Странстващ мъдрец попаднал веднъж в един град, в който в

Странстващ влъхва попаднал един път в един град, в който в този ден се били събрали най-хубавите художници от цялата страна, с цел да се съревновават за купата „ Най-добрият художник “.

Мнозина били изкусните майстори, които взели участие в състезанието, доста прелестни картини били показани пред взискателното жури. Конкурсът към този момент вървял към своя край, когато съдиите ненадейно се изправили пред огромна алтернатива. Пред тях стоели две прелестни картини, а трябвало да изберат единствено една от тях, с цел да дефинират спечелилия.

Настанало дълго мъдруване, съдиите задълбочено разглеждали платната, опитвали се да открият най-малко някаква дребна неточност, която да реши избора, само че по този начин и не съумели да намерят нито един минус. Тогава мъдрецът решил да се намеси и предложил помощта си. Приближил се до двамата художници, които останали на финала за купата и им споделил:

— Вашите картини са прелестни, само че и аз, също както уважаемите съдии, не виждам даже и най-дребен минус. Затова, желая да ви помоля почтено и заслужено да оцените своята работа и след това да изброите нейните дефекти.

Единият от художниците огледал деликатно своята картина и най-после декларирал:

— Колкото и да виждам своята картина, не намирам нито една неточност, нито един минус в нея!

В това време другият художник стоял безмълвно.

— Ти също ли не виждаш дефекти? – попитал го мъдрецът.

— Не, просто не знам с кой от тях да стартира, — признал сепнато художникът.

— Ти си спечелилият! — отсякъл мъдрецът.

— Но, по какъв начин по този начин?, — възкликнал първият художник — аз не открих нито една неточност в своята творба, а печели този, който вижда доста дефекти в своята!

— Майстор, който не открива дефекти в своите творби е достигнал рамките на своя гений. А този, който вижда дефекти там, където другите не ги откриват, продължава своя път към съвършенството.