Науседа: НАТО постигна съгласие да превърне мисията за въздушно патрулиране в балтийските страни в мисия за противовъздушна отбрана
Страните от НАТО реализираха единодушие да трансфорат задачата за въздушно наблюдаване в балтийските страни в задача за противовъздушна защита, заяви пред Ройтерс представител на литовския президент Гитанас Науседа от срещата на върха на НАТО в Анкара.
Началото на задачата за въздушно наблюдаване на НАТО в трите балтийски страни, които не разполагат със свои лични изтребители, беше сложено през 2004 година незабавно откакто те се причислиха към Алианса. Изтребителите, част от нейния състав, разпознават и ескортират съветски военни самолети, прелитащи покрай въздушното пространство на някоя от трите страни.
Тази година Естония и Латвия смъкнаха украински дронове, които се отклониха от траекторията си и навлязоха във въздушното им пространство. Това беше първият случай, когато страни членки на НАТО, участващи в задачата, откриха огън.
" Настоящата задача за въздушно наблюдаване е основана за изискванията на мир, когато изтребителите реагират на избрани произшествия с ескортиране. По този метод ние демонстрираме, че си вземаме съответните поучения от случаите. Това е форма на противопоставяне ", съобщи Науседа пред кореспонденти в Анкара.
" Днешната конюнктура обаче не е изцяло мирна. Подобрената задача ще бъде доста по-гъвкава и в нейните рамки ще може да се дава отговор по-бързо на въздушни закани ", написа в обществената мрежа Екс естонският министър на външните работи Маргус Цахкна.
Понастоящем изтребителите, влизащи в състава на задачата, се активизират по неотложност за локализирането на всеки съветски боен аероплан, летящ над интернационалните води покрай балтийските страни, както и в съветския ексклав Калининград, Финския залив и границата с Русия.
Мисията беше разширена през 2014 година, откакто Русия анексира Крим. В нейния състав влизат над 10 изтребители от три страни членки на НАТО на ротационен принцип, които изхвърчат от две летища в Прибалтика.
По-рано през днешния ден съдружниците от НАТО излязоха с декларация, в която потвърдиха " непоколебимия си ангажимент " към груповата защита според член 5 от Северноатлантическия контракт. В документа европейските съдружници и Канада обявиха, че поемат по-голяма отговорност за защитата на алианса, като съдружниците оповестиха нови поръчки на обща стойност над 50 милиарда $.
В декларацията страните от НАТО също по този начин дефинираха Русия като дълготрайна опасност за алианса и дадоха обещание да дават 70 милиарда евро (80 милиарда долара) военна помощ за Украйна за 2026 година и " най-малко същото равнище " на поддръжка през 2027 година
Началото на задачата за въздушно наблюдаване на НАТО в трите балтийски страни, които не разполагат със свои лични изтребители, беше сложено през 2004 година незабавно откакто те се причислиха към Алианса. Изтребителите, част от нейния състав, разпознават и ескортират съветски военни самолети, прелитащи покрай въздушното пространство на някоя от трите страни.
Тази година Естония и Латвия смъкнаха украински дронове, които се отклониха от траекторията си и навлязоха във въздушното им пространство. Това беше първият случай, когато страни членки на НАТО, участващи в задачата, откриха огън.
" Настоящата задача за въздушно наблюдаване е основана за изискванията на мир, когато изтребителите реагират на избрани произшествия с ескортиране. По този метод ние демонстрираме, че си вземаме съответните поучения от случаите. Това е форма на противопоставяне ", съобщи Науседа пред кореспонденти в Анкара.
" Днешната конюнктура обаче не е изцяло мирна. Подобрената задача ще бъде доста по-гъвкава и в нейните рамки ще може да се дава отговор по-бързо на въздушни закани ", написа в обществената мрежа Екс естонският министър на външните работи Маргус Цахкна.
Понастоящем изтребителите, влизащи в състава на задачата, се активизират по неотложност за локализирането на всеки съветски боен аероплан, летящ над интернационалните води покрай балтийските страни, както и в съветския ексклав Калининград, Финския залив и границата с Русия.
Мисията беше разширена през 2014 година, откакто Русия анексира Крим. В нейния състав влизат над 10 изтребители от три страни членки на НАТО на ротационен принцип, които изхвърчат от две летища в Прибалтика.
По-рано през днешния ден съдружниците от НАТО излязоха с декларация, в която потвърдиха " непоколебимия си ангажимент " към груповата защита според член 5 от Северноатлантическия контракт. В документа европейските съдружници и Канада обявиха, че поемат по-голяма отговорност за защитата на алианса, като съдружниците оповестиха нови поръчки на обща стойност над 50 милиарда $.
В декларацията страните от НАТО също по този начин дефинираха Русия като дълготрайна опасност за алианса и дадоха обещание да дават 70 милиарда евро (80 милиарда долара) военна помощ за Украйна за 2026 година и " най-малко същото равнище " на поддръжка през 2027 година
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ