Форин Афеърс: Европа си измисли паралелна реалност за Иран, за да скрие лицемерието си
Страните от " Е3 " - Франция, Германия и Англия - излязоха с декларация, в която осъдиха Иран
Възобновяването на американско-израелската акция против Иран се очакваше още от предишното лято. Привържениците на дипломацията и интернационалното право разпореждаха очаквания на американско-иранските нуклеарни договаряния в Оман и Швейцария, макар че малко на брой в действителност имаха вяра, че те са освен това от димна завеса. След година, през която американският президент Доналд Тръмп нанесе удари по Ирак, Иран, Нигерия, Сирия, Сомалия, Венецуела и Йемен - и всичко това без необятна интернационална поддръжка - е належащо умишлено изпитание, с цел да не се затъпи чувствителността към неговото хищническо потребление на американската мощ. В този подтекст новината за следващата противозаконна война против Иран - освен това в миг, когато официално продължаваше дипломацията - провокира по-скоро горест, в сравнение с изненада, написа шефът на Института за интернационалните връзки в Рим Натали Точи в сп. " Форин Афеърс ".
Много по-шокираща обаче се оказа реакцията на Европа. Ако на континента беше кацнал извънземен и се беше обърнал към европейските водачи за пояснение на събитията в Близкия изток, той нямаше да разбере, че Израел и Съединените щати са атакували Иран. Напротив, той щеше да стигне до заключението, че точно Иран е почнал войната, написа създателят.
Липсата на публично наказание от страна на европейските страни на американско-израелската офанзива не беше изненада - това е единствено отражение на продължаващата геополитическа взаимозависимост на Европа от Вашингтон. Въпреки това беше поразително какъв брой формалната реакция изопачи действителността, с цел да не признае даже несъгласието сред европейската позиция и нейните лични полезности.
В обществените мрежи ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен напомни глобите на Европейския съюз против " убийствения режим " в Иран. След това тя осъди " безразсъдните и неизбирателни офанзиви на Иран против съседите му и суверенните страни " и в последна сметка поддържа концепцията за промяна на режима в Техеран.
Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола прикани да се постави завършек на " ерата на диктаторите в Иран ", до момента в който немският канцлер Фридрих Мерц съобщи: " Ние споделяме интереса на Съединените щати и Израел да се постави завършек на терора на този режим и на рисковите му нуклеарни и балистични оръжия ". След това той добави още по-тревожна фраза: " Сега не е време да четем лекции на нашите сътрудници и съдружници ".
Страните от " Е3 " - Франция, Германия и Англия - излязоха с обща декларация, в която " най-решително " осъдиха " иранските офанзиви против страните от района ". На идващия ден те разгласиха още едно изказване, в което се споделяше: " Ще предприемем стъпки за отбрана на нашите ползи и ползите на нашите съдружници в района, в това число, в случай че е належащо, посредством обезпечаване на нужните и пропорционални отбранителни дейности за заличаване на иранските благоприятни условия за изстрелване на ракети и дронове там, откъдето се изстрелват ".
Както нормално, не всички европейски страни се придържаха към една и съща линия.
Испания, Норвегия, Дания и някои други демонстрираха храброст да назоват нещата с същинските им имена, като непосредствено показаха - а в някои случаи и осъдиха - нападението като такова. Други страни, като Италия, заеха противоположната позиция, като намерено поддържаха американско-израелското нахлуване, макар че Вашингтон даже не предизвести италианския министър на защитата, който по това време беше на отмора в Дубай и беше заставен да се оправя със обстановката независимо. Повечето други европейски държавни управления се причислиха към позицията на страните от Е3.
Как да се интерпретира такава потискаща реакция от страна на Европа?
Традиционно европейците бяха международни първенци по нормативна реторика, представяйки в продължение на десетилетия своята външна политика като учредена на полезности. С утежняването на интернационалната сигурност и завръщането на грубата мощ в интернационалните връзки, европейците все по-често започнаха да приказват на езика на силата, само че по този начин и не се отхвърлиха изцяло от нормалната си ценностна реторика. Някои даже се пробваха теоретично да осмислят този баланс, въвеждайки термини като " кардинален прагматизъм " и " ценностен натурализъм ".
Нормативната реторика неизбежно поражда обвинявания в двуличие.
Практиката на силата рядко съответствува с нормативните желания, изключително в райони като Близкия Изток, където колониалното завещание, произраелската ориентировка и следването на политиката на Съединени американски щати вършат европейците изключително уязвими за сходни обвинявания. Тези обвинявания още веднъж прозвучаха с особена мощ по време на войната на Израел в Газа, когато европейското съучастничество контрастираше внезапно с продължаващата реторика за правата и интернационалното право.
Има три метода да се отървем от лицемерието.
Първият - и най-трудният - е да се понижи разминаването сред думи и каузи, като се следват в действителност нормативните идеали. Европа направи това - въпреки и не идеално - във връзка с Украйна, не толкоз от морални съображения, колкото тъй като на карта бяха заложени нейните лични ползи в региона на сигурността. Въпреки това тя го направи.
Вторият метод е да се откажеш изцяло от нормите. Доналд Тръмп може да бъде упрекван в доста неща, само че не и в двуличие. Той не се преструва, че почита интернационалното право, не се пробва - даже официално - да получи утвърждението на Организация на обединените нации или даже на Конгреса на Съединени американски щати за своите военни интервенции. Няма никаква нормативна обвивка, която да прикрива грубото потребление на мощ. Пътят на Тръмп към освобождение от лицемерието е да се откаже от нормите и намерено да одобри политиката на силата.
Европа не може да поеме по този път. Макар че може да нарушава нормите, тя не може обществено да се откаже от тях, както вършат Съединените щати. Ефективното използване на европейската твърда мощ без нормативна основа е просто невероятно. На европейците не им доближава военна мощност за това. Свят без никакви правила е свят, в който Европа се оказва още по-уязвима и отслабена.
Затова европейците избраха трети път: да примирят своите полезности и убеждения, като измислят паралелна действителност. Те не престават да приказват за правила, само че ги ползват към утопичен свят, в който Иран една заран се разсънва и нападна Израел и съседите си от Персийския залив - и по тази причина заслужава наказание. По-лошото е, че подобен метод е вероятен единствено тъй като реакцията на Европа на войната в Близкия изток на практика няма значение. Като не играе никаква роля във образуването на политиката на Съединени американски щати, Европа може по-лесно да се преструва, че реагира не на експанзията против Иран, а на иранска експанзия. Страните от Е3 се съгласиха да сътрудничат на Съединените щати и Израел в прехващането и унищожаването на ирански ракети, а Англия позволи да се употребяват нейните военни бази за тази цел. По този метод Европа се оказва на страната на агресорите - само че без никакво действително въздействие или независима роля.
Има нещо изключително трагично в това, че всичко това се случва точно към Иран. В края на краищата, иранският нуклеарен проблем беше един от редките случаи, в които европейците съумяха да реализират кардинален и в това време реален резултат. Преди малко повече от 10 години водещите европейски сили използваха своето икономическо и дипломатическо въздействие, с цел да сключат Съвместния изчерпателен проект за деяние, като по този метод отстраниха сериозна стратегическа опасност, без да нарушават личните си полезности.
В последна сметка точно Тръмп унищожи този триумф. Но европейските водачи към момента можеха да продължат по-принципна и ефикасна линия. Те можеха да заявят, че това е война, определена от Съединените щати и Израел, която нарушава Устава на Организация на обединените нации, и да отстояват тази позиция в Съвета за сигурност. Те можеха да откажат да се включат във военните дейности по самодейност на Вашингтон и вместо това да образуват коалиция от искащи дружно с районните страни за търсене на дипломатическо решение. Каквито и да са възможностите за триумф, такава политика в най-лошия случай би запазила целостта на Европа, а в най-хубавия - би прокарала нейните ползи, написа в умозаключение създателят.
Възобновяването на американско-израелската акция против Иран се очакваше още от предишното лято. Привържениците на дипломацията и интернационалното право разпореждаха очаквания на американско-иранските нуклеарни договаряния в Оман и Швейцария, макар че малко на брой в действителност имаха вяра, че те са освен това от димна завеса. След година, през която американският президент Доналд Тръмп нанесе удари по Ирак, Иран, Нигерия, Сирия, Сомалия, Венецуела и Йемен - и всичко това без необятна интернационална поддръжка - е належащо умишлено изпитание, с цел да не се затъпи чувствителността към неговото хищническо потребление на американската мощ. В този подтекст новината за следващата противозаконна война против Иран - освен това в миг, когато официално продължаваше дипломацията - провокира по-скоро горест, в сравнение с изненада, написа шефът на Института за интернационалните връзки в Рим Натали Точи в сп. " Форин Афеърс ".
Много по-шокираща обаче се оказа реакцията на Европа. Ако на континента беше кацнал извънземен и се беше обърнал към европейските водачи за пояснение на събитията в Близкия изток, той нямаше да разбере, че Израел и Съединените щати са атакували Иран. Напротив, той щеше да стигне до заключението, че точно Иран е почнал войната, написа създателят.
Липсата на публично наказание от страна на европейските страни на американско-израелската офанзива не беше изненада - това е единствено отражение на продължаващата геополитическа взаимозависимост на Европа от Вашингтон. Въпреки това беше поразително какъв брой формалната реакция изопачи действителността, с цел да не признае даже несъгласието сред европейската позиция и нейните лични полезности.
В обществените мрежи ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен напомни глобите на Европейския съюз против " убийствения режим " в Иран. След това тя осъди " безразсъдните и неизбирателни офанзиви на Иран против съседите му и суверенните страни " и в последна сметка поддържа концепцията за промяна на режима в Техеран.
Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола прикани да се постави завършек на " ерата на диктаторите в Иран ", до момента в който немският канцлер Фридрих Мерц съобщи: " Ние споделяме интереса на Съединените щати и Израел да се постави завършек на терора на този режим и на рисковите му нуклеарни и балистични оръжия ". След това той добави още по-тревожна фраза: " Сега не е време да четем лекции на нашите сътрудници и съдружници ".
Страните от " Е3 " - Франция, Германия и Англия - излязоха с обща декларация, в която " най-решително " осъдиха " иранските офанзиви против страните от района ". На идващия ден те разгласиха още едно изказване, в което се споделяше: " Ще предприемем стъпки за отбрана на нашите ползи и ползите на нашите съдружници в района, в това число, в случай че е належащо, посредством обезпечаване на нужните и пропорционални отбранителни дейности за заличаване на иранските благоприятни условия за изстрелване на ракети и дронове там, откъдето се изстрелват ".
Както нормално, не всички европейски страни се придържаха към една и съща линия.
Испания, Норвегия, Дания и някои други демонстрираха храброст да назоват нещата с същинските им имена, като непосредствено показаха - а в някои случаи и осъдиха - нападението като такова. Други страни, като Италия, заеха противоположната позиция, като намерено поддържаха американско-израелското нахлуване, макар че Вашингтон даже не предизвести италианския министър на защитата, който по това време беше на отмора в Дубай и беше заставен да се оправя със обстановката независимо. Повечето други европейски държавни управления се причислиха към позицията на страните от Е3.
Как да се интерпретира такава потискаща реакция от страна на Европа?
Традиционно европейците бяха международни първенци по нормативна реторика, представяйки в продължение на десетилетия своята външна политика като учредена на полезности. С утежняването на интернационалната сигурност и завръщането на грубата мощ в интернационалните връзки, европейците все по-често започнаха да приказват на езика на силата, само че по този начин и не се отхвърлиха изцяло от нормалната си ценностна реторика. Някои даже се пробваха теоретично да осмислят този баланс, въвеждайки термини като " кардинален прагматизъм " и " ценностен натурализъм ".
Нормативната реторика неизбежно поражда обвинявания в двуличие.
Практиката на силата рядко съответствува с нормативните желания, изключително в райони като Близкия Изток, където колониалното завещание, произраелската ориентировка и следването на политиката на Съединени американски щати вършат европейците изключително уязвими за сходни обвинявания. Тези обвинявания още веднъж прозвучаха с особена мощ по време на войната на Израел в Газа, когато европейското съучастничество контрастираше внезапно с продължаващата реторика за правата и интернационалното право.
Има три метода да се отървем от лицемерието.
Първият - и най-трудният - е да се понижи разминаването сред думи и каузи, като се следват в действителност нормативните идеали. Европа направи това - въпреки и не идеално - във връзка с Украйна, не толкоз от морални съображения, колкото тъй като на карта бяха заложени нейните лични ползи в региона на сигурността. Въпреки това тя го направи.
Вторият метод е да се откажеш изцяло от нормите. Доналд Тръмп може да бъде упрекван в доста неща, само че не и в двуличие. Той не се преструва, че почита интернационалното право, не се пробва - даже официално - да получи утвърждението на Организация на обединените нации или даже на Конгреса на Съединени американски щати за своите военни интервенции. Няма никаква нормативна обвивка, която да прикрива грубото потребление на мощ. Пътят на Тръмп към освобождение от лицемерието е да се откаже от нормите и намерено да одобри политиката на силата.
Европа не може да поеме по този път. Макар че може да нарушава нормите, тя не може обществено да се откаже от тях, както вършат Съединените щати. Ефективното използване на европейската твърда мощ без нормативна основа е просто невероятно. На европейците не им доближава военна мощност за това. Свят без никакви правила е свят, в който Европа се оказва още по-уязвима и отслабена.
Затова европейците избраха трети път: да примирят своите полезности и убеждения, като измислят паралелна действителност. Те не престават да приказват за правила, само че ги ползват към утопичен свят, в който Иран една заран се разсънва и нападна Израел и съседите си от Персийския залив - и по тази причина заслужава наказание. По-лошото е, че подобен метод е вероятен единствено тъй като реакцията на Европа на войната в Близкия изток на практика няма значение. Като не играе никаква роля във образуването на политиката на Съединени американски щати, Европа може по-лесно да се преструва, че реагира не на експанзията против Иран, а на иранска експанзия. Страните от Е3 се съгласиха да сътрудничат на Съединените щати и Израел в прехващането и унищожаването на ирански ракети, а Англия позволи да се употребяват нейните военни бази за тази цел. По този метод Европа се оказва на страната на агресорите - само че без никакво действително въздействие или независима роля.
Има нещо изключително трагично в това, че всичко това се случва точно към Иран. В края на краищата, иранският нуклеарен проблем беше един от редките случаи, в които европейците съумяха да реализират кардинален и в това време реален резултат. Преди малко повече от 10 години водещите европейски сили използваха своето икономическо и дипломатическо въздействие, с цел да сключат Съвместния изчерпателен проект за деяние, като по този метод отстраниха сериозна стратегическа опасност, без да нарушават личните си полезности.
В последна сметка точно Тръмп унищожи този триумф. Но европейските водачи към момента можеха да продължат по-принципна и ефикасна линия. Те можеха да заявят, че това е война, определена от Съединените щати и Израел, която нарушава Устава на Организация на обединените нации, и да отстояват тази позиция в Съвета за сигурност. Те можеха да откажат да се включат във военните дейности по самодейност на Вашингтон и вместо това да образуват коалиция от искащи дружно с районните страни за търсене на дипломатическо решение. Каквито и да са възможностите за триумф, такава политика в най-лошия случай би запазила целостта на Европа, а в най-хубавия - би прокарала нейните ползи, написа в умозаключение създателят.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ