Стратегия за психично болните у нас има. Тя стои на

Стратегия за психологично болните у нас има. Тя стои " на трупчета " в министерството на опазването на здравето и единствено липса на политическа воля стопира нейното пубиликуване за публично разискване и осъществяване. " Националната стратегия за психологично здраве, която действаше до наскоро, беше единствено документ, декларативен документ съчинен преди към 15 години. " Това стана ясно от думите на проф. Дроздстой Стоянов, който е един от специалистите по психиатрия към министерството на опазването на здравето. През 2018г. е бил и народен съветник по тематиката за психологичното здраве у нас и е взел участие в създаването на въпросната Стратегия.
Повод още веднъж да се заприказва за грижата за психологично болните е жестокото ликвидиране в Пловдив от 13 ноември. 27- годишен мъж с психологично разстройство умъртви майка си след побой. В основата му се оказа скандал за пари, твръди полицията. Според разказите на съседи, психичноболният мъж е държал тялото на убитата жена 10 дни, с цел да получи пенсията й. Можеше ли да се предотврати това ликвидиране и да се реагира превантивно, за това се питаме след всеки сходен случай.
Лекари предизвестяват от дълго време, че няма кой да се грижи за психологично болните у нас. Последният подобен зов можете да прочетете тук .
Ключът за реакция и предварителна защита се съдържа в Стратегията за психологично здраве - проект за деяние за идващите 8 години, който е направен и чака своето осъществяване от март тази година, безапелационен е специалистът. В нея са заложени съответни рекомендации от Европейската психиатрична асоциация, които са били отправени към страната ни още през 2018г. Текстовете са били разисквани и на кръгла маса в Народното събрание. В квалифицираната Стратегия има заложени механизми като грижа за пациентите в общността, създаване на мрежа от услуги, посредством които те да бъдат реинтегрирани в действителната си витална среда, стратегии за мобилна психиатрия, с които да се реагира при риск, и откриване на редица дребни клинични стационари наоколо до обитаемоте места, които да могат да реагират бързо и дейно при сходни рецесии, изясни проф. Стоянов.
" За огромно страдание, в този миг всички тези процедури и механизми не са направени ", съобщи той. " В момента единствената форма на грижа , регламентирана за този жанр пациенти, е в изискванията на болничните заведения. В огромната си част те са в доста неприятно материално положение и/или са ситуирани в места, които не са предопределени за това да бъдат здравни заведения, като да вземем за пример, някогашни казарми или манастири от рода на лечебните заведения в Карлуково и Курило и Раднево ", сподели той.
В какви условия живеят психологично болните в психодиспансерите у нас, можете да прочетете и видите ТУК.
Кой следи за положението на психологично болните като изоставен тези заведения? " На доктрина това би трябвало да е областен психиатър, само че на процедура това не се случва. Нещо повече, в Стратегията е заложено и планувано да се реализира от един мултидисциплинарен екип, който да може да следи тези пациенти в действителната им среда и да ги подкрепя както в тяхното лекуване (приемане на лекарства), по този начин и да ги следи за спешни интервенции. Това са ранна интервенция, не постоянно здравна, в условия на заплашваща рецесия, както е бил казусът в Пловдив, и да го предотвратят, разяснява специалистът.
В множеството случаи на процедура се получава, че сигнал за сходни рецесии сега би трябвало да подадат околните, които обаче са и жертви на сходни положения.
" В момента неналичието на Стратегия е напълно политическа отговорност . Документът беше направен със заповед на министъра през март тази година, след нейно удължение през юли, и е подаден преди 2 седмици в министерството на опазването на здравето. В прав текст ви споделям, че сега дали тази Програма ще бъде осъществена и Стратегията ще бъде оповестена за публично разискване, с цел да може да се разяснява от всички експерти, в това число и фамилиите на пациентите, зависи напълно от министерството на опазването на здравето. ", безапелационен беше проф. Стоянов.
Оказва се, че казусът не е в неналичието на пари, а в това по какъв начин да се разпределят едни 54 млн. евро от Европейска комисия. " Има политически ангажимент от Европейската комисия да бъде отпусната сума от порядъка на 54 млн. евро, с които да се обезпечи осъществяването на Стратегията. За тях фигури в министерството на опазването на здравето договарят на най-високо равнище в Брюксел. Проблемът се състои в това, че визията на тези, които взимат решения, и политическата класа, е че тези средства би трябвало да бъдат вложени в строително-монтажни действия. С други думи в поправки и усъвършенстване на съществуващата материална база за оказване на спихиатрични услуги от затворен вид. Нещо, което един сътрудник, наричаше " институционализъм с човешко лице ", безусловно недопустимо за мен. Т.Е. пациенти, като този от Пловдив, обществото, движено от своя боязън по какъв начин да отбрани себе си, да ги затвори в изолирани места отвън обитаемоте градове. Това не е решението. За цялата експертна група, написала Стратегията, тези средства би трябвало да бъдат усвоени за реорганизиране и преструктуриране на спихиатричната помощ. ", безапелационен беше някогашният народен съветник по въпросите за психологичното здраве у нас.
120 509 са записаните психологично заболели у нас. Това не е вярна статистика, разяснява специалистът. " Тя обгръща единствено " епидемиологичния айсберг ": тези пациенти, които са дейно регистрирани, след обикновенно изострен епизод на боледуване или са отчасти регистрирани в амбулаторната практира, тъй като употребяват протоколи за отстъпка. ", изясни проф. Стоянов.