Икономистът Калоян Стайков пред Фрог: Хипотетични са приходите от 700 млн. лв. от ”Лукойл” за 2023
Странна е аргументацията на кабинета, откакто решенията на Европейски Съюз за ограничавания са кристално ясни. Ценообразуването от " Лукойл " като монополист на пазара, в никакъв случай не е било пазарно. Поради привилегированото състояние на пазара на " Лукойл " имаме съществено деформиране на пазарните връзки. Нямаме действителна конкуренция. Което и да е държавно управление, служебно или постоянно, би трябвало да работи в тази посока - за повишение на конкуренцията. Това съобщи за Фрог нюз икономистът Калоян Стайков
- Случайно ли " Лукойл " реалокира бизнеса си в България? Лесно ли става едно такова прекачване?
- Реално бизнесът на " Лукойл " в никакъв случай не се е местил от България, имахме чисто счетоводни интервенции, които трансферират облагата в други юрисдикции. Така че прехвърлянето на облагата от една пълномощия в друга нито лишава доста време, нито е доста комплицирано. Въпрос на предпочитание.
- Министърът на превоза и известията Христо Алексиев разгласи, че от 1 януари следващата година " Лукойл Нефтохим Бургас " и " Лукойл България " трансферират икономическата си активност, приходите и налозите в България, а не както до момента - в Холандия и в Швейцария. Той съобщи, че чака в бюджета за тази година да влязат 100 млн. лева, а следващата година - 700 млн. лв.. Парите ще се употребяват за компенсиране приходите на най-уязвимите групи хора в страната. Хипотетични ли са тези доходи?
- Напълно хипотетични са. След като активността не се прави на хартия тук, а някъде другаде, надлежно облагата отива там. След като това ще стане от 1 януари следващата година, то за тази година облагата отново ще е по-ниска, макар че се чакат действителни свръхпечалби на компанията поради разликата на съветския нефт " Уралс " и вид „ Брент “, който всеобщо се употребява в Европа. Самите облаги зависят от доста неща. Това не значи, че компанията ще заявява цялата облага. Достатъчно е да си спомним времето до 2019 година, когато рафинерията също работеше на облага, само че всяка година заявяваше загуби. Тези комфортни цифри наподобяват забавно и хващат окото, само че никой не знае в действителност какви финансови резултати ще дакларира компанията и какви ще са налозите.
- Пресилено ли е изказванието на специалист от Атлантическия съвет, че " Лукойл " е крал по 700 млн. годишно и че ни дължи 7 милиарда лева за последните 10 години?
- Пресилено е, тъй като тази година рафинерията осъществя свръхпечалби, които не са присъщи за предишни години. Но не е пресилено да се каже, че тази облага не е била заявена, просто е била изнасяна в Холандия и през последните години - в Швейцария. Не е нещо ново. Това го знаем от години. И по тази причина и на предходния въпрос споделих, че числата наподобяват доста добре, само че ние на процедура не знаем каква част от тази облага действително ще бъде заявена. Нещо повече - с цел да се стигне до корпоративен налог от 700 млн. лева, компанията би трябвало да деклрарира облага от към 7 милиарда лева, което наподобява малко необичайно, а може да се случи и като предни години – да заявява облага, под действителната.
- Служебният кабинет не се ли пробва да пропука глобите против Русия, с цел да услужи на “Лукойл ”? Да се “пробият ” глобите, тъй че “Лукойл Нефтохим България ” да продължи да изнася, както и в този момент, 50-55% от продукцията си.
- Това беше необичайно решение на служебния кабинет в случай, че регламентът е кристално явен. Предоставяне на дерогация на обособени страни се въртеше не към това да се резервира бизнес-моделът на тези рафинерии, а да се обезпечи гратисен интервал, в който да не се стига до потрес в цените на локалния пазар. Да не се подтиква в допълнение инфлация, която по този начин или другояче е висока. От тази позиция, не разбирам изобщо цялата обосновка и концепцията, че надали не за всички останали страни е неразрешен вноса, на някои има дерогация до 2024 година, обаче е неразрешен износа на модифицирани петролопродукти, и единствено за България да не важи това. Тази логичност не я разбирам.
- „ Ако се вкарат рестриктивните мерки, обмисляме затваряне на рафинерията “, съобщи изпълнителният шеф на “Лукойл Нефтохим ” Илшат Шарафутдинов.Вашият коментар?
- Това е във опциите на акцията. Ако решат, могат и да я затворят. Лично за мен тази обосновка е малко странна, тъй като това ограничаване беше и изискванията за даване на дерогация от общото ембарго за импорт на съветски нефт. Нищо не пречи на рафинерията да работи с 50% съветски нефт и 50% друг нефт и по този начин половината от модифицираната продукция да остава в България, а другата половина да бъде изнасяна, както и до момента. Това не е някаква революционна концепция, тъй като до неотдавна " Лукойл " работеше в съответствие на съветски и неруски нефт 60 на 40%. Така че 50 на 50% изобщо не е изключено като опция. Не виждам някакъв сериозен проблем и по тази причина аргументът ми наподобява чудноват. Но в случай че компанията реши, нищо не ѝ пречи да затвори рафинерията. Не че това ще докара до някакъв проблем на локалния пазар, просто тъй като и сега имаме импорт от прилежащи страни. И този импорт ще се усили.
- Не е ли срамно, че Европейска комисия трябваше да каже на служебното държавно управление, че не може България да играе ролята на Троянски кон посредством " Лукойл "?
- Както споделих, необичайно беше тълкуването на служебния кабинет, че рестриктивните мерки важат за всички останали, в това число за страните с дерогация, обаче не важат за България.
- Кое е най-хубавото решение за България? Може ли и по какъв начин " Лукойл " ще се махне от България? Италианското дружество е пред продажба, това ли чака и българското?
- Най-доброто решение за България е да се сътвори конкурентен пазар, за което си приказваме от дълго време. Че в действителност " Лукойл " непрекъснато получава преференциално отношение, в това число и с тази дерогация, което не е в най-хубавия интерес на пазара, тъй като ценообразуването от " Лукойл ", като монополист на пазара, в никакъв случай не е било пазарно. И по тази причина в тази тенденция би трябвало да се насърчи повече конкуренцията. И надлежно да се промени механизма по който се внасят горива, данъчни хранилища и така нататък Трябва да се работи в посока на повишение на конкуренцията на пазара. Ние имаме такава конкуренция на хартия. Внос на горива има от дълго време, само че заради привилегированото състояние на пазара на " Лукойл " имаме съществено деформиране на пазарните връзки. Нямаме действителна конкуренция. Което и да е държавно управление, служебно или постоянно, би трябвало да работи в тази посока - за повишение на конкуренцията. Трябва да има действителни правили и действителна конкуренция. А не на хартия.
Разговаря Красен Костадинов
- Случайно ли " Лукойл " реалокира бизнеса си в България? Лесно ли става едно такова прекачване?
- Реално бизнесът на " Лукойл " в никакъв случай не се е местил от България, имахме чисто счетоводни интервенции, които трансферират облагата в други юрисдикции. Така че прехвърлянето на облагата от една пълномощия в друга нито лишава доста време, нито е доста комплицирано. Въпрос на предпочитание.
- Министърът на превоза и известията Христо Алексиев разгласи, че от 1 януари следващата година " Лукойл Нефтохим Бургас " и " Лукойл България " трансферират икономическата си активност, приходите и налозите в България, а не както до момента - в Холандия и в Швейцария. Той съобщи, че чака в бюджета за тази година да влязат 100 млн. лева, а следващата година - 700 млн. лв.. Парите ще се употребяват за компенсиране приходите на най-уязвимите групи хора в страната. Хипотетични ли са тези доходи?
- Напълно хипотетични са. След като активността не се прави на хартия тук, а някъде другаде, надлежно облагата отива там. След като това ще стане от 1 януари следващата година, то за тази година облагата отново ще е по-ниска, макар че се чакат действителни свръхпечалби на компанията поради разликата на съветския нефт " Уралс " и вид „ Брент “, който всеобщо се употребява в Европа. Самите облаги зависят от доста неща. Това не значи, че компанията ще заявява цялата облага. Достатъчно е да си спомним времето до 2019 година, когато рафинерията също работеше на облага, само че всяка година заявяваше загуби. Тези комфортни цифри наподобяват забавно и хващат окото, само че никой не знае в действителност какви финансови резултати ще дакларира компанията и какви ще са налозите.
- Пресилено ли е изказванието на специалист от Атлантическия съвет, че " Лукойл " е крал по 700 млн. годишно и че ни дължи 7 милиарда лева за последните 10 години?
- Пресилено е, тъй като тази година рафинерията осъществя свръхпечалби, които не са присъщи за предишни години. Но не е пресилено да се каже, че тази облага не е била заявена, просто е била изнасяна в Холандия и през последните години - в Швейцария. Не е нещо ново. Това го знаем от години. И по тази причина и на предходния въпрос споделих, че числата наподобяват доста добре, само че ние на процедура не знаем каква част от тази облага действително ще бъде заявена. Нещо повече - с цел да се стигне до корпоративен налог от 700 млн. лева, компанията би трябвало да деклрарира облага от към 7 милиарда лева, което наподобява малко необичайно, а може да се случи и като предни години – да заявява облага, под действителната.
- Служебният кабинет не се ли пробва да пропука глобите против Русия, с цел да услужи на “Лукойл ”? Да се “пробият ” глобите, тъй че “Лукойл Нефтохим България ” да продължи да изнася, както и в този момент, 50-55% от продукцията си.
- Това беше необичайно решение на служебния кабинет в случай, че регламентът е кристално явен. Предоставяне на дерогация на обособени страни се въртеше не към това да се резервира бизнес-моделът на тези рафинерии, а да се обезпечи гратисен интервал, в който да не се стига до потрес в цените на локалния пазар. Да не се подтиква в допълнение инфлация, която по този начин или другояче е висока. От тази позиция, не разбирам изобщо цялата обосновка и концепцията, че надали не за всички останали страни е неразрешен вноса, на някои има дерогация до 2024 година, обаче е неразрешен износа на модифицирани петролопродукти, и единствено за България да не важи това. Тази логичност не я разбирам.
- „ Ако се вкарат рестриктивните мерки, обмисляме затваряне на рафинерията “, съобщи изпълнителният шеф на “Лукойл Нефтохим ” Илшат Шарафутдинов.Вашият коментар?
- Това е във опциите на акцията. Ако решат, могат и да я затворят. Лично за мен тази обосновка е малко странна, тъй като това ограничаване беше и изискванията за даване на дерогация от общото ембарго за импорт на съветски нефт. Нищо не пречи на рафинерията да работи с 50% съветски нефт и 50% друг нефт и по този начин половината от модифицираната продукция да остава в България, а другата половина да бъде изнасяна, както и до момента. Това не е някаква революционна концепция, тъй като до неотдавна " Лукойл " работеше в съответствие на съветски и неруски нефт 60 на 40%. Така че 50 на 50% изобщо не е изключено като опция. Не виждам някакъв сериозен проблем и по тази причина аргументът ми наподобява чудноват. Но в случай че компанията реши, нищо не ѝ пречи да затвори рафинерията. Не че това ще докара до някакъв проблем на локалния пазар, просто тъй като и сега имаме импорт от прилежащи страни. И този импорт ще се усили.
- Не е ли срамно, че Европейска комисия трябваше да каже на служебното държавно управление, че не може България да играе ролята на Троянски кон посредством " Лукойл "?
- Както споделих, необичайно беше тълкуването на служебния кабинет, че рестриктивните мерки важат за всички останали, в това число за страните с дерогация, обаче не важат за България.
- Кое е най-хубавото решение за България? Може ли и по какъв начин " Лукойл " ще се махне от България? Италианското дружество е пред продажба, това ли чака и българското?
- Най-доброто решение за България е да се сътвори конкурентен пазар, за което си приказваме от дълго време. Че в действителност " Лукойл " непрекъснато получава преференциално отношение, в това число и с тази дерогация, което не е в най-хубавия интерес на пазара, тъй като ценообразуването от " Лукойл ", като монополист на пазара, в никакъв случай не е било пазарно. И по тази причина в тази тенденция би трябвало да се насърчи повече конкуренцията. И надлежно да се промени механизма по който се внасят горива, данъчни хранилища и така нататък Трябва да се работи в посока на повишение на конкуренцията на пазара. Ние имаме такава конкуренция на хартия. Внос на горива има от дълго време, само че заради привилегированото състояние на пазара на " Лукойл " имаме съществено деформиране на пазарните връзки. Нямаме действителна конкуренция. Което и да е държавно управление, служебно или постоянно, би трябвало да работи в тази посока - за повишение на конкуренцията. Трябва да има действителни правили и действителна конкуренция. А не на хартия.
Разговаря Красен Костадинов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ