Защо Тръмп блъфира, че ще удари електроцентралите
Стратегията на Доналд Тръмп във войната с Иран продължава да наподобява на безпорядък, който се е изплъзнал от надзор и е сменен от моментни решения съгласно обстановката, без ясна цел. Поне това е обвиняването, което се насочва против него от европейските му (довчерашни) съдружници и американската му съпротива.
Под този знак бе разтълкувана и опасността, която той насочи, че ще „ изличи една цяла цивилизация “ като удари мостове, пътища и електроцентрали.
Хаос ли е това, или добре премислен напън, който употребява всяка опция, с цел да манипулира врага и да трансформира динамичността на бойното поле?
Заплахите, които Съединени американски щати и Иран си насочиха през последните часове, наподобяват на игра на покер, чийто пленник е целият свят. Доколко това заложничество е действителност, а не пазарна операция, също може да се спори – факт е, че затварянето на Ормузкия пролив, през който минават 20% от петрола, е удар по международната стопанска система, само че факт също по този начин е и че макар оповестеното отваряне на протока през днешния ден, корабите към момента не се движат, нищо не се е трансформирало, а цените на петрола се сринаха. Но психическата игра с цените на петрола също е част от войната. Тя слага под голям напън Тръмп, който губи поддръжката на Европа и рискува да загуби поддръжка и в своя лагер, в случай че стопанската система в действителност излезе от релси, както това стана след нашествието на Русия в Украйна и след пандемията.
Стигна се даже до изказванията на шефа на Международната енергийна организация Фатих Бирол, че се намираме в най-голямата енергийна рецесия в историята. Би могло да стане, само че към днешна дата това не е реалност. Пандемията и войната в Украйна нанесоха доста по-дълбоки и дълготрайни вреди на международната стопанска система от войната в Иран, която нанася районни вреди към този момент и съгласно икономическите специалисти би се трансформирала в по-голяма рецесия от съветската война и пандемията едвам след над 6-месечно затваряне на Ормузкия пролив.
Но от началото на войната в Иран на 28 февруари шумът към стратегическите ходове на Тръмп се усилва. Мнозина коментатори настояват, че той импровизира, че се намира в усложнение или че губи надзор върху развиването на войната. Въпреки това, в случай че се вземат поради единствено обстоятелствата до момента, по нищо не проличава Иран да е печеливш към този миг. Напротив.
Според коментаторите хаосът на Тръмп, който не може да бъде плануван и целият свят не знае в каква посока ще отиде, е прозрян единствено и само от режима в Техеран – това е нонсенс. Поведението на американския президент слага в шах и иранските аятоласи, тъй като Тръмп от самото начало държи всички варианти отворени.
Иранският режим е отслабен. Убийството на аятолах Хаменей още при започване на войната и укриването на положението на наследника му Моджтаба Хаменей, за който се приказва, че е на смъртен одър, основават комплициране измежду другите властови структури в Иран. Вече намерено се приказва за конфликти сред религиозни фанатици и прагматици, както и сред военните и религиозните водачи. Това не значи безусловно, че от тези конфликти ще излезе нещо по-добро от досегашния режим, само че не може да се пояснява по никакъв метод като знак за мощ и резистентност. В момента Иран, който преди се считаше за една от главните сили в Близкия изток, наподобява объркан.
Зад нападателната изразителност и изказванията, че побеждава, се оказа, че седят секрети договаряния със Съединени американски щати от седмици. Социалните безредици и отдръпването на военни сили при поява на американски самолети демонстрират, че има неустановеност и разнобой и на военния фронт. Прокси войните на Иран в Близкия изток също са под голям напън, което лишава режима от някои досегашни благоприятни условия за деяние.
Тръмп категорично съобщи, че не има намерение да стартира огромна сухопътна инвазия. Едновременно с това обаче, Съединени американски щати разполагат с многохилядна армия в района.
Ако няма да има сухопътна офанзива, каква е нейната задача и дали са там единствено за уикенда?
Очевидно не. Най-вероятната тактика на това огромно разбъркване на силите е трайно обезпечаване на напън върху Иран и след края на военната интервенция. Тръмп знае какво се случи с предшествениците му, които вкарваха Съединени американски щати в безкрайни войни като тази в Афганистан, и по всякакъв начин ще продължи да търси метод да излезе бързо от горещия спор. Обвиняват го, че сега работи по този начин, както с Русия – дава ултиматуми, след това ги отдръпва и най-после се обръща към вътрешната политика на Съединени американски щати, заявявайки, че войната с Украйна не е проблем на Съединени американски щати. Дали и с Иран ще направи по този начин? Трудно е да се прави такова съмнение при съществуването на тази съсредоточена американска военна мощ към Иран, защото няма доста паралели сред двете обстановки. Видимо е, че проектите на Тръмп в Близкия изток са по-дългосрочни и най-вероятно той ще се опита да размести досегашния баланс в своя изгода, без да остава в дълъг парещ спор, а единствено посредством опасност за къси интервенции.
И стигаме до снощния покер, в който Иран мигна пръв и се е съгласил на двуседмично помирение.
Защо считам, че Иран е поддал, а не Тръмп?
За да се разбере това, би трябвало да се познава най-малко ненапълно иранската стопанска система и кое е и кое не е огромна опасност за нея.
Иран е страна, която води периодически спорове и е в непрекъсната война с интернационалната общественост. Целите - да бъде изличен Израел от лицето на земята и надвит Западът, както и типичното за властническите режими съзиране на външни и вътрешни закани на всички места, постановиха построяването на сериозна военна промишленост и инфраструктура, която да поддържа военната му мощност. Страната има една от най-големите промишлености в района – изключително производството на стомана и химическата промишленост са от международна големина.
Въпреки глобите страната разполага с огромни запаси от петрол и природен газ. Част от тези доходи се употребяват за финансиране на военните разноски, които включват покупка на оръжия, заплати за военни и милиции, както и разноски за продължение на споровете в района. Иранският нефтен бранш играе основна роля в поддържането на икономическата основа за военната му мощност.
Дългогодишните наказания обаче са научили Иран да приспособява стопанската система си към неналичията и проблемите посредством локални технологии и различни търговски пътища. Самоизолацията на Иран го принуждава да създава своите въоръжени сили и промишлености вътрешно, което го прави по-самостоятелен, само че и с по-ниска продуктивност в съпоставяне със западните или съветските оръжейни компании. Към това се прибавя и опитът от дългата Ирано-иракска война, когато Ирак загуби доста от заводите си при бомбардировки и ги построи отначало, разпръснати из цялата страна, тъй че да не могат да бъдат унищожени елементарно едновременно.
Според разбор на „ Файненшъл таймс “ Иран е в положение да оцелее цяла година единствено на лични запаси и да остане все пак добре въоръжен.
Според анализатори, представени от вестника, единственият метод стопанската система и военното произвеждане на Иран да бъдат изкарани от строя, са удари по енергетиката му.
Иранската стопанска система разчита на електрическата сила за индустриално произвеждане и обществени услуги. Освен икономическите последствия, ударите ще имат тежки последици и за военната инфраструктура на Иран. Съвременните военни системи на страната, в това число радарни и информационни мрежи, разчитат на устойчиво зареждане с електрическа сила. Прекъсвания в енергийните доставки ще затруднят координацията на военните интервенции и ще понижат способността на Иран да реагира на закани.
Заплахата за такива офанзиви е последната степен на ескалация от страна на Тръмп, защото ударите по гражданска инфраструктура се класифицират като военно закононарушение.
Целта на тази опасност е освен да принуди иранския режим да стартира договаряния по изискванията на Съединени американски щати, а и да показва натиска, който американците могат да окажат когато и да е над аятоласите. Този напън не цели директна победа посредством военна инвазия, а посредством дестабилизиране на режима, отнемайки му капацитета за бързо възобновяване на военните запаси, само че и подготвяйки почвата за от ден на ден обществени протести.
Този напън, комбиниран с цялостната неустановеност какъв е идващият ход на Тръмп, принуди Иран да седне на масата на договарянията, на която той другояче от над година отказваше да направи каквито и да било отстъпки по повод и на ракетната, и на нуклеарната си стратегия.
Техеран от своя страна също показа собствен проект от 10 точки за договаряния, само че той е един на фарси за пред иранците и напълно различен на британски за пред американците. Пред иранците режимът твърди, че е победил, че е спечелил позволение за обогатяване на уран, анулация на глобите, заплащане на репарации и такси от Ормузкия пролив. В проекта на британски въобще не се загатва нищо за обогатяване на уран, а Иран се задължава да договаря за мирни съглашения с всички свои съседи.
Според източници от медиаторите в Пакистан, договарянията за мир стартират в петък.
Стара сентенция гласи, че Иран губи всички войни, само че печели всички договаряния. Дали и този път ще стане по този начин или изходната обстановка за режима е прекомерно неизгодна и аятоласите ще договарят само за личното си оцеляване? Аз бих заложила на второто. Още повече, че за аятоласите и все още по този начин наречената победа значи само, че към момента някои от тях са живи. Засега.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
-->
Под този знак бе разтълкувана и опасността, която той насочи, че ще „ изличи една цяла цивилизация “ като удари мостове, пътища и електроцентрали.
Хаос ли е това, или добре премислен напън, който употребява всяка опция, с цел да манипулира врага и да трансформира динамичността на бойното поле?
Заплахите, които Съединени американски щати и Иран си насочиха през последните часове, наподобяват на игра на покер, чийто пленник е целият свят. Доколко това заложничество е действителност, а не пазарна операция, също може да се спори – факт е, че затварянето на Ормузкия пролив, през който минават 20% от петрола, е удар по международната стопанска система, само че факт също по този начин е и че макар оповестеното отваряне на протока през днешния ден, корабите към момента не се движат, нищо не се е трансформирало, а цените на петрола се сринаха. Но психическата игра с цените на петрола също е част от войната. Тя слага под голям напън Тръмп, който губи поддръжката на Европа и рискува да загуби поддръжка и в своя лагер, в случай че стопанската система в действителност излезе от релси, както това стана след нашествието на Русия в Украйна и след пандемията.
Стигна се даже до изказванията на шефа на Международната енергийна организация Фатих Бирол, че се намираме в най-голямата енергийна рецесия в историята. Би могло да стане, само че към днешна дата това не е реалност. Пандемията и войната в Украйна нанесоха доста по-дълбоки и дълготрайни вреди на международната стопанска система от войната в Иран, която нанася районни вреди към този момент и съгласно икономическите специалисти би се трансформирала в по-голяма рецесия от съветската война и пандемията едвам след над 6-месечно затваряне на Ормузкия пролив.
Но от началото на войната в Иран на 28 февруари шумът към стратегическите ходове на Тръмп се усилва. Мнозина коментатори настояват, че той импровизира, че се намира в усложнение или че губи надзор върху развиването на войната. Въпреки това, в случай че се вземат поради единствено обстоятелствата до момента, по нищо не проличава Иран да е печеливш към този миг. Напротив.
Според коментаторите хаосът на Тръмп, който не може да бъде плануван и целият свят не знае в каква посока ще отиде, е прозрян единствено и само от режима в Техеран – това е нонсенс. Поведението на американския президент слага в шах и иранските аятоласи, тъй като Тръмп от самото начало държи всички варианти отворени.
Иранският режим е отслабен. Убийството на аятолах Хаменей още при започване на войната и укриването на положението на наследника му Моджтаба Хаменей, за който се приказва, че е на смъртен одър, основават комплициране измежду другите властови структури в Иран. Вече намерено се приказва за конфликти сред религиозни фанатици и прагматици, както и сред военните и религиозните водачи. Това не значи безусловно, че от тези конфликти ще излезе нещо по-добро от досегашния режим, само че не може да се пояснява по никакъв метод като знак за мощ и резистентност. В момента Иран, който преди се считаше за една от главните сили в Близкия изток, наподобява объркан.
Зад нападателната изразителност и изказванията, че побеждава, се оказа, че седят секрети договаряния със Съединени американски щати от седмици. Социалните безредици и отдръпването на военни сили при поява на американски самолети демонстрират, че има неустановеност и разнобой и на военния фронт. Прокси войните на Иран в Близкия изток също са под голям напън, което лишава режима от някои досегашни благоприятни условия за деяние.
Тръмп категорично съобщи, че не има намерение да стартира огромна сухопътна инвазия. Едновременно с това обаче, Съединени американски щати разполагат с многохилядна армия в района.
Ако няма да има сухопътна офанзива, каква е нейната задача и дали са там единствено за уикенда?
Очевидно не. Най-вероятната тактика на това огромно разбъркване на силите е трайно обезпечаване на напън върху Иран и след края на военната интервенция. Тръмп знае какво се случи с предшествениците му, които вкарваха Съединени американски щати в безкрайни войни като тази в Афганистан, и по всякакъв начин ще продължи да търси метод да излезе бързо от горещия спор. Обвиняват го, че сега работи по този начин, както с Русия – дава ултиматуми, след това ги отдръпва и най-после се обръща към вътрешната политика на Съединени американски щати, заявявайки, че войната с Украйна не е проблем на Съединени американски щати. Дали и с Иран ще направи по този начин? Трудно е да се прави такова съмнение при съществуването на тази съсредоточена американска военна мощ към Иран, защото няма доста паралели сред двете обстановки. Видимо е, че проектите на Тръмп в Близкия изток са по-дългосрочни и най-вероятно той ще се опита да размести досегашния баланс в своя изгода, без да остава в дълъг парещ спор, а единствено посредством опасност за къси интервенции.
И стигаме до снощния покер, в който Иран мигна пръв и се е съгласил на двуседмично помирение.
Защо считам, че Иран е поддал, а не Тръмп?
За да се разбере това, би трябвало да се познава най-малко ненапълно иранската стопанска система и кое е и кое не е огромна опасност за нея.
Иран е страна, която води периодически спорове и е в непрекъсната война с интернационалната общественост. Целите - да бъде изличен Израел от лицето на земята и надвит Западът, както и типичното за властническите режими съзиране на външни и вътрешни закани на всички места, постановиха построяването на сериозна военна промишленост и инфраструктура, която да поддържа военната му мощност. Страната има една от най-големите промишлености в района – изключително производството на стомана и химическата промишленост са от международна големина.
Въпреки глобите страната разполага с огромни запаси от петрол и природен газ. Част от тези доходи се употребяват за финансиране на военните разноски, които включват покупка на оръжия, заплати за военни и милиции, както и разноски за продължение на споровете в района. Иранският нефтен бранш играе основна роля в поддържането на икономическата основа за военната му мощност.
Дългогодишните наказания обаче са научили Иран да приспособява стопанската система си към неналичията и проблемите посредством локални технологии и различни търговски пътища. Самоизолацията на Иран го принуждава да създава своите въоръжени сили и промишлености вътрешно, което го прави по-самостоятелен, само че и с по-ниска продуктивност в съпоставяне със западните или съветските оръжейни компании. Към това се прибавя и опитът от дългата Ирано-иракска война, когато Ирак загуби доста от заводите си при бомбардировки и ги построи отначало, разпръснати из цялата страна, тъй че да не могат да бъдат унищожени елементарно едновременно.
Според разбор на „ Файненшъл таймс “ Иран е в положение да оцелее цяла година единствено на лични запаси и да остане все пак добре въоръжен.
Според анализатори, представени от вестника, единственият метод стопанската система и военното произвеждане на Иран да бъдат изкарани от строя, са удари по енергетиката му.
Иранската стопанска система разчита на електрическата сила за индустриално произвеждане и обществени услуги. Освен икономическите последствия, ударите ще имат тежки последици и за военната инфраструктура на Иран. Съвременните военни системи на страната, в това число радарни и информационни мрежи, разчитат на устойчиво зареждане с електрическа сила. Прекъсвания в енергийните доставки ще затруднят координацията на военните интервенции и ще понижат способността на Иран да реагира на закани.
Заплахата за такива офанзиви е последната степен на ескалация от страна на Тръмп, защото ударите по гражданска инфраструктура се класифицират като военно закононарушение.
Целта на тази опасност е освен да принуди иранския режим да стартира договаряния по изискванията на Съединени американски щати, а и да показва натиска, който американците могат да окажат когато и да е над аятоласите. Този напън не цели директна победа посредством военна инвазия, а посредством дестабилизиране на режима, отнемайки му капацитета за бързо възобновяване на военните запаси, само че и подготвяйки почвата за от ден на ден обществени протести.
Този напън, комбиниран с цялостната неустановеност какъв е идващият ход на Тръмп, принуди Иран да седне на масата на договарянията, на която той другояче от над година отказваше да направи каквито и да било отстъпки по повод и на ракетната, и на нуклеарната си стратегия.
Техеран от своя страна също показа собствен проект от 10 точки за договаряния, само че той е един на фарси за пред иранците и напълно различен на британски за пред американците. Пред иранците режимът твърди, че е победил, че е спечелил позволение за обогатяване на уран, анулация на глобите, заплащане на репарации и такси от Ормузкия пролив. В проекта на британски въобще не се загатва нищо за обогатяване на уран, а Иран се задължава да договаря за мирни съглашения с всички свои съседи.
Според източници от медиаторите в Пакистан, договарянията за мир стартират в петък.
Стара сентенция гласи, че Иран губи всички войни, само че печели всички договаряния. Дали и този път ще стане по този начин или изходната обстановка за режима е прекомерно неизгодна и аятоласите ще договарят само за личното си оцеляване? Аз бих заложила на второто. Още повече, че за аятоласите и все още по този начин наречената победа значи само, че към момента някои от тях са живи. Засега.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
-->
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ