Страшно много хора умряха по най-смъртоносните пътища в Европа -

Страшно доста хора умряха по най-смъртоносните пътища в Европа - българските, през последната седмица. Страшно доста хора. И за следващ път всички, от които зависи тази действителна война да спре, не вършат нищо.

Властта се събра на някаква изключителна среща, на която не се реши нищо значително и от която няма да произлезе нищо дейно. В Ловеч пък, където стана ужасяващата злополука край с. Микре, взеха решение, че някаква всевишна мощ е отговорна и проведоха водосвет , който да " изгони злото " от пътя.

За следващ път нелепости, за следващ път безучастие, за следващ път чисто и откровено малоумие. До идващите жертви.

Явно доста хора си мислят, че злополуките и починалите по българските пътища са нещо, което просто ни се случва. Някакво наказване от ориста или от който там ни гледа от горе и е задоволително просто да измолим милостта му, с цел да спрем кошмара, в който живеем.

Истината обаче е, че тези неща не ни се случват. Ние сами, всеки ден, пожелаваме да ги срещнем. И Господ няма нищо общо с това.

Всеки ден хиляди българи сядат зад кормилото пияни. Защото нищо няма да им стане, тъй като са огромни водачи, тъй като знаят по-добре. Всеки ден хиляди българи карат с превишена скорост, тъй като са по-наясно от закона къде какво е уместно и безвредно. Всеки ден хиляди българи сядат в едни огромни джипове и се мислят за безсмъртни. Всеки ден хиляди българи изпреварват погрешно, тъй като доста бързат, доста са изнервени от чакането или просто, тъй като желаят и могат. Всеки ден хиляди българи плюят на закона, тъй като надълбоко в себе си имат вяра, че той е основан да им пречи, а не да ги пази, а те са доста по-умни и умели от " простаците ", писали същия този закон, и могат да се пазят съвършено и сами.

И по този начин до момента в който не убият някого на някое кръстовище. Или не бъдат убити.

И Господ няма нищо общо с това.

Защото най-тъмната и низка част от душата на българина, най-големите му комплекси, най-изяждащата го незадоволеност и най-съсипващата го нелепост излизат нескрито, когато той стъпи на пътя.

Има неща, които не зависят от нас и някой горе ги взема решение. Да се избиваме по пътищата не е едно от тях. Него го пожелаваме сами, всеки ден, с прекомерната си нелепост и самочувствие като водачи и с прекомерното незаконно безгрижие на властта, която не прави нищо, с цел да вземе ограничения .

България е първа в Европа по жертви на произшествия. Логично, има страни, които са последни. Те не всеки път са имали сходна просвета на пътя, само че са създали нужните промени, които да работят и да дават резултат. Дълбоко задълбали в личните си комплекси обаче, и народ, и ръководещи, споделят една и съща философия - че ние знаем по-добре, че ние сами ще преценим по какъв начин да решим казуса. И в следствие никой не се сеща да огледа ограниченията, които са взели страните с минимум жертви, никой не се сеща да заимства опит от тях. Защото ние постоянно знаем по-добре.

Ето за какво всякога, когато някой почине на пътя, дано не мислим, че това е някакво божие наказване или неприятен шанс. Избиваме се по пътищата, тъй като ние сами по този начин избираме. Сами пожелаваме този циничен кръг , в който сме влезнали, да продължава до безспир. И изходът от него стартира точно с това осъзнаване - че сами сме отговорни. И единствено от нас зависи тази война да спре.

Автор: Десислава Любомирова