Абсурдно е да се вини църквата - отказът от карантина е лична отговорност на премиера
Страстната седмица ще се трансформира в рискова във връзка с разпространяването на ковид, това е несъмнено. Ако наблюдавате опитите на други страни със болестта, ще намерите и случая с така наречен Пациент 31 в Южна Корея - жена, която преди да влезе в болница, дни наред посещава литургии със стотици хора в храмовете и с времето се оказва, че е довела до по-голямо разпространяване на COVID-19 от всички останали засечени случаи преди нея. За страдание това наподобява мощно евентуално и сега - всички ограничения, вземани до момента и към този момент започващи да потвърждават успеваемостта си, да претърпят повратна точка и след празниците да имаме пик на заболявемостта.
Погрешно обаче общият дух на рецензия се насочва против църквата и свещениците, от които като че ли се чака да обладават това, което някои биха нарекли " трезва мисъл ", без да регистрират, че един въдворен в християнството човек не вижда таман трезва мисъл в същите критикуващи ги съвременници - и от време на време с значително учредения. В момента църквата се нападна по същия метод, по който нормално е атакувана - хора, за които един бе споделил, че са " умни в размера на личната си нелепост ", приказват за нейната сенилна изглупялост, некомпетентност, ненаучност; за това, че " не е в крайник с времето " като че ли задачата й изобщо е да бъде " в крайник с времето ", вместо да се занимава с непроменливото.
Затова бърз съвет - в случай че някой желае да упрекне свещениците в това, че употребяват обща лъжица за причастието, че ще одобряват вярващите по време на буйната седмица, по-добре да продължи в всемирски звук до дъно и да го насочи към човекa, който държи светската отговорност за това - премиера Борисов. Едва ли военачалник Мутафчийски го е посъветвал за сходно нещо, надали беше мъчно законът за изключителното състояние да включи и църквите - това стана в значително страни. Защо министър председателят избра да изключи литургиите от карантината и то откакто самият той бе споделил, че след две-три седмици " ще сме в Ада ", е даже ненапълно необяснимо. Човек стартира да си мисли, че онази кардинално занимателна сбирка от негови изречения, включващи вдигнатия пръст нагоре и споменаването на " Началника " по всевъзможни мотиви, в действителност битува по чудноват метод в премиерското схващане. Държавно свещенодействие, за което би трябвало да се прибегне до услугите на поп и Алена, защото особено в този случай като че ли има нещо общо.
Истината е, че макар всички обективни рецензии, обърквания, неточности, анулация на анулираното и прочие държавното управление се оправя релативно добре с изключителното състояние. Засега оня геометричен напредък, който се случи в други страни, при нас по този начин и не започва; случаите не порастват с апокалиптичния ритъм на Италия, Съединени американски щати, Испания, Франция, Белгия, Беларус. Въпреки че законодателният безпорядък е огромен, човек не би трябвало да е толкоз доверчив, с цел да не си даде сметка, че при ръководство от вида на " Тройната коалиция " нещата щяха да са още по-нескопосано гласувани и съгласувани. Ако обаче след Великден Мутафчийски стартира ненадейно да рапортува доста повече случаи, не винете църквата. Тя няма нищо общо с това, виновен ще бъде Борисов.
Автор: Райко Байчев
Погрешно обаче общият дух на рецензия се насочва против църквата и свещениците, от които като че ли се чака да обладават това, което някои биха нарекли " трезва мисъл ", без да регистрират, че един въдворен в християнството човек не вижда таман трезва мисъл в същите критикуващи ги съвременници - и от време на време с значително учредения. В момента църквата се нападна по същия метод, по който нормално е атакувана - хора, за които един бе споделил, че са " умни в размера на личната си нелепост ", приказват за нейната сенилна изглупялост, некомпетентност, ненаучност; за това, че " не е в крайник с времето " като че ли задачата й изобщо е да бъде " в крайник с времето ", вместо да се занимава с непроменливото.
Затова бърз съвет - в случай че някой желае да упрекне свещениците в това, че употребяват обща лъжица за причастието, че ще одобряват вярващите по време на буйната седмица, по-добре да продължи в всемирски звук до дъно и да го насочи към човекa, който държи светската отговорност за това - премиера Борисов. Едва ли военачалник Мутафчийски го е посъветвал за сходно нещо, надали беше мъчно законът за изключителното състояние да включи и църквите - това стана в значително страни. Защо министър председателят избра да изключи литургиите от карантината и то откакто самият той бе споделил, че след две-три седмици " ще сме в Ада ", е даже ненапълно необяснимо. Човек стартира да си мисли, че онази кардинално занимателна сбирка от негови изречения, включващи вдигнатия пръст нагоре и споменаването на " Началника " по всевъзможни мотиви, в действителност битува по чудноват метод в премиерското схващане. Държавно свещенодействие, за което би трябвало да се прибегне до услугите на поп и Алена, защото особено в този случай като че ли има нещо общо.
Истината е, че макар всички обективни рецензии, обърквания, неточности, анулация на анулираното и прочие държавното управление се оправя релативно добре с изключителното състояние. Засега оня геометричен напредък, който се случи в други страни, при нас по този начин и не започва; случаите не порастват с апокалиптичния ритъм на Италия, Съединени американски щати, Испания, Франция, Белгия, Беларус. Въпреки че законодателният безпорядък е огромен, човек не би трябвало да е толкоз доверчив, с цел да не си даде сметка, че при ръководство от вида на " Тройната коалиция " нещата щяха да са още по-нескопосано гласувани и съгласувани. Ако обаче след Великден Мутафчийски стартира ненадейно да рапортува доста повече случаи, не винете църквата. Тя няма нищо общо с това, виновен ще бъде Борисов.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ