Очаквани очаквания за новата 2023
Странно нещо е Нова Година. Уж ден като ден, само че нещо го прави специфичен. Може би това, че го възприемаме като граничен ден, който разделя нещо приключено от нещо започващо, затваря прочетена страница и отваря нова, където най-накрая може да разберем кой е килърът, принцът и принцесата да се оженят или пък да се случи друго някое разтоварващо събитие от този порядък.
Около нова година преобладаващите изявления в обществените и стандартните медии се разделят на два съществени типа: равносметки за миналата година и упования за настъпващата. Естествено при вторите полетът на фантазията е по-волен, тъй като първите са сковани от неизбежността на фактологията.
Ето да вземем за пример Дмитрий Медведев чака от 2023 Англия да се върне в Европейски Съюз (може би нещо като BRENTER), основаване на Четвърти райх, раздробяване на Съединените щати, Илон Мъск да стане президент и още няколко бомбастични упования. Силвия Кацарова пък чака нов международен ред и класово общество.
Изглежда упованията са нещо доста значимо, нещо доста забавно, тъй като му се посвещават чак и социологически.
Източник:
По-добра или по-лоша чака народът да бъде идната година? Какво в действителност значи добра и какво значи неприятна година? Това трябваше да питат, а не общи приказки. Например една добра за Петър Волгин година надали ще е добра за Евгени Дайнов или Александър Кьосев. За противоположното не знам. Но да речем, че под " добра " се схваща приятна, охолна и безметежна.
На какво се базират упованията? Според мен на следните три неща:
Първо. Базират се на разбор на процеси в развиване - да вземем за пример: бушува война, която надали ще свърши. Вместо да свърши ще конфронтира хората още повече. Или пък: в случай че се резервира политическата наклонност у нас, не ни чака нищо положително в нито една от обособените управляващи - президентска, законодателна (оттам и изпълнителна) и правосъдна. Можем да чакаме, че политическите фигури ще стават все по-дребни, тъй като същинските властници избират да се крият в сенките, а пък искащите да бъдат техни марионетки стават все по-малко и все по-невзискателни.
Второ. Очакванията се базират на медийни внушения. Медиите са апокалиптични паникьори и общата прочувствена среда, която основават, не подготвя към оптимизъм. Те обичат да стартират излъчванията си и да посвещават уводните си публикации на престъпни летописи и черни статистики. Ако непрестанно ти внушават, че от ден дневно животът става все по неприятен, че светът става все по-опасно и безнадеждно място, какви да са упованията ти за настъпващата нова година?
Трето. Очакванията се базират на общата секуларна обърканост и алиенацията на индивида. Разбира се, че за разум, за който гибелта е безспорен край и след нея няма нищо, всеки идващ интервал от време ще е по-отчайващ от предходния. Разбира се, че всеки човек, който преглежда себе си като субект, само че не и като персона - част от жив богочовешки организъм - ще се усеща уединен, даже и да е повярвал, че е самостоятелен свръхчовек по разбиранията на Ницше.
Какво сочи нашето изследване? Сочи, че хората са повече песимисти, в сравнение с оптимисти, т.е. тези, които са склонни да чакат най-лошото (pessimo), са повече от тези, които чакат най-хубавото (ottimo). И забележете: песимистите за бъдещето на света са по-малко от тези за бъдещето на Европа, които са по-малко от тези за бъдещето на България, а най-вече скептицизъм има във връзка с персоналното, персоналното бъдеще. Колкото по-конкретни стават нещата, толкоз и по-болезнени. Пък и Европейският съюз обективно върви надолу и това се усеща. Ако до неотдавна проблем бяха отвлечени неща като нравствените полезности, то в този момент към този момент усещаме и действително обедняване било поради войната, било поради зелената договорка, било поради мисленето на европейския политически хайлайф, което става все по-корумпирано и все по-бездарно.
Ами политиците, тези, които стопанисват действителната власт? Техните упования съответстват ли с упованията на народа? Едва ли. Те чакат неща (добри или лоши), които засягат основно тях и от които ние нямаме никаква визия. Но в никакъв случай няма да го кажат обществено. Вместо това ще изследват упованията на народа и ще гледат да вървят едни гърди напред, та да чакат същото, което чака и елементарният човек. Не че те са нещо неизмеримо... А упованията на елементарния човек са колкото упования, толкоз и очаквания. " Очаквам през новата година войната да свърши " в действителност значи " уповавам се през новата година войната да свърши ". " Очаквам да имаме съответно държавно управление " значи " уповавам се да имаме съответно държавно управление ". И назоваваме вярата " очакване " даже тогава, когато здравият разсъдък чака нещо напълно друго. Политиците възприемат упованията точно като очаквания и бързат да ги разпалят, все едно са ги посели те. Та нека някой да си намерения, че който разпалва очаквания, след това ги реализира. Което въобще не е наложително да е по този начин.
Има и една друга специфичност, има разлика в " упованията " съгласно това дали даденият политик е на власт или в съпротива, дали статуквото го устройва или желае да го " измете " и да " рестартира системата ". Разбира се, във втория случай политиците са доста по-големи фаталисти и чертаят доста по-инфернални картини в мозъците на простолюдието.
Но дано да забележим няколко съответни, излъчени от БНР в материал на Мария Филева. Халил Летифов е " изпълнен с очаквания " и се гордее, че е съдействал " за превъзмогване на разделянето сред политическите сили " (че то, в случай че едни политически сили не са разграничени, не се ли губи концепцията на плурализма и парламентарната народна власт?). Георги Гьоков чака " по-сериозна политическа непоклатимост ", което ни кара да подозираме, че до момента политическата непоклатимост е била несериозна. За Лорер възможностите са на кантар. Види се, по-големи шансове имат по-тежките шансове. За Даниел Митов " ходенето от избори на избори е терапия, която би трябвало да завърши ". Това дали значи, че ГЕРБ са подготвени да поддържат нечий непознат кабинет? Това ли да чакаме ние, простите жители? Христо Иванов чака Демократична България да се трансформира в " най-желания политически сътрудник ". А сега белким не е? " Български напредък " чакат ( " остават с вярата " ) да се сформира постоянен кабинет. Че на идващите избори без машините я камилата, я камиларя. Костадин Костадинов чака (надява се) да влезе в ръководството. То може и Слави Трифонов да се надява, но пита ли го някой...
Такива ми ти работи. Всеки чака, всеки се надява. Това е по този начин, тъй като човешкият живот протича в бъдещето. В предишното нищо не протича, тъй като към този момент е протекло и се е случило. А сегашното? То е просто една неуловима милимунда, в която бъдещето се трансформира в минало. Така че, като приказваме за Нова Година, празникът не е толкоз самият той, колкото упованието за него. И от време на време спомените, стига да не са прекомерно срамни. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Около нова година преобладаващите изявления в обществените и стандартните медии се разделят на два съществени типа: равносметки за миналата година и упования за настъпващата. Естествено при вторите полетът на фантазията е по-волен, тъй като първите са сковани от неизбежността на фактологията.
Ето да вземем за пример Дмитрий Медведев чака от 2023 Англия да се върне в Европейски Съюз (може би нещо като BRENTER), основаване на Четвърти райх, раздробяване на Съединените щати, Илон Мъск да стане президент и още няколко бомбастични упования. Силвия Кацарова пък чака нов международен ред и класово общество.
Изглежда упованията са нещо доста значимо, нещо доста забавно, тъй като му се посвещават чак и социологически.
Източник:
По-добра или по-лоша чака народът да бъде идната година? Какво в действителност значи добра и какво значи неприятна година? Това трябваше да питат, а не общи приказки. Например една добра за Петър Волгин година надали ще е добра за Евгени Дайнов или Александър Кьосев. За противоположното не знам. Но да речем, че под " добра " се схваща приятна, охолна и безметежна.
На какво се базират упованията? Според мен на следните три неща:
Първо. Базират се на разбор на процеси в развиване - да вземем за пример: бушува война, която надали ще свърши. Вместо да свърши ще конфронтира хората още повече. Или пък: в случай че се резервира политическата наклонност у нас, не ни чака нищо положително в нито една от обособените управляващи - президентска, законодателна (оттам и изпълнителна) и правосъдна. Можем да чакаме, че политическите фигури ще стават все по-дребни, тъй като същинските властници избират да се крият в сенките, а пък искащите да бъдат техни марионетки стават все по-малко и все по-невзискателни.
Второ. Очакванията се базират на медийни внушения. Медиите са апокалиптични паникьори и общата прочувствена среда, която основават, не подготвя към оптимизъм. Те обичат да стартират излъчванията си и да посвещават уводните си публикации на престъпни летописи и черни статистики. Ако непрестанно ти внушават, че от ден дневно животът става все по неприятен, че светът става все по-опасно и безнадеждно място, какви да са упованията ти за настъпващата нова година?
Трето. Очакванията се базират на общата секуларна обърканост и алиенацията на индивида. Разбира се, че за разум, за който гибелта е безспорен край и след нея няма нищо, всеки идващ интервал от време ще е по-отчайващ от предходния. Разбира се, че всеки човек, който преглежда себе си като субект, само че не и като персона - част от жив богочовешки организъм - ще се усеща уединен, даже и да е повярвал, че е самостоятелен свръхчовек по разбиранията на Ницше.
Какво сочи нашето изследване? Сочи, че хората са повече песимисти, в сравнение с оптимисти, т.е. тези, които са склонни да чакат най-лошото (pessimo), са повече от тези, които чакат най-хубавото (ottimo). И забележете: песимистите за бъдещето на света са по-малко от тези за бъдещето на Европа, които са по-малко от тези за бъдещето на България, а най-вече скептицизъм има във връзка с персоналното, персоналното бъдеще. Колкото по-конкретни стават нещата, толкоз и по-болезнени. Пък и Европейският съюз обективно върви надолу и това се усеща. Ако до неотдавна проблем бяха отвлечени неща като нравствените полезности, то в този момент към този момент усещаме и действително обедняване било поради войната, било поради зелената договорка, било поради мисленето на европейския политически хайлайф, което става все по-корумпирано и все по-бездарно.
Ами политиците, тези, които стопанисват действителната власт? Техните упования съответстват ли с упованията на народа? Едва ли. Те чакат неща (добри или лоши), които засягат основно тях и от които ние нямаме никаква визия. Но в никакъв случай няма да го кажат обществено. Вместо това ще изследват упованията на народа и ще гледат да вървят едни гърди напред, та да чакат същото, което чака и елементарният човек. Не че те са нещо неизмеримо... А упованията на елементарния човек са колкото упования, толкоз и очаквания. " Очаквам през новата година войната да свърши " в действителност значи " уповавам се през новата година войната да свърши ". " Очаквам да имаме съответно държавно управление " значи " уповавам се да имаме съответно държавно управление ". И назоваваме вярата " очакване " даже тогава, когато здравият разсъдък чака нещо напълно друго. Политиците възприемат упованията точно като очаквания и бързат да ги разпалят, все едно са ги посели те. Та нека някой да си намерения, че който разпалва очаквания, след това ги реализира. Което въобще не е наложително да е по този начин.
Има и една друга специфичност, има разлика в " упованията " съгласно това дали даденият политик е на власт или в съпротива, дали статуквото го устройва или желае да го " измете " и да " рестартира системата ". Разбира се, във втория случай политиците са доста по-големи фаталисти и чертаят доста по-инфернални картини в мозъците на простолюдието.
Но дано да забележим няколко съответни, излъчени от БНР в материал на Мария Филева. Халил Летифов е " изпълнен с очаквания " и се гордее, че е съдействал " за превъзмогване на разделянето сред политическите сили " (че то, в случай че едни политически сили не са разграничени, не се ли губи концепцията на плурализма и парламентарната народна власт?). Георги Гьоков чака " по-сериозна политическа непоклатимост ", което ни кара да подозираме, че до момента политическата непоклатимост е била несериозна. За Лорер възможностите са на кантар. Види се, по-големи шансове имат по-тежките шансове. За Даниел Митов " ходенето от избори на избори е терапия, която би трябвало да завърши ". Това дали значи, че ГЕРБ са подготвени да поддържат нечий непознат кабинет? Това ли да чакаме ние, простите жители? Христо Иванов чака Демократична България да се трансформира в " най-желания политически сътрудник ". А сега белким не е? " Български напредък " чакат ( " остават с вярата " ) да се сформира постоянен кабинет. Че на идващите избори без машините я камилата, я камиларя. Костадин Костадинов чака (надява се) да влезе в ръководството. То може и Слави Трифонов да се надява, но пита ли го някой...
Такива ми ти работи. Всеки чака, всеки се надява. Това е по този начин, тъй като човешкият живот протича в бъдещето. В предишното нищо не протича, тъй като към този момент е протекло и се е случило. А сегашното? То е просто една неуловима милимунда, в която бъдещето се трансформира в минало. Така че, като приказваме за Нова Година, празникът не е толкоз самият той, колкото упованието за него. И от време на време спомените, стига да не са прекомерно срамни. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ