Рюте: Страните от НАТО да харчат над 3% от БВП за отбрана
Страните от НАТО би трябвало да харчат над 3 на 100 от своя Брутният вътрешен продукт за защита, съобщи генералният секретар на алианса Марк Рюте.
Той взе участие за първи път в спор в Европейския парламент в Брюксел след избирането му на поста на 1 октомври 2024 година Рюте приказва пред Комисията по външна политика, Подкомисията по сигурност и защита и Делегацията за връзките с Парламентарната асамблея на НАТО.
Повече средства за защита обаче значи по-малко за други цели, призна Рюте. И посочи, че може би ще бъдат понижени обществените разноски и ще има по-малко пари за пенсии. Има вид обаче и с повдигане на налозите.
Рюте повтори, че разноските за защита би трябвало да се усилят.
„ Ако не – или всички бързо ще би трябвало да учим съветски, или да отидем в Нова Зеландия “, предизвести той.
Сред най-обсъжданите въпроси бяха бъдещите връзки със Съединени американски щати след 20 януари, когато президент още веднъж ще стане Доналд Тръмп. Евродепутатите обърнаха внимание на изявленията му за преобразяване на Канада в американски щат и възможна военна интервенция в Гренландия.
„ Съгласен съм, че Тръмп доста пъти е бил прав и може да се окаже прав доста пъти и в бъдеще. Ние би трябвало да водим разговор с него “, сподели Рюте.
След което похвали датската премиерка Мете Фредериксен:
„ Тя не реагира незабавно на думите за Гренландия, само че акцентира на нещо, което е заложено на карта - Арктика и по какъв начин да сме сигурни, че там имаме стратегически въпрос, който да се дискутира сред НАТО и Съединени американски щати. И тук не става дума за това кой ръководи или управлява Гренландия, а че Арктика остава несъмнено място. “
Не " хибридни офанзиви ", а " саботажи "
Марк Рюте счита, че не трябва повече да се употребява терминът „ хибридни офанзиви “ във връзка с дестабилизиращите дейности на Русия. Те би трябвало да бъдат окачествявани като саботажи. Това е изключително настоящо след последните произшествия с кабели в Балтийско море.
„ Всички желаеме войната в Украйна да свърши, да има дълготраен мир. Не знам по кое време тази война ще свърши, само че знам, че мирът няма да бъде дълготраен, в случай че Владимир Путин успее в Украйна “, сподели още Рюте.
Според него няма да има мир, в случай че след прекъсването на войната Русия, Северна Корея, Китай и Иран останат удовлетворени и изпитат възприятието, че са по-силни. Мирът ще бъде дълготраен, в случай че Украйна взе участие в договаряния от мощна позиция, и по тази причина тя има потребност от поддръжката на НАТО, счита генералният секретар.
Искат ли българите участие в пакта?
Петър Волгин от „ Възраждане “ от групата „ Европа на суверенните народи “ (ЕСН) бе единственият изказал се български евродепутат. Той упрекна за войната в Украйна устрема на НАТО да я „ погълне “.
„ Нас в България никой от ръководещите не ни попита дали желаеме да членуваме в НАТО или не. Сигурен съм, че в случай че в този момент се организира референдум по въпроса, множеството българи ще са срещу участието на България в този пакт “, сподели Волгин.
По думите му участието в НАТО през днешния ден е гаранция за замесване в кланица. И пактът трябвало да се разпадне дружно с Варшавския контракт.
„ Ако бях в България, щях да кажа, че бих бил доста благополучен да бъда в НАТО “, отговори му Марк Рюте.
Той обаче добави, че приема причините на Волгин, само че не е склонен с тях.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Той взе участие за първи път в спор в Европейския парламент в Брюксел след избирането му на поста на 1 октомври 2024 година Рюте приказва пред Комисията по външна политика, Подкомисията по сигурност и защита и Делегацията за връзките с Парламентарната асамблея на НАТО.
Повече средства за защита обаче значи по-малко за други цели, призна Рюте. И посочи, че може би ще бъдат понижени обществените разноски и ще има по-малко пари за пенсии. Има вид обаче и с повдигане на налозите.
Рюте повтори, че разноските за защита би трябвало да се усилят.
„ Ако не – или всички бързо ще би трябвало да учим съветски, или да отидем в Нова Зеландия “, предизвести той.
Сред най-обсъжданите въпроси бяха бъдещите връзки със Съединени американски щати след 20 януари, когато президент още веднъж ще стане Доналд Тръмп. Евродепутатите обърнаха внимание на изявленията му за преобразяване на Канада в американски щат и възможна военна интервенция в Гренландия.
„ Съгласен съм, че Тръмп доста пъти е бил прав и може да се окаже прав доста пъти и в бъдеще. Ние би трябвало да водим разговор с него “, сподели Рюте.
След което похвали датската премиерка Мете Фредериксен:
„ Тя не реагира незабавно на думите за Гренландия, само че акцентира на нещо, което е заложено на карта - Арктика и по какъв начин да сме сигурни, че там имаме стратегически въпрос, който да се дискутира сред НАТО и Съединени американски щати. И тук не става дума за това кой ръководи или управлява Гренландия, а че Арктика остава несъмнено място. “
Не " хибридни офанзиви ", а " саботажи "
Марк Рюте счита, че не трябва повече да се употребява терминът „ хибридни офанзиви “ във връзка с дестабилизиращите дейности на Русия. Те би трябвало да бъдат окачествявани като саботажи. Това е изключително настоящо след последните произшествия с кабели в Балтийско море.
„ Всички желаеме войната в Украйна да свърши, да има дълготраен мир. Не знам по кое време тази война ще свърши, само че знам, че мирът няма да бъде дълготраен, в случай че Владимир Путин успее в Украйна “, сподели още Рюте.
Според него няма да има мир, в случай че след прекъсването на войната Русия, Северна Корея, Китай и Иран останат удовлетворени и изпитат възприятието, че са по-силни. Мирът ще бъде дълготраен, в случай че Украйна взе участие в договаряния от мощна позиция, и по тази причина тя има потребност от поддръжката на НАТО, счита генералният секретар.
Искат ли българите участие в пакта?
Петър Волгин от „ Възраждане “ от групата „ Европа на суверенните народи “ (ЕСН) бе единственият изказал се български евродепутат. Той упрекна за войната в Украйна устрема на НАТО да я „ погълне “.
„ Нас в България никой от ръководещите не ни попита дали желаеме да членуваме в НАТО или не. Сигурен съм, че в случай че в този момент се организира референдум по въпроса, множеството българи ще са срещу участието на България в този пакт “, сподели Волгин.
По думите му участието в НАТО през днешния ден е гаранция за замесване в кланица. И пактът трябвало да се разпадне дружно с Варшавския контракт.
„ Ако бях в България, щях да кажа, че бих бил доста благополучен да бъда в НАТО “, отговори му Марк Рюте.
Той обаче добави, че приема причините на Волгин, само че не е склонен с тях.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ