Странният случай с Бюджет 2023
Странният случай с Бюджет 2023. В оферти от МФ бюджет има много странни моменти, неясноти, незадоволително информация и необявени буфери.
На пръв взор дефицитът от 6.4% стряска и работи обезкуражаващо за огромната национална цел - приемането ни в еврозоната. При по-внимателно прозрение, обаче нещата не наподобяват толкоз зле и бленуваният недостиг от 3% може да се окаже вероятен без повдигане на налозите, а с орязване на разноските (без да се засягат обществените системи) и форсиране на приходите. Казано в резюме - търсят се 6 милиарда лева Ето ги и тях:
- Правителството е планувало единствено 50% от дивидента на държавните предприятия да влезе в хазната. Останалите 50% са сред 1-1.5 милиарда лева
- Капиталовите разноски по план са с растеж от 82%. По министерства те (само в Министерство на регионалното развитие има голословен растеж от над 1 милиарда лева.) са със сериозен растеж, без налични планове и ясна аргументация. Почти несъмнено там няма да бъдат усвоени най-малко 1 милиарда лева
- МФ залага нарастване с 46% на настоящата прехрана, без да има оповестени планове и процедури. По-голямата част от тези средства нямат да бъдат изразходвани и това ще понижи в допълнение недостига.
- Приходите от Данък добавена стойност забавят растежа си на половина (за 2022 година растежът е 2.3 милиарда, до момента в който 2023 година е към 1 млрд.). Вероятно това е разследване от забавения стопански напредък, само че все пак наподобяват подценени на фона на продължаващата висока инфлация.
- България не е подготвена да усвои обилни средства по ПВУ. Въпреки това МФ е заложило да се създадат 100% от разноските за съвсем 3 милиарда лева По-вероятно е, обаче да не достигнем даже 1 милиарда за 2023 година Това ще понижи в допълнение недостига.
- Въпреки огромния растеж на възнагражденията през 2022 година, не е заложен огромен растеж на приходите от налози върху приходите на физическите лица и от обществено и здравно обезпечаване. Там се крие спомагателен буфер, който МФ е заложило.
- Разходите за бойни самолети имат огромен резултат на касова основа сега на осъществяването им, само че се регистрират на начислена основа за интервал от няколко години. Същото ще важи и за разноските по ПВУ, макар че не е пояснено в претекстовете към бюджета. Това значи, че дефицитът на начислена основа за 2023 година ще бъде доста по-нисък, а точно той е от голяма важност за Маастрихтските критерии за еврозоната.
Едно е несъмнено - импортираният бюджет удря по имиджа на страната поради високия плануван недостиг. Това може би носи на някой краткотрайни политически дивиденти и притиска партиите в Народното събрание да търсят решение, само че не се отразява добре в интернационален проект.
При рационално държание на партиите в Народното събрание България ще има бюджет с недостиг под 3% от Брутният вътрешен продукт, ще избегнем тегленето на огромни размери дълг, ще задържим релативно ниски лихви, няма да подвигаме налозите и ще имаме още един мотив за приемане в еврозоната.
Препубликуваме текста от профила на създателя във Facebook. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
На пръв взор дефицитът от 6.4% стряска и работи обезкуражаващо за огромната национална цел - приемането ни в еврозоната. При по-внимателно прозрение, обаче нещата не наподобяват толкоз зле и бленуваният недостиг от 3% може да се окаже вероятен без повдигане на налозите, а с орязване на разноските (без да се засягат обществените системи) и форсиране на приходите. Казано в резюме - търсят се 6 милиарда лева Ето ги и тях:
- Правителството е планувало единствено 50% от дивидента на държавните предприятия да влезе в хазната. Останалите 50% са сред 1-1.5 милиарда лева
- Капиталовите разноски по план са с растеж от 82%. По министерства те (само в Министерство на регионалното развитие има голословен растеж от над 1 милиарда лева.) са със сериозен растеж, без налични планове и ясна аргументация. Почти несъмнено там няма да бъдат усвоени най-малко 1 милиарда лева
- МФ залага нарастване с 46% на настоящата прехрана, без да има оповестени планове и процедури. По-голямата част от тези средства нямат да бъдат изразходвани и това ще понижи в допълнение недостига.
- Приходите от Данък добавена стойност забавят растежа си на половина (за 2022 година растежът е 2.3 милиарда, до момента в който 2023 година е към 1 млрд.). Вероятно това е разследване от забавения стопански напредък, само че все пак наподобяват подценени на фона на продължаващата висока инфлация.
- България не е подготвена да усвои обилни средства по ПВУ. Въпреки това МФ е заложило да се създадат 100% от разноските за съвсем 3 милиарда лева По-вероятно е, обаче да не достигнем даже 1 милиарда за 2023 година Това ще понижи в допълнение недостига.
- Въпреки огромния растеж на възнагражденията през 2022 година, не е заложен огромен растеж на приходите от налози върху приходите на физическите лица и от обществено и здравно обезпечаване. Там се крие спомагателен буфер, който МФ е заложило.
- Разходите за бойни самолети имат огромен резултат на касова основа сега на осъществяването им, само че се регистрират на начислена основа за интервал от няколко години. Същото ще важи и за разноските по ПВУ, макар че не е пояснено в претекстовете към бюджета. Това значи, че дефицитът на начислена основа за 2023 година ще бъде доста по-нисък, а точно той е от голяма важност за Маастрихтските критерии за еврозоната.
Едно е несъмнено - импортираният бюджет удря по имиджа на страната поради високия плануван недостиг. Това може би носи на някой краткотрайни политически дивиденти и притиска партиите в Народното събрание да търсят решение, само че не се отразява добре в интернационален проект.
При рационално държание на партиите в Народното събрание България ще има бюджет с недостиг под 3% от Брутният вътрешен продукт, ще избегнем тегленето на огромни размери дълг, ще задържим релативно ниски лихви, няма да подвигаме налозите и ще имаме още един мотив за приемане в еврозоната.
Препубликуваме текста от профила на създателя във Facebook. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ