Стратегическият план на САЩ да наводни Китай с по-старо поколение

Стратегическият проект на Съединени американски щати да наводни Китай с по-старо потомство чипове на Nvidia, с цел да задуши локалните съперници като Huawei, се сблъсква с непредвидена стена. Според " AI царя " на Белия дом Дейвид Сакс, Пекин дейно отхвърля процесорите H200, избирайки пътя на цялостната полупроводникова самостоятелност, подплатена с нови тласъци за 70 милиарда $. Това слага под въпрос милиарди долари евентуални доходи за Дженсън Хуанг и алармира, че софтуерната " Желязна завеса " към този момент е спусната дефинитивно.Стратегическият гамбит на Белия дом да подкопае софтуерния напредък на Пекин посредством следен експорт на " второкласни " чипове претърпя непредвиден и изострен поврат, който пренаписва разпоредбите на комерсиалната война. Дейвид Сакс, новоназначеният отговарящ за изкуствения разсъдък в администрацията, удостовери с наяве отчаяние, че Китай дейно отхвърля процесорите H200 на Nvidia Corp. Вместо да одобри с признателност достъпа до американския хардуер, Пекин е разгадал " Троянския кон " на Вашингтон – тактиката да се залеят пазарите с технологии от предходно потомство, с цел да се направи локалното произвеждане нерентабилно – и е избрал по-трудния, само че върховен път на вътрешната разработка.Този отвод има директни и мъчителни финансови измерения за американския софтуерен водач. Въпреки че Nvidia внимателно отстрани Китай от формалните си прогнози, анализаторите на Bloomberg Intelligence изчисляваха пазарната опция за H200 на към 10 милиарда $ годишно. Дженсън Хуанг, основният изпълнителен шеф на компанията, по-рано е оценявал целия китайски пазар на центрове за данни на 50 милиарда $. Сега тези доходи наподобяват все по-илюзорни. Решението на Пекин да вкара местен развой на утвърждение, изискващ аргументация за всяка покупка на непознат чип, работи като де факто ембарго от противоположната страна. Това се случва на фона на новината, че Китай приготвя солиден пакет от тласъци на стойност до 70 милиарда $ за поддръжка на локални играчи като Huawei Technologies Co. и Cambricon Technologies Corp., което е явен сигнал, че държавната хазна е отворена за всеки, който може да предложи опция на Силициевата котловина.Макроикономическата логичност зад дейностите на Китай е учебникарски образец за отбрана на " зараждаща се промишленост ", само че в мащаб, невъобразим до момента. Вашингтон се опита да употребява H200 – чип от поколението " Hopper ", който изостава от най-новите модели " Blackwell " и бъдещите " Rubin " – като инструмент за поддържане на взаимозависимост. Идеята, подкрепена от Сакс и президента Доналд Тръмп, беше елементарна: в случай че Китай купува " задоволително положителни " американски чипове, Huawei няма да има пазар и капитал за R&D, с цел да настигне Nvidia. Китайското управление обаче прозря, че краткосрочната болежка от потреблението на по-бавни локални чипове е цената за дълготрайната стратегическа самостоятелност. В свят, където чиповете са новият нефт, Пекин отхвърля да бъде подвластен вносител, даже в случай че това значи по-бавно образование на AI моделите сега.Психологията на този спор разкрива дълбока смяна в настройките. Инвеститорите в Nvidia и други американски софтуерни колоси би трябвало да се примирят с обстоятелството, че китайският пазар не е просто " сложен ", а структурно недосегаем за стратегически артикули. Опитът на Nvidia да лобира за лицензи и изказването им, че " три години на прекомерно необятен надзор върху износа са подхранили задграничните съперници ", звучи като закъсняло самопризнание за действителността. Пазарът усеща, че прозорецът, в който Съединени американски щати можеха да диктуват софтуерното движение на Китай посредством експортни ограничавания, се е затворил.Историческият паралел тук може да се търси в петролните ембарга от 70-те години или в напъните на Съединени американски щати да лимитират софтуерния трансфер към Съюз на съветските социалистически републики по време на Студената война. Разликата през днешния ден е, че Китай разполага с капитал и инженерен запас, с които Съветският съюз в никакъв случай не е разполагал. Тогава изолацията докара до софтуерен разпад на Източния блок; през днешния ден тя катализира основаването на паралелна екосистема, която може да не е най-елегантната, само че е устойчива на външен напън.Основната теза на този геополитически конфликт е, че Съединени американски щати подцениха решимостта на Китай да заплати " налог самостоятелност ". Планът да се продават остарели технологии на противник, който се стреми към световно водачество, се оказа доверчив в епохата на техно-национализма.В последна сметка, пазарът ще би трябвало да свикне с мисълта за бифуркация – два обособени свята на хардуера, които все по-рядко ще си приказват. Историята през днешния ден е, че Nvidia може да е най-ценната компания в света, само че даже тя не може да пробие стената, която Пекин строи с пари, политика и дебелоглав.Материалът е с изчерпателен и учебен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.