Странни експерименти, свързани със задгробния живот
Странни опити, свързани със задгробния живот … От доста дълго време човечеството се пробва да разбере има ли задгробен живот. За някои, отговорът е в религията. Други не престават да търсят и постоянно употребяват странни способи, с цел да схванат дали гибелта е краят на всичко. Представяме Ви някои от най-интригуващите и странни способи, с които хората са се опитвали да потвърдят или да опровергаят тази мистерия. Експериментът с 21 грама Тази история основава забавна, въпреки и несъвършена доктрина. През 1901 година, доктор Дънкан Макдугъл, физик от Масачузетс, организира поредност от опити, които би трябвало да изяснят дали човешката душа има тегло. Не в мистичния смисъл, а по-скоро тежест като физическо свойство. Макдугъл желае да разбере дали има забележителна смяна в масата на пациентите му по време на гибел. Той опитва с шест тежко заболели пациента, страдащи от туберкулоза. Според Макдугъл, всичките шест са изгубили почти 21 грама, откакто са поели последния си мирис. Като контролна мярка той употребява 15 кучета, само че не вижда смяна в тежестта. Поради това, той стига до заключението, че разликата в тежестта може да се регистрира като тежестта на човешката душа. Колкото и забавна да е неговата доктрина, тя няма научна основа и се оказва, че Макдугъл е бъркал, съзнателно или не, когато е разгласил резултатите си. Всъщност единствено един от пациентите му е изгубил 21 грама след гибелта си и има рационално пояснение за загубата: след гибелта белите дробове към този момент не охлаждат кръвта и може да настъпи изпотяване. Водата, изгубена посредством изпотяването след гибелта, може да е изчезналите 21 грама. Що се отнася до горките жертвени кучета, те не са имали потни жлези, през които да изгубят вода. Електронни гласови явления Електронните гласови феномени са странни звуци, които от време на време се появяват на електронни записи. Тези, които имат вяра в паранормалното настояват, че те са безплътните гласове на умряли. Звуците нормално не се чуват по време на записа, само че се появяват по време на възпроизвеждане. Гледайте видеото.
Първият човек, който се пробва да запише духовния свят, е американският фотограф Атила вон Салай. Първоначалните му опити са направени със запис от 78 оборота в минута през 1941 година, само че той е имал минимални резултати с тях. Салай записва първия си „ триумф “ през 1956 година, когато стартира да употребява касетофони. Сред първите известия, които получава, са: „ Хот-дог, Арт! “, „ Това е Джи! “ и „ Весела Коледа и честита Нова година на всички вас! “. През годините доста хора се пробват да поддържат връзка с мъртвите посредством електронните гласови феномени. Някои даже настояват, че са построили устройства, особено проектирани да го вършат. Сред най-известните са Spiricom на Уилям О`Нийл и Ghost Box на Франк Съмптион. Тайният код на Худини Худини с огромно наслаждение приказва за медиумите като за измамници. Неприязънта му към тях идва от неприятно прекарване, което е имал, до момента в който се опитвал да се свърже с умрялата си майка Сесилия, благодарение на брачната половинка на сър Артър Конан Дойл. Тя и други ясновидци са дали на Худини известия, за които настояват, че идват от майка му. Худини вижда, че известията са прекомерно непоследователни, с цел да идват от Сесилия. Още повече, че известията са на британски, само че майка му в никакъв случай не е говорила британски език. Екстрасенсите загатват и кръстове, макар, че майка му е еврейка. Това кара Худини да повярва, че сеансите, на които е участвал, не са нищо друго с изключение на шоута, измислени от шарлатани. За да попречи на медиумите да настояват, че са се свързали с него след гибелта му, Худини открива скришен код, който единствено той и брачната половинка му знаят. Кодът се състои от 10 случайни думи, взети от писмо, получено от Дойл. След гибелта му, брачната половинка на Худини организира сеанси на Хелоуин 10 поредни години. Той по този начин и не се появява … Четете още: Проклятие от гроба: казусът на Джони Франк Гарет Божият шлем Изобретателят Стенли Корен и неврологът Майкъл Персингър се сплотяват, с цел да основат Божия шлем. Устройството се състои от няколко бобини, прикрепени към шлем за моторни шейни. Според Персингър, намотките генерират флуктуиращи магнитни полета, които водят до „ мистични прекарвания и изменени положения “. Полетата, генерирани от Божия шлем, не са толкоз мощни, колкото тези, употребявани при транскраниална магнитна стимулация. Те са толкоз мощни, колкото тези, генерирани от елементарен сешоар.
Хората, които са взели участие в опита на Персингър, оповестяват, че са усетили наличия, като ангели или умряли родственици, а един участник даже твърди, че е видял Бог. Неговите думи са всичко, от което се нуждае пресата, с цел да назова устройството на Персингър – Божият шлем. Самият невролог твърди, че четирима от петима души, които са поставили шлема, са усетили някакво наличие или умишлено създание. През 2004 година, екип от шведски откриватели се пробва да повтори опита при следени условия, само че нямат триумф. Те стигат до заключението, че резултатите от опита на Персингър са изкривени от личната неустойчивост на участниците. Не откриват връзка сред слабите магнитни полета генерирани от шлема и променените положения на усещане. Без да се двоумят, Персингър и неговият екип създават друго устройство, наречено Октопод. Това е хипотетичен подобрител на настроението и генератор на изменени положения. Екип от откриватели го тества и открива, че няма резултат от Октопод, без значение дали е включен или изключен. Въпреки това те заключават, че „ спомагателни проучвания … са оправдани “. Прераждане-Регресия Противоречивият документален филм „ Reincarnation/Past-Life Regression “ е изработен през 1983 година от австралийския психолог Питър Рамстер и е фокусиран върху регресията до минал живот посредством внушаемост. Експериментите му разкриват някои забавни детайлности. Една от пациентките му – Синтия Хендерсън, си напомня минал живот, който е водила по време на Френската гражданска война. Под внушаемост тя приказва свободно френски и си спомня места, които към този момент не съществуват. Местата, които си спомня, са включени в остарели карти и документи, до които тя няма достъп преди опита. Друга пациентка – Гуен Макдоналд, е твърда скептичка преди регресията си. Тя си спомня живота си в Съмърсет сред 1765 година – 1782 година Много обстоятелства за живота й в Съмърсет, които би било невероятно да се прочетат в книга, са доказани от очевидци, когато тя е отведена там. Когато я водят със завързани очи в региона в Съмърсет, тя чудесно се ориентира, макар, че в никакъв случай не е била отвън Австралия. Тя знае местоположението на водопад и мястото, където са били стъпалата. Местните поданици удостоверяват, че стъпалата са били отстранени преди към 40 години. Гуен показва кръстовище, където твърди, че е имало пет къщи. Проверките потвърждават, че това е било по този начин, и че както тя декларира една от къщите се е наричала „ Ябълковата къща “. Сградите са били съборени преди 30 години. Знае вярно имената на селата, каквито са били преди 200 години, макар, че на актуалните карти те не съществуват или имената им са изменени. Тя разказва вярно метода, по който група друиди организират своя пролетен обред на хълма Гластънбъри, а това е реалност, незнаен за множеството академични историци.
Първият човек, който се пробва да запише духовния свят, е американският фотограф Атила вон Салай. Първоначалните му опити са направени със запис от 78 оборота в минута през 1941 година, само че той е имал минимални резултати с тях. Салай записва първия си „ триумф “ през 1956 година, когато стартира да употребява касетофони. Сред първите известия, които получава, са: „ Хот-дог, Арт! “, „ Това е Джи! “ и „ Весела Коледа и честита Нова година на всички вас! “. През годините доста хора се пробват да поддържат връзка с мъртвите посредством електронните гласови феномени. Някои даже настояват, че са построили устройства, особено проектирани да го вършат. Сред най-известните са Spiricom на Уилям О`Нийл и Ghost Box на Франк Съмптион. Тайният код на Худини Худини с огромно наслаждение приказва за медиумите като за измамници. Неприязънта му към тях идва от неприятно прекарване, което е имал, до момента в който се опитвал да се свърже с умрялата си майка Сесилия, благодарение на брачната половинка на сър Артър Конан Дойл. Тя и други ясновидци са дали на Худини известия, за които настояват, че идват от майка му. Худини вижда, че известията са прекомерно непоследователни, с цел да идват от Сесилия. Още повече, че известията са на британски, само че майка му в никакъв случай не е говорила британски език. Екстрасенсите загатват и кръстове, макар, че майка му е еврейка. Това кара Худини да повярва, че сеансите, на които е участвал, не са нищо друго с изключение на шоута, измислени от шарлатани. За да попречи на медиумите да настояват, че са се свързали с него след гибелта му, Худини открива скришен код, който единствено той и брачната половинка му знаят. Кодът се състои от 10 случайни думи, взети от писмо, получено от Дойл. След гибелта му, брачната половинка на Худини организира сеанси на Хелоуин 10 поредни години. Той по този начин и не се появява … Четете още: Проклятие от гроба: казусът на Джони Франк Гарет Божият шлем Изобретателят Стенли Корен и неврологът Майкъл Персингър се сплотяват, с цел да основат Божия шлем. Устройството се състои от няколко бобини, прикрепени към шлем за моторни шейни. Според Персингър, намотките генерират флуктуиращи магнитни полета, които водят до „ мистични прекарвания и изменени положения “. Полетата, генерирани от Божия шлем, не са толкоз мощни, колкото тези, употребявани при транскраниална магнитна стимулация. Те са толкоз мощни, колкото тези, генерирани от елементарен сешоар.
Хората, които са взели участие в опита на Персингър, оповестяват, че са усетили наличия, като ангели или умряли родственици, а един участник даже твърди, че е видял Бог. Неговите думи са всичко, от което се нуждае пресата, с цел да назова устройството на Персингър – Божият шлем. Самият невролог твърди, че четирима от петима души, които са поставили шлема, са усетили някакво наличие или умишлено създание. През 2004 година, екип от шведски откриватели се пробва да повтори опита при следени условия, само че нямат триумф. Те стигат до заключението, че резултатите от опита на Персингър са изкривени от личната неустойчивост на участниците. Не откриват връзка сред слабите магнитни полета генерирани от шлема и променените положения на усещане. Без да се двоумят, Персингър и неговият екип създават друго устройство, наречено Октопод. Това е хипотетичен подобрител на настроението и генератор на изменени положения. Екип от откриватели го тества и открива, че няма резултат от Октопод, без значение дали е включен или изключен. Въпреки това те заключават, че „ спомагателни проучвания … са оправдани “. Прераждане-Регресия Противоречивият документален филм „ Reincarnation/Past-Life Regression “ е изработен през 1983 година от австралийския психолог Питър Рамстер и е фокусиран върху регресията до минал живот посредством внушаемост. Експериментите му разкриват някои забавни детайлности. Една от пациентките му – Синтия Хендерсън, си напомня минал живот, който е водила по време на Френската гражданска война. Под внушаемост тя приказва свободно френски и си спомня места, които към този момент не съществуват. Местата, които си спомня, са включени в остарели карти и документи, до които тя няма достъп преди опита. Друга пациентка – Гуен Макдоналд, е твърда скептичка преди регресията си. Тя си спомня живота си в Съмърсет сред 1765 година – 1782 година Много обстоятелства за живота й в Съмърсет, които би било невероятно да се прочетат в книга, са доказани от очевидци, когато тя е отведена там. Когато я водят със завързани очи в региона в Съмърсет, тя чудесно се ориентира, макар, че в никакъв случай не е била отвън Австралия. Тя знае местоположението на водопад и мястото, където са били стъпалата. Местните поданици удостоверяват, че стъпалата са били отстранени преди към 40 години. Гуен показва кръстовище, където твърди, че е имало пет къщи. Проверките потвърждават, че това е било по този начин, и че както тя декларира една от къщите се е наричала „ Ябълковата къща “. Сградите са били съборени преди 30 години. Знае вярно имената на селата, каквито са били преди 200 години, макар, че на актуалните карти те не съществуват или имената им са изменени. Тя разказва вярно метода, по който група друиди организират своя пролетен обред на хълма Гластънбъри, а това е реалност, незнаен за множеството академични историци.
Източник: zona666.com
КОМЕНТАРИ