Супер мощна частица осцилон може да е доминирала ранната вселена
Странна, свръхмощна парченце, която в действителност не е парченце, евентуално е доминирала във Вселената, когато е била едвам втората появила се, освобождавайки поток от вълнички, които са проникнали през цялото пространство-време.
Наречена осцилон, тя била толкоз заредена с сила, че „ вълните “ й биха могли да отприщят по този начин наречените гравитационни талази – тези трептения в тъканта на пространство-времето, които се генерират, когато чудовищни черни дупки се блъснат една в друга.
Бъдещите опити за разкриване на тези гравитационни талази от ранната галактика могат да ни дадат визия за най-екстремните условия, които Вселената е срещала.
Физиците имат вяра, че когато Вселената е била доста млада, тя е станала доста, доста по-голяма за малко време. Ние назоваваме това трагично събитие „ инфлация “ и може да е било определящото събитие на ранния космос. Някъде в границите на първата част от секундата от съществуването на Вселената се случва нещо (не сме напълно сигурни какво), което е довело скоростта на разширение до свръхкритични равнища, балонирайки Вселената най-малко 10 52 пъти (или 1, последвано от 52 нули) по-голяма от преди.
След инфлационното събитие се случва нещо друго (отново не сме напълно сигурни какво), с цел да се прекратят нещата и да се възобнови по-спокоен ритъм на разширение (такъв, който продължава и до днес).
Космолозите са съвсем сигурни, че това свръхбързо балониране се е случило в ранната Вселена, тъй като през днешния ден Вселената е удивително идентична в доста огромни мащаби. Бързото разширение би могло да свърши работа – изглаждането на всички бръчки.
Освен това астрономите са разкрили косвени доказателства за инфлацията. Инфлацията не просто е предиздвикала Вселената да „ стане огромна и да се прибере вкъщи “. Тя също по този начин подтиква друго събитие, наречено „ претопляне “. Каквото и да е провокирало инфлацията, в последна сметка е изчезнало, само че до момента в който изчезва от космологичната сцена, механизмът, пораждащ инфлацията, освобождава останалата си арестувана сила, трансформирайки този мистериозен спусък в поток от частици, които в последна сметка ще се комбинират, с цел да образуват протони и неутрони,, атоми, молекули, звезди, планети и… ние.
В същото време, както всичко във Вселената се разраства по време на инфлацията, по този начин също и дребните квантови съмнения в пространство-времето, които се простират в макроскопични разлики – обилни подутини и поклащания в тъканта на пространство-времето; тези квантови съмнения значат, че някои места във Вселената имат повече гравитационно привличане от междинното. На собствен ред местата с по-силна гравитация събират частици материал и тези частици материал нарастват в продължение на милиарди години, образувайки семената за всички огромни структури, които виждаме в космоса през днешния ден.
Що се отнася до това, коя искра е почнала инфлационното събитие, физиците имат няколко хрумвания, една от които включва квантово събитие, наречено скаларни полета, което се простира в цялото пространство и време.
Скаларното поле е всъщност приказен метод да се каже, че във всяка точка на Вселената това поле има стойност или мощ, само че няма избрана посока (за да ви помогне да си визиите това: когато виждате температурна карта в ТВ прогноза за времето, вие ‘ преглеждате скаларно поле). В актуалната галактика скаларните полета са съществени играчи.
Но ранната Вселена е била доста по-различно място и скаларните полета, които в този момент са необичайност, може да са били в обилие по това време. Всъщност, някои теории за инфлацията допускат, че някакво скаларно поле е направило цялата работа по разширението.
Можете да си визиите скаларно поле като повърхността на океана. Той се простира от всички страни и към хоризонта и има разнообразни талази, вилнеещи по него. Точно както в океана, вълните в скаларно поле от време на време могат да бъдат спокойни и верни, а от време на време са непостоянни и бурни.
Според нов отчет, оповестен през декември 2020 година в базата данни за предпечатния arXiv, тъкмо това може да се е случило в извънредно ранната Вселена. Малко откакто настъпи инфлацията, тъкмо когато затоплянето стартира и Вселената се залива от частици, всевъзможни инцидентни скаларни полета, висящи в близост, може да бъдат нарушени, като вихър, отварящ се над Атлантическия океан.
Това би могло да генерира „ осцилоните “, които са постоянни талази, които могат да живеят дълго време. Осцилоните се случват във всевъзможни ситуации; да вземем за пример, самотна пътуваща вълна е тип осцилон. Когато осцилоните се образуват в квантовите скаларни полета, те също генерират собствен личен тип неповторими частици.
Тези осцилони в действителност не вземат участие директно във всевъзможни взаимоотношения с частици, само че самите осцилони към момента могат да повлияят на Вселената. Осцилоните биха се заплели към младата Вселена и за малко силата, съдържаща се в осцилоните, би могла да бъде по-силна от силата, съдържаща се във всяко друго поле или семейство частици.
В случай на осцилони, разтърсването би могло да генерира гравитационни талази, които са трептения в самата тъкан на пространство-времето. Докато осцилоните махат напред-назад в космоса, техните рискови сили изкривяват пространство-времето, генерирайки гравитационните талази.
Дълго откакто осцилоните изчезват, гравитационните талази могат да останат, разпръсквайки се в целия космос до наши дни. Въпреки че към момента не можем да следим гравитационни талази от ранната Вселена, идните детектори като LISA (космическата антена на лазерния интерферометър) и BBO (обсерваторията за Големия взрив) би трябвало да могат.
Ако тази осцилонна картина е вярна, това е един евентуален механизъм на инфлацията да генерира гравитационни талази. Ако тогава забележим тези талази, ще получим аспект непосредствено във Вселената, когато е била на възраст по-малка от секунда.
