Не ултраси, а хора. Николай Стефанов, който засне агитката на Миньор и стигна до HBO
Страстта на футболните агитки по целия свят е мощна като вяра. Енергията, която тълпата на стадионите излъчва, е внушителна, а от време на време даже плашеща. А агитката на " Миньор " (Перник) се счита за една от най-страшните по нашите географски ширини.
„ От татко на наследник любовта ще предадем, че миньорци сме родени и такива ще умрем! " - това е един от възгласите, с които ентусиастите постоянно викат против съперниците на обичания си тим. Друг гласи: " Перник бие, неприятно бие! Бог прости, Перник не! ". Той припомня на клишето за перничанина, осмивано във вицове - за безстрашния юначага, който размахва винкел и нищо не може да го спре.
Един човек обаче посвети 4 години от живота си, с цел да се разрови под повърхността и да покаже човешкото лице на лютите пернишки ултраси (спортни почитатели, които фанатично поддържат тимовете, на които са фенове, б.р.).
Той е Николай Стефанов - режисьор и оператор на документалния филм " Нямаш място в нашия град " (No Place for You in Our Town). Той е съумял да се оправи толкоз добре, че почитателите на " Миньор " (Перник) ще се появят по HBO. От компанията даже стават съпродуценти дружно с българската продуцентска къща Smarty Pants Shooter. Така филмът става първата българска истинска продукция на HBO Max .
Завършва магистратура по операторско майсторство през 2003 година и опитва с разнообразни образни стилове за филми, сериали и телевизионни формати. Режисира два приблизително дълги документални кино лентата през 2016 и 2018 година А това е първата му пълнометражна продукция от 81 минути.
Първа е и за Ралица Големанова - продуцент на кино лентата. Тя приключва Журналистика и Европеистика и работи в европейски организации и в областта на цифровия маркетинг, преди да се отдаде на документалното кино.
От 2015 година двамата работят дружно, а още отпреди това са двойка и в живота.
" Айдееее, Миньоро! Само Миньоро! "
За да опише за живота на футболните почитатели, Николай безусловно се внедрява сред тях, само че не под прикритие, а с камера, която ги снима през множеството време. От първия миг им споделя, че желае да направи филм за тях. Те са съгласни. Той обаче не желае просто да направи изявленията и да снима фрагменти от стадиона, а да ги опознае, да види индивидите в тях. И това не става елементарно. Почти цялата първа година той не снима, до момента в който го одобряват задоволително и му се доверят.
С доста самообладание и време, прекарано с тях, лека-полека Николай стартира да намира общ език. Едно от нещата, които по всяка възможност са му помогнали да бъде толкоз толерантен, е будизмът, който практикува.
Понякогатой прекарва по 5-6 часа дневно, различен път по 12 часа в денонощието - пътува с агитката за мачове на тима в други градове и когато се връщат в Перник, остава с тях, с цел да попие от прекарването. Много значимо е времето, което прекарва с героите си без камера.
" Това е концепция, която узрява повече от 10 години . Искаше ми се да направя обществено зает филм и познавайки съгражданите си и историята на града, бях сигурен, че в случай че се върна на стадиона ще намеря доста колоритни истории за описване, тъй като те са много директни и непринудени ", описа режисьорът-оператор пред Свободна Европа.
Стефанов няма съответна концепция по какъв начин тъкмо ще върви историята, желае единствено основните герои да са част от агитката, тъй като тя е квинтесенцията на характерен облик на Перник.
Казва, че постоянно му е била забавна обществената част от футбола - по какъв начин сплотява на едно място хора от разнообразни прослойки, с разнообразни идеологии.
" Исках да схвана какво кара тези хора да не престават да се събират на стадиона и да поддържат тима, който беше в тежко положение. И самият Цецо го показва доста добре - желанието за принадлежност, да бъдеш част от по-голяма цел, силата да си дружно с другите. Защо тези хора не намират в обществото такова леговище, такава мощ ", споделя Стефанов.
" Много е значимо да имаш, бате, някой до тебе, единствено да вика: Хей, братле, с тебе съм! ", гласят думите на Цецо във кино лентата.
В лентата са употребявани и фрагменти от документален филм от 20-те години на предишния век, озаглавен " Сърцето на България ". Тогава Перник се трансформира в сърцето на страната - първата електрическа крушка в София светва с помощта на локалните мини и на близо 9000 миньори, които през годините се усилват от ден на ден.
Още по това време е основан и към този момент 103-годишният футболнен клуб, който тогава носи друго име. Днес ядрото на фенклуба е от към 200 души, само че огромна част от града е ангажирана с тима, въпреки към този момент на мач да не вървят по 10 000 души, както е в ученическите години на Николай. Тогава всички си изкарват бесовете там, защото малко или доста на стадиона всичко е разрешено, а оградата е едвам до кръста. Днес игрището е обградено с високи железни решетки, с цел да не могат почитателите да нахлуват и да основават вълнения.
Докато работят по кино лентата, Николай и Ралица четат книгата Аmong the Thugs ( " Сред хулиганите " ) на американския публицист Бил Бъфорд, който се интересува от агитките и силата на тълпата. За задачата прави огромно проучване, като прекарва цели 8 години - през 80-те и началото на 90-те, във Англия, където безусловно се смесва с най-агресивните почитатели. Дори е обичай от полицията.
Накрая стига до извода, че насилието измежду ултрасите е техният противообществен удар, същото както в други среди хората одобряват опиати или са непокорни.
Николай също усеща, че тълпата може да влияе по този начин, че да действаш като част от нея.
" Наистина има моменти, в които те превзема, и ти не си този разумен човек със свои цели, усещаш голяма групова сила, която, в случай че тръгне в неверна посока, можеш да се окажеш част от нещо, което не си предполагал. Сякаш това е едно тяло, индивидът се губи ", споделя той.
До пердах обаче почитателите на " Миньор " не стигат. Николай счита, че не е поради камерата, която от един миг нататък те като че ли стопират да виждат.
" Беше доста забавно по какъв начин Цецо стана основен воин във кино лентата - миг, в който виждаш по какъв начин два разнообразни свята могат да се срещнат ", споделя Ралица.
Това се случва чак към година откакто Николай е почнал работа по кино лентата. На един от мачовете носи яке бомбър със значка " Анархия ". Тогава при него идва един от скинхедовете (бръсната глава, скинар) в агитката и му споделя: " Тая значка да я махаш! ". Така се среща с Цецо.
" От самото начало за него беше ясно, че Николай не споделя неговите възгледи, само че и че не желае да го осъжда за тях, а да види за какво е подобен и по какъв начин живее ", прибавя Ралица.
" Не съм се и опитвал да го накарам да ми се довери, допускам, че е видял прочут облик от детството си, който е тръгнал по различен път и съм му станал забавен, както той стана на мен. За мен беше значимо да отида оттатък грубия облик, който основава за себе си ", споделя още Николай.
Пътищата към това са доста персонални - по време на фотосите Цецо се разболява тежко от пневмония и едвам го избавят след 4 месеца в болница. Има време да премисли живота си и със сълзи на очи да оцени какво са създали родителите му за него.
Основният път обаче Николай намира в връзките на Цецо със сина му. Когато е с дребното момче, той превключва и се държи по напълно друг метод. Дава си сметка, че неговият живот е тръгнал по този начин, само че този на детето му би могъл да е различен, по тази причина не желае то да изпитва ненавист към другите.
Скинарят, който другояче псува, пие бира и не се срами от това, че е хомофоб, върви за риба със сина си и там е преклонен. Виждаш бащината обич, разтопила коравото мъжко сърце - безспорен контрапункт на гологлавия татуиран гамен от футболната агитка.
Всъщност измежду пернишките ентусиастите има доста малко с крайнодесни възгледи, множеството просто обичат футбола и града си. Някои от тях са деца, които енергично викат: " Айдеее, Миньоро! Само Миньоро! ".
" Зя мен беше доста значима реакцията на публиката - след всяка прожекция в няколко страни идваше най-малко един човек, който споделяше: " Благодаря, като гледах този филм, разбрах какъв брой преднамерен съм бил, дадохте ми друга позиция към тези хора ", добавя режисьорът.
Най-хубавото обаче е, че Цецо и останалите герои, към които той от самото начало държи да е почтен, харесват доста кино лентата - тъй като ги демонстрира като хора, каквито те са.
А за какво филмът се споделя " Нямаш място в нашия град " ?
" Съзнателна провокация от наша страна, заиграваме се с негостоприемния имидж, който има Перник, и с едно изявление от преди 15-20 година, в което почитателите желаят да изгонят треньора, скандират името и викат: " Ти нямаш място в нашия град! ", изяснява Николай.
И даже в чужбина, където хората нямат подтекста за Перник, публиката схваща кино лентата. Защото на всички места по света има такива градчета, които в миналото са били индустриална мощ, а през днешния ден са позападнали, с огромна безработица и локалните намират отдушник само на стадиона.
Филмът към този момент е показван на три от четирите най-големи интернационалните фестивали за писмено кино. Световната му премиера е в Копенхаген , гледан е и в Мюнхен, Краков и Шефилд - чиято орис е сходна като тази на Перник. Предстоят му още доста прожекции в чужбина.
А Николай Стефанов към този момент работи върху идващия си документален план - доста персонална история с работното заглавие " Сприятеляване с концепцията за татко ". Докато Ралица Големанова го развива в границите на програмата за документални продуценти EURODOC. Тя е определена и в влиятелната селекция “Изгряващи продуценти ” на Международния фестивал за писмено кино в Ихлава, Чехия, която включва и присъединяване на Берлинале 2023 г.
„ От татко на наследник любовта ще предадем, че миньорци сме родени и такива ще умрем! " - това е един от възгласите, с които ентусиастите постоянно викат против съперниците на обичания си тим. Друг гласи: " Перник бие, неприятно бие! Бог прости, Перник не! ". Той припомня на клишето за перничанина, осмивано във вицове - за безстрашния юначага, който размахва винкел и нищо не може да го спре.
Един човек обаче посвети 4 години от живота си, с цел да се разрови под повърхността и да покаже човешкото лице на лютите пернишки ултраси (спортни почитатели, които фанатично поддържат тимовете, на които са фенове, б.р.).
Той е Николай Стефанов - режисьор и оператор на документалния филм " Нямаш място в нашия град " (No Place for You in Our Town). Той е съумял да се оправи толкоз добре, че почитателите на " Миньор " (Перник) ще се появят по HBO. От компанията даже стават съпродуценти дружно с българската продуцентска къща Smarty Pants Shooter. Така филмът става първата българска истинска продукция на HBO Max .
Завършва магистратура по операторско майсторство през 2003 година и опитва с разнообразни образни стилове за филми, сериали и телевизионни формати. Режисира два приблизително дълги документални кино лентата през 2016 и 2018 година А това е първата му пълнометражна продукция от 81 минути.
Първа е и за Ралица Големанова - продуцент на кино лентата. Тя приключва Журналистика и Европеистика и работи в европейски организации и в областта на цифровия маркетинг, преди да се отдаде на документалното кино.
От 2015 година двамата работят дружно, а още отпреди това са двойка и в живота.
" Айдееее, Миньоро! Само Миньоро! "
За да опише за живота на футболните почитатели, Николай безусловно се внедрява сред тях, само че не под прикритие, а с камера, която ги снима през множеството време. От първия миг им споделя, че желае да направи филм за тях. Те са съгласни. Той обаче не желае просто да направи изявленията и да снима фрагменти от стадиона, а да ги опознае, да види индивидите в тях. И това не става елементарно. Почти цялата първа година той не снима, до момента в който го одобряват задоволително и му се доверят.
С доста самообладание и време, прекарано с тях, лека-полека Николай стартира да намира общ език. Едно от нещата, които по всяка възможност са му помогнали да бъде толкоз толерантен, е будизмът, който практикува.
Понякогатой прекарва по 5-6 часа дневно, различен път по 12 часа в денонощието - пътува с агитката за мачове на тима в други градове и когато се връщат в Перник, остава с тях, с цел да попие от прекарването. Много значимо е времето, което прекарва с героите си без камера.
" Това е концепция, която узрява повече от 10 години . Искаше ми се да направя обществено зает филм и познавайки съгражданите си и историята на града, бях сигурен, че в случай че се върна на стадиона ще намеря доста колоритни истории за описване, тъй като те са много директни и непринудени ", описа режисьорът-оператор пред Свободна Европа.
Стефанов няма съответна концепция по какъв начин тъкмо ще върви историята, желае единствено основните герои да са част от агитката, тъй като тя е квинтесенцията на характерен облик на Перник.
Казва, че постоянно му е била забавна обществената част от футбола - по какъв начин сплотява на едно място хора от разнообразни прослойки, с разнообразни идеологии.
" Исках да схвана какво кара тези хора да не престават да се събират на стадиона и да поддържат тима, който беше в тежко положение. И самият Цецо го показва доста добре - желанието за принадлежност, да бъдеш част от по-голяма цел, силата да си дружно с другите. Защо тези хора не намират в обществото такова леговище, такава мощ ", споделя Стефанов.
" Много е значимо да имаш, бате, някой до тебе, единствено да вика: Хей, братле, с тебе съм! ", гласят думите на Цецо във кино лентата.
В лентата са употребявани и фрагменти от документален филм от 20-те години на предишния век, озаглавен " Сърцето на България ". Тогава Перник се трансформира в сърцето на страната - първата електрическа крушка в София светва с помощта на локалните мини и на близо 9000 миньори, които през годините се усилват от ден на ден.
Още по това време е основан и към този момент 103-годишният футболнен клуб, който тогава носи друго име. Днес ядрото на фенклуба е от към 200 души, само че огромна част от града е ангажирана с тима, въпреки към този момент на мач да не вървят по 10 000 души, както е в ученическите години на Николай. Тогава всички си изкарват бесовете там, защото малко или доста на стадиона всичко е разрешено, а оградата е едвам до кръста. Днес игрището е обградено с високи железни решетки, с цел да не могат почитателите да нахлуват и да основават вълнения.
Докато работят по кино лентата, Николай и Ралица четат книгата Аmong the Thugs ( " Сред хулиганите " ) на американския публицист Бил Бъфорд, който се интересува от агитките и силата на тълпата. За задачата прави огромно проучване, като прекарва цели 8 години - през 80-те и началото на 90-те, във Англия, където безусловно се смесва с най-агресивните почитатели. Дори е обичай от полицията.
Накрая стига до извода, че насилието измежду ултрасите е техният противообществен удар, същото както в други среди хората одобряват опиати или са непокорни.
Николай също усеща, че тълпата може да влияе по този начин, че да действаш като част от нея.
" Наистина има моменти, в които те превзема, и ти не си този разумен човек със свои цели, усещаш голяма групова сила, която, в случай че тръгне в неверна посока, можеш да се окажеш част от нещо, което не си предполагал. Сякаш това е едно тяло, индивидът се губи ", споделя той.
До пердах обаче почитателите на " Миньор " не стигат. Николай счита, че не е поради камерата, която от един миг нататък те като че ли стопират да виждат.
" Беше доста забавно по какъв начин Цецо стана основен воин във кино лентата - миг, в който виждаш по какъв начин два разнообразни свята могат да се срещнат ", споделя Ралица.
Това се случва чак към година откакто Николай е почнал работа по кино лентата. На един от мачовете носи яке бомбър със значка " Анархия ". Тогава при него идва един от скинхедовете (бръсната глава, скинар) в агитката и му споделя: " Тая значка да я махаш! ". Така се среща с Цецо.
" От самото начало за него беше ясно, че Николай не споделя неговите възгледи, само че и че не желае да го осъжда за тях, а да види за какво е подобен и по какъв начин живее ", прибавя Ралица.
" Не съм се и опитвал да го накарам да ми се довери, допускам, че е видял прочут облик от детството си, който е тръгнал по различен път и съм му станал забавен, както той стана на мен. За мен беше значимо да отида оттатък грубия облик, който основава за себе си ", споделя още Николай.
Пътищата към това са доста персонални - по време на фотосите Цецо се разболява тежко от пневмония и едвам го избавят след 4 месеца в болница. Има време да премисли живота си и със сълзи на очи да оцени какво са създали родителите му за него.
Основният път обаче Николай намира в връзките на Цецо със сина му. Когато е с дребното момче, той превключва и се държи по напълно друг метод. Дава си сметка, че неговият живот е тръгнал по този начин, само че този на детето му би могъл да е различен, по тази причина не желае то да изпитва ненавист към другите.
Скинарят, който другояче псува, пие бира и не се срами от това, че е хомофоб, върви за риба със сина си и там е преклонен. Виждаш бащината обич, разтопила коравото мъжко сърце - безспорен контрапункт на гологлавия татуиран гамен от футболната агитка.
Всъщност измежду пернишките ентусиастите има доста малко с крайнодесни възгледи, множеството просто обичат футбола и града си. Някои от тях са деца, които енергично викат: " Айдеее, Миньоро! Само Миньоро! ".
" Зя мен беше доста значима реакцията на публиката - след всяка прожекция в няколко страни идваше най-малко един човек, който споделяше: " Благодаря, като гледах този филм, разбрах какъв брой преднамерен съм бил, дадохте ми друга позиция към тези хора ", добавя режисьорът.
Най-хубавото обаче е, че Цецо и останалите герои, към които той от самото начало държи да е почтен, харесват доста кино лентата - тъй като ги демонстрира като хора, каквито те са.
А за какво филмът се споделя " Нямаш място в нашия град " ?
" Съзнателна провокация от наша страна, заиграваме се с негостоприемния имидж, който има Перник, и с едно изявление от преди 15-20 година, в което почитателите желаят да изгонят треньора, скандират името и викат: " Ти нямаш място в нашия град! ", изяснява Николай.
И даже в чужбина, където хората нямат подтекста за Перник, публиката схваща кино лентата. Защото на всички места по света има такива градчета, които в миналото са били индустриална мощ, а през днешния ден са позападнали, с огромна безработица и локалните намират отдушник само на стадиона.
Филмът към този момент е показван на три от четирите най-големи интернационалните фестивали за писмено кино. Световната му премиера е в Копенхаген , гледан е и в Мюнхен, Краков и Шефилд - чиято орис е сходна като тази на Перник. Предстоят му още доста прожекции в чужбина.
А Николай Стефанов към този момент работи върху идващия си документален план - доста персонална история с работното заглавие " Сприятеляване с концепцията за татко ". Докато Ралица Големанова го развива в границите на програмата за документални продуценти EURODOC. Тя е определена и в влиятелната селекция “Изгряващи продуценти ” на Международния фестивал за писмено кино в Ихлава, Чехия, която включва и присъединяване на Берлинале 2023 г.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ