Страните членки на ЕС приеха налагането на ограничителни мерки по

...
Страните членки на ЕС приеха налагането на ограничителни мерки по
Коментари Харесай

ЕС налага санкции на турски граждани заради сондажите около Кипър

Страните членки на Европейски Съюз одобриха налагането на " ограничаващи ограничения " във връзка с турските жители и компании, които са взели участие в сондажните действия в икономическата зона на Кипър. Техните активи могат да бъдат замразени, а достъпът им до територията на Европейски Съюз ще бъде неразрешен. Списъкът с лицата занапред ще се прецизира, само че той няма да включва политически фигури, макар че сондажните действия надали са били подхванати без политическа благословия.

Това е второто решение за налагане на наказания, което Европейски Съюз взема в границите на един месец, като през юли към този момент бяха наложени финансови наказания на Турция поради противозаконните изследвания в кипърски води. В средата на октомври външните министри взеха решение да наложат ембарго за доставки на оръжие, за чието съблюдаване обаче дават отговор страните членки. Причината за решението беше нахлуването на Турция в северна Сирия на 9 октомври, което целеше да изтласка силите на кюрдската сирийска съпротива от граничните райони сред двете страни. Кюрдите бяха главните съдружници на западните страни в интервенциите против Ислямска страна.

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Двата санкционни режима са по-скоро алегорични, като дипломати споделят, че задачата е импровизирано е да се даде опция на Турция да се откаже от дейностите си. Реално обаче Европейски Съюз не е подготвен за челна борба с Анкара.

Кипърският спор

Турската компания Turkiye Petrolleri получи лиценз за изследвания в Егейско море от Севернокипърската турска република, която е приета единствено от Анкара след окупацията на северната част от острова от Турция през 1974 година Анкара твърди, че има същите права като Кипър върху всички находки на общия за двете страни континентален шелф. Причината е, че двете страни не са делимитирали морските си граници (т.е. не са разграничили морските си пространства), защото Турция упорства Северен Кипър също да получи своя изключителна икономическа зона, до момента в който Кипър не е съгласна да сътвори казус.

Поради тази причина Кипър и Европейски Съюз не признават лицензите за изследване, защото считат, че цялата морска изключителна икономическа зона към острова принадлежи на Република Кипър. Затова и съгласно Брюксел изследванията, които се правят от турски кораби под защитата на турските военноморски сили, са противозаконни.

През последния месец Турция изпрати проучвателни кораби даже на юг от Кипър, където островната република към този момент даде лицензи за изследвания и рандеман на въглеводороди на компании като френската Total, италианската Eni и американската Exon Mobile и британо-холандската Shell. Миналата година два турски военни кораба пък попречиха на изследванията на Eni.
Френският министър на защитата Флоранс Парли идва на борда на френската фрегата " Лангедок " по време на учения край Кипър през 2017 година

[Reuters]
Засега обаче единствено Франция изпрати военноморски сили за взаимни учения с кипърския Военноморски сили.

Българският интерес

България е особена позиция. От една страна София отхвърли да приключи износа си към Турция, като министър председателят Бойко Борисов изясни дейностите на воденото от него държавно управление с прекратяването на огъня от турските сили в северна Сирия на 18 октомври, както и с нежеланието да се прекъсва работата на българските оръжейни фабрики. Българският експорт за Турция обаче е миниатюрен. Без подозрение по-важната причина е нежеланието да се нервира турския президент Реджеп Таийп Ердоган, който постоянно заплашва да насърчи стотиците хиляди бежанци в страната да тръгнат към Европа.

От друга страна, България има интерес от оптимално бързото създаване на газовите залежи в кипърските води. Днес да вземем за пример, при старта на построяването на газовата връзка с Гърция министър председателят Борисов сподели, че след завършването " ще се вършат доставки от Америка, от Катар, от Кипър, от Египет и от Азербайджан " (реално контракт има единствено с азерската Socar – бел.ред.).

В неделя, 10 ноември, кипърското държавно управление утвърди лиценза за създаването на газовото находище " Афродита ", което се чака да влезе в употреба през 2025 година Находището е оценено на 130 милиарда кубически метра газ, а островната страна чака по половин милиард евро годишно от концесионни заплащания. Заедно с другите евентуални залежи в кипърската изключителна морска икономическа зона, Кипър може да се окаже сериозен снабдител на газ за Европа, а България да стане един от директните направления.

Така че българският интерес е Брюксел да изпрати оптимално мощен сигнал към Турция, че няма да търпи Анкара да нарушава ползите на някоя от страните членки, както поради евентуалните газови разкрития, по този начин и поради обичайна политика на въздържане на турския експанзионизъм.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР