигна и от набор от вложения и финансови принадлежности като зелени облигации.
Осигуряване на средства и тяхното дейно потребление
Говорейки също на конференцията Business Europe, членът на Европейския парламент от партията EPP Кристиан Елер означи, че пазарната промяна е от значително значение за обезпечаване на съответни средства за зеления преход.
Знаем, че европейският финансов пазар няма да обезпечи това финансиране в настоящето си положение...банките не са в положение да финансират прехода. “
Едно решение, което той посочи, е напредъкът в съюза на финансовите пазари, който има за цел да сътвори обединен пазар за капитал в целия Европейски Съюз. В момента финансовите системи към момента са разпокъсани по национални линии, което усложнява трансграничните вложения.
Елер продължи: „ Ако имате фрагментиран финансов пазар и желаете да изградите портфолио от 100 или 200 бизнес случая, знаете, че това ни коства доста повече в Европа, в сравнение с да създадем това в Съединените щати. “
Евродепутатът също по този начин акцентира, че с изключение на увеличението на опциите за вложения, страните от Европейски Съюз би трябвало да бъдат подкрепени за достъп до тези фондове. Той особено акцентира минусите на мярка за поддръжка след Covid, Механизма за възобновяване и резистентност. Много страни членки не са имали достъп до тези пари заради непотребната администрация.
Солидарност сред държавите-членки
Европейските институции би трябвало също по този начин да се съсредоточат върху хармонизирането на енергийните пазари в Европейски Съюз, сподели Пиер Шелекенс, който управлява тактиката и координацията в Генерална дирекция за енергетика в Европейската комисия.
Ако една държава-членка предложи по-високо равнище на отплата за енергоемки промишлености, работещи с изкопаеми горива, това може да сътвори неравнопоставени условия и да подкопае задачите на блока в региона на климата.
Шелекенс означи, че до момента в който „ изискванията не са безусловно идентични “ в целия блок, Европейски Съюз може да се опита да направи националните пазари „ по-сходни “. Той добави, че като се има поради неотдавнашната енергийна рецесия в Европа, дотациите за изкопаеми горива са оправдани за „ поддръжка на промишленостите и семействата “. Тъй като „ обстановката се възстановява “, той предложи да има друг, по-единен метод.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ