Мистериозната Люба Кутинчева - първата българска инфлуенсър...
Страстта към пътешествията е събитие, което съпътства човешкото развиване от античността до наши дни. Българската история също ни среща с персони, които са се отправили в търсене на непознатото надалеч отвън рамките на страната. Сред едва познатите имена е и една дама – Люба Кутинчева, чийто живот е изпълнен с забавни случки и премеждия, описват от .
Първата българска инфлуенсърка - по този начин я нарекохме ние на смешка, само че истината е, че тази забавна българска дама несъмнено е изпреварила своето време, видяла е прелестни места, пътувала е доста и е имала силата да въздейства на хората към себе си посредством истории и разкази за местата, които е посетила и новите култури, които е опознала.
Тя е родена на 15 май 1910 година във Велико Търново в фамилията на доктор и музикантка. Нейната майка е племенница на капитан Райчо Николов, погубен по време на Съединението от 6 септември 1885 година. Още когато е на 2 години, Люба отпътува с цялото си семейство за Силистра, която малко по-късно ще премине под румънско ръководство. Самата тя дефинира този интервал от живота си като „ рабски терор “ и не е изненадващо, че нейния татко става част от Добруджанската революционна организация „ Свободна Добруджа “.
Семейство Кутинчеви заобикаля репресиите, заминавайки за България, а самата Люба отива в Цариград при собствен чичо. Там тя стартира да изнася сказки, отдадени на българската литература и обичаи, ориентирани към опитите за асимилация на популацията в Добруджа от румънските управляващи. Беседите се радват на огромен триумф, а когато не е заета с тях, Кутинчева прави друга селскостопанска работа. В резултат на това скоро младата дама съумява да се стабилизира финансово. Когато е на 19 години взема решение да направи нещо нетипично за нейните съвременнички – да пътешества.
В рамките на идващите няколко години тя обикаля голям брой страни в Африка, Близкия и Далечния Изток, непроменяемо придружавана от агронома Никола Кутинчев. Пред чужденците те се показват за съпрузи, а в последните си години тя ще твърди, че това е нейния татко. Фактите не поддържат нито една от двете тези – тя подписва брак чак през 1939 година с журналиста Александър Дагоров, а презимето й Иванова изключва Никола да е нейн татко.
Снимка: bulgarianhistory.org
Пътешествието на авантюристката стартира от Палестина, Израел и Египет, като в нейния непокътнат списък попадат фотоси от църквата „ Възкресение Христово “, пирамидите и Сфинкса в Гиза. След това тя се насочва към Трансйордания, където бива призната на визита в двореца „ Рагадан “ от емира Абдала ибн Хусeйн, Ирак, Персия и Оман. Пътят й през Индия пък дава късмет на Кутинчева да се срещне със самия Махатма Ганди. Съдбата обаче приготвя и тествания за българката, която минавайки през Цейлон, Бирма и остров Суматра се разболява от тропическа тресчица и се възвръща със съществени старания.
Кутинчева посещава и окупираната от Япония Маджурия преди да стигне до китайския град Шанхай, където бива отвлечена дружно с две англичанки и освободена против откуп от 5000 $. Тези любопитни елементи карат някои откриватели да считат, че с изключение на като пътешественичка, тя е посетила тези екзотични места и в качеството си на шпионка.
Със сигурност е открито, че Люба е в стеснен контакт със руски дипломати, само че какъв е характера на нейните визити не е напълно ясно. Профилът й обаче прави шпионската версия доста правдоподобна – като се изключи че пътува доста, тя владее френски, румънски, турски и съветски език, а след това научава арабски и есперанто.
Снимка: bulgarianhistory.org
При всички положения през 1935 година Люба Кутинчева краткотрайно стопира странстванията си и се открива в Париж, където следва публицистика и френска лингвистика. Двете специалности изцяло дават отговор на авантюристичната й натура и в продължение на година тя е фотокореспондент на разнообразни локални издания, като в това време е акредитирана от името на българския вестник „ Дневник “. Използвайки преимуществата на специалността си тя посещава мароканските градове Тетуан и Казабланка, Южна Африка и Мадагаскар.
През 1942 година видната пътешественичка разгласява книгата „ Япония – персонални усещания, наблюдения и изследвания “, което остава единственото й произведение. Тя се състои от пътеписна част, озаглавена „ Към японския бряг “ и статистическо-описателна глава. След 9 септември 1944 година името на Люба Кутинчева изчезва от общественото пространство, а гибелта й на 20 септември 1998 година оставя без отговор голям брой въпроси, свързани с забавната й житейска орис.
Първата българска инфлуенсърка - по този начин я нарекохме ние на смешка, само че истината е, че тази забавна българска дама несъмнено е изпреварила своето време, видяла е прелестни места, пътувала е доста и е имала силата да въздейства на хората към себе си посредством истории и разкази за местата, които е посетила и новите култури, които е опознала.
Тя е родена на 15 май 1910 година във Велико Търново в фамилията на доктор и музикантка. Нейната майка е племенница на капитан Райчо Николов, погубен по време на Съединението от 6 септември 1885 година. Още когато е на 2 години, Люба отпътува с цялото си семейство за Силистра, която малко по-късно ще премине под румънско ръководство. Самата тя дефинира този интервал от живота си като „ рабски терор “ и не е изненадващо, че нейния татко става част от Добруджанската революционна организация „ Свободна Добруджа “.
Семейство Кутинчеви заобикаля репресиите, заминавайки за България, а самата Люба отива в Цариград при собствен чичо. Там тя стартира да изнася сказки, отдадени на българската литература и обичаи, ориентирани към опитите за асимилация на популацията в Добруджа от румънските управляващи. Беседите се радват на огромен триумф, а когато не е заета с тях, Кутинчева прави друга селскостопанска работа. В резултат на това скоро младата дама съумява да се стабилизира финансово. Когато е на 19 години взема решение да направи нещо нетипично за нейните съвременнички – да пътешества.
В рамките на идващите няколко години тя обикаля голям брой страни в Африка, Близкия и Далечния Изток, непроменяемо придружавана от агронома Никола Кутинчев. Пред чужденците те се показват за съпрузи, а в последните си години тя ще твърди, че това е нейния татко. Фактите не поддържат нито една от двете тези – тя подписва брак чак през 1939 година с журналиста Александър Дагоров, а презимето й Иванова изключва Никола да е нейн татко.
Снимка: bulgarianhistory.org Пътешествието на авантюристката стартира от Палестина, Израел и Египет, като в нейния непокътнат списък попадат фотоси от църквата „ Възкресение Христово “, пирамидите и Сфинкса в Гиза. След това тя се насочва към Трансйордания, където бива призната на визита в двореца „ Рагадан “ от емира Абдала ибн Хусeйн, Ирак, Персия и Оман. Пътят й през Индия пък дава късмет на Кутинчева да се срещне със самия Махатма Ганди. Съдбата обаче приготвя и тествания за българката, която минавайки през Цейлон, Бирма и остров Суматра се разболява от тропическа тресчица и се възвръща със съществени старания.
Кутинчева посещава и окупираната от Япония Маджурия преди да стигне до китайския град Шанхай, където бива отвлечена дружно с две англичанки и освободена против откуп от 5000 $. Тези любопитни елементи карат някои откриватели да считат, че с изключение на като пътешественичка, тя е посетила тези екзотични места и в качеството си на шпионка.
Със сигурност е открито, че Люба е в стеснен контакт със руски дипломати, само че какъв е характера на нейните визити не е напълно ясно. Профилът й обаче прави шпионската версия доста правдоподобна – като се изключи че пътува доста, тя владее френски, румънски, турски и съветски език, а след това научава арабски и есперанто.
Снимка: bulgarianhistory.org При всички положения през 1935 година Люба Кутинчева краткотрайно стопира странстванията си и се открива в Париж, където следва публицистика и френска лингвистика. Двете специалности изцяло дават отговор на авантюристичната й натура и в продължение на година тя е фотокореспондент на разнообразни локални издания, като в това време е акредитирана от името на българския вестник „ Дневник “. Използвайки преимуществата на специалността си тя посещава мароканските градове Тетуан и Казабланка, Южна Африка и Мадагаскар.
През 1942 година видната пътешественичка разгласява книгата „ Япония – персонални усещания, наблюдения и изследвания “, което остава единственото й произведение. Тя се състои от пътеписна част, озаглавена „ Към японския бряг “ и статистическо-описателна глава. След 9 септември 1944 година името на Люба Кутинчева изчезва от общественото пространство, а гибелта й на 20 септември 1998 година оставя без отговор голям брой въпроси, свързани с забавната й житейска орис.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ