Европа спеше, а Путин действаше. Какво направи НАТО за отбраната си на фона на заплахите на Русия
Страните от НАТО са намалявали бюджетите си за защита в последните десетилетия. Това е ставало на фона на възходящи закани за сигурността, най-често идващи от Русия на Владимир Путин.
Ако ви заплашват, а вие си отслабвате защитата, вместо да я подсилите, нещо би трябвало да не е наред. Повечето страни от НАТО са постъпвали по този начин в продължение на близо 40 години.
Днес всички европейски водачи приказват за потребността от по-добра защита.
Причините са две. Първата е войната на Русия против Украйна, която продължава три години. Втората е завръщането на Доналд Тръмп отпред на Съединени американски щати. Откакто той се закле като президент, си по два съществени въпроса: отдръпна се от военната помощ за Украйна и заприказва за отдръпване от присъединяване си в защитата на Европа.
Това провокира терзания измежду европейските водачи, тъй като от края на Втората международна война насам Европа разчита на закрилата на Съединени американски щати, а на континента не престават да участват десетки хиляди американски бойци.
Всичко това предизвика европейските водачи да трансфорат увеличението на разноските за защита.
Председателката на Европейската комисия (ЕК) , за който ще бъдат отделени 800 милиарда евро.
За последните близо 40 години НАТО, и най-много европейските му членки, постепенно, само че стабилно понижават разноските си за защита.
Това се случва макар сериозния брой спорове и множеството предизвестия и нападателни дейности от страна на Русия след началото на ръководството на Владимир Путин .
Сега се вижда резултатът: Европа е спяла, а Путин е работил.
НАТО и войните
До 1989 НАТО и страните от руския лагер харчат невиждани суми за оръжие, натрупат арсенали и поддържат голям брой боен личен състав. Това се трансформира след рухването на Берлинската стена, когато доста страни, в това число и Съединени американски щати, стартират да отделят по-малко за защита.
Въпреки края на огромната опасност, сигурността на Европа въобще не наподобява постоянна. Но първоначално рецесиите се преглеждат като районни.
През 1991 година стартират войните в тогавашна Югославия. Те не престават съвсем десетилетие;В средата на 90-те идва първата война на Русия в Чечения.
Краят на века бележи повратна точка с три спорни събития:
НАТО стартира да се уголемява на Изток - първо с Чехия, Унгария и Полша (1999), а след това и с България, Латвия, Литва, Естония, Румъния, Словакия и Словения (2004). Общото сред тези страни е в това, че те са били част от сферата на въздействие на Съюз на съветските социалистически републики до 1989 година Повечето граничат с Русия или със спътника ѝ Беларус;Тенденцията за понижаване на военните разноски на съдружниците в НАТО не се променя;На 31 декември 1999 на власт в Кремъл идва Владимир Путин . Втората война в Чечения е почнала.
След няколко години ще пристигна обществената оценка на съветския президент, че разпадът на Съюз на съветските социалистически републики е най-голямата геополитическа неточност, а НАТО би трябвало да от времето на Студената война.
Войната против тероризма. Путин и предизвестието от 2007 година
След атентата против Съединени американски щати на Вашингтон стартира война с тероризма, която се показва най-много във войните в Афганистан и Ирак . В тяхната съществена, само че и следваща фаза се включват военни контингенти от доста страни на НАТО, в това число България.
Но в този интервал европейските страни членки, с дребни изключения, още веднъж не усилват разноските за защита. Тенденцията продължава и след Конференцията по сигурността в Мюнхен от 2007 година Там Путин за първи път заговаря за потребността от „ многополюсен свят “ и за опълчването на „ демократичната теория “, която съгласно него е налагана от Съединени американски щати.
„ Такава политика подтиква конкуренция във въоръжаването “, споделя Путин и прибавя куп неистини, превърнати в агитация, ориентирани против разширението на НАТО. Тогава той към този момент е поел съвсем цялостен надзор над политиката, стопанската система, правораздаването и медиите в Русия и е почнал преизграждането и подсилването на армията.
Само година по-късно, през 2008 година Русия атакува самостоятелна Грузия и откъсва от териториите ѝ Абхазия и Южна Осетия.
Тогава още веднъж няма индикации за пробуждане на Европа – спадът в разноските за защита продължава.
Първата инвазия в Украйна
С идването си на власт в Белия дом президентът Барак Обама подхваща две дейности по отношение на съдружниците в Европа и самата Русия.
За пръв път американската администрация стартира да приказва за условия за разноски за защита от 2% от Брутният вътрешен продукт. Това значително остава благопожелание. Натискът е засилен едвам от Тръмп години по-късно.Спрямо Кремъл стартира политика по нормализиране на връзките. Самата Русия обаче демонстрира, че няма интерес от сходни дейности, а в неин главен зложелател се трансформира Украйна.
През 2013 година доближеният до Путин украински президент Виктор Янукович отхвърля да подпише съглашението за асоцииране с Европейски Съюз и на процедура замразява опцията за присъединение на страната си към пакта.
В Украйна стартират митинги, които са окървавени от властта. Янукович е свален и бяга в Москва, а Кремъл окупира Крим и елементи от Донецка и Логанска области, където властта завземат проруски сепаратисти.
, че Русия въобще взе участие в нещо сходно, само че след това признава, че всичко е задвижено от Москва.
Какво обаче подхващат съдружниците в НАТО?
Западът постанова наказания на Русия, които са много по-меки, по отношение на тези при пълномащабната инвазия през 2022 година Агресията на Путин с нищо не повлиява на икономическите връзки на съдружниците с Москва - те се усилват.
Русия ускорява против Европа. убиват и на територията на редица страни, само че мощен отпор по този начин и не идва.
Много дребна част от страните усилват военните си разноски, а множеството не престават да харчат все по-малко.
Над 2% разноски от Брутният вътрешен продукт към 2022 година доближават единствено Естония, Гърция, Латвия, Литва, Полша, Англия и Съединени американски щати .
През февруари 2022 година Путин непридизвикано атакува прилежаща Украйна и употребява като претекст част от пропагандата, която строи от 2007 година насам.
В трите години по-късно нахлуване западната част от Европа пази Украйна, само че не демонстрира, че е видяла опасност за самата себе си. Изключение от това предписание са Полша, балтийските и скандинавските страни, които дават на Украйна най-голямата военна помощ по % от Брутният вътрешен продукт.
множеството европейски членки на НАТО прекатурват наклонността, траяла близо 40 години. Ефектът от този поврат изисква освен пари, само че и време.
Ако ви заплашват, а вие си отслабвате защитата, вместо да я подсилите, нещо би трябвало да не е наред. Повечето страни от НАТО са постъпвали по този начин в продължение на близо 40 години.
Днес всички европейски водачи приказват за потребността от по-добра защита.
Причините са две. Първата е войната на Русия против Украйна, която продължава три години. Втората е завръщането на Доналд Тръмп отпред на Съединени американски щати. Откакто той се закле като президент, си по два съществени въпроса: отдръпна се от военната помощ за Украйна и заприказва за отдръпване от присъединяване си в защитата на Европа.
Това провокира терзания измежду европейските водачи, тъй като от края на Втората международна война насам Европа разчита на закрилата на Съединени американски щати, а на континента не престават да участват десетки хиляди американски бойци.
Всичко това предизвика европейските водачи да трансфорат увеличението на разноските за защита.
Председателката на Европейската комисия (ЕК) , за който ще бъдат отделени 800 милиарда евро.
За последните близо 40 години НАТО, и най-много европейските му членки, постепенно, само че стабилно понижават разноските си за защита.
Това се случва макар сериозния брой спорове и множеството предизвестия и нападателни дейности от страна на Русия след началото на ръководството на Владимир Путин .
Сега се вижда резултатът: Европа е спяла, а Путин е работил.
НАТО и войните
До 1989 НАТО и страните от руския лагер харчат невиждани суми за оръжие, натрупат арсенали и поддържат голям брой боен личен състав. Това се трансформира след рухването на Берлинската стена, когато доста страни, в това число и Съединени американски щати, стартират да отделят по-малко за защита.
Въпреки края на огромната опасност, сигурността на Европа въобще не наподобява постоянна. Но първоначално рецесиите се преглеждат като районни.
През 1991 година стартират войните в тогавашна Югославия. Те не престават съвсем десетилетие;В средата на 90-те идва първата война на Русия в Чечения.
Краят на века бележи повратна точка с три спорни събития:
НАТО стартира да се уголемява на Изток - първо с Чехия, Унгария и Полша (1999), а след това и с България, Латвия, Литва, Естония, Румъния, Словакия и Словения (2004). Общото сред тези страни е в това, че те са били част от сферата на въздействие на Съюз на съветските социалистически републики до 1989 година Повечето граничат с Русия или със спътника ѝ Беларус;Тенденцията за понижаване на военните разноски на съдружниците в НАТО не се променя;На 31 декември 1999 на власт в Кремъл идва Владимир Путин . Втората война в Чечения е почнала.
След няколко години ще пристигна обществената оценка на съветския президент, че разпадът на Съюз на съветските социалистически републики е най-голямата геополитическа неточност, а НАТО би трябвало да от времето на Студената война.
Войната против тероризма. Путин и предизвестието от 2007 година
След атентата против Съединени американски щати на Вашингтон стартира война с тероризма, която се показва най-много във войните в Афганистан и Ирак . В тяхната съществена, само че и следваща фаза се включват военни контингенти от доста страни на НАТО, в това число България.
Но в този интервал европейските страни членки, с дребни изключения, още веднъж не усилват разноските за защита. Тенденцията продължава и след Конференцията по сигурността в Мюнхен от 2007 година Там Путин за първи път заговаря за потребността от „ многополюсен свят “ и за опълчването на „ демократичната теория “, която съгласно него е налагана от Съединени американски щати.
„ Такава политика подтиква конкуренция във въоръжаването “, споделя Путин и прибавя куп неистини, превърнати в агитация, ориентирани против разширението на НАТО. Тогава той към този момент е поел съвсем цялостен надзор над политиката, стопанската система, правораздаването и медиите в Русия и е почнал преизграждането и подсилването на армията.
Само година по-късно, през 2008 година Русия атакува самостоятелна Грузия и откъсва от териториите ѝ Абхазия и Южна Осетия.
Тогава още веднъж няма индикации за пробуждане на Европа – спадът в разноските за защита продължава.
Първата инвазия в Украйна
С идването си на власт в Белия дом президентът Барак Обама подхваща две дейности по отношение на съдружниците в Европа и самата Русия.
За пръв път американската администрация стартира да приказва за условия за разноски за защита от 2% от Брутният вътрешен продукт. Това значително остава благопожелание. Натискът е засилен едвам от Тръмп години по-късно.Спрямо Кремъл стартира политика по нормализиране на връзките. Самата Русия обаче демонстрира, че няма интерес от сходни дейности, а в неин главен зложелател се трансформира Украйна.
През 2013 година доближеният до Путин украински президент Виктор Янукович отхвърля да подпише съглашението за асоцииране с Европейски Съюз и на процедура замразява опцията за присъединение на страната си към пакта.
В Украйна стартират митинги, които са окървавени от властта. Янукович е свален и бяга в Москва, а Кремъл окупира Крим и елементи от Донецка и Логанска области, където властта завземат проруски сепаратисти.
, че Русия въобще взе участие в нещо сходно, само че след това признава, че всичко е задвижено от Москва.
Какво обаче подхващат съдружниците в НАТО?
Западът постанова наказания на Русия, които са много по-меки, по отношение на тези при пълномащабната инвазия през 2022 година Агресията на Путин с нищо не повлиява на икономическите връзки на съдружниците с Москва - те се усилват.
Русия ускорява против Европа. убиват и на територията на редица страни, само че мощен отпор по този начин и не идва.
Много дребна част от страните усилват военните си разноски, а множеството не престават да харчат все по-малко.
Над 2% разноски от Брутният вътрешен продукт към 2022 година доближават единствено Естония, Гърция, Латвия, Литва, Полша, Англия и Съединени американски щати .
През февруари 2022 година Путин непридизвикано атакува прилежаща Украйна и употребява като претекст част от пропагандата, която строи от 2007 година насам.
В трите години по-късно нахлуване западната част от Европа пази Украйна, само че не демонстрира, че е видяла опасност за самата себе си. Изключение от това предписание са Полша, балтийските и скандинавските страни, които дават на Украйна най-голямата военна помощ по % от Брутният вътрешен продукт.
множеството европейски членки на НАТО прекатурват наклонността, траяла близо 40 години. Ефектът от този поврат изисква освен пари, само че и време.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ