Страните в Европейския съюз (ЕС) добавиха алуминия към списъка с

Страните в Европейския съюз (ЕС) прибавиха алуминия към листата с минерали и метали, предмет на Закона за сериозните първични материали (CRMA). Този закон е в центъра на тактиката на Европейски Съюз за обезпечаване на нужните запаси, за конкуренция със Съединени американски щати и Китай в световната конкуренция за декарбонизация, написа в своя материал организация Ройтерс. Първоначалното изключване на алуминия от CRMA беше посрещнато с отвращение в промишлеността, като Федерацията на потребителите на алуминий в Европа подлага на критика политиците в Европейски Съюз, че „ правят противоположното на това, което би трябвало да се прави “. Включването на метала в последния миг, дружно с боксита и двуалуминиевия оксид, в началния стадий свидетелства както за сериозното значение на алуминия за Зелената гражданска война, по този начин и за понижената надеждност на доставките за Европа. ESG Алуминият към този момент е вторият най-широко употребен метал в актуалното общество, след стоманата, заради удобното си съответствие здравина към тегло. Очаква се използването да нарасне значително през идващите години, защото енергийният преход набира скорост. Световната банка дефинира алуминия като метал с висока успеваемост, участващ във всички съществуващи евентуални технологии на зелената енергетика – от слънчевата до геотермалната. Нещо повече, алуминият ще играе значима роля за леките електрически транспортни средства, което ще даде опция на производителите на коли да удължат живота на литиево-йонните акумулатори, се показва в материала. Международният институт за алуминий (IAI) предвижда, че световното търсене ще се усили с близо 40% до 119,5 милиона метрични тона до 2030 година, което значи, че алуминиевият бранш би трябвало да създаде спомагателни 33,3 милиона метрични тона метал през десетилетието. Още по тематиката 24 ное 2022 24 авг 2022 Намаляване на производството При настоящето положение на нещата ще бъде мъчно за Европа да усили първичното произвеждане през целия този интервал от време. Производството в Западна Европа непрекъснато понижава през последните 15 години - от над 4,5 милиона метрични тона до актуалните 2,7 милиона. Секторът бе притиснат сред високите европейски цени на силата и годините на мощен китайски експорт, най-вече под формата на полуготови артикули. Алуминиевите фабрики използват доста сила и този бранш за следващ път беше обиден от енергийната рецесия, последвала след нахлуването на Русия в Украйна, припомнят от Ройтерс. Според данните на Европейски Съюз, в интервала от октомври 2021 година до март 2022 година Европа е изгубила мощности за още 850 000 тона. Някои от производителите, такива като испанският цех Alcia ще се върнат, откакто има обезпечени нови енергийни източници с ниски въглеродни излъчвания. Някои може и в никакъв случай да не се върнат. Зависимост от внос Според данните на Европейски Съюз, представени от организацията, потреблението на алуминий в Европа през интервала от 2016 година до 2020 година е било приблизително малко над 5,0 млн. метрични тона годишно. За този интервал зависимостта от импорт е била приблизително 56%, което е доста под зависимостта от 89 % от вноса на боксит и евентуално е повода, заради която планиращите не са присъединили алуминия в CRMA. От основно значение обаче е от кое място Европа получава своя боксит и примитивен алуминий. Вносът на боксит в интервала 2016-2020 г идват основно от Гвинея (70%), Бразилия (14%) и Сиера Леоне (10%). При вноса на примитивен алуминий, в противен случай, преобладавал е съветският метал, на който, съгласно данните на Европейски Съюз са се падали приблизително 33% за същия този интервал. Следващият огромен снабдител е била Мозамбик, на която се пада дял от 17 % от общия импорт, а след нея се подрежда Исландия с 14%. Ройтерс припомня, че Съединени американски щати и Англия вкараха наказателни мита върху вноса на съветския метал, само че смисъла на Русия за веригата на доставки в Европа значи неналичието на публични европейски наказания против Русал, преобладаващ производител в Русия. Да се разчита на съветските доставки обаче е доста проблематично, поради възходящото напрежение сред Европейски Съюз и източния му комшия след нахлуването в Украйна през февруари 2022 година Ако съветските доставки се изключат от картината на вноса, зависимостта на Европа от алуминий ще е стане доста по-остра. Проблеми с доставките Включването на алуминия в листата на най-важните първични материали в Европа е значима победа за алуминиевия бранш в района. Това обаче е единствено началото. Запазването на това, което е останало от главния потенциал за претопяване в страните от Европейски Съюз, да не приказваме за възобновяване му, зависи от евтината електрическа енергия, каквато в Европейски Съюз в този момент няма. Проблемът се изостря от нуждата производителите на алуминий да понижат своя въглероден отпечатък. Това изисква доста възобновима сила, която към момента липсва в района, се показва в обявата. Предложеният от Европейски Съюз механизъм за контролиране на въглеродните граници е още една ябълка на раздора. Европейската алуминиева промишленост се притеснява, че това ще увеличи цената на вноса, само че няма да има никакъв резултат върху световните излъчвания в бранш, в който господства Китай. Струва си да се напомни, че европейските преработващи фабрики също заплащат вносни мита, както за първичния алуминий, по този начин и за алуминиеви сплави, резултат на предходни опити за отбрана на заводите в района. Тези вносни мита явно единствено забавиха, само че не стопираха непрекъснатия спад на производството в Европа. Цели CRMA на Европейски Съюз дефинира цел за независимо обезпечаване през 2030 година: 10 % ползване на страните от Европейския съюз за произвеждане, 20% за преработване и 50 % за преправка. Последните две са увеличени с 15 % и 40 % надлежно. Освен това не повече от 65 % от вноса би трябвало да идва, от какъвто и да е друг снабдител. Ако Европейски Съюз желае да реализира всички тези цели за алуминия, той ще се нуждае от повсеместен метод, който да включва налично ценообразуване за чиста сила, преосмисляне на остарелите мита за импорт и вероятно прецизиране на препоръчаната въглеродна граница, с цел да отразява действителността на световния алуминиев бранш, заключават от Ройтерс.