Странни неща се случват на стадион Българска армия. Не става

Странни неща се случват на стадион " Българска войска ". Не става въпрос за продажбата на по средата на сезона или " играйкането ". Един от най-хубавите футболисти, играли в Борисовата градина през последните 20 години, сподели, че говоренето за шампионска купа пречи на тима на. Друг пък съобщи в прав текст, че " второто място е авторитет за всеки тим по света ". Определено се вижда някакво примирение. Чакайте – за " Армията " ли приказваме? Това не е съществено някак. Жалко. Що за нелепости!

Спомням си един мач напролет на 2000 година. На " Армията " гостуваше. Мачът стартира с минута безмълвие в памет на именития Крум Милев – Чичето, който си беше отишъл три дни по-рано. Владо Манчев откри със страховит гол от воле, след пас на Методи Деянов от центъра. Малко по-късно обаче гостите изравниха, забъркаха бетон, дуелът се закучи и последният съдийски сигнал пристигна при 1:1.

В този миг към ложата на " Армията " полетяха капачки, слънчогледови семки и безчет псувни. Веднага по-късно публиката се нахвърли върху треньора Спас Джевизов – същият, за който в бранш " Г " се пеят две песни. Виковете " оставка " бяха най-малкото по адрес на Спас, който стоеше втвърден наоколо до тунела и гледаше към озверялата аудитория със сълзи на очи. Това не се не помни. Вечерта напредна съществено, а " алените " не напускаха постройката откъм съблекалнята, тъй като начело крясъците " оставка " и " вън " не спираха.

Такива бяха времената. Хората знаеха, че на този стадион сезон без купа значи неуспех. А в този момент второто място било авторитет...