Понякога ще идвам във съня ти - любовта между Никола и Бойка Вапцарови
Странна е ориста на гениалния стихотворец Никола Вапцаров. Неговите съвременници изобщо не са оценявали гения му. Стиховете му толкоз надраснали тогавашното схващане за лирика, че гениалната елементарност в стиха му се възприемала като липса на поетичност.
Никола Вапцаров е наследник на известния банскалия Йонко Вапцаров, който бил част от най-високопоставените кръгове на Вътрешна македонска революционна организация, заяви Българска история. Любопитен е фактът, че Фердинанд и бащата на Вапцаров са били положителни познати, а царят е бил чест посетител в дома им. Йонко Вапцаров даже е правил персонални услуги на монарха като посредничи в закупуването на земи, които да станат благосъстоятелност на Фердинанд. След време обаче неналичието на избрани документи попречва на новия цар Борис да уреди въпроса за собствеността и съмненията падат точно върху Йонко Вапцаров. Това утежнява връзките с царското семейство.
Синът му Никола несъмнено има гений за писане. През 1937 година печели състезанието на списание " Летец “ за художествено произведение с въздухоплавателен сюжет със стихотворението " Романтика “. Приживе издава единствено една стихосбирка – " Моторни песни “ (1940 година) под името Никола Йонков. Фамилията на Никола Вапцаров произлиза от прякора на индивида, от който неговият татко купува къща с вапцарница. Така неговият татко Йонко трансформира фамилното си име на Вапцаров.
Тиражът на " Моторни песни “ е 1500 бройки, а средствата за издаването обезпечава жена му Бойка, като тегли пари от Взаимоспомагателната каса. За стихосбирката поетът не среща нито измежду пишещите братя, нито измежду околните си отзвука, който се е надявал да провокира. Дори майка му го попарва с думите: " Хубава е, само че би трябвало да напишеш по-хубава, такава, че да я схванат простите хора… “
Бойка се среща с Никола Вапцаров на 28 август 1932 година. Тогава е поканена на обичайния събор в близкото село Бараково. Приятелите ѝ имат намерение да я срещнат с Никола, техен приятел, приключил неотдавна Морското машинно учебно заведение във Варна. Срещата се състояла в ресторант " Картината “.
Между двамата припламва първата искра. На прощаване " Кольо “ (както тя го нарича) сграбчва ръката ѝ и с лека усмивка задава въпроса: " Сега ние сме приятели, нали? “, на който тя кимва утвърдително с глава.
Вапцаров първи разкрива възприятията си, само че Бойка го моли да не подхваща тази тематика. Тя изпитва подозрения, защото от свои другари схваща за съществуващи връзки сред него и студентката Ана Мицова. Но нещата не завършват току-тъй. Вапцаров не желае да бъдат " единствено другари “, а и тя не е подготвена да отпише " забавния студент “. Любовната игра продължава.
Кулминацията настава, когато през октомври (отново 1932 година) Бойка е на младежко заседание, на което Вапцаров рецитира стихове на Яворов. Развълнуваната госпожица този път не съумява да се сдържи и признава своята любов. Тя дава обещание и на идната вечер да се видят, само че в последна сметка се отхвърля. Ако родителите ѝ узнаят за техните връзки, тя сигурно ще бъде отделена от него и сложена под тяхно наблюдаване.
Освен това въпросът за Ана към момента виси. Така Бойка взема решение да замине за София и персонално да беседва с нея. И като че ли ориста изиграва своята ръка, когато вижда Вапцаров на гарата, а той се качва с нея на влака и двамата пътуват дружно от Горна Джумая до Кочериново. На късата им среща той показва огорчението си от неспазеното заричане и двамата като че ли се уговарят в действителност да останат другари.
В София обаче Бойка схваща, че сред Никола и Ана няма нищо. Душевните обърквания и нерешителност стартират да изчезват, а възприятията не могат да бъдат укротени. Във вечерта на 7 декември 1932 година влюбените споделят първата си целувка, а на 11 февруари 1934 година се венчават. Решението е взето няколко дни преди този момент и още на 6 февруари Никола идва да я вземе с един файтон, на фона на неистовия рев на нейната майка. Родителите ѝ не идват на сватбата, тъй като не са дали единодушието си обичаната им щерка да пристане на един служащ с неразбираемо бъдеще.
Вапцаров, висок един и осемдесет, човек безмълвен и външно недодялан, наричал бъдещата си съпруга " бяла гарга “, поради това че се обличала като съвременна жена, а той в контрастност с нея – неугледно.
Двамата живеят дружно в Кочериново и София до арестуването на Никола. Ражда им се наследник Йонко. Той умира едвам на осеммесечна възраст. Второто им дете умира при прибързано раждане.
Вапцаров като стихотворец е мощно повлиян от творчеството на Яворов. Когато е влюбен, написа на Бойка: " Не си фантазирам, че съм Яворов, само че ти можеш да бъдеш Лора… “
След 1940 година Никола е на три пъти задържан, два пъти го освобождават. На третия път го разстрелват. Процесът против Вапцаров е бил засекретен цели 67 години. По делото са упрекнати 60 души. За последния му арест Бойка Вапцарова споделя следното:
" Това се случи на трети, не, в четвърти март 1942 година. В този ден Кольо закъсняваше, само че аз към този момент бях привикнала.
Тогава в нашата квартира живееше по-малкият му брат Борис с жена си и една позната студентка. Най-сетне към 11 часа вечерта Кольо се прибра. Вечеряхме и легнахме да спим. През нощта се позвъни на вратата. Кольо стартира да ме успокоява, споделяше не пердах се, в къщи няма нищо рисково.
Започна обиск.
Отведоха Никола и Борис в белезници. След няколко дни ме извикаха на разпит, който водеше самият шеф на полицията Гешев. Той заповяда да доведат Никола. Не го познах, по този начин го бяха измъчвали, бедния. А той, като ме видя, се усмихна и сподели на Гешев: " Жена ми няма никакво отношение към моята работа. За всичко давам отговор единствено аз. “
Поетът е задържан като участник в подривна група, която е работила против открития ред. Групата е провела снабдяването на комунистическата съпротивата с оръжие, документи и квартири.
Докато се гледало делото Елена Вапцарова, майката на Никола, посредством княгиня Евдокия си издействала среща с цар Борис III, коленичила пред него и помолила за благосклонност. Борис III обаче, останал неотстъпчив. Казал, че ще помилва единия ѝ син – Борис Вапцаров, само че за другия – Никола, имал всички доказателства и материални улики, че е зложелател на страната.
Според друга версия цар Борис III не приема майката на Вапцаров, споделил, че отива на лов. Кирил (брат му), по времето на този лов, му подшушнал на ухото да се застъпи за Вапцаров. В това време Борис си зареждал пушката, обърнал си главата на другата страна и не споделил нищо.
Капитан Радев, който е командвал разстрела, след две седмици се самоубива в Борисовата градина с записка в ръката: " Не мога повече да устоявам по този начин! “
През 1962 година Бойка Вапцарова споделя пред радио София по какъв начин пазела стихотворенията на мъжа си в особено укритие, в единия от ъглите на мазето – под въглищата. Сложила ги в тенекиена кутия със сирене, в нея порцеланово гърне, а в гърнето – " платно, да не ги изяде влагата. "
Листчето с " Предсмъртно “ и " Прощално “ Бойка твърди, че непрекъснато носела със себе си. След изтезанието на поета тя ги преписва в няколко екземпляра и ги раздава на близки и родственици.
Присъдата била прочетена в 12 часа по обяд на 23 юли 1942 година, а наказаните били разстреляни в 8 часа вечерта. В тези късни часове Вапцаров съумял да напише на жена си:
Понякога ще пристигам във съня ти
като неочакван и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти извън на пътя –
вратите не залоствай.
Ще влезна безшумно. Кротко ще приседна,
ще вперя взор в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.
Никола Вапцаров е наследник на известния банскалия Йонко Вапцаров, който бил част от най-високопоставените кръгове на Вътрешна македонска революционна организация, заяви Българска история. Любопитен е фактът, че Фердинанд и бащата на Вапцаров са били положителни познати, а царят е бил чест посетител в дома им. Йонко Вапцаров даже е правил персонални услуги на монарха като посредничи в закупуването на земи, които да станат благосъстоятелност на Фердинанд. След време обаче неналичието на избрани документи попречва на новия цар Борис да уреди въпроса за собствеността и съмненията падат точно върху Йонко Вапцаров. Това утежнява връзките с царското семейство.
Синът му Никола несъмнено има гений за писане. През 1937 година печели състезанието на списание " Летец “ за художествено произведение с въздухоплавателен сюжет със стихотворението " Романтика “. Приживе издава единствено една стихосбирка – " Моторни песни “ (1940 година) под името Никола Йонков. Фамилията на Никола Вапцаров произлиза от прякора на индивида, от който неговият татко купува къща с вапцарница. Така неговият татко Йонко трансформира фамилното си име на Вапцаров.
Тиражът на " Моторни песни “ е 1500 бройки, а средствата за издаването обезпечава жена му Бойка, като тегли пари от Взаимоспомагателната каса. За стихосбирката поетът не среща нито измежду пишещите братя, нито измежду околните си отзвука, който се е надявал да провокира. Дори майка му го попарва с думите: " Хубава е, само че би трябвало да напишеш по-хубава, такава, че да я схванат простите хора… “
Бойка се среща с Никола Вапцаров на 28 август 1932 година. Тогава е поканена на обичайния събор в близкото село Бараково. Приятелите ѝ имат намерение да я срещнат с Никола, техен приятел, приключил неотдавна Морското машинно учебно заведение във Варна. Срещата се състояла в ресторант " Картината “.
Между двамата припламва първата искра. На прощаване " Кольо “ (както тя го нарича) сграбчва ръката ѝ и с лека усмивка задава въпроса: " Сега ние сме приятели, нали? “, на който тя кимва утвърдително с глава.
Вапцаров първи разкрива възприятията си, само че Бойка го моли да не подхваща тази тематика. Тя изпитва подозрения, защото от свои другари схваща за съществуващи връзки сред него и студентката Ана Мицова. Но нещата не завършват току-тъй. Вапцаров не желае да бъдат " единствено другари “, а и тя не е подготвена да отпише " забавния студент “. Любовната игра продължава.
Кулминацията настава, когато през октомври (отново 1932 година) Бойка е на младежко заседание, на което Вапцаров рецитира стихове на Яворов. Развълнуваната госпожица този път не съумява да се сдържи и признава своята любов. Тя дава обещание и на идната вечер да се видят, само че в последна сметка се отхвърля. Ако родителите ѝ узнаят за техните връзки, тя сигурно ще бъде отделена от него и сложена под тяхно наблюдаване.
Освен това въпросът за Ана към момента виси. Така Бойка взема решение да замине за София и персонално да беседва с нея. И като че ли ориста изиграва своята ръка, когато вижда Вапцаров на гарата, а той се качва с нея на влака и двамата пътуват дружно от Горна Джумая до Кочериново. На късата им среща той показва огорчението си от неспазеното заричане и двамата като че ли се уговарят в действителност да останат другари.
В София обаче Бойка схваща, че сред Никола и Ана няма нищо. Душевните обърквания и нерешителност стартират да изчезват, а възприятията не могат да бъдат укротени. Във вечерта на 7 декември 1932 година влюбените споделят първата си целувка, а на 11 февруари 1934 година се венчават. Решението е взето няколко дни преди този момент и още на 6 февруари Никола идва да я вземе с един файтон, на фона на неистовия рев на нейната майка. Родителите ѝ не идват на сватбата, тъй като не са дали единодушието си обичаната им щерка да пристане на един служащ с неразбираемо бъдеще.
Вапцаров, висок един и осемдесет, човек безмълвен и външно недодялан, наричал бъдещата си съпруга " бяла гарга “, поради това че се обличала като съвременна жена, а той в контрастност с нея – неугледно.
Двамата живеят дружно в Кочериново и София до арестуването на Никола. Ражда им се наследник Йонко. Той умира едвам на осеммесечна възраст. Второто им дете умира при прибързано раждане.
Вапцаров като стихотворец е мощно повлиян от творчеството на Яворов. Когато е влюбен, написа на Бойка: " Не си фантазирам, че съм Яворов, само че ти можеш да бъдеш Лора… “
След 1940 година Никола е на три пъти задържан, два пъти го освобождават. На третия път го разстрелват. Процесът против Вапцаров е бил засекретен цели 67 години. По делото са упрекнати 60 души. За последния му арест Бойка Вапцарова споделя следното:
" Това се случи на трети, не, в четвърти март 1942 година. В този ден Кольо закъсняваше, само че аз към този момент бях привикнала.
Тогава в нашата квартира живееше по-малкият му брат Борис с жена си и една позната студентка. Най-сетне към 11 часа вечерта Кольо се прибра. Вечеряхме и легнахме да спим. През нощта се позвъни на вратата. Кольо стартира да ме успокоява, споделяше не пердах се, в къщи няма нищо рисково.
Започна обиск.
Отведоха Никола и Борис в белезници. След няколко дни ме извикаха на разпит, който водеше самият шеф на полицията Гешев. Той заповяда да доведат Никола. Не го познах, по този начин го бяха измъчвали, бедния. А той, като ме видя, се усмихна и сподели на Гешев: " Жена ми няма никакво отношение към моята работа. За всичко давам отговор единствено аз. “
Поетът е задържан като участник в подривна група, която е работила против открития ред. Групата е провела снабдяването на комунистическата съпротивата с оръжие, документи и квартири.
Докато се гледало делото Елена Вапцарова, майката на Никола, посредством княгиня Евдокия си издействала среща с цар Борис III, коленичила пред него и помолила за благосклонност. Борис III обаче, останал неотстъпчив. Казал, че ще помилва единия ѝ син – Борис Вапцаров, само че за другия – Никола, имал всички доказателства и материални улики, че е зложелател на страната.
Според друга версия цар Борис III не приема майката на Вапцаров, споделил, че отива на лов. Кирил (брат му), по времето на този лов, му подшушнал на ухото да се застъпи за Вапцаров. В това време Борис си зареждал пушката, обърнал си главата на другата страна и не споделил нищо.
Капитан Радев, който е командвал разстрела, след две седмици се самоубива в Борисовата градина с записка в ръката: " Не мога повече да устоявам по този начин! “
През 1962 година Бойка Вапцарова споделя пред радио София по какъв начин пазела стихотворенията на мъжа си в особено укритие, в единия от ъглите на мазето – под въглищата. Сложила ги в тенекиена кутия със сирене, в нея порцеланово гърне, а в гърнето – " платно, да не ги изяде влагата. "
Листчето с " Предсмъртно “ и " Прощално “ Бойка твърди, че непрекъснато носела със себе си. След изтезанието на поета тя ги преписва в няколко екземпляра и ги раздава на близки и родственици.
Присъдата била прочетена в 12 часа по обяд на 23 юли 1942 година, а наказаните били разстреляни в 8 часа вечерта. В тези късни часове Вапцаров съумял да напише на жена си:
Понякога ще пристигам във съня ти
като неочакван и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти извън на пътя –
вратите не залоствай.
Ще влезна безшумно. Кротко ще приседна,
ще вперя взор в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ