Ако ЕС се забави на Западните Балкани, ще направи подарък на Китай
Страните от Западните Балкани - в Европейски Съюз? Звучи напряко неразумно, само че в случай че Брюксел не даде на " непослушните " деца от периферията на Европа вероятност за участие, те може да се втурнат на изток. Дори към Далечния изток, написа " Дойче Веле ".
Ето това се назовава същинска алтернатива. Обективно видяно, шестте кандидатки в чакалнята на Европейски Съюз са толкоз надалеч от осъществяването на прехвалените от Брюксел европейски стандарти, колкото един немски дизелов мотор - от оптимално допустимите граници за замърсяване на въздуха. Но да се чака, до момента в който въпросните шест страни доближат нормите на Европейски Съюз, би означавало да се направи голям подарък на китайците. Те въобще не се интересуват от това кой съблюдава правилата на правовата страна, не се тормозят прекомерно и от съществуването на корупция – вместо това стремително наливат вложения и отпускат заеми на страните от Западните Балкани. На същите тези Балкани, чието име даже буди у Запада неприятни асоциации. Но за това - по-късно.
Балканското буре с барут
Дори самият факт, че китайците към този момент са стъпили на Балканите, изяснява за какво Европейски Съюз в този момент трансформира първичните си проекти, свързани с този район. След прибързаното приемане на България и Румъния през 2007 година Брюксел се зарече в бъдеще да не уголемява общността по хоризонтала, а по вертикала, т.е. – като задълбочава съдействието сред страните членки. Първоначално беше планувано да се заздравят връзките с новоприетите страни членки от Източна Европа. Сега се вижда, че тази линия очевидно е била премислена.
" При съществуване на мощна политическа воля и с използването на промени ", написа Европейска комисия, " Сърбия и Черна гора би трябвало да станат годни за банкет в Европейски Съюз до 2025 година ". Твърде нереалистична визия или най-малко извънредно наивна! Фактите са напълно еднопосочни: в съвсем всяко отношение Западните Балкани наподобяват напряко на лудница - най-малко през погледа на Брюксел. Между Сърбия и Косово бушува студена война; Белград неприкрито се меси в политиката на Република Сръбска и по този метод дестабилизира най-нестабилната страна в района - Босна и Херцеговина. Македония пък се кара с Гърция за името си, а съвсем на всички места в района избуяват шовинизъм и корупция. И навръх това място Европейски Съюз желае единствено след няколко години да издигне европейския байрак? Звучи напряко неразумно!
Китай налива пари, Европа единствено слага условия
Но Европейски Съюз вероятно ще е заставен да го стори, тъй като без хоризонт за участие " непослушните " деца от периферията на Европа може и да се затичат в напълно друга посока - на изток. И даже към Далечния изток.
Китай не слага никакви условия за съществуване на правова държава; посреща с подигравателна усмивка брюкселските укори за " демократични дефицити ", които тамошните бюрократи водят на прецизен доклад и против които произнасят ритуални укори. В същото време Китай просто работи: строи мостове, фабрики за стомана в Сърбия, летища в Албания, автомобилни заводи в Унгария и пристанища в Гърция. А като компенсация за тези експресно отпускани вложения Пекин чака освен това от едно официално " благодаря " – той чака политическа признателност. Казано в резюме: китайските заеми и строителните планове по източната външна страна на Европейски Съюз, която някой ден ще се окаже част от общността, още занапред дават на Пекин лостове да упражнява действителна власт в Европейски Съюз.
Политическото въздействие на Китай е осезаемо и през днешния ден: страните от Вишеградската четворка харесват и хвалят властническия жанр на Пекин. Докато Брюксел насочва порицания към Прага и Будапеща, Пекин щади самочувствието на тези свои " дребни сътрудници ". За тях нещата наподобяват ясни: Китай бързо и небюрократично отпуска пари, без да слага условия, до момента в който Брюксел е прекомерно ленив и поучителен.
В търсене на нови вероятности посред рецесията
Европейската комисия има затова съществени учредения да се опасява от тази китайска интензивност в преддверието на Европейски Съюз. Китай възприема Източна и Югоизточна Европа като разпределителна гара за новия китайски път на коприната. Подобно развиване няма по какъв начин да дава отговор на европейските ползи. А напъните на Брюксел за приобщаване на непослушните сиромаси от европейския югоизток съответстват с огромната рецесия в общността. Полша, Унгария, Чехия и Словакия от дълго време са образували антибрюкселска секта вътре в Европейски Съюз. Освен това тези страни означават добър стопански приръст – нещо, което не може да се твърди да вземем за пример за бъдещите " нови " още пó на юг. Интеграцията обаче зависи в най-съществена степен от уеднаквяването на икономическото развиване. Затова планът " Шест нови членки на европейското семейство " си остава една заблуда. Засега най-малко.
И непрекъснатото недоволно бърборене от Брюксел, че има потребност от повече народна власт и правов ред, по никакъв метод няма да промени тази картина. На Запад непрекъснато не помнят обстоятелството, че във въпросните страни властта към момента е в ръцете на тези генерации, които са израснали по времето на комунизма. По-късно комунизмът бе сменен от шовинизъм, който и през днешния ден господства на доста места в района. Страните от остарелия и тези от бъдещия Европейски Съюз сигурно ще имат общо бъдеще, само че към този момент най-малко те прекомерно малко си подхождат.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Европредседателството (142)
Ето това се назовава същинска алтернатива. Обективно видяно, шестте кандидатки в чакалнята на Европейски Съюз са толкоз надалеч от осъществяването на прехвалените от Брюксел европейски стандарти, колкото един немски дизелов мотор - от оптимално допустимите граници за замърсяване на въздуха. Но да се чака, до момента в който въпросните шест страни доближат нормите на Европейски Съюз, би означавало да се направи голям подарък на китайците. Те въобще не се интересуват от това кой съблюдава правилата на правовата страна, не се тормозят прекомерно и от съществуването на корупция – вместо това стремително наливат вложения и отпускат заеми на страните от Западните Балкани. На същите тези Балкани, чието име даже буди у Запада неприятни асоциации. Но за това - по-късно.
Балканското буре с барут
Дори самият факт, че китайците към този момент са стъпили на Балканите, изяснява за какво Европейски Съюз в този момент трансформира първичните си проекти, свързани с този район. След прибързаното приемане на България и Румъния през 2007 година Брюксел се зарече в бъдеще да не уголемява общността по хоризонтала, а по вертикала, т.е. – като задълбочава съдействието сред страните членки. Първоначално беше планувано да се заздравят връзките с новоприетите страни членки от Източна Европа. Сега се вижда, че тази линия очевидно е била премислена.
" При съществуване на мощна политическа воля и с използването на промени ", написа Европейска комисия, " Сърбия и Черна гора би трябвало да станат годни за банкет в Европейски Съюз до 2025 година ". Твърде нереалистична визия или най-малко извънредно наивна! Фактите са напълно еднопосочни: в съвсем всяко отношение Западните Балкани наподобяват напряко на лудница - най-малко през погледа на Брюксел. Между Сърбия и Косово бушува студена война; Белград неприкрито се меси в политиката на Република Сръбска и по този метод дестабилизира най-нестабилната страна в района - Босна и Херцеговина. Македония пък се кара с Гърция за името си, а съвсем на всички места в района избуяват шовинизъм и корупция. И навръх това място Европейски Съюз желае единствено след няколко години да издигне европейския байрак? Звучи напряко неразумно!
Китай налива пари, Европа единствено слага условия
Но Европейски Съюз вероятно ще е заставен да го стори, тъй като без хоризонт за участие " непослушните " деца от периферията на Европа може и да се затичат в напълно друга посока - на изток. И даже към Далечния изток.
Китай не слага никакви условия за съществуване на правова държава; посреща с подигравателна усмивка брюкселските укори за " демократични дефицити ", които тамошните бюрократи водят на прецизен доклад и против които произнасят ритуални укори. В същото време Китай просто работи: строи мостове, фабрики за стомана в Сърбия, летища в Албания, автомобилни заводи в Унгария и пристанища в Гърция. А като компенсация за тези експресно отпускани вложения Пекин чака освен това от едно официално " благодаря " – той чака политическа признателност. Казано в резюме: китайските заеми и строителните планове по източната външна страна на Европейски Съюз, която някой ден ще се окаже част от общността, още занапред дават на Пекин лостове да упражнява действителна власт в Европейски Съюз.
Политическото въздействие на Китай е осезаемо и през днешния ден: страните от Вишеградската четворка харесват и хвалят властническия жанр на Пекин. Докато Брюксел насочва порицания към Прага и Будапеща, Пекин щади самочувствието на тези свои " дребни сътрудници ". За тях нещата наподобяват ясни: Китай бързо и небюрократично отпуска пари, без да слага условия, до момента в който Брюксел е прекомерно ленив и поучителен.
В търсене на нови вероятности посред рецесията
Европейската комисия има затова съществени учредения да се опасява от тази китайска интензивност в преддверието на Европейски Съюз. Китай възприема Източна и Югоизточна Европа като разпределителна гара за новия китайски път на коприната. Подобно развиване няма по какъв начин да дава отговор на европейските ползи. А напъните на Брюксел за приобщаване на непослушните сиромаси от европейския югоизток съответстват с огромната рецесия в общността. Полша, Унгария, Чехия и Словакия от дълго време са образували антибрюкселска секта вътре в Европейски Съюз. Освен това тези страни означават добър стопански приръст – нещо, което не може да се твърди да вземем за пример за бъдещите " нови " още пó на юг. Интеграцията обаче зависи в най-съществена степен от уеднаквяването на икономическото развиване. Затова планът " Шест нови членки на европейското семейство " си остава една заблуда. Засега най-малко.
И непрекъснатото недоволно бърборене от Брюксел, че има потребност от повече народна власт и правов ред, по никакъв метод няма да промени тази картина. На Запад непрекъснато не помнят обстоятелството, че във въпросните страни властта към момента е в ръцете на тези генерации, които са израснали по времето на комунизма. По-късно комунизмът бе сменен от шовинизъм, който и през днешния ден господства на доста места в района. Страните от остарелия и тези от бъдещия Европейски Съюз сигурно ще имат общо бъдеще, само че към този момент най-малко те прекомерно малко си подхождат.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Европредседателството (142)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ