Странни животни сме хората. Винаги търсим онова, което е далече

Странни животни сме хората. Винаги търсим това, което е надалеч и го няма. Копнеем за самопризнание, а не почитаме задоволително самите себе си.

Обвиняваме други за несгодите, само че не търсим персоналния си принос за това. Ръководим се от инстинкти, без ясното се осъзнаване, че единствено надграждането над тях, в действителност би ни вдигнало по-високо от животните.

Ако през днешния ден политиците са взели решение, което не ви харесва, потърсете своята отговорност за развиването на дребното прасенце. Ако това се е случило и през вчерашния ден, значи обецата към този момент би трябвало да пробива ушите ви. А в случай че се случи и на следващия ден, диагнозата нихилизъм към този момент е сложена. И за нея не е нужна специализация. Разбирането на казуса е първата част от решаването му. Обръщането на главата на другата страна единствено отсрочва процеса, само че не оправя нищо.

В края на деня просто си даваме равносметка какво сме създали и дали бихме могли да дадем повече. Моят мъничък принос ще го видите на следващия ден в Хляб или свинец. Малко и незадоволително е, само че това са ми силите все още. Утре ще опитам да направя повече, както и всеки идващ ден, тъй като смисъл постоянно има!

Тодор Беленски,фейсбук

Странни животни сме хората. Винаги търсим това, което е надалеч и го няма. Копнеем за самопризнание, а не уважаваме…
Posted by on