Страните ни е изправена пред икономически предизвикателства, за решаването на

Страните ни е изправена пред стопански провокации, за решаването на които са нужни по-различни ограничения от предлаганите в плана за държавен бюджет на държавното управление, излиза наяве от оферти за поредна година така наречен алетрнативен бюджет на Института за пазарна иксономика (ИПИ).

Макроикономическите провокации, посочени в бюджета на ИПИ, са:
Последици от рецесията, породена от пандемията от Ковид-19; Висока инфлация; Войната в Украйна; Промяната в паричната политика на ФЕД и ЕЦБ и повишението на лихвите; Забавяне на растежа в Китай и еврозоната.
В документа се отбелязва съществуването на риск от бюджетни дефицити към 3%, за идващите 2 години - даже малко по-високи от индикатора на еврозоната. Като се има рледвид, че до момента за нашата стрпана е по-нисък от този в еврозоната.

Страната ни се закрепи трайно в дъното на Европейски Съюз по един от най-важните индикатори - Брутният вътрешен продукт на човек от популацията , като Гърция и Словакия са преди нас.

Чрез различния бюджет от ИПИ считат, че би могло да се реализира:

По-висок стопански напредък
Повече вложения и развиване на човешкия капитал Ефективни обществени разходи Ниски данъчни ставки и необятна основа за облагане Структура на налозите, насърчаваща деятелност, повишение на продуктивността и " светлата " икономика Благоразумно ръководство на обществените финанси с ниски дефицити и обществени задължения.
Затова се предрагат:
По-ниски разноски с 5,45 милиарда лв. (2,7% от БВП) По-ниски доходи с 2,25 милиарда лв. (1,2% от БВП) По-нисък касов недостиг с 3,2 милиарда лв. (1,5% от БВП) Консолидацията е резултат от задържане на повишаването на разноските (те остават по-високи от 2023 г.)
Решението, което ИПИ предлага с различния бюджет, е данъчен тласък за вложения, претовареност и повишение на приходите . То главно включва:

Нулев налог за реинвестираната облага посредством 100% обезценка в първата година за вложения в машини, уреди, съоръжение и софтуерно обновяване. Инвестициите са главен фактор за разширение на индустриалния капацитет на стопанската система в дълготраен проект.

Намаление на осигурителната тежест с 10 пункта . В резултат от ИПИ чакат растеж на чистите приходи на работещите с към 33% по отношение на 2023 година (при към 14% в базовия сюжет, на който залага рамката на правителството).

Мерки за стесняване на бюджетния недостиг . Комбинацията от понижената данъчна тежест, насърчаваща вложенията, растежа и повишението на приходите, с промени за по-ефективни разноски и подобряването на събираемостта на приходите е причина за унищожаване на бюджетния недостиг и отбягване на повишаване на държавния дълг, считат от ИПИ.

Дългосрочните резултати от различния бюджет на ИПИ (по тяхно мнение):
Повече вложения и по-висока претовареност в конкурентоспособни бизнеси; Увеличаване на продуктивността и възнагражденията; Привличане на високотехнологични световни водачи и промяна на българската икономика; По-ефективно работеща администрация; Социални разноски, ориентирани към потребностите и подкрепящи стабилно обществено включване, равнене на опциите и понижаване на бедността; Накрая - структурни промени с дълготраен небосвод за по-ефективно ръководство на обществените системи, отваряне към световна конкуренция и тласък за частни вложения в инфраструктура и публични услуги.