Накъде след еврозоната?
Странен народен блян имаме българите: още от средата на XIX век най-съкровеното ни предпочитание е да бъдем като другите европейски нации. Това изяснява за какво отдаваме толкоз огромно значение на това да ни „ одобряват “: дотук в НАТО, Европейския съюз и Шенгенската зона, надяваме се скоро и в еврозоната и Организацията за икономическо съдействие и развиване. Всичките тези участия, несъмнено, са значими и потребни, само че те не могат да решат вътрешните стопански, обществени и духовни проблеми.
Графика 1 онагледява това. Тя съпоставя структурата на българския експорт през 2007, годината на приемането ни в Европейски Съюз, и 2023 година, след като са най-новите данни на Организация на обединените нации.
Виждаме, че делът в износа на първичните запаси и на леко модифицираните първични материали се резервира съвсем без изменение: 45.6% през 2007 година, 42.9% през 2023 година Суровият експорт, тази национална стопанска неволя, продължава да господства.
Най-изразените промени за обсъждания 16-годишен интервал са сензитивният спад на нискотехнологичния експорт (текстил, дрехи и обувки) и усилването на ролята на износа на приблизително софтуерно равнище, основно на разнообразни „ инженерни артикули “. По-детайлният разбор обаче демонстрира, че без значение от общия растеж на износа на приблизително равнище, българската стопанска система не разполага със сектор-шампион, който да структурира националното стопанство. Малко повече тук, малко повече там. Няма производства от световно значение, които да образуват гръбнака на националната стопанска система.
По отношение на високотехнологичния експорт, който е фантазия на всяка догонваща страна, някакъв прогрес има: от 7 на 10 %, или 3 процентни пункта в границите на 16 години. Той се дължи главно на износа на лекарствени артикули и оръжия.
Къде отидоха другите от Съвет за икономическа взаимопомощ?
Нещата наподобяват още по-неприятно, в случай че се сравним с другите страни от някогашния соцлагер. Високотехнологичният експорт в Чехия и Унгария е 25-30%, в Хърватия и Естония е 12-15%. В Румъния високотехнологичният експорт е към 10%, т.е. колкото у нас, само че за сметка на това румънската стопанска система залага двойно по-малко от българската на експорт на първични материали и разчита на експорт на артикули на приблизително софтуерно равнище.
Тези съпоставения са значими сами по себе си, само че тук ги употребявам единствено за илюстрация: участието на България в Европейски Съюз, меко казано, не докара до знамение в стопанската система. Да, то бе удобно в доста посоки и без него евентуално щяхме да сме доста по-зле. Но поради неналичието на държавна политика за икономическо развиване България пропиля капацитет. Добрите неща в стопанската система не се случват автоматизирано. България остави стопанската система си в невидими ръце и по тази причина през днешния ден регистрира стремглави триумфи в износа на… първични материали.
Европейски Съюз не направи знамение в България, знамение няма да сътвори и участие в еврозоната.
Какво да чакаме от еврозоната?
По ред вътрешни и външни аргументи последствията от прекосяването на България към общата валута е мъчно да се оценят. Един от значимите резултати е, че в банките ще се освободят обилни средства, които в този момент стоят като наложителни запаси в Българска народна банка. Дори единствено половината от тези пари да останат в България, това значи спомагателен капитал от примерно 10 милиарда лева, който при подобаващи политики може да се трансформира в индустриални вложения. А може да зареди и застрашителен заможен балон.
Но по-важно от това е, че паричната рестрикция на валутния ръб, който фрапантно лимитира количеството на парите в обращение (около 30 милиарда лева при близо 80 милиарда лева активи на БНБ) ще се прекрати. Това дава обещание бързо равнене на цени и заплати на вътрешния пазар – т.е., по-високи приходи, само че и инфлация.
Вероятно в този развой на ускорена конвергенция ще станем очевидци на прояви на обществено неодобрение. Ако България издържи в институционален проект, има възможност сензитивно да забогатеем в средносрочен интервал.
За страдание, това значи и растеж на задлъжнялостта - частна и обществена. Тоест, цената на това да станем по-богати като страна, е повишаване на дълговата тежест. Това не е необичайно: парите в природата си са пасив, дълг. На радетелите за „ българския “ лев тук ще припомня, че в случай че се откажем от скорошно въвеждане на еврото, няма да можем да поддържаме бюджетните дефицити от последните години. Без евро ни чака внезапно стягане на коланите. Дали анти-евро-националистите са подготвени да платят политическата цена на това да понижат пенсии и минимални заплати примерно с 50%?
Огледалният резултат е, че в случай че българските работодатели след въвеждане на еврото упорстват да запазят експортните си преимущества с по-ниски разноски за заплати и данъчни облекчения, обществените разтърсвания няма да закъснеят.
Голяма цел за популярен народ
Независимо че е представяно за такава, участието в еврозоната не може да е национална цел. То е инструмент, значима стъпка напред, нормализиращ акт (предвид това, че ще постави завършек на нездравословния валутен борд), само че от една национална цел чакаме повече. Обръщаме толкоз внимание на идното въвеждане на еврото само поради служещите на Русия националистически изстъпления и националния комплекс да бъдем като другите.
България се нуждае от по-голяма и смислена цел, в сравнение с участие в еврозоната. Такава цел може да е да вземем за пример построяването на пълноценно национално стопанство или сензитивно повишение на просветителното равнище на популацията (всъщност тези две цели вървят ръка за ръка). Достойни национални цели може да са превъзмогване на демографската рецесия, покачване на общото софтуерно равнище на стопанството, положително публично здраве с висока дълготрайност на живота, страна с чиста среда и непокътната природа или пък световно водачество в културата и спорта.
Членството на България в еврозоната ще отключи значими нормализиращи процеси: като цяло удобни, въпреки и освен позитивни. Но откакто България вкара общата валута, още по-ясно ще изпъкне потребността от положително обръщение, от положителна цел, към която да се стремим като нация. Ще са нужни нови политически платформи и нови политически субекти, които да ги формулират и реализират.
В този ред на мисли, мнозина си задават въпроса за какво така наречен демократична общественост в България дотук не съумя да притегли задоволителна маса от поддръжници, с цел да поеме изрично ръководството на страната. Част от отговора се крие в превръщането на битката с корупцията във водещо политическо обръщение. Да се бориш с корупцията е като да се стремиш към еврозоната, или да воюваш с световното стопляне: значимо е, само че е безлично. Партията, която сформира достоверна стратегия за откриване на качествени работни места или за по-добро публично здраве ще се радва на по-голям триумф.
Еврозоната не е за слабаци
Щом един път сме в еврозоната, ще ни се наложи да се съпоставяме с най-хубавите.
Статистическият разбор сочи, че по-бедните райони порастват повече, когато са отвън еврозоната; еврозоната носи изгоди най-много за богатите райони.
Българският случай евентуално ще е друг и доста по-благоприятен от междинния, тъй като участие в еврозоната ще ни освободи от оковите на валутния ръб, запазвайки паричната непоклатимост. Но огромният въпрос остава: накъде след еврозоната?
Какво ще вършим, откакто към този момент са ни приели на всички места? Ще продължим ли да насочваме националната сила към постигането на средства, а не цели? Безкрайно по-добре би било да формулираме позитивен народен блян: не просто да сме „ като другите “, а да реализираме висок стандарт на живот на едно крепко и образовано население.
Икономически живот
Графика 1 онагледява това. Тя съпоставя структурата на българския експорт през 2007, годината на приемането ни в Европейски Съюз, и 2023 година, след като са най-новите данни на Организация на обединените нации.
Виждаме, че делът в износа на първичните запаси и на леко модифицираните първични материали се резервира съвсем без изменение: 45.6% през 2007 година, 42.9% през 2023 година Суровият експорт, тази национална стопанска неволя, продължава да господства.
Най-изразените промени за обсъждания 16-годишен интервал са сензитивният спад на нискотехнологичния експорт (текстил, дрехи и обувки) и усилването на ролята на износа на приблизително софтуерно равнище, основно на разнообразни „ инженерни артикули “. По-детайлният разбор обаче демонстрира, че без значение от общия растеж на износа на приблизително равнище, българската стопанска система не разполага със сектор-шампион, който да структурира националното стопанство. Малко повече тук, малко повече там. Няма производства от световно значение, които да образуват гръбнака на националната стопанска система.
По отношение на високотехнологичния експорт, който е фантазия на всяка догонваща страна, някакъв прогрес има: от 7 на 10 %, или 3 процентни пункта в границите на 16 години. Той се дължи главно на износа на лекарствени артикули и оръжия.
Къде отидоха другите от Съвет за икономическа взаимопомощ?
Нещата наподобяват още по-неприятно, в случай че се сравним с другите страни от някогашния соцлагер. Високотехнологичният експорт в Чехия и Унгария е 25-30%, в Хърватия и Естония е 12-15%. В Румъния високотехнологичният експорт е към 10%, т.е. колкото у нас, само че за сметка на това румънската стопанска система залага двойно по-малко от българската на експорт на първични материали и разчита на експорт на артикули на приблизително софтуерно равнище.
Тези съпоставения са значими сами по себе си, само че тук ги употребявам единствено за илюстрация: участието на България в Европейски Съюз, меко казано, не докара до знамение в стопанската система. Да, то бе удобно в доста посоки и без него евентуално щяхме да сме доста по-зле. Но поради неналичието на държавна политика за икономическо развиване България пропиля капацитет. Добрите неща в стопанската система не се случват автоматизирано. България остави стопанската система си в невидими ръце и по тази причина през днешния ден регистрира стремглави триумфи в износа на… първични материали.
Европейски Съюз не направи знамение в България, знамение няма да сътвори и участие в еврозоната.
Какво да чакаме от еврозоната?
По ред вътрешни и външни аргументи последствията от прекосяването на България към общата валута е мъчно да се оценят. Един от значимите резултати е, че в банките ще се освободят обилни средства, които в този момент стоят като наложителни запаси в Българска народна банка. Дори единствено половината от тези пари да останат в България, това значи спомагателен капитал от примерно 10 милиарда лева, който при подобаващи политики може да се трансформира в индустриални вложения. А може да зареди и застрашителен заможен балон.
Но по-важно от това е, че паричната рестрикция на валутния ръб, който фрапантно лимитира количеството на парите в обращение (около 30 милиарда лева при близо 80 милиарда лева активи на БНБ) ще се прекрати. Това дава обещание бързо равнене на цени и заплати на вътрешния пазар – т.е., по-високи приходи, само че и инфлация.
Вероятно в този развой на ускорена конвергенция ще станем очевидци на прояви на обществено неодобрение. Ако България издържи в институционален проект, има възможност сензитивно да забогатеем в средносрочен интервал.
За страдание, това значи и растеж на задлъжнялостта - частна и обществена. Тоест, цената на това да станем по-богати като страна, е повишаване на дълговата тежест. Това не е необичайно: парите в природата си са пасив, дълг. На радетелите за „ българския “ лев тук ще припомня, че в случай че се откажем от скорошно въвеждане на еврото, няма да можем да поддържаме бюджетните дефицити от последните години. Без евро ни чака внезапно стягане на коланите. Дали анти-евро-националистите са подготвени да платят политическата цена на това да понижат пенсии и минимални заплати примерно с 50%?
Огледалният резултат е, че в случай че българските работодатели след въвеждане на еврото упорстват да запазят експортните си преимущества с по-ниски разноски за заплати и данъчни облекчения, обществените разтърсвания няма да закъснеят.
Голяма цел за популярен народ
Независимо че е представяно за такава, участието в еврозоната не може да е национална цел. То е инструмент, значима стъпка напред, нормализиращ акт (предвид това, че ще постави завършек на нездравословния валутен борд), само че от една национална цел чакаме повече. Обръщаме толкоз внимание на идното въвеждане на еврото само поради служещите на Русия националистически изстъпления и националния комплекс да бъдем като другите.
България се нуждае от по-голяма и смислена цел, в сравнение с участие в еврозоната. Такава цел може да е да вземем за пример построяването на пълноценно национално стопанство или сензитивно повишение на просветителното равнище на популацията (всъщност тези две цели вървят ръка за ръка). Достойни национални цели може да са превъзмогване на демографската рецесия, покачване на общото софтуерно равнище на стопанството, положително публично здраве с висока дълготрайност на живота, страна с чиста среда и непокътната природа или пък световно водачество в културата и спорта.
Членството на България в еврозоната ще отключи значими нормализиращи процеси: като цяло удобни, въпреки и освен позитивни. Но откакто България вкара общата валута, още по-ясно ще изпъкне потребността от положително обръщение, от положителна цел, към която да се стремим като нация. Ще са нужни нови политически платформи и нови политически субекти, които да ги формулират и реализират.
В този ред на мисли, мнозина си задават въпроса за какво така наречен демократична общественост в България дотук не съумя да притегли задоволителна маса от поддръжници, с цел да поеме изрично ръководството на страната. Част от отговора се крие в превръщането на битката с корупцията във водещо политическо обръщение. Да се бориш с корупцията е като да се стремиш към еврозоната, или да воюваш с световното стопляне: значимо е, само че е безлично. Партията, която сформира достоверна стратегия за откриване на качествени работни места или за по-добро публично здраве ще се радва на по-голям триумф.
Еврозоната не е за слабаци
Щом един път сме в еврозоната, ще ни се наложи да се съпоставяме с най-хубавите.
Статистическият разбор сочи, че по-бедните райони порастват повече, когато са отвън еврозоната; еврозоната носи изгоди най-много за богатите райони.
Българският случай евентуално ще е друг и доста по-благоприятен от междинния, тъй като участие в еврозоната ще ни освободи от оковите на валутния ръб, запазвайки паричната непоклатимост. Но огромният въпрос остава: накъде след еврозоната?
Какво ще вършим, откакто към този момент са ни приели на всички места? Ще продължим ли да насочваме националната сила към постигането на средства, а не цели? Безкрайно по-добре би било да формулираме позитивен народен блян: не просто да сме „ като другите “, а да реализираме висок стандарт на живот на едно крепко и образовано население.
Икономически живот
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ