Бурният живот на Жорж Санд - 150 години от смъртта на най-прочутата жена - писател
Странен, трагичен, лъкатушен е бил персоналният живот на Амандин Аврора (Орор) Люсил Дюпен – Дюдеван / това е цялото ѝ име!/, станала известна на 29 години измежду писателските среди освен с романа си „ Индиана “ (1832), само че и с раздялата със брачна половинка си и връзката си с писателя Жюл Сандо. А по-късно и с любовите си с Алфред дьо Мюсе и Фредерик Шопен. И освен с тях... Наистина, за нейния плевел живот се още приживе се носели митове, а след гибелта ѝ, многочислени мем оаристи, романисти, биографи, кино сценаристи и режисьори са почерпили доста дивиденти и облаги от него. Бурният и изпълнен с любовни пристрастености, 72- годишен живот на невероянтата феминистка Жорж Санд (1804 – 1876).
Наистина, с какво беше толкоз незабравим и чудноват животът на тази не изключително красива жена, а и не и огромна писателка (от времето на великите Юго, Балзак, Флобер), та до през днешния ден провокира подобен разгорещен интерес измежду читателите и изключително тези, които обичат да четат биографични разкази?
Факт е, че Жорж Санд - това е нейният псевдоним, както се досещаме, мъжки, е поразил съвременниците ѝ с обстоятелството, че тази подранила, изпреварила времето си, феминистка, е водила един прекомерно провокационен метод на живот, скандализирал даже по-разкрепостеното френско общество. В продължение на три десетилетия, започвайки от началото на 30-те години на 19-ти век завършвайки при започване на 60-те, Жорж Санд сменила - мъчно е да се каже тъкмо какъв брой, само че най-малко осем-десет любовници и влезнала в еднакъв брой връзки с разнообразни доста известни мъже във Франция от това време, и освен Франция. Кои са тези мъже и за какво това е значимо, за какво нейната чисто персонална история, частната ѝ история е толкоз значим миг в историята на френската и международната литература?
Факт е, че любовниците на Санд са били не елементарни мъже от аристокрацията и буржоазията, а най-вече креативен персони.
Разбира се, първоначално е имало и изключения – бракът ѝ с първия ѝ формален брачен партньор, Казимир Дюдеван, за който се омъжва доста млада и с който живее спокойно единствено няколко години, тъй като в действителност, даже преди брака си с Дюдеван, тя има връзка с Аясон де Грансан, със студент в Парижката Сорбона, от който взема уроци по литература. От първия ѝ брак се ражда първото и дете, щерка си Соланж Дюдеван. Следващият ѝ брачен партньор – в действителност, противозаконен, тъй като се развежда публично много по-късно с Казимир Дюдеван, е известният тогава, само че пропуснат през днешния ден, белетрист Жул Сандо, с който издават в съавторство, без необикновен триумф, няколко романа. От него тя взема фамилното име за своя мъжки псевдоним, тъй като през 30-години на 19 век, дамите писателки не са можели да разчитат на триумф със личните си имена. А също така, по това време във френската литература господстват великите мъже Юго и Балзак, които са водели война с дамите писателки!
Може несъмнено да се каже, че подобен в общи линии е бил персоналният живот на тази мощна, еманципирана жена: доста къси, за няколко години, връзки с разнообразни фамозни мъже. Вторият измежду тях е бил огромният поет- романтик Алфред дьо Мюсе, с който е имала мощна духовна връзка.
В началото на пролетта на 1833 година списанието „ Поглед върху двата свята “ провежда банкет в чест на своите сътрудници.
Там Жорж Санд се стартира с Алфред дьо Мюсе. Привлечена е от въображението и поетическата му заложба, а той от чара ѝ на „ красива испанка от Анадалусия, бледна брюнетка с мрачен цвят на кожата, с бронзов отблясък и големи очи на индийка “. Двамата млади се впускат в духовна, другарска връзка, която се задълбочава на фона на литературното им съдействие. И на 29 юли 1833 година Мюсе написа следното писмо на Жорж Санд:
„ Скъпа Жорж, би трябвало да Ви призная нещо неуместно и смешно. Сигурно иска ми се изсмеете и ще ме вземете за празен фразьор. Ще ме изгоните и ще помислите, че неистина! Обичам Ви! Влюбен съм във Вас още от първия ден, в който се срещнахме! “
Жорж Санд изначало се колебае, само че скоро отстъпва. Започва тяхната радостна, луда обич, в която тя е майката, а той - детето!
Тя живее известно време с Алфред дьо Мюсе във Венеция, само че скоро той стартира да ѝ изневерява с млади италианки, след това се разболява тежко от болест на щитовидната жлеза, а Жорж Санд се грижи майчински за него. Самата тя стартира връзка с неговия лекуващ доктор, венецианеца Пиетро Паджело. Двамата с Мюсе схващат, че повече не могат да бъдат дружно. Докторът е идващият ѝ ухажор, само че за малко. Свързва се с юриста Луи Мишел, който урежда формалния ѝ бракоразвод с първия ѝ брачен партньор Казимир Дюдеван. Това беше такова затруднение на тази любовна история. Алфред дьо Мюсе беше сменен от идващия ухажор на Жорж Санд. Това е юристът, поел бракоразводното дело сред Жорж Санд и Казимир Дюдеван.
Някъде сред тези романи се появила е една странна обич на Жорж Санд с фамозната актриса от Комеди Франсез, Мари Дорвал.
Но може би най-известният любовен разказ на писателката е бил с полския композитор и пианист от френски генезис, Фредерик Шопен.
И този плевел разказ и този нелек взаимен живот стартират през 1837 година и не престават някъде доникъде на 40-те години на века, до момента в който най-после се изчерпва и той. Най-интересното е, че съвсем всяка обич на Жорж Санд по-късно се отразява, както постоянно се случва, в нейното творчество.
Шопен, който живее основно в Париж, и Мадам Санд се срещат за първи път през 1837 година Тя незабавно е запленена от блестящия пианист, който е много по- уязвим и по-млад от нея, както и красавецът Мюсе. През идната година тя става негова публична държанка. През ноември 1839 година те отиват в Майорка, където претърпяват същински „ меден месец “. Той непрестанно свири и композира, тя написа. След май 1839 година двамата се откриват в Париж през зимата, и в Ноан, през лятото. През 1842 година двамата наемат два жилището в столицата, в които дружно с други създатели живеят като в същинска комуна. Връзката им е дълбока, вълнуваща, макар някои разлики в политическите им възгледи.
Но дъщерята на Жорж Санд, Соланж Дюдеван, не понася Шопен и обзета от мощна ревнивост и ненавист скоро го прогонва.
Така през 1847 година тази щастлива връзка бива прекратена. Шопен остава в Париж, а Жорж Санд се открива в провинциалния Ноан.
Ако приказваме за Фредерик Шопен, тогава целият разказ на Жорж Санд „ Лукреция Флориани “, публикуван през 1847 година, в сюжетната си скица повтаря до известна степен любовната история на Жорж Санд и Шопен. Всъщност, множеството от литературните ѝ опуси са въодушевени от тематиката за свободната обич, от концепцията за занемаряване на брака, изисква от дамата послушание на закона, даже когато тя желае спиране на връзката и персонална независимост!
И несъмнено може да се каже, че всички романи на тази феминистка са в действителност директно ориентирани против този фамилен кодекс, този вид брак и брачни връзки и институции, които това време са доминирали в живота на обществото.
