Асоциацията на прокурорите проходи самостоятелно
Странно събитие са българските прокурори. Толкова необичайно, че даже баба Ванга - светла ѝ памет, мъчно можеше да нагази в енергийните им потоци и да провиди най-малко близкото им бъдеще. Какво ти нагазване, в действителност? Стоеше си на брега със запретната фуста, озадачена от невъзможността да си изясни феномена "За всички останали може, а при тях нищо не става? "
Отговорът е обикновен: българският прокурор е обществено животно от андроиден вид. Звучи като учебникарския оксиморон "Дървено желязо ", само че си е реалност: сякаш работата му е да взема решения по вътрешно разбиране, само че по рождение е ампутиран от свойството да мисли със личната си глава, да изрича лично мнение, да си служи с общоприетия и публичен формален български език.
И в кинематографичните антиутопии е същото - 200 000 робота "шетат " в разнообразни градове на разнообразни континенти и правят разнообразни пакости. Щом обаче основният воин дръпне шалтера на чинията майка, всички по едно и също време се трансформират в безжизнени вторични първични материали - на секундата.
Подобни образци из житие-битието на българския прокурор - с фадрома да ринеш. Каже нещо Главният - всички стават на крайници и стартират да ръкопляскат до премала още преди той да е споделил каквото има за казване. Каже някой нещо против Главния - всички късат ризи и с голи гърди потеглят против врага. Замълчи Главният по някоя пиперлива тематика на деня - по негови си персонални съображения - всички онемяват толкоз трайно, като че ли са се родили без езици и гласни струни.
Е, с най-огромно удовлетворение можем да обявим: това беше до оня ден. Или по-точно - до 27 ноември, когато Асоциацията на прокурорите в България (АПБ) направи своята първа обществена независима крачка: със специфична декларация членовете й стартираха самодейност за слагане на бюст монумент в София на американския президент Удроу Уилсън (1856-1924 година).
Поводът е напълно съответен и напоен от патриотична благодарност: на тази дата се навършиха 101 години от подписването на Ньойския кротичък контракт. И, несъмнено, от неповторимото държание на американския президент по време на Парижката конференция, поради което днешна България изобщо съществува като такава.
По принцип - похвално. В частност - необичайно, тъй като в самодейността взе участие и Камарата на следователите, които преди 9 години бяха асимилирани от държавното обвиняване. А най-странното е, че в тази ситуация основният прокурор няма никакъв пръст в организирането на самодейността. Тъкмо противоположното - той даде благословията си три дни по-късно - на 30 ноември. И то по метод, доказващ, че не той е интелектуалният мотор на начинанието.
В апела на АПБ акцентът е присъединяване на президента Уилсън в Парижката конференция и заслугите му за спасяването на България. Докато в апотеоза, съчинен от някой "протоколист " в офиса на Главния, манджата е пресолена от сърце: "ПРБ (т.е. Прокуратурата на Република България - бел. ред) се надява самодейността на двете професионални организации на магистратите да получи необятна социална и институционална поддръжка. Това ще бъде знак, че българският народ знае и помни делото на Удроу Уилсън, който с изключение на със забележителните си дипломатически достижения, си е завоювал място в историята като ослепителен лекар по история, човек с съвременно и хуманно мислене и герой за мир!”
Голям залък лапни, огромна дума не казвай! Според биографите на президента Уилсън, той може и да е огромен посланик и общественик, само че не е никакъв герой за мир. По негово време Щатите трансформират Мексико, Хаити, Куба и Панама в американски протекторати с военна мощ, естествено.
Неговата администрация стопира десегрегацията, стартирана от Ейбрахам Линкълн, и вкарва практиката всеки, кандидатстващ за работа, да потвърждава посредством снимка дали е бял, или "някакъв различен ".
А за ролята на Уилсън в успеха на Великата октомврийска социалистическа гражданска война и одобряването на съветския болшевизъм като международна политическа теория е по-добре да не отваряме дума...
Отговорът е обикновен: българският прокурор е обществено животно от андроиден вид. Звучи като учебникарския оксиморон "Дървено желязо ", само че си е реалност: сякаш работата му е да взема решения по вътрешно разбиране, само че по рождение е ампутиран от свойството да мисли със личната си глава, да изрича лично мнение, да си служи с общоприетия и публичен формален български език.
И в кинематографичните антиутопии е същото - 200 000 робота "шетат " в разнообразни градове на разнообразни континенти и правят разнообразни пакости. Щом обаче основният воин дръпне шалтера на чинията майка, всички по едно и също време се трансформират в безжизнени вторични първични материали - на секундата.
Подобни образци из житие-битието на българския прокурор - с фадрома да ринеш. Каже нещо Главният - всички стават на крайници и стартират да ръкопляскат до премала още преди той да е споделил каквото има за казване. Каже някой нещо против Главния - всички късат ризи и с голи гърди потеглят против врага. Замълчи Главният по някоя пиперлива тематика на деня - по негови си персонални съображения - всички онемяват толкоз трайно, като че ли са се родили без езици и гласни струни.
Е, с най-огромно удовлетворение можем да обявим: това беше до оня ден. Или по-точно - до 27 ноември, когато Асоциацията на прокурорите в България (АПБ) направи своята първа обществена независима крачка: със специфична декларация членовете й стартираха самодейност за слагане на бюст монумент в София на американския президент Удроу Уилсън (1856-1924 година).
Поводът е напълно съответен и напоен от патриотична благодарност: на тази дата се навършиха 101 години от подписването на Ньойския кротичък контракт. И, несъмнено, от неповторимото държание на американския президент по време на Парижката конференция, поради което днешна България изобщо съществува като такава.
По принцип - похвално. В частност - необичайно, тъй като в самодейността взе участие и Камарата на следователите, които преди 9 години бяха асимилирани от държавното обвиняване. А най-странното е, че в тази ситуация основният прокурор няма никакъв пръст в организирането на самодейността. Тъкмо противоположното - той даде благословията си три дни по-късно - на 30 ноември. И то по метод, доказващ, че не той е интелектуалният мотор на начинанието.
В апела на АПБ акцентът е присъединяване на президента Уилсън в Парижката конференция и заслугите му за спасяването на България. Докато в апотеоза, съчинен от някой "протоколист " в офиса на Главния, манджата е пресолена от сърце: "ПРБ (т.е. Прокуратурата на Република България - бел. ред) се надява самодейността на двете професионални организации на магистратите да получи необятна социална и институционална поддръжка. Това ще бъде знак, че българският народ знае и помни делото на Удроу Уилсън, който с изключение на със забележителните си дипломатически достижения, си е завоювал място в историята като ослепителен лекар по история, човек с съвременно и хуманно мислене и герой за мир!”
Голям залък лапни, огромна дума не казвай! Според биографите на президента Уилсън, той може и да е огромен посланик и общественик, само че не е никакъв герой за мир. По негово време Щатите трансформират Мексико, Хаити, Куба и Панама в американски протекторати с военна мощ, естествено.
Неговата администрация стопира десегрегацията, стартирана от Ейбрахам Линкълн, и вкарва практиката всеки, кандидатстващ за работа, да потвърждава посредством снимка дали е бял, или "някакъв различен ".
А за ролята на Уилсън в успеха на Великата октомврийска социалистическа гражданска война и одобряването на съветския болшевизъм като международна политическа теория е по-добре да не отваряме дума...
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ